за първи път татко

  Толкова много прекрасни истории    Някои от вас казват, че не са романтично поднесени "новини", но помислете си как ясно си спомняте всеки миг   Може да ми се смеете, ама аз си закупих едни миниатюрен синичък гащеризон (най-малкото нещо, което съм виждала досега), макар и още да си нямам втора чертичка. Като го видях не можах да го оставя да си стои на витрината - просто той си беше нашата първа бебешка дрешка   . И когато е писано да се появи втората чертичка, ще направя като кламерче - пакетче с панделка и роза, но без картичка - да видим колко минути ще са необходими за освестване и реакция.  

и при нас не беше много романтично бяхме гаджета, аз си чаках цикъла, имах болки като за световно. Ходих 2 пъти на на гинеколог и на 2рия преглед на видеозон-а ми рекоха "честито бременна сте" Майка ми май беше по-шокирана от мъж ми. Той на всички новини казваше "мрън" и после почнаха с майка ми да ме натискат да се женим Сега няма по-щастлив тати от нашия

След 7 месеца опити и вече пред раздяла, един ден приятеля ми срещнал някаква своя позната, уж ясновидка която му казала ,че съм бременна, а имаше още 10 дни до М-то. Аз така и не му вярвах , но след 3 дневно закъснение теста се оказа положителен. Та се оказа ,че той знаеше преди мен и нямаше какво да му казвам.    

Ние заедно купихме теста и бяхме заедно докато чакахме резултата. Таткото първи го видя, а аз като видях 2-те чертички ревнах веднага   А таткото се чудеше как да ме съвземе   . Подскачането от радост беше когато видяхме беби за първи път на ултрасаунда

Ами на мен ми закъсняваше вече втори месец, но тъй като си беше нормално при мен, не му обърнах внимание.
Бяхме на гости при майка ми и баща ми и на връщане си мислех да спрем да купим тест - ей тъй да знам, че не съм бременна.
Купихме теста, а на мен ми се пуши, ама си викам като си направя теста.
Като си направих теста, първата мисъл, дето ми мина през главата беше: "Язък, дето не си изпуших цигарата", а на таткото казах "Май съм малко бременна"-той цъфна като слънчоглед.
След това отидохме до най-близката аптека, за да вземем още малко-таткото подскача и ме прирдържа, а аз се опитвам да свикна с пръстта. Сега си държи трите теста и си ги пази в специална кутийка до РСто и не дава да му ги хвърля, те били негови.

Ние не сме имали изненади,защото беше планирано.Правиха ми лапароскопия и казаха че веднага трябва да забременея,така и стана.Когато си прочетох епикризата от операцията там пишеше,че има един фоликул,който ще излезе,бях сигурна че това ще е моето бебче.

аз неЩо много ревлива съм станала,как не са ви романти4ни историите,не е вярно?тук само си подсмъ4ам
та за нас-спрях си противоза4ъ4ните и след около 40 дена се усеЩам 4е неЩо ми липсва ,подозрението ме кара да си взема тест,но тези проклети 2ри 4ети4ки все са такива бледи,умувахме заедно с татито над проблема и отидих на лекар,ве4е офизиално му звъня след прегледа:ми аз такова.............бременна съм,ти какво правиШ?отговор:...........тука съм на скелето(той си ни е строител)и работя. 4ак после съобразих,добре 4е беШе подготвен,ина4е като ниЩо да беШе паднал от строежа так 4е мам4ета не съобЩавайте по телефона

