Случвало ли се е да направите забележка на чуждо дете

Аз бих постъпила по същия начин и не виждам нищо лошо в това да направиш забележка,майка му като дреме.....
А и на мойте някой да им направи забележка няма да ми е гадно,все пак говорим само за забележка ,а не за пребиване...

Правила съм забележка на децата на приятелки,като единия случей беше същия като вашия-на пясъчника .Не виждам нищо лошо щом не ти е приятно да ти посипват детето с пясък да направиш забележка,както и ако моето дете го направи някой друг да направи забележка на него.Когато са основателни за мен е без значение кой ще прави забележките .

И аз бих направила забележка, както на моите така и на чуждите... Вярно, че детето е малко, но ако не им се казва къде грешат те така ще се научат, да не се съобразяват с останалите. лошото е, че някои родители като, че ли изобщо не се впечатляват от грешките на децата си... 

Правя забележка само на децата, чийто родители са ми близки. Когато децата са ми непознати, както в случая правя забележка на родителят на детето.

Не бих направила забележка на детето, а бих отишла да кажа на майката да объясни на детето си, че така не се прави. Не позволявам чужди хора да правят забележки на децата ми, особенно когато се намирам до тях. Случвало ми се е да питам дете къде са му родителите и после съм говорила с тях, но не правя забележки на чужди деца, защото мога да попадна на някой който ще отреагира като мен....

Само един единствен път си позовлих да направя забележка на едно детенце .
Всъщност моя Тошко си играеше сам...понеже го наблюдавам и нищо не ми е убягнало ...виждам,че отива до него едно друго детенце и го блъска .Тошко падна и в момента в който се изправя това детенце пак го блъска и Тошко пак пада.Аз през това време тичайки към тях виждам,че майката не се обърна към децата .Тя седеше в профил и не  я забелязах в лице.Дори не разбрах дали е видяла ситуацията.
Отидох до децата и направих строга забележка  това момченце .Разбира се ,че не съм повишавала тон.
Дойде време да си тръгваме и като се загледах в майката ,тя се беше обърнала вече с лице към нас....божееееееее тя една моя съученичка.
Викам си  как можах да се скарам сега на детето ...че и на моя съученичка.

Не съм. Дори когато едно хлапе потроши лопатката на сина ми блъскайки я в една ограда. Тогава даже не реагирах - реших да видя дали бабата изобщо ще се усети - не стана. Много ми е чудно.

Ако посипват детето ми с пясък или го бутат нещо бих направила забележка, но не строга .

В подобни на твоя случай / да правила съм и ще правя забележки 
Майката на другото дете си седи безучастна / я гледа , я не, а то проявява някакъв вид гресия към моето дете / разбира се че ще направя забележка, и още как 
Не викам, и не се карам на чуждото дете/ да уточня  / правенето на забележка за мен е, че се обръщам към детето и му казвам, че така не се прави, защото .... еди си какво, според ситуацията 
Ако повтори / а майката продължава да се прави, че нито чува, нито вижда / се обръщам на висок глас към нея да си види детето 

Аз също бих се намесила, естествено с внимателен, приятелски, но убедителен тон. Все пак ти си била там, намесила си се. Мисля, че всичко е ок.
Едва ли е по-добре да си пазим само нашето дете (примерно да си го преместим), а да оставим да пострада някое друго. Понякога майките се отплесваме (визирам и себе си) и докато видим какво става, то вече станала белята.
Случи се да направя забележка на дете на почти непознат човек, защото измъкваше и чупеше една оградка, дето някой се беше потрудил да сложи за по-хубаво в двора на църквата. Баща му си говореше, не го виждаше в момента и аз реагирах, кротко разбира се. Тъпо би било под носа ми да направи белята и после родителя да види какъв е крайния резултат.
Естествено после ми е съвестно и малко притеснено дали не съм засегнала някой.
В подобна ситуация мисля, че пак ще реагирам така и ако ми потърсят сметка "как така правя забележка на чуждо дете?" да си дам обяснението и толкоз.

Никога не правя забележка на чуждо дете, в случай на нужда обяснявам да мойто как да се справи с дадена ситуация.
Направо пощръклявам когато някой почне да поучава мойто дете.  Приятелките ми стари моми често го правят, затова вероятно съм толкова   докачлива на тази тема.

