Вклучвам се да следя темата.Много ви моля дайте повече яснота за това дали всеки може да отиде,къде можем да разберем за следваща сбирка.Ако е възможно някоя от вас мами,която е поканена другия път да сподели по-рано за денят и часът.Благодаря ви ! 
- Публикувана: 27 март 2007, 18:22 ч.
- Последно мнение: 12 апр. 2007, 18:07 ч.
Училище за родители
ilishal, твърдеше се, че семинара е със свободен вход, т.е. не само за родители на деца от това училище и градина. Непременно ще напиша другият път, когато се запиша. Само се надявам да е все така отворено.
Ще пиша само бегло по темите, може би в няколко постинга. Все пак продължи 3.5 часа, трудно ще разкажа всичко.
1. Среща с психоложка от Центъра за Психологични изследвания. По-късно ще видя името на нея и философът.
- дисциплината: Добре е да има правила, те дават сигурност и упора на детето. Важно е да се спазват и да има последователност. Около 45 дни отнема да се промени дадено поведение в детето, ако се следва подхода. Правилата не бива да са твърде много. Само няколко - най-важните. Иначе амбициозните родители налагат повече правила, което отнема инициативата на детето, прави го неуверено, от там - неуспешно. А пък очакваме от децата ни да станат лидери. Сравни го със скачени съдове, което ми допадна много - по-амбициозни родители = по-високи очаквания, повече правила => по-неуверени деца.
- но пък не всеки е роден за лидер. Важно е детето (пък и възрастният) да се чувства ОК в кожата си, т.е. дори да е на друга позиция/темперамент, детето трябва да знае, че е много добро (страхотно, чудесно!) там, в това, което прави. Отново дава увереност и комфорт.
- най-важно за едно дете е да бъде уверено! Това става с много обич и подкрепа/поощрение. Няма ситуация, в която то да трябва да се чувства неуспяло или провалено.
- няма грешно решение. То просто ни дава друг път на развитие.
- похвалите. Ако в общият случай детето има нужда от около 20 похвали на ден, при по-чувствителните това количество е 120! За да може детето да се чувства подкрепено и обичано!
- пак във връзка с правилата и дисциплината. Например, ако има време за лягане, това дава комфорт на детето. Ако този процес зависи от това как е минал деня, тя сравни това с мост над река, който е нестабилен и се клати от вятъра (събитията от деня). Тогава лягането всеки ден ще е борба (преплуване на бурна река). Пиша това, защото много ми хареса образното сравнение.
- ясните правила дават емоционално спокойствие. Иначе се получва умора, похабени емоции => дори и много подготвен човек може да стане неуспешен.
- да умеем да разчупим стереотипът на деня. Дори спонтанността да е "планирана", т.е. да се стремим да има различни неща, нещо диво и различно! Това е полезно за детето, дава му емоции.
Ще продължа по-късно
Ще пиша само бегло по темите, може би в няколко постинга. Все пак продължи 3.5 часа, трудно ще разкажа всичко.
1. Среща с психоложка от Центъра за Психологични изследвания. По-късно ще видя името на нея и философът.
- дисциплината: Добре е да има правила, те дават сигурност и упора на детето. Важно е да се спазват и да има последователност. Около 45 дни отнема да се промени дадено поведение в детето, ако се следва подхода. Правилата не бива да са твърде много. Само няколко - най-важните. Иначе амбициозните родители налагат повече правила, което отнема инициативата на детето, прави го неуверено, от там - неуспешно. А пък очакваме от децата ни да станат лидери. Сравни го със скачени съдове, което ми допадна много - по-амбициозни родители = по-високи очаквания, повече правила => по-неуверени деца.
- но пък не всеки е роден за лидер. Важно е детето (пък и възрастният) да се чувства ОК в кожата си, т.е. дори да е на друга позиция/темперамент, детето трябва да знае, че е много добро (страхотно, чудесно!) там, в това, което прави. Отново дава увереност и комфорт.
- най-важно за едно дете е да бъде уверено! Това става с много обич и подкрепа/поощрение. Няма ситуация, в която то да трябва да се чувства неуспяло или провалено.
