Скоро четох тук една тема ( не помня автора ), за това дали някога емигриралите ни приятели са се върнали. Кой заминал, заминал.... За себе си зная, че не бих по ред причини. И си задавам въпроса, България ли гони хората които напускат страната или това е оправдание за желанието им просто да избягат ? Зная, че всеки заминал има своята собствена история. Масово е обаче,че повечето емигрирали млади хора мрънкат, че тук реализация, пари и бъдеще нямат. Каква е за вас истината?
- Публикувана: 26 март 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 30 март 2007, 17:15 ч.
Бягство ли е или прокуда да зачезнеш от Бг ?
В тази връзка, течеше преди време една много силна кампания по Канал 1 ако не се лъжа или по БТВ. Имаше една жена, която онагледяваше как убеждава близките си, че е супер добре в чужбина( и едва ли не живее прекрасно ) и в следващия момент ставаше ясно, че е перачка...
Да Liso, мен ме вълнува мнението ви по основния въпрос в първия ми пост. Бягат ли хората или България ( с всичките и "екстри" ), всъщност ги прокужда?
П.п кавичките са нещо много съществено
П.п кавичките са нещо много съществено
Аз също не бих заминала. За да замина, трябва да съм доста отчаяна и разочарована от случващото се тук. А относно реализацията, ако тези, които заминават, бачкат тук така както навън(т.е. скъсват си г.за, без да подбират чинии ли ще мият и пици ли ще разнасят), ще се реализират и тук.
Друг е въпросът, че навън се живее по-лесно с изкараните пари, защото ако работиш, не мислиш за храна и режийни, което тук не е така.
Друг е въпросът, че навън се живее по-лесно с изкараните пари, защото ако работиш, не мислиш за храна и режийни, което тук не е така.
Имаше една жена, която онагледяваше как убеждава близките си, че е супер добре в
чужбина( и едва ли не живее прекрасно ) и в следващия момент ставаше ясно, че е перачка...
чужбина( и едва ли не живее прекрасно ) и в следващия момент ставаше ясно, че е перачка...
Възможно е да е перачка и да живее добре!
Както е възможно да е библиотекар в БГ и
да не живее добре. Другото са стойки.
Да Liso, мен ме вълнува мнението ви по основния въпрос в първия ми пост. Бягат ли хората или България( с всичките и екстри ), всъщност ги прокужда?
За екстри не можем да говорим.
Всеки има неговата си истина.
Не може глобално да се говори
по въпроса. Опъването е навсякъде.
Просто едни издържат повече на едно
място, други на друго. Не всички, които
съм срещала в Германия, издържат.
А иначе нищо няма ей-така поднесено.
Нито в БГ, нито в чужбина.
Кас, много ми харесват темите ти
Имам 5-има първи братоведи, от които 4-има са в чужбина по повече от 5 години. И никой няма намерение да се връща. Всички си намериха работа и са доволни.
Аз лично не бих заминала. Може би, защото имам работа, която харесвам и от която съм доволна. Мъжът ми също работи и заработва добре. Не сме богаташи, но и не се лишаваме от обикновени неща. Обикновени е малко разтегливо понятие, но да кажем, че имаме сносен живот. Но наистина бачкаме доста. А мисля, че и да отидеш в чужбина, пак ще е така. Няма никой да ти поднесе нищо на тепсия.
Много хора се оплакват, но и ги мързи. А то дали ще те мързи в чужбина или в България, резултатът винаги ще е един - без пари, без реализация, без бъдеще!
Имам 5-има първи братоведи, от които 4-има са в чужбина по повече от 5 години. И никой няма намерение да се връща. Всички си намериха работа и са доволни.
Аз лично не бих заминала. Може би, защото имам работа, която харесвам и от която съм доволна. Мъжът ми също работи и заработва добре. Не сме богаташи, но и не се лишаваме от обикновени неща. Обикновени е малко разтегливо понятие, но да кажем, че имаме сносен живот. Но наистина бачкаме доста. А мисля, че и да отидеш в чужбина, пак ще е така. Няма никой да ти поднесе нищо на тепсия.
Много хора се оплакват, но и ги мързи. А то дали ще те мързи в чужбина или в България, резултатът винаги ще е един - без пари, без реализация, без бъдеще!
Много хора се оплакват, но и ги мързи. А то дали ще те мързи в чужбина или в България, резултатът винаги ще е един - без пари, без реализация, без бъдеще!