И аз така 

.........особено ако става въпрос за малки дечица. Ако са големи и се предполага, че правят нещо съзнателно нарочно, ще им направя забелжка директно, без да се занимавам с родителите им.

Не се притеснявай толкова и на мен ми се е случвало,едно детенце счупи лопатката си в главата на моя син майката ми е приятелка но тя го напляска а на м ен ми стана неприятно че то изяде шамара .Просто мисля че трябва кротко да се обяснява на децата че така не се прави.Все пак те са мънички и може да се стреснат от по строг тон от чужд човек.Аз в такива ситуации просто гледам да си преместя детето на друго място и да изолирам палавника.

Е като е на твоя съоченичка позволено ли му е да ти блъска детето .Това него разбирам,нали за това сме възрастните, за да казваме на децата кое е правилно и кое не.Ами ти ако не му направиш забележка то ще реши,че е нещо нормално да блъска децата и ще тръгне наред.Ако на детето на съученичката ти е позволено да ти блъска твоето,представям си ако е на брат ти или сестра ти .

Само на приятелски деца.Сътоветно позволявам забележки и от техните родители към дъщеря си.

Естествено, че да. И съм го правила. За щастие в градинката, където водя децата си, всички майки зорко следят какво вършат отрочетата им и реагират дори преди да си помисля да направя забележка /задължително с кротък тон - не е нужно да стряскаш чуждото дете/, но имаше една майка - пълен заплес, а детето й - напаст божия. Първо се скарах на детето, а после и на майката. А след мен се нареди опашка от недоволни родителки. Тая майка повече не се весна.

Да, правила съм.
Синът ми беше на 6 месеца, когато едно момченце на около 3 години се увърташе около количката и изведнъж се наведе, взе един камък и удари детето ми по главата. При което аз съответно побеснях ,но се въздържах.Майката на детето се обърна и  с подходящ за случая тон извика името на детето.Но реакцията от негова страна беше да повтори процедурата , при което аз вече не се сдържах и му направих забележка, дори му се скарах.После ме досрамя и ходих да се извинявам на майката, а тя:'' А ,няма нищо, даже трябваше и да го плеснеш''.


Става въпрос за  майка, която не познавам, а само съм  виждала в кварталната градинка.

Е, голяма работа. Детето посипвало с пясък твоето и си му казала да не го прави. Какви са тези угризения и чудеса...
Цялото общество трябва да възпитаваме децата, а не да чакаме някой да се сети, да каже на дете, че така не е хубаво да прави. От фалшива деликатност, децата ни станаха вагабонти.

Правя забележка на чужди деца. Обикновено със спокоен тон и обяснявам защо не се прави така. Макар че веднъж ми се е случвало да се скарам и да повиша тон  на едно момченце, което имаше отвратителния навик да щипе сина ми. Бабата, разбира се, не реагираше. След това имах и с нея пререкания, но.... случва се

Браво!Много точно го каза!

 
Рядко мненията ни съвпадат(най-вече за ДГ )
но тук съм за
Аз правя забележки, защото има деца чийто майки/бащи ги гледат от близкото на 50м кафе и ако блъсне/бутне моето дете(особено на пързалката) и продължава в тоя дух, то какъв ще е смисъла да тичам да търся коя и къде е майката и тя да се намеси за това време може да станат сума поразии

Така ли ? Не знаех .

Много хубаво казано!
По-добре да направиш внимателна и съобразена с възрастта на детето забележка на него, отколкото да кипиш вътрешно, издирвайки майка му  и накрая да й теглиш едни зъби че не се е намесила. Защото нейните зъби може да се окажат по-дълги и по-остри!

