за първи път татко

Ние решихме да започнем правенето на бебче като отидем на морето.Решихме да се оженим на 20.09 когато имаме годишнина.Мислехме си,че като започнем правенето август след 2-3 месеца ще съм бременна.Да,ама не   .Още като се върнахме от морето започнах да се чувствам необичайно.Кръвното ми падна 80/50 и се чувствах доста зле.Майка ми дълбокомислено заключи,че е от жегите и много хора се чувстват така,ама аз си знаех че съм бременна.след като ми закъсня 2-3 дни си направих 2 теста,2 поредни дни,които бяха отрицателни.Аз казах,че ако ще и 200 теста да са отрицателни ,аз си знам че съм бременна.На другият ден след като бяхме събрали родителите си да уточним сватбата си направих пак тест и този път се появи втора съвсем бледа чертичка.За мъжа ми всичко беше категорично ясно,но аз не се радвах и не съобщих на никой докато ехографа не показа 7-ма седмица

Казах му точно на миналият 14 Февруари! Бяхме отишли в Турция за празника а там тогава имаше страхотна снежна буря! Бяхме на Босфора и той се чудеше как ще стигнем да хотела......Докато гледахме бурята на вън и развълнуваното море аз си казах че това е момента.......Обърнах се и му казах

Честито ще ставаш татко!


Той не реагира....много дълго време.....Даже мислех че от притеснение за времето не ме е чул! Стана ми лошо!!!! Аз и без това имах колебания......а сега......нищо.......Погледнах го и тогава видях че плаче. След това 100 пъти ме попита дали съм сигурна.......Ами да това беше! Надявам се на този 14 да се сети! Стискайте палци.........

При нас нямаше нищо романтично
След почти 2 години живот на семейни начала,решихме да си правиме бебе.Но........за брак и дума не стана.На третия месец,се бяхме отказали от идеята и мислехме да ходим в Испания на гурбет ............но така и не заминахме.Както често става........и бебето стана когато най-малко очаквахме.След като ми закъсняваше 5-ти ден,си взех тест за бременност и разбрах голямата новина!Когато мъжа ми си дойде от работа ,аз му я съобщих и той каза:"Викай вашите,аз нашите и да говорим за сватба!"..........та така

След само два опита за един месец си направих тест. Той ми се стори отрицателен заради бледата втора черта! Отидох на работа ядосана и там една колежка ми каза, че е бил положителен. Аз от нетърпение се обадих по телефона на таткото, но той не реагира. На следващия дне на чичо доктор. Там вече бяхме сигурни за бебето. След седмица пак на лекари първта среща на точката с татето и.... Излязохме от преглед летящи и двамата! И така! Не беше особено романтично, но беше много вълнуващо!

За двете чертички му съобщих преди няколко дена... а как.... Върна се от работа и аз от вратата започнах да го прегръщам и целувам. Подадох му малко пакетче, опаковано с прекрасна роза. Той ме попита какъв е повода, а аз го убедих че няма повод, а това е знак на силната ми обич към него. Когато отвори малката кутийка от вътре изпадна теста с двете чертички и картичка "Мило тате, ще ставам кака!" С обич от Вики (дъщеричката ни която е на 1,4 г) Изкарахме безсънна нощ в планове за предстоящото попълнение на семейството ни. Дори планувахме къде ще сложим втората кошара... а има още толкова много време до тогава.  

Идеята с подаръка изненада ми я подсказа alma... сега ще трябва да черпя  

А за Вики как му казах, чак ме е срам да си призная, ама айде от мен да мине... бяхме гаджета повече от 3 г. Една вечер му казвам - ще пиеш ли водка, той отказа. Аз пак настоявам - да ти сипя една водка (а той човечеца пие изключително рядко и то предимно леки питиета) Тогава се усети, че има нещо подозрително - и..... признах си!  