- няма грешно решение. То просто ни дава друг път на развитие.
- похвалите. Ако в общият случай детето има нужда от около 20 похвали на ден, при по-чувствителните това количество е 120! За да може детето да се чувства подкрепено и обичано!
- пак във връзка с правилата и дисциплината. Например, ако има време за лягане, това дава комфорт на детето. Ако този процес зависи от това как е минал деня, тя сравни това с мост над река, който е нестабилен и се клати от вятъра (събитията от деня). Тогава лягането всеки ден ще е борба (преплуване на бурна река). Пиша това, защото много ми хареса образното сравнение.
- ясните правила дават емоционално спокойствие. Иначе се получва умора, похабени емоции => дори и много подготвен човек може да стане неуспешен.
- да умеем да разчупим стереотипът на деня. Дори спонтанността да е "планирана", т.е. да се стремим да има различни неща, нещо диво и различно! Това е полезно за детето, дава му емоции.
Ще продължа по-късно
И аз ще следя с интерес темата.
Само да се оплача,че това с правилата нещо не върви много в реалноста.Моите деца винаги са имали режим,един вид строго определени правила-това го бях чела някъде,пък и на мен ми бе по удобно.Но напоследък губя контрол над нещата.Дали е от възраста?!
Ако има нова среща,ще се постарая да дойда,вече...
Само да се оплача,че това с правилата нещо не върви много в реалноста.Моите деца винаги са имали режим,един вид строго определени правила-това го бях чела някъде,пък и на мен ми бе по удобно.Но напоследък губя контрол над нещата.Дали е от възраста?!
Ако има нова среща,ще се постарая да дойда,вече...
...ти си в Канада все пак...
Kalida, има значение до толкова, че средата там ти влияе в тази посока. Виждаш това поведение и подход навсякъде около теб и това ти изглежда все по-естествено. Тук с този начин на разсъждение и поведение към децата често си на присмех, приемат децата за разглезени и родителя за не на място след като им позволява разни неща на обществени места.
В този смисъл го казах това, че си в Канада.
Иса, супер си значи! И аз както вече много пъти казах съм плод на нашенското си възпитание (при цялото ми уважение към родителите ми, просто такова беше времето и стереотипите...)
Едно от нещата, които дискутирахме беше именно този синдром да не се казва и показва на детето, че е обичано, ценено, важно, ценно и специално, защото това водело до разглезване. Познато, нали
Радвам се, че все повече хора не мислят и не постъпват така.
Съжалявам, че нямам време да пиша повече
В този смисъл го казах това, че си в Канада.
Иса, супер си значи! И аз както вече много пъти казах съм плод на нашенското си възпитание (при цялото ми уважение към родителите ми, просто такова беше времето и стереотипите...)
Едно от нещата, които дискутирахме беше именно този синдром да не се казва и показва на детето, че е обичано, ценено, важно, ценно и специално, защото това водело до разглезване. Познато, нали
Радвам се, че все повече хора не мислят и не постъпват така.Съжалявам, че нямам време да пиша повече
Millena, много си права за средата. До толкова, че почти не водя Дариа по площадки с други деца ... и майки най-вече.
Да не говорим, че дори в частните детски градини възпитанието и отношението не е чак така както аз бих искала да е... просто заради стериотипа. Заради правилно и грешно, което е наследено.
Кога пак ще има такова училище и какъв е реда за записване?
Да не говорим, че дори в частните детски градини възпитанието и отношението не е чак така както аз бих искала да е... просто заради стериотипа. Заради правилно и грешно, което е наследено.
Кога пак ще има такова училище и какъв е реда за записване?
Иса, именно! Точно за това говоря. Мен лично много често ме стресира и депресира точно това, този подход. Или по-скоро липса на такъв.
А за училището писах и по-нагоре. Идеята им по принцип е да го правят редовно, но не можаха засега да ми кажат с каква честота. Изрично отидох да говоря с всички организатори и да им изразя голямата ми благодарност и удовлетворение от семинара. Надявам се с това да имат стимул да го организират отново и редовно. Разбера ли нещо ново - непременно ще пиша. Реда на записване е като се обадиш на организаторите и си внесеш таксата от 15 лв.