Ами правила съм забележка и изобщо не чувставам угризение.Търпяхме 3 години едно съседско дете да шамаросва най-редовно Иван (въпросното дете е с  3 години по голямо).При всяко прибиране със сълзи и сополи казвах на Иван да не играе с него,а ако реши да играе да не ми се оплаква постояно.Все си мислех,че така ще го науча да се справя сам.Когато миналото лято Иван се прибра със съдран потник,ребрата и лактите му охлузени и разранени а устата му разбита,от това че въпросното дете го е блъснало докато е карал колело вече ми прекипя.Само да кажа ,че малко преди да се прибере в тоя си вид Иван дойде да ми каже,че го е замервал по главата с обувките си(практика кято има дядото на това дете,тъй като те го отглеждат и "възпитават"),и му вземал колелото.Аз пак му казах да иде да си вземе колелото и да не се върти около него.Еми извинявайте ,ама ми идеше да ида и да го шамаросам направо.Все пак реших, че е по уместно да разговарям с дятото да вземе мерки и да озъпти унуката от която е пропищяла цялата улица.И какво мислите направи той.Заяви ми,че след като не съм искала да го удря да съм го държала у дома и да не го пускам да излиза.При което вече ся вбесих и му казах,че не аз трябва да не пускам моето а той неговото щом като не е успял да си го възпита както трябваКазах му и че при следващ такъв случай , лично аз ще шамаросам внукът му.Е дядото каза -"Ти посмей пък ако не те пребия аз"
Последното бе казано в присъствието на внучето което се бе донесло за да види какво ще каже дядото.Еми мили дами,не знам дали моя разговор даде резултат или това че мъжо на четири очи каза на тоя гамен ,да не закача Иван ама нещата долу горе потръгнаха.
Ако това се повтори,пак бих го направила и хич няма да чувствам никакви угризения.

 Когато някое дете се държи агресивно към моето, винаги реагирам - внимателно и нежно обяснявам, че не разрешавам да се държат грубо с Неда. И то не за да ги възпитавам, а за да науча самата Неда какво отношение заслужава и за да се почувства защитена. В случая с пясъчника и аз бих постъпила така, освен ако майката е наблизо и мога да помоля самата нея да реагира.

Рядко, но съм правила. Спомням си веднъж едно детенце все подбутваше моята госпожица на пързалката. Няколко пъти го помолих да е по-внимателен с нея, но не помогна. В момента когато го видях обаче как избутваше щерката горе на пързалката, а тя горката се вкопчила и едвам се държи, не издържах и почти креснах: Не я докосвай!!! няколко секунди след това добавих и Моля  После ми дожаля за горкото момченце, майка му въобще не му обръщаше внимание, а когато му обърнеше, само крещеше и се караше. Е как няма да е агресивно това дете 

Мила, аз бих се обърнала към майката на детето. Щом си видяла, че стои на страни и не реагира значи знаеш коя е. Та според мен е по-добре да се обърнем към родителите, а не към самото дете. Аз забележки на чужди деца не правя

Да, правя. Не го смятам за неправилно.
Детето не е половин човек, за да не може да му се говори направо.
Не обиждам, не крещя, не удрям (естествено), но забележка правя без угризения.
Обикновено на разни дангалаци, които трошат люлките на малките, ходят с маратонки по пързалките и въобще се правят на велики, чупейки съоръженията. Родители рядко се виждат.
И по-малко дете бих възпряла. Там по-меко, естествено.

Да, правя забележка на други деца когато по някакъв начин застрашават моето-най често на по-големите деца да внимават като играят с малките. На моето също правя забележки и когато има основание, съм благодарна ако някоя майка направи забележка на моето-някак си по-ефикасно и запомнящо се е за моята госпожица поне.

Правя забележки и изобщо не ми пука, като има спящи родители или такива, които се радват на геройството на децата си. Разбира се не се карам, не буйствам, стремя се самото дете да ме разбере правилно. В някои случаи дори ставаме приятели с родителите на съответното временно екзалтирало дете, понякога се стига до закани, особено от татковци, но определено не съм човек на когото му пука кой ще го напсува, щом съм сигурна в правотата си.

Не ви разбирам -
Защо трябва да се търсят родителите на детето??
Защо да правя забележка само на приятелските деца?
а и забележката направена с усмивка би могла да премине дори в игра.
      

