Ааа, че някои жени таска си и остават до 70 - заспали таковата 
Освен,че се събудих и егоистка се научих да бъда,та добре,че аз не съм вече заспала,другите... ми да ги таковам
- Публикувана: 23 март 2007, 09:44 ч.
- Последно мнение: 25 март 2007, 21:40 ч.
Жената над 30: Знам какво искам, знам какво мога!
Освен,че се събудих и егоистка се научих да бъда,та добре,че аз не съм вече заспала,другите... ми да ги таковам
Къде е клубът на незрелите, депресиращи се и объркани (над)трийсетгодишни, питам аз?
Не видяли, че по нагоре и аз се разписах в същия формат
Когато миналото лято навършвах 30 и бях в тотален ужас, че лекинко настъпвам в лагера на леличките, майка ми ми каза: "Между 30 и 45 години е възрастта, в която жената се чувства най-щастлива и пълноценна!" Сега съм на 31 и никога не съм се чувствала толкова добре в кожата си! 
На 20 бях тотален непукист.
Все имах усещането, че за всичко има време, че нещата работят за мен, не аз за тях....
Изобщо, на 20 ми беше по-добре.
Сега зная твърде много за хората и себе си, а това не ме обогатява, а само ме натоварва.
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Плаша се , като си помисля как ще е на 40 и по-нататък
Все имах усещането, че за всичко има време, че нещата работят за мен, не аз за тях....
Изобщо, на 20 ми беше по-добре.
Сега зная твърде много за хората и себе си, а това не ме обогатява, а само ме натоварва.
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Плаша се , като си помисля как ще е на 40 и по-нататък
След десет години
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадест и две.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Вчера ли бяхме на двайсет и две?
Разделихме се с надежда
тук на този сив площад.
Пак да се срещнем
след десет години,
за да разкаже всеки от нас
със какво се е преборил,
от какво не е заспивал
и какво е надживял.
Днес ще се срещнем -
след десет години.
Влакове тръгват
от всички страни.
Но един от тях остана
на една далечна гара,
пак на двадест и две.
Понякога звуча толкова "мъдро", че чак на себе си доскучавам.
Аз пък звуча толкова цинично, че чак се плаша от себе си. Не бях такава преди 10 години.
Аз съм на 24.
Нещо преобърна живота ми на 21 и оттогава се чувствам лелка меко казано.
Надявам се някой ден да го преодолея..
Интересното е,че след сватбата се усещам една идея по-спокойна и уверена и това ме радва,мисля си,че се вижда светлинка в тунела...но едновременно с това се боя,че зад това спокойствие се крие кризата на зрялата възраст..и на безпомощността и безвъзвратно отминалите младежки дни..
Ето,Доне....20 годишните не пишем в 'Секси 24/7'.
За 30 не ми се мисли.Предстоят ми ужасно много промени тази година и се боя,че на 25 ще съм неузнаваемо различна,камо ли на 30,на 40...Пълна каша ми е.Пак ревнах
Мен възрастта ме плаши и си мисля,че всеки,който твърди обратното се самозалъгва,защото няма особен избор.Просто ...или се примиряваме и намираме положителното в живота,или ..полудяваме.
Ето ви едно противоположно мнение.
Споделих ви малко от мъката си.
П.С.Опа,всички сте с толкова приповдигнат дух в темата,че малко съжалих за публикуваното....Това е правилният начин.Единственият.
Нещо преобърна живота ми на 21 и оттогава се чувствам лелка меко казано.
Надявам се някой ден да го преодолея..Интересното е,че след сватбата се усещам една идея по-спокойна и уверена и това ме радва,мисля си,че се вижда светлинка в тунела...но едновременно с това се боя,че зад това спокойствие се крие кризата на зрялата възраст..и на безпомощността и безвъзвратно отминалите младежки дни..
Ето,Доне....20 годишните не пишем в 'Секси 24/7'.
За 30 не ми се мисли.Предстоят ми ужасно много промени тази година и се боя,че на 25 ще съм неузнаваемо различна,камо ли на 30,на 40...Пълна каша ми е.Пак ревнах
Мен възрастта ме плаши и си мисля,че всеки,който твърди обратното се самозалъгва,защото няма особен избор.Просто ...или се примиряваме и намираме положителното в живота,или ..полудяваме.
Ето ви едно противоположно мнение.
Споделих ви малко от мъката си.
П.С.Опа,всички сте с толкова приповдигнат дух в темата,че малко съжалих за публикуваното....Това е правилният начин.Единственият.
Аз пък звуча толкова цинично, че чак се плаша от себе си.
И при мен го има този момент
Препоръчани теми