И нашата история не е от най-романтичните, макар че ми е в главата и до най- малкия детаил. Имах си редовна менструация, теста ми беше отрицателен, но ми се появиха ужасни гастритни болки както и според мен някакво възпаление. Нали това поне ми е професията веднага си купих лекрства, но за всеки случей отидох на гениколог че да ми потвърди диагнозата. Жената ме гледа, слуша и по- най-бързия начин ме изпрати при неин специалист -колега в болницата. Но а3 успях да прочета какво е писала под "oservacio"-  опасност от извън маточна бременност! Леле, все едно гръм ме удари-от всичко пък най-малко това очаквах. Викам си, че ще се държа мъжки и няма да се подавам на паниката, но още докато ми се заформяше тази мисъл в главата вече звънях на мъжа ми да идва с мен в болницата че съм под голямо напрежение. В болницата се оказа че съм една щастлива майка на 8 седмици и всичко е наред с мен и малкия. Добре че не започнах сама да си лекувам т.нар. възпаление, че щеше да стане една.....ох, ама как не допуснах че може да съм бременна! Нашият татко стоеше пред лекарския кабинет блед като платно и незнаеше къде да се дене от щастие когато му честитиха, но му и съобщиха че ще ме задържат седмица в болницата за пълни изследвания. Мисля че му трябваше още миг за да осъзнае новината, да даде воля на емоциите си и после ведна да звъни на всеки който му дойде на ум че да се похвали( хем му казах да изчака ама кой  да ме слуша)

Нищо романтично. Отидох след ехографския преглед до работата му (беше лято), накарах го да слезе на улицата и му показах снимката от ехографа. Той попита "Какво е това?" а аз:"Ами бебе" И той:"Ама само едно ли е?"  
Втория път, тъй като беше леко изненадващо събитие и по-скоро се притвеснявах да не би да съм нещо болна от невярна болест, отидох разтреперана на преглед. Още по-разтреперана отидох да съобщавам на татенцето-все пак, знам ли каква ще му е реакцията, не влизаше в сметките. Викам го пак на улицата пред офиса му, казвам му, а той :"Ами честито!" и като започна една радост....      

Покрай мен много познати имаха или чакаха бебета. С ммъжа ми /тогава още не бяхме женени/ си поговорихме и решихме и ние да си наравим. Пробвахме два пъти. Аз бях много въодушевена и питах една колежка колко време след акта се разбира дали съм заченала. Тя ми отговори, че трябва да ми закъснее няколко дни,за да отчете теста. Мина време и се отнесох. Започнах да мисля кога ще ми дойде, за да отида след това на козметик, ... но ми закъсняваше. Купих си тест и на 01.05.2004 г. сутринта реших да го направя. Изчаках в тоалетната 2-3 минути, но нищо не се показа и излезнах да се облека. След десетина минути се сетих за теста и отидох в банята. като видях втората чертичка така извиках, че мъжа ми се уплашил да не съм паднала. Много се зарадвахме и двамата. Отидох на работа и си направих още един тест, пак положителен. След няколко дни си направих още един тест Едвам изчакахме да минат 2 седмици и отидохме на лекар. Лекарката /д-р Богословова от Шейново/ ме посреща в кабинета с въпроса Какви са ви оплакванията?, а аз и отговарям Бременна съм. Прегледа ме с видеозон и показа малкото бобче на тати. Той така се ръзвълнува, че се разплака.
Дотогава много се е притеснявал. Така беше и през цялата бременност.

При нас също нещата бяха неромантични. Преди 12,5 год, отивам за първи път в Гърция, при свекървата. Аз имах закъснение, обаче детска му работа, нищо не предприемах. Е, един ден отиде мъжът ми до аптеката и купи теста. Ами, направих го. Две чертички. А сега де? Седим двамата и тъпеем. Свекърва ми отсече "ще се жените". Та така. Сега Йоаннис е на 12 год и върти баба си на малкия пръст.
За Елпида. Исках много да имам второ детенце. Е, след 7 год. най-сетне забременях. Направих теста и не казах на никого.   Не можех да повярвам на очите си. След 25 дневно закъснение си записах час за гинеколог. Ами, в колата, докато ме караше му казах...     как не катастрофира, не знам...посрещна новината със смесени чувства... Сега се върти като пумпал около щерка си

veselinap,намали си снимката,че просто е огроооомна

Ето нещо по темата.
Smile го пусна в dir-а преди повече от 2 години, но е все така актуално.
:
Извинявайте, Вие татко ли сте? Или ще ставате такъв? Да не мислите, че е лесно да станеш баща? Особено първия път - то си е направо като влизане в казармата - всички разправят какво е, ама нали не е на техния гръб?!