   Описаната ситуация е банална-случва ми се да попадна в такава почти всеки път,когато сме на пясъчника.С доброжелателна забележка подхождам,тонът ми е приятелски и любезен.Така не обиждам нито детето,нито майката.Правя го дипломатично и внимателно-сърдити няма.Тонът е важен.
 Реагирам остро само когато детето ми наистина е застрашено от падане или нараняване.Пример-едно дете бутна с рязко движение моето от последното стъпало на пързалката.Щеше да падне от високо и да си пукне главата.По стечение на обстоятелствата,успях да забележа навреме и предотвратих падането.Бях шокирана-нямаше причина,мотив,дрязги..Никаква причина!

Да. Аз лично, бих предпочела, ако дъщеря ми блъсне, ухапе някое дете или направи някоя пакост и аз не съм видяла, да й направи забележка най-близко стоящия човек до децата. Аз също бих й направила, но ако не съм наблизо, трябва да се реагира на момента, нали?
Много е неприятно да ти блъскат и нараняват детето. Знам го от опит , защото моето не удря, не се защитава дори, само плаче. На воля я блъскат, хапят, посипват с пясък, ритат й колелото и й казват: Няма да се качваш на пързалката!, обаче тя не отвръща. То и това не е хубаво..., вече така почвам да мисля. Така че, ако един ден тя стане агресивна към децата, ще знам със сигурност, как се чувстват родителите на малтретираното дете . Много е кофти. Нито да се караш, нито да премълчиш...

Защото родителите на детето са тези, които трябва да му правят забележки. И, защото, ако те не са видяли какво е направило детето им, а ние сме добре е да ги уведомим 

Аз лично и на приятелски деца "забележки не правя

Да. Случвало ми се е. Но гледам тонът ми да е мил, а не назидателен.

да правила съм, когато майката не гледа как се държи детето и, когато някое дете, дърпа моето или го блъка, говоря за по големи деца, не мога да оставя моето дете да реве, защото нечия майка си пуши цигарата и не и забравила е кого е излязла
мисля че е нормално, естествено гледам с нормален тон деликатно да се намеся

Много пъти ми се налага да правя забележка на едно момиченце на 5 год., което все бута децата, взима им играчки, но май не е толкова виновно то, колкото баба му (тя се гледа от баба си и с нея излиза), която не му прави забележки.

Да, аз бих реагирала по същия начин...
Правила съм забележка на чуждо дете - синът на наши познати, който е на 5-6 год, ходи на тренировки по карате. Докато бях бременна (а той знаеше това), постоянно искаше да ми показва разни "хватки", и се целеше право в корема ми... а родителите му толкова бяха залисани в телевизора, че даже не им направи впечатление... направих му забележка няколко пъти, докато баща му каза да спре....
Според мен не си ти виновна , че си направила забележка, виновна е майката, която не забелязва какви ги върши детето й!

Да, случвало ми се е и на познати и на непознати.
Ако родителят не е на мястото си, а детето застрашава моето съм правила забележки и ако се наложи пак ще правя. Може би няма да оправя света, но не съм свикнала да си мълча...

Естествено и въобще не ме притеснява това че е чуждо.

Хм,странно ми е да  се възприема за нормално,ако дете на познат ти удря детето и ти да не реагираш...какво като е познат?Аз не искам детето ми да е бито нито от познати, нито от непознати.Реагирам веднага-отивам  и казвам на детето,че не позволявам да ми бие детето.Ако моя син реши да удря някого,също ще реагирам веднага и няма да му позволя да бие друго дете, независимо дали детето е познато или не е.

Ако дете на пясъчника почне да яде пясък, а майка му е наблизо не бих се намесила- може да е част от семейната им култура, щом тя не реагира.Когато обаче моето дете го направи и някой му направи забележка не бих се сърдила,напротив.по-скоро бих се почувствала неудобно от детето си,че не съм видяла какво прави.

Имам една позната с момиченце на годинка и половина.Тя никога не му прави забележки,за нищо.Ако детето почне да реве му се угажда за всичко.Веднъж бяха у дома за нещо и момиченцето реши,че може да бие сина ми по главата с една играчка.Аз веднага я спрях и и се скарах.Майката се разсърди-как така правиш забележка на моето дете.Ами щом удря бебето по главата,естествено,че ще реагирам.Ако удря по главата на майка и и тя не и прави забележка си е неин проблем- може да и харесва.Аз обаче имам други методи към моето дете.
Не позволявам тази жена да идва у дома повече.И не събирам двете деца да играят заедно.

