Всички мислим че сме добри родители,а какво мислят децата? www.teenproblem.net/f/viewtopic.php?t=82374
Защо ли повечето не са доволни от нас?!?
Защо ли повечето не са доволни от нас?!?
- Публикувана: 11 март 2007, 08:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2007, 14:06 ч.
Добра майка ли сте?
Имате ли смелостта да се самоопределите като такава? Кои са критериите според вас за това една майка да бъде наречена " добра "?
.... Знам ли...сигурно е някакво моментно състояние...Иска ми се да го надскоча, иска ми се...
.... Знам ли...сигурно е някакво моментно състояние...Иска ми се да го надскоча, иска ми се...
Много много се старая, ама мисля, че до никъде не я докарвам... Пусто да опустее, как ги гледат хората тия деца беее - всеки ден за мене е огромно изпитание.Абе като се има предвид че вече съм го пуснала на ясла - то е ясно , че не ставам.
Споко Касиди - много сме, силни сме.
п.п. за протокола че прочетох какво сте писали по-надолу - сама го гледам - няма баби и татковци - 24x7 съм само аз и лелките в яслата - може би затова съм изкукуригала вече... и ми иде
по мене си ама тогава съвсем ще го закъса мъничето .... никой друг го не иска да го погледа и за 2 часа 
Обожавам дъщеря си,не и се карам за дребории(макар че се ядосвам)много я гушкам и целувам,но има моменти в които ми се качва на главата,защото знае,че мама я обича и няма да и се сърди каквото и да направи.Е да знаете колкото по-малко викам толкова повече ми се качва на главата.За пръв път и шляпнахме дупето преди няколко месеца,плака все едно сме я пребили.Въпреки че ми се иска да мога да крещя и да удрям-немога.Не мисля че съм добра майка,добрите майки се справят с капризите на децата си,а аз немога.
Искам да съм най-добрата. Поне за моето дете правя всичко възможно да бъда такава.
Обичам го - и му го показвам, не викам, строга съм при необходимост, много обяснявам, без да се изнервям. Старая се да съм добър пример, за да не виждам в огледалния си образ неща които не харесвам. Старая се, притеснявам се, на моменти направо ме е страх да не би от мног старание да оплескам нещата.
Вечер заспивам с мисълта дали не съм сгрешила някъде.
Май много присърце съм взела желанието да съм "идеалната майка".
Мисля леко да поотпусна пружината за да не се получи така че от прекомерно старание да пропусна най-хубавите мигове.
Обичам го - и му го показвам, не викам, строга съм при необходимост, много обяснявам, без да се изнервям. Старая се да съм добър пример, за да не виждам в огледалния си образ неща които не харесвам. Старая се, притеснявам се, на моменти направо ме е страх да не би от мног старание да оплескам нещата.
Вечер заспивам с мисълта дали не съм сгрешила някъде.
Май много присърце съм взела желанието да съм "идеалната майка".
Мисля леко да поотпусна пружината за да не се получи така че от прекомерно старание да пропусна най-хубавите мигове.
Да, аз искам да съм идеална майка, иначе как да се определя като добра майка, ако наранявам детето си понякога.
"Има само два вида идеални хора - едните мъртви, другите неродени."
Това е китайска поговорка и от опит съм се уверила, че е вярна. Но ти давай - дерзай, един ден може и да станеш идеална. На мен този опит ми докара следродилна депресия, така че се отказах да съм идеална. Въпреки това мисля, че съм добра майка - е, изпускам си нервите от време на време, но нали съм човек - греша. Когато нараня детето - което става най-често като му викна, защото не си позволявам да удрям - я гушвам и и се извинявам.
мисля, че съм добра майка. мислила съм доста по въпроса и някак си с чисто сърце го заявявам. но Ники е само на 2 години. сега мисля, че е лесно да съм добра. надявам се, когато порасне да бъда добра майка, каквато имам аз. а аз имам най-страхотната майка! научила ме е на всичко без да ме поучава, с лекота, с обич, с доверие...
По-скоро се стремя да бъда добра-понякога успявам, понякога крещя, карам се за дреболии. Най-важното е, че намирам сили като не съм била добра или права в определена ситуация да се извиня на детето си (говоря зя големия ми син) и разбрах, че той го оценява. Моята майка никога не ни се е извинявала, дори и като не е била права. В крайна сметка майката е преди всичко човек, а безгрешни хора няма. Друг е въпросът какво се разбира под "добра майка"??!! Дали е майка, която не греши???
