Сега все по-рядко ми се случва да си задам този въпрос. Не защото не ми пука! А защото осъзнах, че е много важно не само да си "добър човек", но и естествен! Защото и най-добрите майки понякога са уморени, нещастни, нервни, избухливи и уплашени; защото понякога не могат да дадат на децата си най-доброто от себе си въпреки обичта си към тях... както се казва: "и в най-добрите семейства се случва..." /сами допълнете!/ Хората не са машини, нито са идеални същества, без проблеми, способни винаги да откликват на потребностите на децата си. Затова сега като цяло съм спокойна, че съм добра майка. Стремя се да бъда такава. Но не се изяждам с непрестанни самокритики, забележки и т.н. както преди. Това ми харесва.
Аз съм развиваща се личност. И променяща се. Един ден съм една, на другия ден мога да бъда друга. За важните, истински важните неща, съм непреклонна! И постоянна. Но за другите неща гледам да проявявам повече гъвкавост и чувство за хумор... В момента детето ми се нуждае главно от едни неща, след 5 години ще се нуждае от други, след 15 години - от трети. Знам, че ще се старая да му давам това, от което има нужда, но може би далеч невинаги ще успявам...
Обичта обаче към него е толкова силна, че тя ми дава вярата и куража да продължавам, оставайки си естествена, да бъда и добра майка за него!