Научих се да правя, щом касае моето дете. За чуждите не отговарям, освен ако майката не е наблизо за да реагира и да предпази детето си. На чужди деца правя рядко забележки, но се е случвало, но го правя по тактично.

И аз мисля така. Точно фалшива ми изглежда тази деликатност спрямо агресията или невъзпитанието на чуждите деца, не я разбирам  Излезеш ли навън, ставаш част от обществото, независимо дали си на 5 или 50 години. Може един родител да няма нищо против да се чупят клони и мятат камъни, аз обаче имам и правя забележка - всичко, което е навън, е общо... Може на някоя майка да не и дреме, че детето и удря мойто - на мен обаче ми дреме и хич не се чувствам длъжна да ходя да и се обяснявам, да си е стояла край отрочето. Дори и да не ме касае пряко, пак правя забележка - не понасям гледката на дребосък, който измъчва животно или на дангалаци, които налагат по-малко дете. Безотговорност, замаскирана като детелюбие, деликатност и толерантност... ето от това са болни повечето хора днес.

На всяка от нас ни се е случвало, било то и за миг да откъснем поглед от детето си. Ако ситуацията е такава, бих реагирала, като отместя моето дете от другото. В случай, че това се случи пред погледа на другият родител, очаквам реакция от негова страна. Обикновено има такава.
Като цяло не ми допада идеята да възпитавам чужди деца и слава Богу не съм попадала често в ситуации, изискващи намеса.

Да,правя забележки,но внимателно и тактично.И на познати и на непознати деца.Какво да правя,когато родителите не обръщат внимание на това ,което прави детето им?Да оставя да удря или дърпа моето?Няма да стане.
Пресен пример от вчера:Играят си няколко деца,сред които и моето, в детския кът на заведение.Влизам да извикам сина и в същото време по-голямо дете го удря и му вика нещо.Майката я няма,но тя няма и как да го види.Какво да направя?Да тръгна из заведението да я търся?Вместо това тактично казах на по-голямото дете ,че така не се прави.Не ми беше приятно,но като няма кой друг да го направи,аз го направих.

Позволявам си да правя забележки на чужди деца. Всичко става с много споекоен глас, много убедително и намиране на някаква положителна алернатива занимавка. В случаите когато родителите са пълни безхаберници и изобщо не им пука какво правят отрочетата им забележката се прави на висок тон с репликата "Майка ти / Баща ти така ли те учат" или нещо подобно. Понякога действа, но има случаи в които каквото и да правиш е безсмислено децата още като са в корема ни започват да копират поведението ни.

Хубава тема. Браво!
Правя забележки и още как. На моето, на чуждите деца, винаги когато сметна, че нещо не е наред. Хич не си мълча. Разбира се, не се троскам, но се старая от тона ми да стане ясно, че детето върши нещо нередно, че дразни. Мъниците съвсем не са глупави. Те откриват света и непрекъснато проверяват до къде могат да стигнат, а ние колкото повече си мълчим- толкова повече те ще настъпват. За възпитанието няма почивен ден, нито подходящ момент за началото му. Трябва да се реагира веднага, в ситуацията. А относно родителите- ами поне в твоя случай преценявам реакцията малко като " казвам ти дъще, сещай се снахо".

Спомних си как като ученичка, вървях в парка и "без да искам" изпуснах хартийка. Един чичко ме върна и ме накара да я вдигна, и да я хвърля в коша. Послушах го. И много се притесних. Бяхме възпитавани така. Много често правя същата забележка на тийнейджъри и познайте каква е реакцията им. Правилно. Глас в пустиня. Мисля, че обществото съвсем се е изгубило като възпитател, а все пак на нашите деца им предстои да живеят именно в него. И как ще стане тази работа, като не се съобразяват с елементарни норми на поведение? Затова деца отиват на училище и не се прибират никога вече вкъщи- защото някой някога в дадена  ситуация не е направил забележка (имам предвид вчерашната поредна черна новина за падналото от перилата в училище детенце, Бог да го прости!http://www.plovdiv24.com/news/24938.html)