Много точно казано!!!
Има ги и двата варианта - "изгонени" и "избягали". В по-ранните години на демокрацията май повечето тръгнаха като "изгонени" от условията и липсата на каквито и да било нормални условия за реализация. В последните години повечето според мен бягат, защото ДА и тук би могъл да се справиш, ако не подбираш работата и пак няма да умреш от глад, но и екстри няма да има...е, екстри, екстри... почивка, по-скъпи дрехи, по-качествена храна...
Не съм убедена, че в чужбина се живее по-лесно. Никъде не е лесно, но обикновения човек там се сблъсква с много по-малко (не казвам хич) проблеми свързани с мързел, лоша организация или обикновена простащина.
Лични наблюдения!
Не съм убедена, че в чужбина се живее по-лесно. Никъде не е лесно, но обикновения човек там се сблъсква с много по-малко (не казвам хич) проблеми свързани с мързел, лоша организация или обикновена простащина.
Лични наблюдения!
В един период от живота ни като семейство, България ни прокуди. Всъщност, не бих обвинявала страната си за това, че на местно ниво има хора, които се изживяват като бейове. А може би трябва... Както и да е - заминахме, но никога не сми си и помислили, че можем да останем. Събрахме пари, за да направим нещо свое, нещо, което да ни направи независими от прищевките на един или друг шеф. След три години се върнахме и от тогава дори на почивка не излизам в чужбина.
едно мога да кажа zа себе си и то е , Че новините, които Чета от България ми действат 100 % антиносталгиЧно и дори страскащо... една приЧина поради която не само, Че не бих се върнала да живея в БГ , но и с огромно нежелание правя ваканции там (и бабите трябва все пак да видят малкия).
Това изказване за перачката е меко казано несериозно, което впоследствие зачезна.
Жената може да е перачка, но да има онзи вътрешен мир със себе си, с което не биха се похвалили мнозина на отговорни, но нископлатени длъжности в БГ.
Шарен свят, приоритети разни.........
Мислете малко отворено!
Жената може да е перачка, но да има онзи вътрешен мир със себе си, с което не биха се похвалили мнозина на отговорни, но нископлатени длъжности в БГ.
Шарен свят, приоритети разни.........
Мислете малко отворено!
Идеята за перачката не е такава. Идеята е, че жената не е трябвало да е перачка и убеждава семейството си, че не е. Има същото за един мъж, който убеждава семейството си че работи във... Нещо като ферма в Швейцария, разказва им за кравите, за шоколада. На фона на снимка на Алпите. И после се вижда че всъщност е с количка от тея дето се пренасят строителни материали с нея. И едно момиче на 20на одини на фона на.. Не помня вече какво, което убеждава баща си, че всичко е наред, щели да ходят на екскурзия и да не й праща пари. И после се вижда че е вечер и е на улицата до някаква улична лампа, облечена като проститутка. Рекламата е срещу трафика на хора, не е за заминаването в чужбина.
Срещу трафика на хора е, да.
За мен обаче кампанията имаше и друг скрит смисъл.
Строителните работници, перачките и т.н хора, които са над средната възраст са там по свое желание.
За мен обаче кампанията имаше и друг скрит смисъл.
Строителните работници, перачките и т.н хора, които са над средната възраст са там по свое желание.
Вие попреплетохте темите.
Трафик на хора е отделна бира.
Останалото с принизяването на
професиите намирам за клиширано.
Познавам един младеж с дърводелска
фирма, той самият е дърводелец, и е
на светлинни години в стандарта си на
живот от приятелка в България, дето
гние в една миризлива библиотека.
Трафик на хора е отделна бира.
Останалото с принизяването на
професиите намирам за клиширано.
Познавам един младеж с дърводелска
фирма, той самият е дърводелец, и е
на светлинни години в стандарта си на
живот от приятелка в България, дето
гние в една миризлива библиотека.
Именно, това имах предвид (мислех, че не съм разбрана правилно ).
Обяснявам точно заради вметката ти за перачката. Темата си е ясна.
Обяснявам точно заради вметката ти за перачката. Темата си е ясна.
... Но не всичко е толкова розово колкото го представят.
Никъде няма розово!
Навсякъде има секс и връзки.
Клиширано, но вярно : Обичам страната си, но мразя държавата....и затова я напущам.
Това изчерпва темата за мен...
Това изчерпва темата за мен...