Пък и справедливо ли е - колко книги има за майките, описания по седмици, дни, часове, обяснено е какво и как, а за бащите отделена една страничка (най-много). Ето вижте ги и тоя сайт - татковците разположени долу в дясно, където я някой види, я не. Така сме и в къщи, след като се роди бебока - долу там някъде мъчейки се да оцелеем сами. Ама какви ги приказвам! Така сме в къщи откакто жената забременее, а не след като се роди бебето!!!

Тъй… поизплаших Ви, сега да започнем с инструкциите.

Бременната жена е коренно различна от небременната. Просто ще се чудите дали това е жената, за която сте се оженили. Тя е, но и не е. За мен е необяснимо как само с един поглед върху някаква си клечка с претенциозното си име ''тест за бременност'' може да направи от нежната ми, мила, всеотдайна и жертвоготовна жена една вечно подозрителна и интересуваща се само от корема си бъдеща майка.
Най-важния момент настъпва когато Вашата половинка реши да Ви съобщи новината. Това е наистина най-важния момент във семейството Ви, защото една неподходящо изтървана дума може да Ви запрати за нощувка на канапето, при това за неопределено дълъг период от време, като в последствие дори и да се ''стопят'' ледовете, тази случка ВИНАГИ ще се използва като оръжие и ще Ви се припомня в моменти на ''воюване''. Чувал съм тази новина 2 пъти, но и двата не успях да разбера защо се очаква от мен веднага да реагирам, при това по подходящия начин. На самите жени им отнема поне един месец, за да се осъзнаят, че са бременни и самите те често повтарят ''ох, не мога да повярвам'', ''не се чувствам бременна'' или нещо такова. Защо тогава очакват от нас мъжете да осмислят новината моментално и да изразят чувствата си?!

Може би Вие сте от късметлиите, които имат жени, неспособни да крият каквото и да било. В тоя случай ще бъдете подготвен от рано с изречения като ''закъснява ми 2 дена'', ''още не ми е дошло'' и пр. Това е изключително ценен помощник при преодоляването на гореописаното събитие. Следете за такива словосъчетания и си подгответе старателно речта ''О, мила (слънчице, пиленце, пухче или с каквото се обръщате в момент на нежност), това е най-щастливия миг в живота ми…'' или нещо подобно. Обгърнете я с нежност, но не с МНОГО нежност, защото веднага ще бъдете контрирани ''ти к'во - страх те е да ме пипнеш ли?!''

Обаче много от мъжете не са такива късметлии. Те имат жени с богато въображение, които са гледали безкрайно много филми, в които се е съобщавала подобна новина, и съответно си мечтаят и те да бъдат вдигнати във въздуха, нацелувани и веднага обгърнати от неподправена нежност. Та тези същите жени в периода на закъснение най-коварно си мълчат и кроят тайни планове как да Ви изненадат и обикновено избират най-неподходящия начин и най-неподходящия момент. Ето Ви сега няколко силно изстрадани примера:
За първото ми дете беше съобщено по време на закуска когато слушах спортните новини и живо се интересувах с колко е завършил мача на ''Нюкасъл'' - ето Ви един КРАЙНО неподходящ момент. Диалогът също не беше добре изигран:
Тя: Днес е първи април, нали?
Аз: Мхмммм
Тя: През декември няма да си имаме бебе.
Аз: Мхмммм

Следейки за думата ''Нюкасъл'' по телевизията с периферното си зрение регистрирах подозрително-очаквателната физиономия на жена ми и в мен светна червената лампичка. Започнах да анализирам току-що цитирания диалог. Изречението ''Днес е първи април'', след бърз поглед върху календара, е истина. Значи уловката е в следващото изречение. И както ме е учила моля-другарката в училище, разделих изречението на съставните му части и започнах дълбочинния анализ. Ключовата дума трябва да е ''бебе''. Какво знаем за бебетата - постоянно ревящото същество на съседката, рекламата на пампреси и ъ! - повече нищо. Нужно е попълване на информацията! Запитвам се какво има ''през декември'' - студентски празник (ние вече не сме в тая категория), Коледа, Нова година… все далечни неща и за тях не може ме излъже. Значи акцента на изречението е ''няма''. И понеже ''Днес е първи април'', значи слагаме едно ''NOT'' отпред и става ''не-няма'' т.е. има. Сега вече стигаме до истинността ''През декември ще си имаме бебе''. До тук добре! Обаче - продължавайки с анализа - за да има бебе, някой трябва да го роди, щом ''ще си имаме'', значи МОЙТА жена ще го роди, а за да го роди - трябва да е бременна, за да е бременна - някой е забременил и кой е този някой?!? АЗ!!! АЗ!!! АЗ!!! ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!
Естествено няма да обяснявам, че така и не разбрах резултата от мача на ''Нюкасъл''. Няма да разказвам и за първото ми купуване на белина, защото в еуфорията си, скочих от стола без да анализирам предварително стабилността на масата и как ще се отрази на белотата на покривката разляното кафе и размазаните макарони. Просто кодовата дума ''БАЩА'' може да преживее такива сътресения.

