Как да откажем цигарите?

Лично аз ги отказах преди 8 години. Обещах на приятеля си (сега съпруг), че ще ги откажа. И така с много инат на себе си и с желанието си да удържа на думата си ги отказах. Сега съм много щастлива, че тогава устоях на изкушението (а пушех по 1 кутия на ден). 
Не съм пила никакви потискащи пушенето лекарства или хапчета, дъвки или там каквото е измислено. Просто се борех с желанието да запаля. Беше трудно, но успях!

Добре де,първите дни не изпитвате ли някакво неразположение?
Аз преди почти 2 месеца реших да ги отказвам.Никакъв проблем-казах и ги спрях.Но още към края на първия ден осетих нещо странно да става в гърдите ми-не мога точно да го опиша-нещо все едно се свива вътре,нещо като тежест,притискане....На втория ден започна да ми се вие свят-кръвно ми беше паднало -хапнах стабилно,увеличих сока и кафето-няма проблеми.Но тази тежест в гърдите остана-постоянно я усещах.Така изкарах 5 дни.На петия запалих цигара-два часа след това нямах проблеми нито с кръвното нито с гърдите.
В момента пуша 3-4 цигари на ден(когато усетя това неразположение в гърдите),пия по-вече сок и кафе.

Aз ги намалих доста,после забременях и край.Мисля че това ми беше мотивацията.Сега не пуша.Опитах оня ден,и аз не знам защо и реших че никога повече.Не е кеф,миришеш лошо,не можеш да си барнеш детето преди да измиеш зъбите и ръцете.

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=smoking&GCDirID=3da83 … c4b07f2339c76b9fb

мъж ми се отказа с лепенки Никотинел и моята подкрепа-вече 6 години не пуши

http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board=dietes&Number=194 … mp;sb=5&part=
А тук за всички отказали цигарите--и аз качих 2 кг но пък за сметка на това изглеждам с 10 год по млада.Кожата ми светна-нервите ги няма а бе разкош е да не пушиш  (пушех 27 год  напоследък по 2 кутии на ден)отказах ги с Никотинел--лепенки.

Хората ,които познавам и са отказали цигарите са го направили точно така.И не са запалвали вече няколко години.

Отказвала съм ги за няколко години,защото съм искала да ги откажа.
Трудно е когато не искаш.

И аз така

Вече осми ден не пуша, без никакви лепенки и дъвки. С мъжът ми ги спираме заедно, обсъждаме усещанията  и мотивацията си, крепим се. Решихме да спрем по здравословни причини. Избрахме си сравнително лесен период от годината, когато не сме стресирани твърде много. В ежедневието не ни се налага да прекарваме време с пушещи хора...

Първите три дни беше много гадно. С желанието да пуша се борех на всеки 10 минути. Само инат ми помогна. Работата ми е изключително на компютъра у дома и бях свикнала да пуша почти постоянно докато работя, помагаше ми да се съсредоточа. През първите три дни докато работех пред мен имаше семки, дъвки, бонбони, моркови, чушки на парченца, вода, кафе, кисело мляко и аз ядях всичко това без прекъсване.  Ако се занимавах с чистене или нещо друго, което не включва седене и концентрация, нямах проблем. На петия ден не ми се пушеше въобще. Вчера и днес пак беше трудно, защото пак трябваше да се фокусирам върху един текст, който не ме въодушевява много. Мислех си да ида до магазина, да си купя пакет, да изпуша една и другите да хвърля. Но ме спря мисълта, че не искам пак да минавам през първите три дни, които бяха най-трудни. Решила съм от първия път да ги спра и това е. Сега съм много доволна от собствения си инат.

Другото е, че казах на всичките си приятели, че спирам цигарите. Те сега ме следят внимателно и честичко питат как вървят нещата. Няма начин да си запаля и да се проваля в очите им.

Ходя на фитнес редовно и там се бъхтам докато пулсът ми удари тавана и се чувствам чудесно.

Успех на всички отказващи!

Оф...  и аз да споделя, че при мен този проблем с цигарите започва да ме изнервя много.

Пуша от много отдавна, сигурно има 15 години. Опитвала съм какви ли не методи, все неуспешни засега:

Имаше период, в който ставах и първото нещо, което правех беше, да запаля цигара. В един момент си казах: първите 5 минути след ставането си НЯМА ДА ПУША. В началото ми беше много трудно, все си поглеждах часовника и с нетърпение чаках да минат тия 5 минутки...после свикнах. Увеличих ги на 10, после на 15 и така, докато стигнах до цялата сутрин у дома. НО! Мисълта, че ще изляза за работа и няма да съм запалила цигара, някак си ме ужасяваше и така - този метод се оказа неуспешен .

После пробвах с Табекс. Хем пиех хапчетата, хем пушех. Е, то така не става!

После една колежка ми даде една книга, която прочетох, но въпреки добрите мотиви, описани в нея, аз направих един нещастен опит да спра да пуша - отново неуспешен.

После пък спрях да си купувам кутия цигари и само в критични моменти притичвах за 1-2 насипни до павилиончето пред блока.

Съпругът ми не пуши от години, винаги се дразни когато аз запаля цигара, в службата ми също не се пуши, имаме си специално място за това (на което обикновено аз съм единствената) и имам всички предпоставки да ги махна тия цигари от живота си.

Истината е, че трябва воля. А аз, каквато съм си глезла, обичам да си угаждам и незнам докога ще продължава това... Яд ме е на мен самата, защото все си казвам, че няма да допусна цигарите да управляват живота ми, а вече съм им роб толкова години. Е, все пак съм оптимистка - ще ги откажа - някой ден.

Да споделя и аз отказах ги когато забременях 2002г.Пуших почти12години и ги спрях от раз,сега като си помисля само колко струват и се радвам,че се отървах от този порок.Мъжът ми също не пуши,което също е от значение.Даже мога да кажа,че не разрешавам и у дома да се пуши.Успех на всички,които са решили да сложат край на пушенето,трябва мноооого  воля

Със силна воля

Е то много съвет се даде тук  за спиране...
ANCHETO не си ли ги отказала о6те
Никой тук не може да ти помогне с ни6то...ако ти сама не го  ре6и6.Това си си ти..и това трвябва да е твое силно желание,до6ло отвътре.Кой каквото прави...на себе си го прави 

Аз ги отказах преди 10г(леле,кога минаха).Боледувах от някакво тежко верусно заболяване,придружено със силен задух.Не можех въздух да си поема,а за пушене и не си помислих.Продължи към 2 седмици.А световъртеж имах още една .Реших,че щом съм изкарала 3 седмици без да си помисля за фасче,мога и повече.И така,малко на шега,но факт.Дори ми е неприятно,когато обкръжението ми пуши.Правя забележки и излизам от помещението.Чак ми щипе на гърлото!