Да, правя забележка на други деца когато по някакъв начин застрашават моето-най често на по-големите деца да внимават като играят с малките. На моето също правя забележки и когато има основание, съм благодарна ако някоя майка направи забележка на моето-някак си по-ефикасно и запомнящо се е за моята госпожица поне.
- Публикувана: 14 март 2007, 14:36 ч.
- Последно мнение: 20 март 2007, 14:46 ч.
Случвало ли се е да направите забележка на чуждо дете
Правя забележки и изобщо не ми пука, като има спящи родители или такива, които се радват на геройството на децата си. Разбира се не се карам, не буйствам, стремя се самото дете да ме разбере правилно. В някои случаи дори ставаме приятели с родителите на съответното временно екзалтирало дете, понякога се стига до закани, особено от татковци, но определено не съм човек на когото му пука кой ще го напсува, щом съм сигурна в правотата си.
Не ви разбирам -
Защо трябва да се търсят родителите на детето??
Защо да правя забележка само на приятелските деца?
...По-добре да направиш внимателна и съобразена с възрастта на детето забележка на него, отколкото да кипиш вътрешно, издирвайки майка му и накрая да й теглиш едни зъби че не се е намесила. ..
а и забележката направена с усмивка би могла да премине дори в игра.
Защо трябва да се търсят родителите на детето??
Защо да правя забележка само на приятелските деца?
Цялото общество трябва да възпитаваме децата, а не да чакаме някой да се сети, да каже на дете, че така не е хубаво да прави.
Описаната ситуация е банална-случва ми се да попадна в такава почти всеки път,когато сме на пясъчника.С доброжелателна забележка подхождам,тонът ми е приятелски и любезен.Така не обиждам нито детето,нито майката.Правя го дипломатично и внимателно-сърдити няма.Тонът е важен.
Реагирам остро само когато детето ми наистина е застрашено от падане или нараняване.Пример-едно дете бутна с рязко движение моето от последното стъпало на пързалката.Щеше да падне от високо и да си пукне главата.По стечение на обстоятелствата,успях да забележа навреме и предотвратих падането.Бях шокирана-нямаше причина,мотив,дрязги..Никаква причина!
Реагирам остро само когато детето ми наистина е застрашено от падане или нараняване.Пример-едно дете бутна с рязко движение моето от последното стъпало на пързалката.Щеше да падне от високо и да си пукне главата.По стечение на обстоятелствата,успях да забележа навреме и предотвратих падането.Бях шокирана-нямаше причина,мотив,дрязги..Никаква причина!
а и забележката направена с усмивка би могла да премине дори в игра.
Много е неприятно да ти блъскат и нараняват детето. Знам го от опит
, защото моето не удря, не се защитава дори, само плаче. На воля я блъскат, хапят, посипват с пясък, ритат й колелото и й казват: Няма да се качваш на пързалката!, обаче тя не отвръща. То и това не е хубаво..., вече така почвам да мисля. Така че, ако един ден тя стане агресивна към децата, ще знам със сигурност, как се чувстват родителите на малтретираното дете 
. Много е кофти. Нито да се караш, нито да премълчиш... Не ви разбирам -
Защо трябва да се търсят родителите на детето??
Защо да правя забележка само на приятелските деца?
Защо трябва да се търсят родителите на детето??
Защо да правя забележка само на приятелските деца?
Защото родителите на детето са тези, които трябва да му правят забележки. И, защото, ако те не са видяли какво е направило детето им, а ние сме добре е да ги уведомим
Аз лично и на приятелски деца "забележки не правя
а и забележката направена с усмивка би могла да премине дори в игра.
да правила съм, когато майката не гледа как се държи детето и, когато някое дете, дърпа моето или го блъка, говоря за по големи деца, не мога да оставя моето дете да реве, защото нечия майка си пуши цигарата и не и забравила е кого е излязла
мисля че е нормално, естествено гледам с нормален тон деликатно да се намеся
мисля че е нормално, естествено гледам с нормален тон деликатно да се намеся
Да, аз бих реагирала по същия начин...
Правила съм забележка на чуждо дете - синът на наши познати, който е на 5-6 год, ходи на тренировки по карате. Докато бях бременна (а той знаеше това), постоянно искаше да ми показва разни "хватки", и се целеше право в корема ми... а родителите му толкова бяха залисани в телевизора, че даже не им направи впечатление... направих му забележка няколко пъти, докато баща му каза да спре....
Според мен не си ти виновна , че си направила забележка, виновна е майката, която не забелязва какви ги върши детето й!
Правила съм забележка на чуждо дете - синът на наши познати, който е на 5-6 год, ходи на тренировки по карате. Докато бях бременна (а той знаеше това), постоянно искаше да ми показва разни "хватки", и се целеше право в корема ми... а родителите му толкова бяха залисани в телевизора, че даже не им направи впечатление... направих му забележка няколко пъти, докато баща му каза да спре....
Според мен не си ти виновна , че си направила забележка, виновна е майката, която не забелязва какви ги върши детето й!
Хм,странно ми е да се възприема за нормално,ако дете на познат ти удря детето и ти да не реагираш...какво като е познат?Аз не искам детето ми да е бито нито от познати, нито от непознати.Реагирам веднага-отивам и казвам на детето,че не позволявам да ми бие детето.Ако моя син реши да удря някого,също ще реагирам веднага и няма да му позволя да бие друго дете, независимо дали детето е познато или не е.
Ако дете на пясъчника почне да яде пясък, а майка му е наблизо не бих се намесила- може да е част от семейната им култура, щом тя не реагира.Когато обаче моето дете го направи и някой му направи забележка не бих се сърдила,напротив.по-скоро бих се почувствала неудобно от детето си,че не съм видяла какво прави.
Имам една позната с момиченце на годинка и половина.Тя никога не му прави забележки,за нищо.Ако детето почне да реве му се угажда за всичко.Веднъж бяха у дома за нещо и момиченцето реши,че може да бие сина ми по главата с една играчка.Аз веднага я спрях и и се скарах.Майката се разсърди-как така правиш забележка на моето дете.Ами щом удря бебето по главата,естествено,че ще реагирам.Ако удря по главата на майка и и тя не и прави забележка си е неин проблем- може да и харесва.Аз обаче имам други методи към моето дете.
Не позволявам тази жена да идва у дома повече.И не събирам двете деца да играят заедно.
Ако дете на пясъчника почне да яде пясък, а майка му е наблизо не бих се намесила- може да е част от семейната им култура, щом тя не реагира.Когато обаче моето дете го направи и някой му направи забележка не бих се сърдила,напротив.по-скоро бих се почувствала неудобно от детето си,че не съм видяла какво прави.
Имам една позната с момиченце на годинка и половина.Тя никога не му прави забележки,за нищо.Ако детето почне да реве му се угажда за всичко.Веднъж бяха у дома за нещо и момиченцето реши,че може да бие сина ми по главата с една играчка.Аз веднага я спрях и и се скарах.Майката се разсърди-как така правиш забележка на моето дете.Ами щом удря бебето по главата,естествено,че ще реагирам.Ако удря по главата на майка и и тя не и прави забележка си е неин проблем- може да и харесва.Аз обаче имам други методи към моето дете.
Не позволявам тази жена да идва у дома повече.И не събирам двете деца да играят заедно.
