Бягство ли е или прокуда да зачезнеш от Бг ?

  • 2 568
  • 59
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 7 837
Касиди, добре че друг ти го каза, за да не излезеш с клишираното, че се заяждам с теб  Hug Hug Hug

Темата е абсолютно нелепа. Казвала ли съм ти, да не се напъваш. Не се получава всеки път  Grinning


# 46
  • Мнения: 27 524

Ревнувам пък  Crossing Arms Crossing Arms Crossing Arms
Искам и аз прегръдки от Кейс  Crossing Arms Crossing Arms Crossing Arms

# 47
  • Мнения: 7 837
Блонди, не забелязвам странни обрати във вашето съзнание, но щом искате  Hug Hug Hug
И не се чувствай прокудена, миличка...

# 48
# 49
  • Мнения: X
Може да ви се струва доста старомодно, мелодраматично и странно това, което написах, но това си е моята гледна точка, аз пиша от позицията на човек отказал се от пътя на имигранта-заселник в "далечна страна", от тези които се прибират веднъж в годината в най-добрия случай; поводът за евентуалното ми заминаване нямаше да е любов, студенстване, временна работа, а именно за да избягам. Знам ще кажете светът е глобален, какво са 13-15 часа полет, има скайп, icq и т.н...
Да ама вече не искам да бягам и това, че избрах да остана не ме кара да се чувствам жалка и закрепостена от собствената си ограниченост, аз искам да съм тук с родителите си, когато остаряват, искам родителите ми  да виждат как растат внуците им, искам децата ми да имат идентичност и корени; Това не означава, че никога не съм излизала извън БГ, че не владея чужди езици, че не общувам с интелигентни хора от различни държави ежедневно. Аз мога да имам света, но предпочитам да имам България.

# 50
  • Мнения: 27 524

На мен това ми се струва напълно нормално и правилно. Стремя се към същото и се опитвам (засега безсупешно  Grinning) да убедя и мъжа си в това. Но мъжете са по-малко емоционални и е по-трудно да се говорим на един и същ език.

# 51
  • Мнения: 4 138
ама че мелодраматично Crazyбегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.
... Но не всичко е толкова розово колкото го представят.
какво розово, какви пет лева, какви джапанки.......като искаш да си добре-работиш много. навсякъде е така. останалото е въпрос на стандарт. в някоя африканска държава е да имаш утре какво да ядеш, в някои арабски държави е да имаш милиони. както беше казал един утопик-битието определя съзнанието

Последна редакция: пн, 26 мар 2007, 23:04 от matakosmata

# 52
  • Мнения: 4 733
Има хора, които се чувстват пропъдени от Бг, заради невъзможността им да се реализират тук, темата беше по този повод. Може и старомодна да съм.

Кейси, трябва да те послушам. Имаш известен опит с ефективното напъване и последвалия го резултат, казвала ли съм ти го? Не ме удостоявай с отговор, всичките ти възможни вече съм ги изчела. Лек ден ти желая.

# 53
  • Мнения: 2 700
Аз съм от поколението, което свършваше образованието си, когато дойде "демокрацията". Преобладаващата част от приятелите ни избягаха. За тях това си беше чиста форма бягство. Много сме разсъждавали по темата и стигнахме до извода, че поне при нашите приятели, всички, които избягаха имаха известна част от живота, която куцаше. Едни имаха имуществени затруднения и не виждаха вариант в обозримо бъдеще за собствен дом и семейство. Други имаха емоционални проблеми с родители и близки до степен, че дори и за погребенията им не се върнаха. Трети имаха действително много силна амбиция, която не можеше да бъде задоволена на местна почва.
Преди 15 години това беше бягство. Днес да напуснеш БГ е по-скоро желание да станеш гражданин на света.

# 54
  • Мнения: 489
 За съжаление, живота в Бг, принуждава хората да бягат навън. Все още сме на светлинни години от развитите държави. Тоест ако трябва да се отговори кратко и ясно на въпроса, поставен в темата, бих отговорила - и двете.

# 55
# 56
Цитат
ама че мелодраматично Crazyбегълци, изгнанници, прокудени. за мен всичко опира до там къде се чувствам добре. след 18 години германия си дойдох в българия, и там ми е добре и тук ми е добре. сега, след 2 години имам дете и се завръщам отново там. би било глупаво да обяснявам защо искам да отгледам там детето си, а не в софия. предпочитам спокойствието и леката скука, а с малко дете тези неща са незаменими, особено за човек, който е надхвърлил 40-те. имам база за сравнение и съм твърдо убедена, че там ще ни е по-добре
колкото до професиите, май само при хора с по обикновено мислене има понятието срамна работа или непрестижна. какво значение има какво точно работиш, ако това ти харесва и удоволетворява. и аз съм на мнението, че този, който не е успял в собствената си страна и на луната да иде, пак няма да е доволен. това е просто поведение и манталитет.


 newsm10  АБСОЛЮТНО ВЯРНО Peace

# 57
  • Мнения: 753
За мен нито едното нито другото, бях 1 година в Лондон, и 4 в Чикаго, по мой избор исках да видя света....обиколих доста из Америка....и накрая се завърнах, пак по мой избор: там се научих да работя, защото тук бях една глезла, всичко е страшно индивидуално и в Америка има много българи, които ги мързи и то доста, и пак мрънкат, само че там имат други извинения и разбира се пак държавата е виновна или 'тъпите' американци....тука е същото....такива хора има навсякъде това е .....хубаво е да попътуваш, да поживееш в друга среда според мен поне замалко....сега оценявам нещата по съвсем различен начин, хубаво е и човек да се изправя пред предизвикателствата, хубаво е да остане сам, няма мама тати и тн. и да се справи с спешните проблеми, в чужда страна е доста трудно, въпреки че някои си мислят че отиваш там и живота ти става приказка

# 58
  • Мнения: 393
Разбира се, че нито едното, нито другото.  Peace
Кас, колко време си живяла в чужбина и колко пъти си бягала от България, за да задаваш този въпрос?  Wink


 :peace
И аз така , нито съм избягала , нито са ме гонили ...
По щастлива съм извън България , причините са много .
А и за разлика от клишето - не разнасям пици , не мия чинии и т.н. - това са митове .
Ако знаете на какви места са се реализирали сумати българи .
Работя по хубава работа отколкото работех в България !
Прибрах се за няколко месеца да видя близките ми и защото имах едно две неща да довърша преди да се преместя окончателно .
Стандарта , който имам в момента е на светлинни години от досегашния !  bowuu

# 59
  • Мнения: 3 146
Ако не е чисто професионално продиктувано, то си е чисто бягство, понеже с тая простотия, мизерия и несправедливост те прокуждат. Аз в началото смятах, че е достойно да останеш и да се бориш, заради БГ, мислех, че е смелост. Сега мисля, че е тъпо да си мислиш, че ще извършиш голяма работа, като стискаш зъби и се чудиш как да купиш обувки и лекарства на детето си. Да си гледат робатата!

И, Блонди, ти, дето живееш и в Брюксел, моля, не се пали!

Общи условия

Активация на акаунт