Наистина боят не е възпитателно средство, но понякога се налага да го направиш, не от безсилие(а може би от) и то бой-но не в истинският смисъл на думата, не говорим за груб бой, а просто за шляпване по дупето, за да му покажеш границата и за да не ти се качва по главата.
На мен ми се е случвало да го шляпна по дупето(или по ръчичката), просто защото като си науми нещо нищо друго не помага, нито обяснения, нито залъгване с нещо друго, само шляпването го завръща в час и след това се замисля преди да прави сцени. Той си е много добричък по принцип и можеш да му обясниш с думи, дори и някога съм повишавала тон, но това беше преди, сега откакто тръгна на ясла и започна със чалъмите, явно там се учат едно от друго и повече май попиват лошите работи. По-добре сега да го пошляпна когато наистина има нужда, отколкото като поотрасне да ми се качи на главата и тогава наистина ще съм безсилна(имам такава позната). Но е много важно да му се говори постоянно, да му се обяснява какво е редно и какво не, да се дават примери и т.н., а потупването да остане за в краен случай и само ако има нужда(после ми е гадно)