Да , случвало се е ... И ще се случва и за в бъдеще . Никога не се карам обаче , обеснявам  , че това което е направило не е хубаво и , че примерно не трябва да хвърля пясък в очите на другите деца или да ги блъска от пързалката ...
Но по - скоро се чудя на майките , които излизат само да пушат цигари и да клюкарят , а не си гледат децата ...
Днес в Южният парк едвам хванах едно момченце да не падне с главата на долу в един от тези каменни кръгове пълни с боклуци на дъното ... Милото едвам беше проходило , а майката на около 70 - 80 метра пушеше блажено .
Дойде чак като видя че го вдигам и го успокоявам и то без да бърза 

Незнам как бих реагирала...... Едно време, когато бях с 1 дете, си мислех,че синът ми е центъра на вселената и буквално на пясъчник не съм давала песъчинка да падне отгоре му.... И така детето ми все играеше само...Защото в играта без леки посбутвания и малко пясък не може да мине.  Но.... Сега не е така.... Гледам само намесата на други деца да не застрашава живота и здравето на моите деца. Винаги едното ми око е към децата ми,когато си играят!

В края на краищата нали по този начин децата се учат да се оправят в трудни ситуации... Някога на моите деца ще им посипят пясък, друг път пък ние ще посипем пясък на друго... Ако обаче преценя,че има опасност за детето ми ще се намеся. Както,че и моето застрашава здравето на друго дете.

То зависи и колко голямо е детето!

Но от друга страна - нека сами се оправят децата. Ще се ударят, ще се сдърпат, нормално е, деца са. Сега ако не се скарат и не си кажат през сълзи - Аз повече с теб няма да си играя! - кога ще го направят. Да свикват,че не всичко е тяхно, че трябва да делят, да дават, не само да взимат и т.н. И често пъти след 5 мин. са отново с детето, с което никога нямаше да играят!

Правила съм,да.И правя.На по-големи деца,които не се съобразяват с малките.И не се сърдя,когато на моето дете правят забележка

Ще направя  забележка, как няма да направя - все пак става дума и за моето дете, което в случая е потърпевшо.

Аз дори лятото как се въздържах да не плесна и един шамар на едно момченце, което така се бе засилило с колелото си към мен, удари ме, спря се отзад в областта на глезените ми. После 2 месеца не можах да се оправя, ходех синя и подута, куцах, и дори сега от време на време ме понаболява удареното. Тогава нито една майка не реагира и не можах да разбера чие е детето , само се свих и сълзи ми потекоха от очите, а бях готова да се обърна и шамар да му завъртя - та ако ще майката да ме убие. Детето бе на около 4 години, разбиращо , и само ми се хилеше нагло на среща.

 Правя само в краен случай.Повечето пъти оставям децата сами да се оправят.На мен лично ми е неприятно някой да прави забележки на моите деца, та затова и аз не правя на чуждите.Освен това няма да съм винаги до тях да ги спасявам, така че трябва да се научат сами да го правят.
 

Правя щото ми писна да чакам някоя заспала майка да си блее и хич да не вижда за какво става въпрос  Особено след последния път в който дъщеря ми ходи със възпалено око заради ей такова ненаблюдавано дете ....

Правила съм забележка и ще правя. Нямам угризения, аз защитавам моите деца.

виждала съм родители,които въобще не правят забележка на децата си---съвсем целенасочено,дори и поощряват агресия,трябва ли в такъв случай да си замълча--смятам,че не

Ще направя забележка ако детето ми е малко и не може само да се защити.
Ако е голямо бих го оставила само да реши проблема-без агресия разбира се, ако има такава няма да се поколебая да се намеся.

И пак всичко е в частност от ситуацията...

Зависи от ситуацията и възрастта на детето. Понякога когато е мъничко и да направиш няма файда много, но

В такива случаи нагъвам майката, ако говоря с детето му говоря нежно и спокойно с обяснения, досега почти няма някое да не ме е разбрало.