Радвам се, че има все повече родители с такова мислене, защото на мен лично комуникацията ми е много трудна и понякога това ми влияе. Отделно, че затварянето в черупката ми покрай това определено не е най-доброто за децата ми.
Но това вече са едни други теми.
А за училището писах и по-нагоре. Идеята им по принцип е да го правят редовно, но не можаха засега да ми кажат с каква честота. Изрично отидох да говоря с всички организатори и да им изразя голямата ми благодарност и удовлетворение от семинара. Надявам се с това да имат стимул да го организират отново и редовно. Разбера ли нещо ново - непременно ще пиша. Реда на записване е като се обадиш на организаторите и си внесеш таксата от 15 лв.
Радвам се, че има все повече родители с такова мислене, защото на мен лично комуникацията ми е много трудна и понякога това ми влияе. Отделно, че затварянето в черупката ми покрай това определено не е най-доброто за децата ми.
Но това вече са едни други теми.
Да пиша малко и за "Децата и мисленето", това беше втората лекция/дискусия. Както казах много ми допадна философът, който я водеше и завиждам искрено на децата, които работят с него и на родителите им
- Какво е дете? Как разбирате, че "нещо" е дете. Поговорихме малко на тази тема, без да даваме отговори. Той препоръча да си поговорим и с децата за това.
Много ми хареса като цяло начинът, по който разсъждаваше. Определено е в посока на провокиране и от там - развиване на мисленето. А това аз лично ценя много!
- способността да не отричаш отговорите на детето (и изобщо), а да опиташ да видиш начинът, по който е стигнал до там. Много хубав пример с "колко е 7+8", на което някой може да каже 3, имайки предвид часа например. а ако говорим в месеци и години? различна бройна система.
- разказа за едно момче, с което работил. в 3-ти клас изведнъж спряло да смята въпреки, че преди това било най-доброто в класа си. Разсъждавали на тема какво е число, какво е смятане. Много ми допадна как представи смятането като творчество, защото създаваш нещо от нищо. 2 + 5 = 7, но как откриваш 7, когато нито в 2, нито в 5 има 7. Та това момче казало, че "2+5=2+5" и няма нищо, което да по-равно на 2+5 от 2+5. Разкошно разсъждение за 3-ти клас, нали
- понятията. Какво е стол? Нещо с 4 крака или нещо за сядане. Способността на децата (и нашата) да влагаме смисъл в понятията. Отново това да си отворен към подобен сорт разсъждения.
- покрай въпроси на родители стана дума за манипулацията, т.е. мисленето на детето,което се сблъсква с мисленето на обществото. Аз лично съм на мнение, че един наистина мислещ човек не би изпаднал в такъв проблем, но все пак имаше дискусия. Та той употреби много хубаво сравнение (отново!), че като отглеждаш едно растение ти можеш да му осигуриш подходяща светлина, почва, поливане и т.н. оптимални грижи, но не можеш да го накараш да порастне, освен примерно да го режеш, опъваш и т.н.
Този човек определено не беше по натрапените изводи и отговори. Което аз много харесвам и се стремя да спазвам. Определено мисля, че това помага в провокиране на мисленето.
Засега спирам отново. Радвам се, че темата я има
- Какво е дете? Как разбирате, че "нещо" е дете. Поговорихме малко на тази тема, без да даваме отговори. Той препоръча да си поговорим и с децата за това.
Много ми хареса като цяло начинът, по който разсъждаваше. Определено е в посока на провокиране и от там - развиване на мисленето. А това аз лично ценя много!
- способността да не отричаш отговорите на детето (и изобщо), а да опиташ да видиш начинът, по който е стигнал до там. Много хубав пример с "колко е 7+8", на което някой може да каже 3, имайки предвид часа например. а ако говорим в месеци и години? различна бройна система.
