Кои бг традиции не харесвате и/или не спазвате?

Проблемът е, когато някой отрича и много се възмущава на някаква "традиция", пък не знае всъщност в какво се изразява тя.

Това е като да кажеш, че е "традиция" за първия учебен ден първолакът да подари на учителката си с любов парфюмирана пластмасова роза. И че сташно мразиш тази традиция.
Ми няма такава традиция.
Традицията е да подариш живо цвете на учителката си, ако щеш само една маргаритка.

Затова казвам, че няма лошо някой да си отрича и не харесва разни неща, които е виждал или чувал да се правят от разни хора по разни поводи. Ама не е зле да провери първо има ли нещо общо това с традицията (може би с "традициите" на комшиите да има, ама с истинската традиция... - ще си най-сигурен, ако в училище са обяснявали нещо по въпроса, или пък си попадал на съответните скучновати на пръв поглед книжлета, в които етнографи или други хора са разказвали за какво става дума.)

Виж, да казваш на свекървата "майко", наистина си е сто процента традиция.
Но във времето, когато съвсем младата невеста е ЗАЖИВЯВАЛА В КЪЩАТА НА РОДИТЕЛИТЕ НА МЪЖА СИ. КОГАТО ТОВА Е ПОДЧЕРТАВАЛО, ЧЕ ТЯ ВЕЧЕ ИМ Е КАТО РОДНО ДЕТЕ (и по възраст и като отношение). Когато с това "майко" тя е казвала, че "да, приема с благодарност да им бъде като тяхно родно дете, приема тяхната грижа с това, че заживява под техния покрив". И обратно - приема,  че и те могат да разчитат на нея като на родно дете, че ще се отнася към тях като към собствени родители и сега, и след време, когато ще имат нужда от помощ и грижа.

Та тази традиция (с обръщението "майко" и "татко") идва от време и условия, в които съвсем младите семейства - на по 17-18 г. не са имали избор - дали да живеят в собствено жилище или да си правят компания със "старите" (понеже, да кажем, са много готини и си пасват идеално).
Да ме поправят мамите от Щатите, ама там май традицията е младите семейства да прелетят през девет щата в десетия в Деня на благодарността, за да се видят поне веднъж в годината със родители, братя, сестри... нежели да живеят поколения наред в къщите им. Не съм сигурна, но и не съм чувала там да се обръщат към чужди родители с "майко" и "татко". Чувала съм да се обръщат с имената им.

Ако наистина е така, това само показва, че традицията е едно обикновено правило, наложено от условията за живот, по целесъобразност.
Като се променят условията, променят се и традициите.
Тези, които се не се забравят обаче, могат да показват само малко повече историческа памет и вкуса ти към интересното, екзотичното или просто - отношението ти към морала на поколенията преди теб.

Това горе са небрежни мисли за традициите.
Мисли за пластмасовите напарфюмирани розички, които някои възприемат като "традиции" и после яростно ги отричат, няма да споделям, че да не се удавя в пълноводния си пост.

(ПП Когато светът стане окончателно "унисекс" и глобализация "на 100", може пък да се усети по-голяма тръпка в това, да искаш да знаеш как изглеждат истинските традиции. И, дори да не ги спазваш, да не ти е тъпо да си мислиш понякога за тях, както и да ги усещаш като тайното съдържание на скрина от тавана, за което никога не си питал баба си, но внезапно си решил да погледнеш под капака).

А на сватбата не поведе ли поне едно хоро с червена кърпичка в ръка - просто като "намигване" към тази традиция?

не, нямаше хоро  а и да имаше, за първи път чувам за такава кърпичка 

Аз видях това на една сватба.
Беше много млада и купонджийска сватба. Младоженците бяха неуморими в танците, от години си имаха хоби - латино танци.
По едно време булката поведе хорото с червена кърпичка в ръка.
Понеже аз страхотно обичам да ми разказват за всякакви обичаи - не само български. Харесвам очарованието и на чуждите традиции, ако съм в друга страна, държа непременно да разбера повече за това, което е прието там...