Ние бяхме решили да си правим бебе няколко месеца по-рано, обаче чудно как когато дойдеше моментът на овулация все нещо се случваше, та не го правехме това бебе
И така три-четири месеца, докато не ми закъсня сериозно. Аз търпеливо чакам и сама не си вярвам, че съм бременна, като разбира се таткото беше напълно в крак с моя цикъл. Понеже съм от тези жени, дето всичко си казват на мъжете, нямаше никакъв шанс да го изненадам:).
Е, първият път се оказа фалшива тревога, защото след две седмици закъснение ми дойде. След още месец обаче се повтори номера и този път си казах- няма начин, сега съм бременна вече. И двамата започнахме да чакаме търпеливо да видим ще дойде ли или няма да дойде. Чакахме три седмици, тест за бременност така и не си купих- реших, че няма смисъл при положение, че ако е отрицателен, все пак ще ми останат съмненията и ще отида на лекар, а ако е положителен така и така трябва да отида на лекар.
И след като 21дни след очакваната дата, аз нямах и нямах цикъл, отидох на лекар, за което мъжът ми знаеше отново, та пак не се надявах да го изненадам:). По това време обаче той не беше в града и когато излязох от прегледа бях решила да не му казвам до вечерта, когато щеше да се прибере. Пет минути по-късно обаче набирах вече телефона му и му казвам "Бременна съм", а той ми отговаря "Какво е?"
Хехе, то въшка на три седмици и половина, той очаква да му кажа пола. Ама толкова се развълнува, че изтърси първото, което му е дошло наум.
После вечерта ми подари цветя и така. Сега тръпнем в очакване на щастливото събитие:).

При нас пръв се усети таткото. Лекарите ни бяха казали, че вероятността да си имаме дете е много малка и приемах лекарство, от което сутрин ми се гадеше, през деня ми прилошаваше, абе ужас отвсякъде. Лекарката ми смени лекарството с немския еквивалент, гаденето и прилошаването изчезнаха от раз... и след 10 дена се появиха отново. Тогава мъжът ми каза, че това мое прилошаване му се струва съмнително и предложи следващите дни да си направя тест. На мен вече ми беше омръзнало да правя тестове и да се разочаровам, но този път го послушах и....
  Успях само да кажа "Ти колко чертички виждаш?" Той не каза нищо, но усетих как ме вдигна на ръце и ме завъртя   . После каза само "Аз нали ти казах".

Кати,и ние сме бракувани на 20.09 Какъв съвпадък А по темата-и при нас не беше много романтично.Аз преди да направя всякакву тестове бях убедена,че съм бременна,защото се чувствах адски кофти.Като най-накрая видях дългоочкваните бях толкова щастлива и объркана,че всичките ми замисли и планове за най-романтичното съобщаване на новината ми се изпариха от главата   и просто му се обадих.В първия момент той не реагира,а аз виках от другата страна:"Ало,алоооо....чуваш ли ме?"Най-накрая получих отговор:"Стига си викала,ОБИЧАМ ТЕ!"  

И аз изпозабравих всички планове за романтично представление когато дойде големия дългоочакван миг. След едногодишни неуспешни опити вече се бяхме отчаяли че ще забременея. Няма да споменавам по колко теста на месец заминаваха, таткото ми беше забранил вече да купувам защото аптекарката ни бъзикаше, ние влезем за аспирин а тя от вратата подава тест Та както и да е... От седмица се чувствах странно и плахо подозирах че има нещо но ме беше страх да го кажа на глас. Въпросния ден изпратих таткото на дежурство и право в аптеката. Прибрах се с 2 теста в ръка и веднага направих първия. След 5 мин се появи много бледата втора ивица, гледам и си казвам "внушавам си" . Въртях се поне 2 часа докато реша какво да правя и накрая звъннах по тела   , въпреки хилядите възможни романтични варианти , ами как да чакам и тая новината 24 часа . Пита ме как си а аз "ми добре, уморена, съм малко, гладна и ... бременна" .А той невярващ, помълча малко и пита пак "какво , какво..." На другия ден като си дойде беше страхотна еуфория... ееееееех

ние решихме лятото да започнем с опитите /вече бяхме дошли на английска земя/. в началото си казвахме 'хайде към есента да започнем' ,ама после решихме, че много искаме бебче и не искаме да чакаме и така стана от раз, на следващия месец вече бях бременна, но като че ли си знаех. един ден пътувахме с колата, ходихме на гости и на мен така ми се драйфаше, ама толкова зле започна да ми става от това пътуване, а по принцип нямам проблеми. казах си, че нещо става. виеше ми се свят, драйфаше ми се, беше ми едно такова замаено. казах на таткото, че май има нещо и май знам причината. като се връщахме от гостито същия ден той ми предложи да минем през аптеката да вземем тест. избрахме го такъв, който не е задължително да се прави сутрин, защото нямахме търпение да видим какво и как. направих го същия ден, беше положителен и скачахме от радост