- разказа за едно момче, с което работил. в 3-ти клас изведнъж спряло да смята въпреки, че преди това било най-доброто в класа си. Разсъждавали на тема какво е число, какво е смятане. Много ми допадна как представи смятането като творчество, защото създаваш нещо от нищо. 2 + 5 = 7, но как откриваш 7, когато нито в 2, нито в 5 има 7. Та това момче казало, че "2+5=2+5" и няма нищо, което да по-равно на 2+5 от 2+5. Разкошно разсъждение за 3-ти клас, нали
- понятията. Какво е стол? Нещо с 4 крака или нещо за сядане. Способността на децата (и нашата) да влагаме смисъл в понятията. Отново това да си отворен към подобен сорт разсъждения.
- покрай въпроси на родители стана дума за манипулацията, т.е. мисленето на детето,което се сблъсква с мисленето на обществото. Аз лично съм на мнение, че един наистина мислещ човек не би изпаднал в такъв проблем, но все пак имаше дискусия. Та той употреби много хубаво сравнение (отново!), че като отглеждаш едно растение ти можеш да му осигуриш подходяща светлина, почва, поливане и т.н. оптимални грижи, но не можеш да го накараш да порастне, освен примерно да го режеш, опъваш и т.н.
Този човек определено не беше по натрапените изводи и отговори. Което аз много харесвам и се стремя да спазвам. Определено мисля, че това помага в провокиране на мисленето.
Засега спирам отново. Радвам се, че темата я има
Браво на Миленка 
Момичета, моля да ми простите, че не се включвам,
много бих искала да споделя с вас и моите впечатления
Да коментираме неизбежната среда, агресията, способността на децата да се приобщават,
да живеят в обществото, въпреки различията
Аз съм много деен и експанзивен индивид,
факт е, че съм достигнала до своите изводи,
единствено от опита си,
а и за жалост съм закъсняла за подобен род обучение -
все пак сме тинейджъри
Но лекциите ОПРЕДЕЛЕНО ме накараха да се замисля!!!
Две неща ме впечатлиха особено
Бяха поставили за всеки от нас по един плик.
В него имаше пакетче захар и пакетче горчица
Дамата ни попита как асоциираме тези продукти, в този им вид,
с децата ни и отношенията ни с тях?!
Моят отговор беше мигновен
"Най-сладкото нещо в живота ми е .... дъщеря ми
както и най-горчивите сблъсъци са отново с нея,
но все пак горчицата е подправка
, а аз обожавам подправки "
Друга мама даде пример с консистенцията
Захарта е суха и твърда и е малко пакетче,
а горчицата мека и мазна и е в доста по-голямо пакетче
Паралела бе за отношенията.
А една мама каза, че не употребява захар и обожава горчица
Провокацията беше страхотна!!!!
Много ме впечатли гъвкавостта на дамата
Докато обясняваше, как всяко едно дете може да бъде лидер,
се промъкна въпрос
Ами ако детето не иска или пък просто няма заложби,
моментално се обясни понятието за скачените съдове.
Че децата са продължение на родителите!
Когато се мотивираше нуждата от похвали,
от необходимостта да се изграждат личности със самочувствие,
от различните нужди, спрямо различния темперамент на дечицата,
психоложката недвусмислено обобщи
"Че ако за едни деца е достатъчно да ги похвалиш 20 пъти,
то за по-чувствителните душици, са необходими 120 похвали дневно!!!"
Нямаше как да не я провокирам за лидерите
За жалост ми отговори като политик
Въпроса ми беше къде е границата
Къде и как един родител ще осъзнае, че гради РЕАЛНО,
а не фалшиво самочувствие на рожбата си?!
Все пак нашите деца влизат в обществото,
сблъскват се с неправди, с болка, с нечестни отношения
и никой не е в състояние да ги предпази от това!
Не винаги ще побеждават, няма да са любими на всички и т.н.
