Та на нея й беше направило впечатление, че по-голямата част от децата спадат към двете категории - надценявани и подценявани, което е еднакво лошо и малка част имат добре изградено самочувствие в унисон с това, което представляват.
Че то и възрастните са така. Аз не познавам възрастен, чието самочувствие да е в унисон с това какво представлява. Пък и то тези критерии са леко размити.
Що се отнася до деца - смятам по-добро е излишното самочувствие, което живота леко да коригира, вместо ниското, което така или иначе всеки ще желае още повече да свали...
Аз поне казвам на дъщеря си, че ако иска - всичко може да постигне. Стига да го иска.
). На мен ми е интересно, защото и аз чувствам нещата по този начин. 
).
) ужасно трудно решавам за някои неща, инстинктивно търсейки оптималното решение. Но живота не е математика, така че това често ме възспира да взема решение изобщо. В този смисъл знанието и убедеността, че можеш (както тя се изрази) да късаш различни "плодове" и да изхвърляш тези, които не ти харесват ми хареса страшно много!
.Темата живо ме интересува .Това, което Милена и Мина споделиха ,е много интересно, чела съм го в няколко книги, дадени ми от един прекрасен педагог и човек -първата учителка на моята дъщеря. Дори съм си направила някои извадки , от които черпя сили и успокоение в трудни моменти, а повярвайте ми ,когато детето ти навлезе в тинейджърската възраст ,тези моменти стават ежедневие. Мина ,ти знаеш за какво става дума ,защото дъщерите ни са на едни години .С интерес ще следя развитието на темата и се надявам и други тинейджърски мами да се включат 
. 