Мислех си, че втория път ще бъда много подготвен, обаче само бях благодарен, че не бяхме в кухнята, просто защото имах неблагоразумието да отговоря на тирадата ''нарочно си го направил'' с изречението ''каквото и да е - аз съм невинен''. Та ако бяхме в кухнята цялата покъщнина, която се стовари отгоре ми (възглавници, одяла, дрехи) щеше да е в по-болезнен вид (чинии, тенджери, черпаци). И чак след десетминутно крещене и замерване разбрах: ЩЕ СТАВАМ БАЩА - YES, YES, YES!!!

Не правете и грешките, допуснати от мои приятели:
Когато получава SMS със съдържание ''имам две чертички на теста'', моят приятел провежда задълбочено търсене из паметта си за какъв тест става дума и след като не намира необходимата информация, решава, че е забравил на какъв тест се явява жена му (студентка), и спомняйки си думата ''две'', отговаря пак със SMS ''не се притеснявай, имам връзки - ще решим проблема''. Няма да кажа нищо повече, освен това, че колегите му са видели ''една жена в действие''.
На другия авер жената изхвърчала от АГ-кабинета с вестта ''бременна съм'', при която той възкликнал ''А стига бе!''. Ако питате мен това си е едно нормално възклицание на мъж, невярващ на щастието, което го е сполетяло. (Обаче това (естествено) не било изтълкувано така от женската половинка в семейството и се разиграла съответната сцена на публично място. Няма да коментирам изказванията на дежурните пред кабинетите баби.
И тук следва СЪВЕТ НОМЕР ЕДНО: в деня на първия ви секс с дадена жена ТРЯБВА да сте си измислили реч, с която да отговорите на новината ''Бременна съм''.

P.S. Интересното е, че никоя не се е сетила да използва правилния израз ''Ще ставаш баща''. Това би спестило на нас (а и на тях) гореописаните проблеми.

Ние започнахме с опитите след сватбата ни и след като аз спрях противозачатъчните.
Не чакахме и дълго и на мен ми закъсня.
Само с един ден но си беше закъснение и една сутрин доста раничко някъде към 4 часа станах до тоалетна и понеже знаех че трябва да е с първата урина си направих теста и след като минаха 5 минути и отворих касетката видях втората чертичка и бегом при мъжа ми който остана доста стреснат и щастлив, но и каза само че знаел преди мен, че бил сигурен че е станало

Здравей Татти,
много ми хареса постингът ти! Страхотен е! Радвам се, че и татковци пишат тук. Винаги чета с интерес постингите и наистина мисля, че по книгите е добре да има повечко отделено място за бъдещите татковци от 1 страничка  Обаче и ще те поразочаровам малко. Аз не очаквах реч от съпруга си, нито думи от рода на 'слънчица, пухченце и т.н.' Първо не обичам такива обръщения и второ - познавам съпруга си достатъчно добре... За мен беше достатъчно, че той се усмихна, поглади се по корема и ме гушна. Това значи много повече за мен от каквито и да било речи, защото си познавам достатъчно добре момчето.
Когато си говорим сега, често го питам дали въобще осъзнава, че имам малко човече в утробата си. Той ми казва естествено 'НЕ', но си слага ръката на корема ми и ме милва нежно, а аз изпадам в такова умиление... Това е достатъчно за мен, защото и аз самата не мога да осъзная все още бременността си на 100%, ако и да ви прозвучи странно.