Лиска: Така е. Затова предпочитам да се опитам да се справя с всичко тук, в България. Защото навсякъде хората са едни и същи и навсякъде ще ми трябват всички усилия на които съм способна, за да се реализирам. Още повече че се стремя към професия, която първо не е особено популярна в Бг и второ - има няколко човека които я вършат и нз как ще мога да се вместя в цялата работа. Но ще се опитам.
Аз завърших образованието си в България и бързо си намерих работа по специалността. Работата ми харесваше, но напуснах заради сексуален тормоз. Работното ми време беше от 8.30 до 17ч, но съм си тръгвала най-рано в 8ч.и никой не ми плащаше допълнително, само изгониха единия ми колега, защото видяха, че има върша работа за двама. Мислех си, че ще градя кариера в България, но тормозът не спираше, и се наложи да напусна. Имах страх, че на всяка една работа се случва. Но след като отидох в чужбина на работа, видях какво значи сигурност на работа, правила и добро заплащане. Все пак е нормално когато човек отиде в по-добре развита страна от България да се чувства по-добре. Затова и България се развива, защото следва западния образец за развитие, а не обратното - западните страни да следват българския модел. Върнах се тук, защото се налагаше, но не бих работила отново в България. Смятам отново да замина, защото тази държава не ми е дала нищо. Не срещам и същото отношение, което съм срещала извън страната. Повечето ми връстници са заминали в чужбина и мога да кажа, че тук се чувствам като чужденка. Срещала съм тук повече злоба и завист от където и да е другаде.
Да напуснеш страната, в този смисъл съм употребила " думата ".
Масово е обаче,че повечето емигрирали млади хора мрънкат, че тук реализация, пари и бъдеще нямат. Каква е за вас истината?
За съжаление, това е истината.
Интересно ми е как ще се развие темата.
Аз избягах от България. Направо спринтирах при първа възможност.
3 пъти при това.Всеки път задобрявах така, че вероятността да се завърна да се минимализира.
Това ли беше въпроса?
А относно професиите- Мъжът ми работи в завод. Обикновен работник, от най-обкновените. Ако беше българин, родителите ми нямаше да го погледнат и щяха да го плюят, че не е достоен да съпроводи образованата им дъщеря, ...докато се разделим. А сега умират за него. Защо ли? Защото в провинциалния български град е "престижно" детето ти да е в чужбина..Женена за чуждененц- това звучи гордо! А нали гордостта е екзистенциална българска черта.
Аз избягах от България. Направо спринтирах при първа възможност.
3 пъти при това.Всеки път задобрявах така, че вероятността да се завърна да се минимализира.
Това ли беше въпроса?
А относно професиите- Мъжът ми работи в завод. Обикновен работник, от най-обкновените. Ако беше българин, родителите ми нямаше да го погледнат и щяха да го плюят, че не е достоен да съпроводи образованата им дъщеря, ...докато се разделим. А сега умират за него. Защо ли? Защото в провинциалния български град е "престижно" детето ти да е в чужбина..Женена за чуждененц- това звучи гордо! А нали гордостта е екзистенциална българска черта.
Имам позната туркиня.На 42г е. В целия си съзнателен живот се е занивала с земеделие.Личи и по ръцете.Ръце като кората на дърво, груби ,нацепени . Преди 2 г замина за Испания.Там също работи в земеделието, бере ягоди.Но не се притеснява, че преди... от няколко декара и къртовски труд на полето изкарваше само пари , колкото да не умрат в семейството от глад през зимата. Върна се в БГсамо за няколко месеца и е страшно доволна.Получава истинско възнаграждение за труда си , издържа децата си да учат.
Когато дойдох в Германия , си спомних един стар предрасъдък " Немците били толкова студени по характер, че децата им като навършели 18г напускали семейството и заживявали самостоятелно" Първо немците не студени по характер хора и лишени от емоции.Второ децата напускат дома , защото с заплата си могат да се издържат сами, влючая наем на апартамент , подръжка на автомобил и разхода за гориво, всички битови нужди , които се сетите покрай едно домакинство.Говорим за млади хора без висше образование, а с средно специално образование..професия./ като нашите техникуми/
Колко от българите на 18 или 19г могат това да си го позволят?
Колко от българите на 18 или 19г могат това да си го позволят?
В личен план е просто смяна на местожителството.