Да споделя и аз  
Започнахме опитите за бебе юни 2004г, ама само 2 месеца и решихме, че моментът не е подходящ та спряхме. След още 2 месеца възобновихме опитите и още първия път ми закъсня с 2 седмици, та реших да направя тест. Уви - отрицателен. Следващия месец не правих тестове. Последно бях решила, че ако и януари ми дойде ще си купя термометри и каквото там е нужно, че да знам точно кога е овулацията. Изненадващо за мен обаче от преди нова година започнах да ям кисели краставички и тршия като за световно (никога не съм обичала кисели краставици). Усъмних се, защото бях чувала от приятелки, които вече имат бебоци, че и те са яли мнооого кисело като са заченали, но честно казано не вярвах, че и при мен ще е така. Реших, че от огромното желание да имаме бебе си внушавам и затова ям краставиците. Все пак първия ден, в който трябваше да ми дойде реших да направя тест, но без да казвам на съпруга ми, за да няма очакване на резултат и разочарование както преди. Като направих теста и видях появяващата се втора чертичка не можех да повярвам, че се е случило чудото! Толкова се развълнувах...Стоях сама с тест в ръка и си повтарях ''Две са... Две са..." След като се посъвзех извиках съпруга си при мен, показах му теста и само казах ''Ще имаме бебе''. Той се усмихна, поглади се самодоволно по корема и ме гушна. Първоначално сложих теста в кутийката и го пуснах в коша за боклук, но след като ходих няколко пъти да ровя из коша, за да го погледна отново, реших да го извадя от боклука. Надписах кутийката с датата и часа и си го сложих в едно шкафче за спомен. От тогава съм си направила общо 6 теста   Не, че се съмнявам, просто ми доставя невероятно удоволствие да гледам как се появяват двете чертички   Луда работа  

Един прекрасен ден с тест за бременостт в ръка /с двете чертички/ и думите: "Честито татенце!."
Беше толкова хувабо, че и на мен ми липсва този красив миг от живота. Очаквам с нетърпение и другите бременности /искаме още 2 деца/, за да го изненадам отново. А на миналия ден на любовта той ме изненада с диамант и предложение за брак.
Направи нещо специално.  
Тези мигове остават за цял живот!

Таткото беше с мен, когато отидох на гинеколог. Правих си два теста за бременност у дома и двата бяха отрицателни, обаче аз усещах, че нещо се променя в мен (много бързо се умалях, спеше ми се много ...) Та мъжът ми чакаше отвън пред клиниката и доста се поизнерви.   Като му казах само се чу едно мощно "УРААА!" и почна да ме прегръща силно.

Хмм след 6 години съвместен живот решихме да си имаме дете.
Първи месец след само един опит естествено нищо но той беше много разочерован мислел си че един път е достатъчен е да ама не. Правихме опити още два месеца. След това се сдърпахме много сериозно и той реши че е време да се разделим започна даже багажа да си приготвя , а на мен вече ми закъсняваше с няколко дни та когато почна да си събира багажа реших да отида на гинеколог и както бях по домашно му се обадих на АГ-то жената беше пред приключване но заради мен остана. В матката нямаше още нищо освен започване за оформяне на плоден сак каза ми да си взема тест и да го направим двете появиха се две четрички едната много бледа но бяха две. През целия път в таксито плаках не исках да му казвам за да си мисли че искам да го задържа с бебе даже питах АГ-то за аборти и кога мога да отида да го оговорим /след толкова мъки и опити / трябваше ми човек с който да споделя и казах на една приятелка и после отидох на гости за да не рева в къщи пред него. След 30 мин той ми се обади и каза че иска да поговорим сериозно и да се прибирам. Прибрах се попитаме верно ли е защото приятелката ми му се обадила и му казала казах му че е но това си е мой проблем и ако не ме обича да продължава да си стяга куфарите нищо не ми каза отиде да спи в другата стая няма да ви кажа как искарах ноща на другия ден не се прибрах взех една бутилка водка и отидох на гости с намерение да спя там, но не ми било писано. Влизам приготвяме салатите с приятелката и ми звъни мобилния: -Имаме две минути преди майка да дойде ела си да поговорим моля те. След вечерното разочерование му казах че няма за какво да говорим и след като й е казал че ще се изнася няма какво да чака няма смисъл да се чуства обременен от факта че оставя бременна жена още съм съвсем в началото и мога да взема нещата в свои ръце без да го занимавам.Като не ме обича невиждам смисъл да говорим. При което ми се извика по телефона че не се чувам какво говоря и ако не ме обичал щял ли да е с мен 6 години толкова неща сме преживели заедно да се прибирам да решаваме какво ще правим. Ми прибрах се    говорихме той каза че много се радва че знам че отдавна иска да има дете и да не съм си помисляла че му е все тая от коя жена ще му е детето за да не ме вкара в банята да ме полее със студена вода да се усвестя малко. И толкова антиромантично разбра той а и аз че ще ставаме родители