И аз мисля така. Точно фалшива ми изглежда тази деликатност спрямо агресията или невъзпитанието на чуждите деца, не я разбирам Излезеш ли навън, ставаш част от обществото, независимо дали си на 5 или 50 години. Може един родител да няма нищо против да се чупят клони и мятат камъни, аз обаче имам и правя забележка - всичко, което е навън, е общо... Може на някоя майка да не и дреме, че детето и удря мойто - на мен обаче ми дреме и хич не се чувствам длъжна да ходя да и се обяснявам, да си е стояла край отрочето. Дори и да не ме касае пряко, пак правя забележка - не понасям гледката на дребосък, който измъчва животно или на дангалаци, които налагат по-малко дете. Безотговорност, замаскирана като детелюбие, деликатност и толерантност... ето от това са болни повечето хора днес.