Не съм бягала и никой не ме е прокуждал, още по_малко държавата. Имах си хубава професия, добре платена работа, собствено жилище, вятъра на лЮбовта ме отвя на zапад, малко ми е по_скучно тук, но предполагам, че ако бях по майчинство в БГ пак щях така да се чувствам, не иzклЮчваме със съпруга ми да се върнем в София, когато се отвори въzможност и той да работи на наша територия.
От друга страна леля ми и братовчед ми живеят от доста години в Испания(тя от 10, той от 6 год.). Все нещо в България не им беше наред, все не им стигаха парите, когато преди 3 седмици почина дядо ми се окаzа, че нямат пари да платят половината погребение, нямат пари zа летищни такси и от Мадрид до Бенидорм(Аликанте) са се прибирали на автостоп.
Който го може_го може. Това е. За мен чужбина е географско понятие. Чувствам се доста добре във всяка една държава, където съм работила/пребивавала...освен може би Франция, но предполагам, че там просто не случих на хора и zатова останах с по_кофти впечатление.
Не съм бягала и никой не ме е прокуждал, още по_малко държавата. Имах си хубава професия, добре платена работа, собствено жилище, вятъра на лЮбовта ме отвя на zапад, малко ми е по_скучно тук, но предполагам, че ако бях по майчинство в БГ пак щях така да се чувствам, не иzклЮчваме със съпруга ми да се върнем в София, когато се отвори въzможност и той да работи на наша територия.
От друга страна леля ми и братовчед ми живеят от доста години в Испания(тя от 10, той от 6 год.). Все нещо в България не им беше наред, все не им стигаха парите, когато преди 3 седмици почина дядо ми се окаzа, че нямат пари да платят половината погребение, нямат пари zа летищни такси и от Мадрид до Бенидорм(Аликанте) са се прибирали на автостоп.
Който го може_го може. Това е. За мен чужбина е географско понятие. Чувствам се доста добре във всяка една държава, където съм работила/пребивавала...освен може би Франция, но предполагам, че там просто не случих на хора и zатова останах с по_кофти впечатление.
Aко си говорим за прокуждане - да. Но не аз.
Познавам едно семейство, станахме много близки.
Няма да навлизам в подробности защо и по какви причини, но просто бяха принудени и прокудени от Родината, да си търсят хляба навън.
Не са цъфнали и вързали - мъжа работи като ратай в селскостопански двор, а тя чисти по домовете.
Трудно им е, изкарват едвам двата края, но поне имат пари да изучат двете си деца, които също са тук.
Децата им работят също, колкото позволява закона тук.
Та тази тема има различен ъгъл за всеки.
Аз дойдох по желание. Имах си всичко тук дето се казва, само любов нямах. Затова съм тук
Познавам едно семейство, станахме много близки.
Няма да навлизам в подробности защо и по какви причини, но просто бяха принудени и прокудени от Родината, да си търсят хляба навън.
Не са цъфнали и вързали - мъжа работи като ратай в селскостопански двор, а тя чисти по домовете.
Трудно им е, изкарват едвам двата края, но поне имат пари да изучат двете си деца, които също са тук.
Децата им работят също, колкото позволява закона тук.
Та тази тема има различен ъгъл за всеки.
Аз дойдох по желание. Имах си всичко тук дето се казва, само любов нямах. Затова съм тук
Зависи. Не разбирам тези, които напуснаха свястна работа тук и отлетяха да разнасят пица.
Не отговарям на изброените модели като че ли. Трудно ми е да живея на едно място. Расла съм в различни краища на България и различни среди, и нямам чувство за коренна принадлежност към дадено място. Но не знам дали е само поради тази причина. Идва момент, в който настъпва някакво взаимно изчерпване между мене и средата, става тясно, трябва да се махам и да започна от стъпало по-нагоре или просто нова територия, иначе не функционирам добре и не съм от полза. Привързвам се силно към определени хора, доста малко впрочем, но не и към места.
След като родих децата, нещата се попромениха. Поне докато поотраснат и могат сами да се гледат, не ми се ще да сменяме местоживеенето, това вече ще е прокуда или бягство. И двата варианта не са ми по вкуса. Ще ми се децата да развият чувство за едното и единствено място, което е дом на детството им, а всичко останало е туризъм. Мисля, че имат нужда от това, доколкото ги познавам.
След като родих децата, нещата се попромениха. Поне докато поотраснат и могат сами да се гледат, не ми се ще да сменяме местоживеенето, това вече ще е прокуда или бягство. И двата варианта не са ми по вкуса. Ще ми се децата да развият чувство за едното и единствено място, което е дом на детството им, а всичко останало е туризъм. Мисля, че имат нужда от това, доколкото ги познавам.