По-скоро се стремя да бъда добра-понякога успявам, понякога крещя, карам се за дреболии. Най-важното е, че намирам сили като не съм била добра или права в определена ситуация да се извиня на детето си (говоря зя големия ми син) и разбрах, че той го оценява. Моята майка никога не ни се е извинявала, дори и като не е била права. В крайна сметка майката е преди всичко човек, а безгрешни хора няма. Друг е въпросът какво се разбира под "добра майка"??!! Дали е майка, която не греши???
Едно хлапе от 11 клас /съкурсист/, такова беше за мен поне, се обърна и много очудено ме попита как съм могла да го направя и че по този начин съм щяла да възпитам едно глезено дете, дето щяло да ни се качи на главите.
Пък за безгрешната майка... май такава се среща само по форумите
. Имам чувството, че в повечето теми когато някой сподели някакъв свой опит, който при него дори е действал с години добре ще се намерят редица други, дето ще му кажат колко е в грешка, как не е в час и как те са по- правите и т.н. Та според кои критерии ще говорим за грешки и за грешни и безгрешни майки въобще?Аз пък нито мога, нито искам да съм идеалната майка, тъй като такова животно нема и ако се опитвам да подражавам на нечии критерии само ще се изнервя допълнително пък и за децата не мисля, че ще е добре. При всички случаи едно естествено поведение, с плюсове и минуси е много по- поучително за подрастващите. За мен, напр., когато бях още в първи клас, много ми помогна за живота изобщо едно изказване на майка ми, адресирано до по- големия ми брат, но което чух и аз. Та тя му каза, че като учителят или всеки възрастен му казва нещо никак не значи, че това нещо е правилно и че понякога и възрастните грешат, а детето е право и че възрастта не е винаги от значение.
Та такива ми ти работи...
Добра майка съм. Много си обичам детето 
Правя най-дорото, на което съм способна, водя го на интересни за него, уча го на каквото мога, пеем песни четем книжки, окуражавам го да развива талантите си - да рисува, да танцува, да пее. Посвещавам дните си на него Вечер съм страшно уморена, но пък не съжалявам за това. Понякога ми се иска да има кой да ми помага, да има на кого да го остава да гледам 1 филм или да се поразходя... Но пък от тази година синът ми ходи на градина по 2 дни в седмицата и ето време за мама 
Правя най-дорото, на което съм способна, водя го на интересни за него, уча го на каквото мога, пеем песни четем книжки, окуражавам го да развива талантите си - да рисува, да танцува, да пее. Посвещавам дните си на него Вечер съм страшно уморена, но пък не съжалявам за това. Понякога ми се иска да има кой да ми помага, да има на кого да го остава да гледам 1 филм или да се поразходя... Но пък от тази година синът ми ходи на градина по 2 дни в седмицата и ето време за мама 
Точно в момента съм отвратителна.Прибрах се в 20.30 от работа,скапана съм,изнервена...абе така ми е накипяло че...Ами резултатът, мисля, е ясен.И двете ми момчета хиляди пъти съжалиха,че не са подредили дрехите си(от обед),чантите за у-ще не са събрани и още куп неща,за които се сетих в онзи момент.
Това,че понякога се караме на децата,че не винаги ни се играят игрички,че понякога обичаме да оставаме сами със себе си,не ни прави лоши майки.И не означава,че ги обичаме по-малко от другите,които твърдят че са добри майки.Бих била щастлива един ден децата да могат да кажат за мен това,а не аз.
Това,че понякога се караме на децата,че не винаги ни се играят игрички,че понякога обичаме да оставаме сами със себе си,не ни прави лоши майки.И не означава,че ги обичаме по-малко от другите,които твърдят че са добри майки.Бих била щастлива един ден децата да могат да кажат за мен това,а не аз.
Не, не съм добра майка. Карам се на дъщеря си и съм много строга с нея, но съм справедлива майка и такава, на която тя да може да разчита винаги. Това за мен е по-важно от добротата ми на моменти, както и това тя да знае че независимо че мама и татко я обичат и те може понякога да не са в настроение и да са раздразнителни-иначе се изграждат едни неоправдани очаквания за живота че всичко ще е розово и в повечето случаи детето се разочарова горчиво.