Ооо,правила съм забележки.Хем скоро беше. На 10-год. приятел на сина ми.Дошъл у нас и като взе да се разпорежда наляво-надясно. На Ангел му неудобно да му направи забележка затова се намесих аз. Обясних му,че както Ангел спазва правилата като дойде у тях, така и той като дойде у нас ще спазва правилата. Не остана много доволен, даже приказвал зад гърба ми.Ама моето момче го поставил на място да внимава, че говори за майка му... А родителите му са толкова свестни хора, деликатни и добре възпитани...

Като бяха по-малки, на детската площадка пак съм правила забележки. Макар да е имало майки,които да ми викат "какво толкова"... И това при положение,че тяхното дете тръгва да бърка с опесъчената си ръка в очите на мойто гардже...

Не съм правила забележка на чуждо дете,но ако се наложи в някой случай бих поговорила приятелски с детето-без да звучи,като забележка от моя страна.

АЗ СЪМ ПРАВИЛА ЗАБЕЛЕЖКА НА ЧУЖДИ ДЕЦА ЗАЩОТО ТОЧНО ПРЕД МЕН БИЕХА ДРУГО ДЕТЕ В ТАКИВА СЛУЧАИ МИСЛЯ ЧЕ Е УМЕСНО ДА СЕ ПРАВЯТ ЗАБЕЛЕЖКИ ДА НЕ КАЖА ЧЕ ТРЯБВА И ДА СМЕ ПО ТВЪРДИ ДАЖЕ

Синът ми беше на 2 годинки - ангел небесен беше тогава, като се сетя колко обичлив, дружелюбен, любопитен за света беше, чак ми става мило - та вижда в градинката групичка деца и тръгва към тях с огромен ентусиазъм.Не се намесва в играта им, само се хили щастливо и ги гледа с любов.Мила картинка, наистина.В този момент към него се затичва едно момиченце - на неговата възраст, ама бая якичко, просто доста едричко, и го бута с все сила.Моят пада.Става, усмихва се и продължава да ги гледа с някаква тъпа любов.Майката седи точно срещу тях - на една ръка разстояние, заедно с други майки.Вижда всичко и не реагира.Аз стоя по-далече, не се намърдвам в компанията - не ги познавам - нито се доближавам до децата, защото това си е "тяхно пространство", а не на възрастните.Та продължава моят да гледа и да си се усмихва.Реших, че нещата ще си останат така и той ще изгуби интерес и ще си тръгне.Така и стана.Обърна се той към мен и тръгна да си ходи.В този момент въпросното момиченце реши, че и това не му изнася и се засили, догони го и така го бутна, че моят се пльосна в цял ръст и си разби челото.Този път се разплака.Майката гледаше и само извърна поглед.
Повярвайте ми, никога не съм изпитвала гняв към човешко същество толкова.И никога не съм се чувствала толкова безсилна в неспособността си да направя забележка.Просто си успокоих детето/трудно, щото кървеше/ и се отдалечих.Майката ме погледна за секунда и това беше.Никаква реакция.
В тази ситуация се върнах едва сега и пак ме заля някаква вълна на гняв.

Сега, моето дете е усвоило част от тези "закачки", но точно защото си го познавам, непрестанно говоря и непрестанно правя забележки.

Тогава съжалявах, че не казах няколко думи на майката.
Само да допълня,че често се срещаме с това вече поотраснало дете, оказва се, че е по-голямо от моето с около година и вече няма никакви признаци да е агресивно - напротив даже, много е възпитано.Явно майката си е свършила работата все пак, въпреки че тогава аз не казах нищо

Както и да е.Излях си болката

Уф, едно не мога да разбера.

Като не ви е приятно децата ви да ходят посипани с пясък, защо ги водите по пясъчниците?

И още един въпрос.

И без да се яви невъзпитаното двугодишно идьотче, което да изсипе лопата с пясък върху главата на детето ви и да го изцапа, не се ли случва случайно така, че детето ви да е еднакво мръсно, независимо дали е посипано или не?

И уточнявам - говоря само за пясъка. И то, точно изсипан от двугодишно!

Да!И още как.

Странен въпрос?!? Изглежда, че на теб ти е приятно детето ти да е посипано с пясък? Според мен тук възмущението е, че много майки не реагират, не правят никакви забележки на децата си...и заради такива да си държим децата вкъщи ли?

