Как да откажем цигарите?

Аз както винаги се включвам късно    е по добре късно отколкото никога
Вие ги отказвате , а пък аз ги пропуших преди 3 години - ГОЛЯМА ТЪПОТИЯ НАЛИ ??!!

Мила, чувството, че вече не си зависим от тях, че си победил, е велико. Струва си да изживееш седмица дискомфорт! Пробвай!   

Ако това беше адресирано до мен БЛАГОДАРЯ    ще пробвам на всяка цена и без това се чувствам зле от тях !!!!!!!! Това си е чист мазохизъм мойто !!!!

Най-ефикасното средство - Забременяване! 

чрез забременяване  ...аз така ги отказах и не съм пропушвала повече ..... 

Пушех 17 год.По 2 кутии ,бях като асматик.Гледах един клип по TV за пушенето и ги отказах  другия ден от раз!Няма лекарства и подобни глупости за отказ освен волята и ината!Просто забравяш някога ,че си пушел!

ААААААААААААААА много съм старичка за забременяване

Да си призная:

Отидох на форумска среща, пих вино И ЗАПАЛИХ!!! Но само тогава де. Видяло се е, че с никотиновия глад по време на пиене на алкохол, няма оправия

Удържам положението вече 3-та година. Пуших....по не знам колко на ден. Около двайсетина години пушачески стаж навъртях. Имах комплект цигари със запалка навсякъде: в чекмеджето на работа, в дамската чанта, у дома - да не би случайно да остана без цигари. Отказах ги от раз - просто СИ казах, че това е последната цигара, която пуша. Нарекох си нещо (не за мен, щото за мен си май много-много не ми пука) и така.
Допушва ми се на втората или третата ракия, например. Паля нечия цигара и я връщам - никога не я допушвам.
Това е моят начин.
Мисля, че просто всеки трябва да намери своя.

Аз също. Пуша по една или две на ден с кафето. А понякога и пропускам. Не съм пристрастена.
Опитах се да накарам мъжа ми да пуши така, но той не успя.

Само Табекс!

http://clubs.dir.bg/postlist.php?Board=smoking&GCDirID=0fbab … 2ae5f354115db482a

Можете да ги откажете--аз ги отказах с лепенки.Пуших 27 год нон -стоп.Стигала съм до 30 цигари на ден.Щом аз мога --значи всеки може.Сутрин със ставането палех цигара---казвала съм на моя съпруг,че като ме види без кафе и цигара значи съм болна .
Чувствам се идеално само дето ми се залепи едно килце на коремчето но......здраве да е.

Ох, миличка, мислиш ли, че не знам колко би ми било добре без тия проклети пирони...случвало се е да ми свършат и напоследък се улавям, че не тичам веднага за нова кутия. Някой път с часове не се сещам за тях. Но допуши ли ми се...мале! Място не мога да си намеря и бързо-бързо утолявам тютюневия си глад. Не мога да стискам зъби  А като седна пред компютъра пък, тогава нямам удържане. Тук никой не ми пречи - в собствения си кабинет аз си определям правилата и май ще трябва да си наложа и забрана, ама нещо все отлагам ли отлагам. Абе ще стане, знам си аз, просто ще се навия и ще го направя. За тая работа няма неподходящи моменти, нали?! 

Много хубава тема, дано да е помогнала на някого да се отърве от тая гадост цигарите. Аз пушех от много малка- цели 10-12 години, като през последните няколко все се опитвах да ги спра. При първите спирания много ми помогнаха никотиновите дъвки. Тогава бях физически зависима и тези дъвки успокояваха никотиновия глад и предизвиканите от него кризи. Това премина и уж ги отказах, но остана психическата зависимост и при всеки удобен случай аз пушех. През последните месеци на пушаческата ми кариера се случваше да запаля 1-2 пъти на седмица. Контролирах се, но постоянно ми се искаше да пуша. 

Обратът дойде след като платих голяма сума за избелване на зъбите ми преди месец и половина. Знаех, че всяка изпушена цигара ще съкрати ефекта на действие и парите ще са прахосани. А в последствие и зъболекарката ми каза нещо, което ме накара да се замисля доста: "Ние можем да изчистим отложените гадости от зъбите ти, но от белите дробове- не!"  След това дори и не ми се е приисквало да запаля. Преосмислих добре нещата, които губя и печеля с цигарите и реших за себе си, че предпочитам следното:

- да не кашлям и да нямам други здравословни дискомфорти;
- да не мириша неприятно на пепелник, а да се усеща само парфюмът ми;
- да усещам вкусовете и мирисите по-добре;
- да не се задъхвам по стълбите и като правя някакъв спорт;
- да имам по-бели и по-здрави зъби;
- кожата ми да е по-свежа и да не се сбръчка бързо;
- да имам повече пари за глезотийки;
- да имам повече свободно време за полезни дейности;
- хората да ме уважават и поздравяват за проявената воля, а не да ми хвърлят укорителни погледи и да смръщват нос;
- да не се изнервям като остана без цигари;
- да не търся постоянно къде може да пуша когато съм в музей или по магазините;
- да не тровя хората около мен;
- да не давам лош пример на децата;
- да не трябва да чистя пепелници и цигарена пепел;
- да не си горя косата като духне вятър;
- да знам, че мога да постигна всичко, което си наумя 

Много съм щастлива от постигнатото и сега се чудя как може изобщо да съм била толкова глупава да пуша толкова време.  Сега само малко ме е страх да не се поддам на скуката и изкушението, защото си идвам в България за 17 дни, а там винаги съм пушела като комин. С това целодневно висене на барчетата и всички димилници наоколо може и да ми се прииска да запаля, но мисля, че ще устоя! 

Тази тема ми идва тъкмо навреме!
Цигари се отказват с много воля и добър мотив, но аз ги нямам и двете.
Тия дни ми се върти тази идея, но все си намирам оправдания и все отлагам.
Ето за днес пак съм си поръчала един стек, дано да не ми донесат и да трябва да плащам повече за тези с бандеролите, та да мисля за отказването по-сериозно. При мен единствените мотиви са цената и лошият пример, който давам на децата си. Не са маловажни, но винаги си намирам нещо друго за контра.