Отговорът на въпроса зависи от много неща : възраст, приоритети, жизнен опит, възможности за осигуряване на препитание в България; Ако сега трябва да замина да живея завинаги в чужбина, за мен това би било наказание 
Преди бях друга... неистово исках да избягам... мислех, че съм родена за големи дела, че тук ми е тясно, че няма да бъда оценена, че си губя времето, исках да съм другаде, където нещата не са опорочени и хората са по-свършенни.
Постепенно започнах да разбирам ... утопията, която търсех не съществува, хората никъде не са идеални и да, животът е борба навсякъде, но най-сладко е да черпиш енергия от корените си и да споделяш времето си с любими хора. Сега знам, че единствено и само тук бих могла най-пълноценнно да изживея живота си- ако успея в България ще съм успяла във всичко, ако успея в чужбина няма да съм успяла въобще
Преди бях друга... неистово исках да избягам... мислех, че съм родена за големи дела, че тук ми е тясно, че няма да бъда оценена, че си губя времето, исках да съм другаде, където нещата не са опорочени и хората са по-свършенни.
Постепенно започнах да разбирам ... утопията, която търсех не съществува, хората никъде не са идеални и да, животът е борба навсякъде, но най-сладко е да черпиш енергия от корените си и да споделяш времето си с любими хора. Сега знам, че единствено и само тук бих могла най-пълноценнно да изживея живота си- ако успея в България ще съм успяла във всичко, ако успея в чужбина няма да съм успяла въобще
нито едното , нито другото ...Касиди , много мелодраматично го даваш ...
България е свободна страна и всеки може да я напусне и да се завърне , когато иска ...
Чисто теоретично - бих искала да поживея в 5-6 страни по няколко години , в различни континенти , но това ще стане , ако се сближа с Абрамович
България е свободна страна и всеки може да я напусне и да се завърне , когато иска ...
Чисто теоретично - бих искала да поживея в 5-6 страни по няколко години , в различни континенти , но това ще стане , ако се сближа с Абрамович
обичам да пътувам ... Каква е за вас истината?
това с бягствата, прокобите , държавата мащеха ми е много смешно.
звучи , като оправдание.
според мен истината е , че свястното ще си намери реализацията и в българия и в америка и навсякъде.
важи и обратното - ако си лузър ще си лузър навсякъде.
иначе, постинга ти според мен е леко стара мода, тоест навява ми спомени от отминали времена, когато имаше
отседналост някаква - родил си се и тук дължиш еди какво си и тук да умреш и тук да си благодарен за въздуха, който дишаш. крепостничество. сега има мисловни крепостници, което ме шокира, честно казано.
хубаво е, че хората отвориха очи, видяха, че има и друго освен тук и сега, тръгнаха по света, някои решиха да останат, други се връщат.
просто не подлежи на коментар. светът е 12 часов полет. за какво говорим.
Може да ви се струва доста старомодно, мелодраматично и странно това, което написах, но това си е моята гледна точка, аз пиша от позицията на човек отказал се от пътя на имигранта-заселник в "далечна страна", от тези които се прибират веднъж в годината в най-добрия случай; поводът за евентуалното ми заминаване нямаше да е любов, студенстване, временна работа, а именно за да избягам. Знам ще кажете светът е глобален, какво са 13-15 часа полет, има скайп, icq и т.н...
Да ама вече не искам да бягам и това, че избрах да остана не ме кара да се чувствам жалка и закрепостена от собствената си ограниченост, аз искам да съм тук с родителите си, когато остаряват, искам родителите ми да виждат как растат внуците им, искам децата ми да имат идентичност и корени; Това не означава, че никога не съм излизала извън БГ, че не владея чужди езици, че не общувам с интелигентни хора от различни държави ежедневно. Аз мога да имам света, но предпочитам да имам България.
Да ама вече не искам да бягам и това, че избрах да остана не ме кара да се чувствам жалка и закрепостена от собствената си ограниченост, аз искам да съм тук с родителите си, когато остаряват, искам родителите ми да виждат как растат внуците им, искам децата ми да имат идентичност и корени; Това не означава, че никога не съм излизала извън БГ, че не владея чужди езици, че не общувам с интелигентни хора от различни държави ежедневно. Аз мога да имам света, но предпочитам да имам България.