Вмъкнах малко мои разсъждения,
та на Въпроса ми къде е границата
Тя отговори - това е много деликатен танц и е индивидуален
Простете ми за прескачащата ми мисъл
Ще се опитам да ви предавам не сугестирано дебата
Хуквам - до скоро
Момичета, моля да ми простите, че не се включвам,
много бих искала да споделя с вас и моите впечатления
Да коментираме неизбежната среда, агресията, способността на децата да се приобщават,
да живеят в обществото, въпреки различията
Аз съм много деен и експанзивен индивид,
факт е, че съм достигнала до своите изводи,
единствено от опита си,
а и за жалост съм закъсняла за подобен род обучение -
все пак сме тинейджъри
Но лекциите ОПРЕДЕЛЕНО ме накараха да се замисля!!!
Две неща ме впечатлиха особено
Бяха поставили за всеки от нас по един плик.
В него имаше пакетче захар и пакетче горчица
Дамата ни попита как асоциираме тези продукти, в този им вид,
с децата ни и отношенията ни с тях?!
Моят отговор беше мигновен
"Най-сладкото нещо в живота ми е .... дъщеря ми
както и най-горчивите сблъсъци са отново с нея,
но все пак горчицата е подправка
, а аз обожавам подправки "Друга мама даде пример с консистенцията
Захарта е суха и твърда и е малко пакетче,
а горчицата мека и мазна и е в доста по-голямо пакетче
Паралела бе за отношенията.
А една мама каза, че не употребява захар и обожава горчица
Провокацията беше страхотна!!!!
Много ме впечатли гъвкавостта на дамата
Докато обясняваше, как всяко едно дете може да бъде лидер,
се промъкна въпрос
Ами ако детето не иска или пък просто няма заложби,
моментално се обясни понятието за скачените съдове.
Че децата са продължение на родителите!
Когато се мотивираше нуждата от похвали,
от необходимостта да се изграждат личности със самочувствие,
от различните нужди, спрямо различния темперамент на дечицата,
психоложката недвусмислено обобщи
"Че ако за едни деца е достатъчно да ги похвалиш 20 пъти,
то за по-чувствителните душици, са необходими 120 похвали дневно!!!"
Нямаше как да не я провокирам за лидерите
За жалост ми отговори като политик
Въпроса ми беше къде е границата
Къде и как един родител ще осъзнае, че гради РЕАЛНО,
а не фалшиво самочувствие на рожбата си?!
Все пак нашите деца влизат в обществото,
сблъскват се с неправди, с болка, с нечестни отношения
и никой не е в състояние да ги предпази от това!
Не винаги ще побеждават, няма да са любими на всички и т.н.
Вмъкнах малко мои разсъждения,
та на Въпроса ми къде е границата
Тя отговори - това е много деликатен танц и е индивидуален
Простете ми за прескачащата ми мисъл
Ще се опитам да ви предавам не сугестирано дебата
Хуквам - до скоро
Мina, то въпросът за границата е най-сложен според мен. За това и възпитанието е толкова труден процес. Поне според мен де. На мен ми е много трудно да възпитавам и основно се водя от принципа на Будизма: "Верен е средния път."
Нали за това сме родители, да се опитваме да балансираме децата си.
Нали за това сме родители, да се опитваме да балансираме децата си.
Много ми хареса темата и се надявам да имам възможност да присаствам на следващата сбирка. Тъкмо исках да се включа по въпроса за похвалите и виждам, че Мина ме е изпреварила. Много съм благодарна на учителката на дъщеря ми, че на всяка родителска среща освен организационни и учебни въпроси, винаги сме разисквали подготвена от нея тема свързана с психологията и възпитанието на децата. При това не за обобщени образи, а конкретно за нашите деца. Та на нея й беше направило впечатление, че по-голямата част от децата спадат към двете категории - надценявани и подценявани, което е еднакво лошо и малка част имат добре изградено самочувствие в унисон с това, което представляват. И това всъщност е най-трудното - да се открие баланса. Според мен е вредно да се дават съвети за максимално поощряване и непрекъснато хвалене на децата. Родителят трябва много внимателно да наблюдава детето си и да действа според ситуацията, защото има моменти, когато една незаслужена похвала ще изиграе положителна роля и обратното.
И Иса ме е изпреварила
И Иса ме е изпреварила