Та за онази сватба. Като размаха булката червена кърпичка, ми се видя много странно. Не бях чувала за такъв обичай.
Попитах, естествено. Казаха ми, че е "препратка" към едновремешния "чаршаф". След малко булката развя и синя кърпичка обаче. Аз пак -  . Някой друг ми каза: Ми тва май е за "мъжко чадо"  .
Не можах обаче да науча нещо сигурно. Освен това, което личи от цялата тази тема дотук - БЪЛГАРИНЪТ ВЕЧЕ НЕ СИ ЗНАЕ ТРАДИЦИИТЕ. Макар понякога все още проявява желание да ги спази.

Това е много много тъжно.
Има страхотно очарование и мъдрост във всяка традиция.
И ако някой си има причини да не спазва някаква традиция, не мога да намеря нормална причина  да не искаш поне да научиш за тях.

е, аз лично не мога да си представя да заявявам пред родата момче ли искам или момиче, както и дали съм девствена  . също опираме пак и до пола на първородното дете - да е момче. еми аз тези неща не ги харесвам. това, че едно време са се правили не значи, че трябва и аз да го правя. който няма против - да си ги спазва, на мен не ми харесват. ако го видя това в друга държава, 100% ще ми стане интересно, но и ще ми прозвучи малко "аборигенски"
по-горе някой беше писал, че неказването на "майко" на свекървата е внесло доста раздори в семейството, включително и със съпруга. и в крайна сметка жената е направила компромис със себе си. е на кого е нужно това? ако ти идва от вътре-прави го, ако не-защо трябва да се насилват хората?в крайна сметка, най-добре е всеки сам да си решава кое да спазва и кое не. а не да се прави на маймуна, само защото "традицията повелява".
а за паметта на традициите - сигурно има много , които са отдавна забравени, но в различинте краища на бг има най-различни вариации и за сватбите, и за годишните празници. така че не може човек всички бг традиции да знае, по-скоро ще е по-запознат с традициите от своя си край.

Това е и моето мнение Е, не ги и спазвам

  , а също и това с кръщаването на детето на баби и дядовци - свекър ми и свекървами ни изгониха от тях - /бременна в 9 месец , а живеехме при тях/  , защото разбраха че няма да кръстя детето на тях и имахме такуива проблеми.....

Ти май си останала с впечатление, че ви е изгонила традицията, а не свекърът и свекървата.
Хората правят традициите.
Обратното (че традициите правят хората) е вярно само отчасти.

Не ми харесва нито една традиция и не спазвам никоя. Отраснах в епохата на социализма и, тъй като по идеологически причини Коледа и Великден бяха забранени, не сме ги празнували в къщи - е - елха и яйца имахме, но родителите ми го правеха, за да ме зарадват, а не стриктно придържайки се към традицията /празнични трапези, постене и ред други/. И сега и аз, главно заради децата кича елха и боядисвам яйца, но други неща не спазвам. Когато бях дете ТРАДИЦИЯ беше да се провеси трикольора на 1ви май и на 9ти септември ... и да ни затътрят под строй на манифестация! Затова, може би, съм малко отвратена от "традициите", били те плод на соц реализма или дошли от дълбините на вековете. В нашето семейство си имаме лично наши традиции, които спазваме с ентусиазъм и почти религиозен фанатизъм - празнуваме шумно и разточително рождените дни на децата, но не и нашите, а на 20 юни живи или мъртви сме вече на Арапя и стоим поне 1 месец!

не робувам на никакви традиции и суеверия,нито съм правила сватба,нито годеж,нито кръщенки и пити на детето,никакви глупости(такива са за мен)

не ми харесва липсващата традиция в Бг да не се целуват ръце на дамите:жена, майка, приятелка, тъща,при запознанство с жена .... и т.н. .... зщо се счита за фамилиарност?

Не обичам да се съобразявам с традициите и ги приемам като ограничение. У дома си създаваме наши собствени "традиции", които доставят радост на цялото семейство и не са бреме за никой от нас.

Не се съобразявам с предразсъдъци-женихме се както ние си искахме и стана голям купон, децата си кръщавахме, както ние си искаме и си ги гледаме както ние си искаме. Не знам дали е трациционен празник, но ми е неприятен т.нар. "Прошка", когато младите искат прошка от по-старите. Защото възрастта не е привилегия и познавам твърде много хора, които трябва да искат прошка от синовете и дъщерите си.