Това детето да бъде посипано с пясък, омърляно и т.н. си е съвсем в реда на нещата.
Аз моят не го пусках на пясъчник не за друго, а защото имаше склонност да хвърля пясъка по децата, което е ужасно, защото веднъж, точно като беше на 2, така напълни очите на едно много хрисимо дете с пясък, че направо се израдва.Беше щастлив от постъпката си, честно.
Говорих, говорих, ама хич и не видях някакво съжаление от негова страна.
И докато не порасна, изобщо не го пуснах на пясъчник.Оказа се, че отказва да осъзнае, че тази "игричка" е гадна.
И какво?
Трябваше да го оставя да вилнее по пясъчниците, а другите майки да си пазят децата, така ли?
Ми, като си зная детето, просто го премахнах като евентуална заплаха за другите деца точно на това място.
Сега и не проявява интерес към пясъчници.И по-добре, защото това са си едни тоалетни за домашни и улични кучета, които изобщо не ми изглеждат подходящо място за игра.
Лично мнение.

Снощи за пръв път ми се наложи да направя забележка на чуждо дете.
Беше ни на гости. На възрастта на сина ми.
Щерката си беше построила кула от строителя.
Детето хванало построеното, ударило в ръба на кутията  и всичко на части..
Щерката беше бясна и пищеше като ужилена.
Отидох и обясних кротко на детето, че не е приятно да върши такива неща.
Стана и се извини на дъщеря ми без мрънкане и после продължиха да строят заедно.

Е като си е в реда на нещата, тогава за какво изобщо говорим?!

Ами, аз съм казала за какво говорим - за това, че може да мине с едното омърляне, ама може и да продължи.
Принципът е важен.
Казах вече, че моето дете мяткаше пясък и един път ужасно напълни очите на друго дете.Беше ужасна гледка - детето не само плюеше пясък, ами и очите му се зачервиха, сигурна съм, че изпитваше ужасна болка.Идеше ми моето да го смачкам, честно, а то се "кефеше".
И, като не разбира, че така не е редно, просто го разкарах от пясъчниците.Така не се налагаше на другите майки да си пазят децата.

Та, идеята ми е, че просто трябва да се правят забележки, защото те са деца - да - именно затова трябва да им се обяснява кое трябва и кое - не.Те няма как сами да се досетят.Това е задължение на собствената майка, според мене.
Аз лично не правя забележка на чужди деца.Просто си дръпвам своето и му казвам, че това, което другото прави за мене не е приемливо и то самото не трябва да го прави.
Възпитавам го, доколкото мога.Когато не успея във възпитанието, просто му забранявам разни неща, при които зная, че може и да бъде опасен за другите.

P.S.
Само да кажа, че не е в мен вината за неадекватните цитати, като гледам и при тебе не се е получило, явно нещо в сървъра, знам ли.

И аз бих постъпила като теб. Моето дете като беше малко на около 1г. и нещо имаше 2 дечица които бяха по големи около 3г. и винаги без причина идваха и започваха да го налагат (примерно защото ги гледал) или да го пръскат със пясък (само защото стои на същия пясъчник) съответно правих забележка на детето майка му му се караше и ми се оплакваше, че вече вдигнала ръце от него и то съответно продължаваше в същия дух и много естествено си махнах детето от там, обяснявам му че не може да си играе на пясъчника понеже там има лоши деца, и не може да се пързаля на пързалката понеже същите деца я бяха натрупали с пясък, съответно майките им казваха че не можели да се оправят с тях и да не сме се пързаляли. Еми, няма да си тровя нервите с хорските деца я, сега не го водя на този пясъчник.

Да, правя забележки когато е необходимо.
Тази сутрин също направих забележка на дете,/ по-голямо от възрастта на моето /, което непрестанно буташе сина ми без причина и видимо беше много доволен от действията си.

А по темата, дали правим забележки, аз до сега не съм правила, просто я дръпвам Луси, ако нещо я застрашава, обаче майка ми вчера сериозно си е поговорила с една млада дама, която умишлено застъпила ръцете на дъщеря ми на катерушката  А майката на въпросната дама къде е била не се знае.