Старите хора имат една приказка: "По-добре шляпни дупенце, за да не биеш дупище", може би са прави 
Наистина боят не е възпитателно средство, но понякога се налага да го направиш, не от безсилие(а може би от) и то бой-но не в истинският смисъл на думата, не говорим за груб бой, а просто за шляпване по дупето, за да му покажеш границата и за да не ти се качва по главата.
На мен ми се е случвало да го шляпна по дупето(или по ръчичката), просто защото като си науми нещо нищо друго не помага, нито обяснения, нито залъгване с нещо друго, само шляпването го завръща в час и след това се замисля преди да прави сцени. Той си е много добричък по принцип и можеш да му обясниш с думи, дори и някога съм повишавала тон, но това беше преди, сега откакто тръгна на ясла и започна със чалъмите, явно там се учат едно от друго и повече май попиват лошите работи. По-добре сега да го пошляпна когато наистина има нужда, отколкото като поотрасне да ми се качи на главата и тогава наистина ще съм безсилна(имам такава позната). Но е много важно да му се говори постоянно, да му се обяснява какво е редно и какво не, да се дават примери и т.н., а потупването да остане за в краен случай и само ако има нужда(после ми е гадно)
Наистина боят не е възпитателно средство, но понякога се налага да го направиш, не от безсилие(а може би от) и то бой-но не в истинският смисъл на думата, не говорим за груб бой, а просто за шляпване по дупето, за да му покажеш границата и за да не ти се качва по главата.
На мен ми се е случвало да го шляпна по дупето(или по ръчичката), просто защото като си науми нещо нищо друго не помага, нито обяснения, нито залъгване с нещо друго, само шляпването го завръща в час и след това се замисля преди да прави сцени. Той си е много добричък по принцип и можеш да му обясниш с думи, дори и някога съм повишавала тон, но това беше преди, сега откакто тръгна на ясла и започна със чалъмите, явно там се учат едно от друго и повече май попиват лошите работи. По-добре сега да го пошляпна когато наистина има нужда, отколкото като поотрасне да ми се качи на главата и тогава наистина ще съм безсилна(имам такава позната). Но е много важно да му се говори постоянно, да му се обяснява какво е редно и какво не, да се дават примери и т.н., а потупването да остане за в краен случай и само ако има нужда(после ми е гадно)
МОжем да избием и вратите, защото може да си прещипе някое пръстче... както се е случвало междувпрочем... Уффффф, що ли се обяснявам 
това не е ежедневието ни, но безоблачно преминаващите дни няма нужда да ги описвам. Естествено, и аз не одобрявам това, че ме хващат бесовете понякога.. естествено, опитвам се да изляза в другата стая за секунда /защото повече от секунда не мога да го оставя сам 
/ за да изпусна парата, като метна нещо.. възможно е и да усвои някои лоши навици от мен, не съм идеална, осъзнавам го...
не че спира да мрънка, но поне не го гледам безучасно отстрани.. опитвам се все пак да не мисля в стил "ако сега ме нервира една накапана дрешка, какво ще стане утре, като започне да ме дразни целенасочено..." защото все пак след време няма да прекарвам 24 часа вторачена в него, а ще имам и свой живот, и се надявам, че ще се науча да се сдържам - а и той ще започне да разбира.. знам ли, ще му мислим "тогава" в крайна сметка.. 
"
. 
Явно е инат4е 
