Масово е обаче,че повечето емигрирали млади хора мрънкат, че тук реализация, пари и бъдеще нямат. Каква е за вас истината?
За съжаление, това е истината.
- Публикувана: 26 март 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 30 март 2007, 17:15 ч.
Бягство ли е или прокуда да зачезнеш от Бг ?
За съжаление, това е истината.
Интересно ми е как ще се развие темата.
Аз избягах от България. Направо спринтирах при първа възможност.
3 пъти при това.Всеки път задобрявах така, че вероятността да се завърна да се минимализира.
Това ли беше въпроса?
А относно професиите- Мъжът ми работи в завод. Обикновен работник, от най-обкновените. Ако беше българин, родителите ми нямаше да го погледнат и щяха да го плюят, че не е достоен да съпроводи образованата им дъщеря, ...докато се разделим. А сега умират за него. Защо ли? Защото в провинциалния български град е "престижно" детето ти да е в чужбина..Женена за чуждененц- това звучи гордо! А нали гордостта е екзистенциална българска черта.
Аз избягах от България. Направо спринтирах при първа възможност.
3 пъти при това.Всеки път задобрявах така, че вероятността да се завърна да се минимализира.
Това ли беше въпроса?
А относно професиите- Мъжът ми работи в завод. Обикновен работник, от най-обкновените. Ако беше българин, родителите ми нямаше да го погледнат и щяха да го плюят, че не е достоен да съпроводи образованата им дъщеря, ...докато се разделим. А сега умират за него. Защо ли? Защото в провинциалния български град е "престижно" детето ти да е в чужбина..Женена за чуждененц- това звучи гордо! А нали гордостта е екзистенциална българска черта.
Имам позната туркиня.На 42г е. В целия си съзнателен живот се е занивала с земеделие.Личи и по ръцете.Ръце като кората на дърво, груби ,нацепени . Преди 2 г замина за Испания.Там също работи в земеделието, бере ягоди.Но не се притеснява, че преди... от няколко декара и къртовски труд на полето изкарваше само пари , колкото да не умрат в семейството от глад през зимата. Върна се в БГсамо за няколко месеца и е страшно доволна.Получава истинско възнаграждение за труда си , издържа децата си да учат.
Когато дойдох в Германия , си спомних един стар предрасъдък " Немците били толкова студени по характер, че децата им като навършели 18г напускали семейството и заживявали самостоятелно" Първо немците не студени по характер хора и лишени от емоции.Второ децата напускат дома , защото с заплата си могат да се издържат сами, влючая наем на апартамент , подръжка на автомобил и разхода за гориво, всички битови нужди , които се сетите покрай едно домакинство.Говорим за млади хора без висше образование, а с средно специално образование..професия./ като нашите техникуми/
Колко от българите на 18 или 19г могат това да си го позволят?
Колко от българите на 18 или 19г могат това да си го позволят?
В личен план е просто смяна на местожителството.
Не съм бягала и никой не ме е прокуждал, още по_малко държавата. Имах си хубава професия, добре платена работа, собствено жилище, вятъра на лЮбовта ме отвя на zапад, малко ми е по_скучно тук, но предполагам, че ако бях по майчинство в БГ пак щях така да се чувствам, не иzклЮчваме със съпруга ми да се върнем в София, когато се отвори въzможност и той да работи на наша територия.
От друга страна леля ми и братовчед ми живеят от доста години в Испания(тя от 10, той от 6 год.). Все нещо в България не им беше наред, все не им стигаха парите, когато преди 3 седмици почина дядо ми се окаzа, че нямат пари да платят половината погребение, нямат пари zа летищни такси и от Мадрид до Бенидорм(Аликанте) са се прибирали на автостоп.
Който го може_го може. Това е. За мен чужбина е географско понятие. Чувствам се доста добре във всяка една държава, където съм работила/пребивавала...освен може би Франция, но предполагам, че там просто не случих на хора и zатова останах с по_кофти впечатление.
Не съм бягала и никой не ме е прокуждал, още по_малко държавата. Имах си хубава професия, добре платена работа, собствено жилище, вятъра на лЮбовта ме отвя на zапад, малко ми е по_скучно тук, но предполагам, че ако бях по майчинство в БГ пак щях така да се чувствам, не иzклЮчваме със съпруга ми да се върнем в София, когато се отвори въzможност и той да работи на наша територия.
От друга страна леля ми и братовчед ми живеят от доста години в Испания(тя от 10, той от 6 год.). Все нещо в България не им беше наред, все не им стигаха парите, когато преди 3 седмици почина дядо ми се окаzа, че нямат пари да платят половината погребение, нямат пари zа летищни такси и от Мадрид до Бенидорм(Аликанте) са се прибирали на автостоп.
Който го може_го може. Това е. За мен чужбина е географско понятие. Чувствам се доста добре във всяка една държава, където съм работила/пребивавала...освен може би Франция, но предполагам, че там просто не случих на хора и zатова останах с по_кофти впечатление.
Aко си говорим за прокуждане - да. Но не аз.
Познавам едно семейство, станахме много близки.
Няма да навлизам в подробности защо и по какви причини, но просто бяха принудени и прокудени от Родината, да си търсят хляба навън.