На мен това ми се струва напълно нормално и правилно. Стремя се към същото и се опитвам (засега безсупешно
) да убедя и мъжа си в това. Но мъжете са по-малко емоционални и е по-трудно да се говорим на един и същ език.
ама че мелодраматично 
бегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
какво розово, какви пет лева, какви джапанки.......като искаш да си добре-работиш много. навсякъде е така. останалото е въпрос на стандарт. в някоя африканска държава е да имаш утре какво да ядеш, в някои арабски държави е да имаш милиони. както беше казал един утопик-битието определя съзнанието
бегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добреколкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
... Но не всичко е толкова розово колкото го представят.
Има хора, които се чувстват пропъдени от Бг, заради невъзможността им да се реализират тук, темата беше по този повод. Може и старомодна да съм.
Кейси, трябва да те послушам. Имаш известен опит с ефективното напъване и последвалия го резултат, казвала ли съм ти го? Не ме удостоявай с отговор, всичките ти възможни вече съм ги изчела. Лек ден ти желая.
Кейси, трябва да те послушам. Имаш известен опит с ефективното напъване и последвалия го резултат, казвала ли съм ти го? Не ме удостоявай с отговор, всичките ти възможни вече съм ги изчела. Лек ден ти желая.
Аз съм от поколението, което свършваше образованието си, когато дойде "демокрацията". Преобладаващата част от приятелите ни избягаха. За тях това си беше чиста форма бягство. Много сме разсъждавали по темата и стигнахме до извода, че поне при нашите приятели, всички, които избягаха имаха известна част от живота, която куцаше. Едни имаха имуществени затруднения и не виждаха вариант в обозримо бъдеще за собствен дом и семейство. Други имаха емоционални проблеми с родители и близки до степен, че дори и за погребенията им не се върнаха. Трети имаха действително много силна амбиция, която не можеше да бъде задоволена на местна почва.
Преди 15 години това беше бягство. Днес да напуснеш БГ е по-скоро желание да станеш гражданин на света.
Преди 15 години това беше бягство. Днес да напуснеш БГ е по-скоро желание да станеш гражданин на света.
Цитат
ама че мелодраматично бегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
бегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добреколкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
АБСОЛЮТНО ВЯРНО 
За мен нито едното нито другото, бях 1 година в Лондон, и 4 в Чикаго, по мой избор исках да видя света....обиколих доста из Америка....и накрая се завърнах, пак по мой избор: там се научих да работя, защото тук бях една глезла, всичко е страшно индивидуално и в Америка има много българи, които ги мързи и то доста, и пак мрънкат, само че там имат други извинения и разбира се пак държавата е виновна или 'тъпите' американци....тука е същото....такива хора има навсякъде това е .....хубаво е да попътуваш, да поживееш в друга среда според мен поне замалко....сега оценявам нещата по съвсем различен начин, хубаво е и човек да се изправя пред предизвикателствата, хубаво е да остане сам, няма мама тати и тн. и да се справи с спешните проблеми, в чужда страна е доста трудно, въпреки че някои си мислят че отиваш там и живота ти става приказка
Разбира се, че нито едното, нито другото.
Кас, колко време си живяла в чужбина и колко пъти си бягала от България, за да задаваш този въпрос?
Кас, колко време си живяла в чужбина и колко пъти си бягала от България, за да задаваш този въпрос?
:peace
И аз така , нито съм избягала , нито са ме гонили ...
По щастлива съм извън България , причините са много .
А и за разлика от клишето - не разнасям пици , не мия чинии и т.н. - това са митове .
Ако знаете на какви места са се реализирали сумати българи .
Работя по хубава работа отколкото работех в България !
Прибрах се за няколко месеца да видя близките ми и защото имах едно две неща да довърша преди да се преместя окончателно .
Стандарта , който имам в момента е на светлинни години от досегашния !
Ако не е чисто професионално продиктувано, то си е чисто бягство, понеже с тая простотия, мизерия и несправедливост те прокуждат. Аз в началото смятах, че е достойно да останеш и да се бориш, заради БГ, мислех, че е смелост. Сега мисля, че е тъпо да си мислиш, че ще извършиш голяма работа, като стискаш зъби и се чудиш как да купиш обувки и лекарства на детето си. Да си гледат робатата!
И, Блонди, ти, дето живееш и в Брюксел, моля, не се пали!
И, Блонди, ти, дето живееш и в Брюксел, моля, не се пали!