Не са цъфнали и вързали - мъжа работи като ратай в селскостопански двор, а тя чисти по домовете.
Трудно им е, изкарват едвам двата края, но поне имат пари да изучат двете си деца, които също са тук.
Децата им работят също, колкото позволява закона тук.
Та тази тема има различен ъгъл за всеки.
Аз дойдох по желание. Имах си всичко тук дето се казва, само любов нямах. Затова съм тук
Познавам едно семейство, станахме много близки.
Няма да навлизам в подробности защо и по какви причини, но просто бяха принудени и прокудени от Родината, да си търсят хляба навън.
Не са цъфнали и вързали - мъжа работи като ратай в селскостопански двор, а тя чисти по домовете.
Трудно им е, изкарват едвам двата края, но поне имат пари да изучат двете си деца, които също са тук.
Децата им работят също, колкото позволява закона тук.
Та тази тема има различен ъгъл за всеки.
Аз дойдох по желание. Имах си всичко тук дето се казва, само любов нямах. Затова съм тук
Зависи. Не разбирам тези, които напуснаха свястна работа тук и отлетяха да разнасят пица.
Не отговарям на изброените модели като че ли. Трудно ми е да живея на едно място. Расла съм в различни краища на България и различни среди, и нямам чувство за коренна принадлежност към дадено място. Но не знам дали е само поради тази причина. Идва момент, в който настъпва някакво взаимно изчерпване между мене и средата, става тясно, трябва да се махам и да започна от стъпало по-нагоре или просто нова територия, иначе не функционирам добре и не съм от полза. Привързвам се силно към определени хора, доста малко впрочем, но не и към места.
След като родих децата, нещата се попромениха. Поне докато поотраснат и могат сами да се гледат, не ми се ще да сменяме местоживеенето, това вече ще е прокуда или бягство. И двата варианта не са ми по вкуса. Ще ми се децата да развият чувство за едното и единствено място, което е дом на детството им, а всичко останало е туризъм. Мисля, че имат нужда от това, доколкото ги познавам.
След като родих децата, нещата се попромениха. Поне докато поотраснат и могат сами да се гледат, не ми се ще да сменяме местоживеенето, това вече ще е прокуда или бягство. И двата варианта не са ми по вкуса. Ще ми се децата да развият чувство за едното и единствено място, което е дом на детството им, а всичко останало е туризъм. Мисля, че имат нужда от това, доколкото ги познавам.
Отговорът на въпроса зависи от много неща : възраст, приоритети, жизнен опит, възможности за осигуряване на препитание в България; Ако сега трябва да замина да живея завинаги в чужбина, за мен това би било наказание 
Преди бях друга... неистово исках да избягам... мислех, че съм родена за големи дела, че тук ми е тясно, че няма да бъда оценена, че си губя времето, исках да съм другаде, където нещата не са опорочени и хората са по-свършенни.
Постепенно започнах да разбирам ... утопията, която търсех не съществува, хората никъде не са идеални и да, животът е борба навсякъде, но най-сладко е да черпиш енергия от корените си и да споделяш времето си с любими хора. Сега знам, че единствено и само тук бих могла най-пълноценнно да изживея живота си- ако успея в България ще съм успяла във всичко, ако успея в чужбина няма да съм успяла въобще
Преди бях друга... неистово исках да избягам... мислех, че съм родена за големи дела, че тук ми е тясно, че няма да бъда оценена, че си губя времето, исках да съм другаде, където нещата не са опорочени и хората са по-свършенни.
Постепенно започнах да разбирам ... утопията, която търсех не съществува, хората никъде не са идеални и да, животът е борба навсякъде, но най-сладко е да черпиш енергия от корените си и да споделяш времето си с любими хора. Сега знам, че единствено и само тук бих могла най-пълноценнно да изживея живота си- ако успея в България ще съм успяла във всичко, ако успея в чужбина няма да съм успяла въобще
нито едното , нито другото ...Касиди , много мелодраматично го даваш ...
България е свободна страна и всеки може да я напусне и да се завърне , когато иска ...
Чисто теоретично - бих искала да поживея в 5-6 страни по няколко години , в различни континенти , но това ще стане , ако се сближа с Абрамович
България е свободна страна и всеки може да я напусне и да се завърне , когато иска ...
Чисто теоретично - бих искала да поживея в 5-6 страни по няколко години , в различни континенти , но това ще стане , ако се сближа с Абрамович
обичам да пътувам 
... Каква е за вас истината?
това с бягствата, прокобите , държавата мащеха ми е много смешно.
звучи , като оправдание.
според мен истината е , че свястното ще си намери реализацията и в българия и в америка и навсякъде.
важи и обратното - ако си лузър ще си лузър навсякъде.
иначе, постинга ти според мен е леко стара мода, тоест навява ми спомени от отминали времена, когато имаше
отседналост някаква - родил си се и тук дължиш еди какво си и тук да умреш и тук да си благодарен за въздуха, който дишаш. крепостничество. сега има мисловни крепостници, което ме шокира, честно казано.
хубаво е, че хората отвориха очи, видяха, че има и друго освен тук и сега, тръгнаха по света, някои решиха да останат, други се връщат.
просто не подлежи на коментар. светът е 12 часов полет. за какво говорим.