Спомняте ли си през тинейджърските години че сме си писали спомени,я за любим човек я за нещо друго.Ще помоля всеки който има желание да напише тук своят любим спомен.
- Публикувана: 28 март 2007, 21:36 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 14:56 ч.
Спомени
Или не съм писала подобни неща, или е било толкова отдавна, че съм забравила 
Любовта е кат' копейка -
дрънне, звънне и офейка!
дрънне, звънне и офейка!
Когато цъфнат теменугите
и работите тръгнат зле...
Е*и им майката на другите
и гледай на теб да ти е добре.
---------------------------------------------------------
Стихотворенията на Дамян Дамянов.....
---------------------------------------------------------
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
който чакаше така отдавна.
Но той не идваше.И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах,че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
---------------------------------------------------
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Като свърши Горещо ще пиша още ...Ех, размечтах се
и работите тръгнат зле...
Е*и им майката на другите
и гледай на теб да ти е добре.
---------------------------------------------------------
Стихотворенията на Дамян Дамянов.....
---------------------------------------------------------
Облякло бе най-новата си рокля.
И с токчета под кротичкия дъжд
прескачаше усърдно всяка локва,
за да е чисто то пред оня мъж,
който чакаше така отдавна.
Но той не идваше.И там навън
отекваха все тези крачки равни
като напевния дъждовен звън.
Прошумоля измокрена коприна,
прецапаха обувки през калта.
И аз разбрах,че покрай мен премина
най-тъжното момиче на света.
---------------------------------------------------
Когато си на дъното на пъкъла,
когато си най-тъжен, най-злочест,
от парещите въглени на мъката
си направи сам стълба и излез
Когато от безпътица премазан си
и си зазидан в четири стени,
от всички свои пътища прерязани
нов път си направи и пак тръгни.
Светът когато мръкне пред очите ти
и притъмнява в тези две очи
сам слънце си създай и от лъчите му
с последния до него се качи.
Трънлив и сляп е на живота ребусът,
на кръст разпъва нашите души.
Загубил всичко, не загубвай себе си -
единствено така ще го решиш!
Като свърши Горещо ще пиша още ...Ех, размечтах се
А вие .........??? 
Ти ще дойдеш но ще бъде вече късно
Аз ще гния в гроб студен
Ще целуваш плоча вместо устни
Ще прегръщаш кръста вместо мен
Малеее, много зловещо ми се вижда сега........
-----------------------
-Стани,Пертов!
-Не съм готов...
-Защо,Петров?
-Ходих по любов!
-Къде,Петров?
-В близката горичка...
-С кого, Петров?
-С вашата дъщеричка...
-Е,добре....Пиша ти пет,нооо утре ставаш мой зет!!
-Не,госпожо,пишете ми две.....Защото тя очаква дете
Аз ще гния в гроб студен
Ще целуваш плоча вместо устни
Ще прегръщаш кръста вместо мен
Малеее, много зловещо ми се вижда сега........-----------------------
-Стани,Пертов!
-Не съм готов...
-Защо,Петров?
-Ходих по любов!
-Къде,Петров?
-В близката горичка...
-С кого, Петров?
-С вашата дъщеричка...
-Е,добре....Пиша ти пет,нооо утре ставаш мой зет!!
-Не,госпожо,пишете ми две.....Защото тя очаква дете
Ходи,люби,обичай,
но не се увличай -
че който люби в захлас
остава в същия клас!
Ходи,люби,обичай,
но не се увличай -
че любовта е временна
и прави жената бременна!
но не се увличай -
че който люби в захлас
остава в същия клас!
Ходи,люби,обичай,
но не се увличай -
че любовта е временна
и прави жената бременна!
Ходи,люби,обичай,
но не се увличай -
че любовта е сладка
и прави от човека патка!
Ето няколко от най-любимите ми споменчета, от дните когато бяхме млади.
1. Ако всеки път, когато мислех за теб падаше по една звезда, то тогава луната щеше да разбере що е самота!
2.Усмихвай се, дори когато ти се плаче, усмихвай се дори когато те боли и нека другите си мислят, че все на тебе ти върви! - Това е моя девиз.
3.Когато небето стане розово и водата зелена, когато цветята станат грозни и ангелите лоши, когато сърцето ми спре да бие, едва тогава ще спра да мисля за ТЕБ!
4.Душата ми не е пътека, през която да минеш и да си отидеш, душата ми не е камина пред която да се стоплиш и да си отидеш, душата ми е божи храм, влезеш ли, оставаш там!!!
5.Да бях красив като роза, сред твоите цветя, бих дните ти дарил с вълшебна красота ! Щом искаш роза ще ти дам! Вземи сърцето мое, да разцъфнеш там.
Дано да ви харесат.
1. Ако всеки път, когато мислех за теб падаше по една звезда, то тогава луната щеше да разбере що е самота!
2.Усмихвай се, дори когато ти се плаче, усмихвай се дори когато те боли и нека другите си мислят, че все на тебе ти върви! - Това е моя девиз.
3.Когато небето стане розово и водата зелена, когато цветята станат грозни и ангелите лоши, когато сърцето ми спре да бие, едва тогава ще спра да мисля за ТЕБ!
4.Душата ми не е пътека, през която да минеш и да си отидеш, душата ми не е камина пред която да се стоплиш и да си отидеш, душата ми е божи храм, влезеш ли, оставаш там!!!
5.Да бях красив като роза, сред твоите цветя, бих дните ти дарил с вълшебна красота ! Щом искаш роза ще ти дам! Вземи сърцето мое, да разцъфнеш там.
Дано да ви харесат.
Ще разбереш ли ти че ми е тежко
че нямам сили вече да мълча
или със снизходителна насмешка
ще отговориш ти на моята тъга.
Ако със нещо съм те наскърбила
прости за всичко моляте сега.
Аз никога това не съм целила
Не съм желала никога това.
Но стига повече да ти дотягам
не съм виновна че се влюбих в теб.
За всичко дълго аз ще страдам
но никои няма да ме разбере.
че нямам сили вече да мълча
или със снизходителна насмешка
ще отговориш ти на моята тъга.
Ако със нещо съм те наскърбила
прости за всичко моляте сега.
Аз никога това не съм целила
Не съм желала никога това.
Но стига повече да ти дотягам
не съм виновна че се влюбих в теб.
За всичко дълго аз ще страдам
но никои няма да ме разбере.
Обичам рибите,
Обичам раците,
Но най-обичам,
На Ла Бомба цомбаците!
Обичам раците,
Но най-обичам,
На Ла Бомба цомбаците!
Не тъгувай, дори да е тъжно,
не тъгувай, дори да боли.
Идва зима, защо да се лъжем
и става студено, и падат мъгли.
Не тъгувай, животът е кратък-
тук е всичко- и пъкъл, и рай.
Всичко дай и вземи без остатък
и мрази, и обичай до край!
****
Той я желаеше- тя него НЕ
Той я целуваше- тя него НЕ
Той я обичаше- тя него НЕ
Той я забрави- тя него НЕ
не тъгувай, дори да боли.
Идва зима, защо да се лъжем
и става студено, и падат мъгли.
Не тъгувай, животът е кратък-
тук е всичко- и пъкъл, и рай.
Всичко дай и вземи без остатък
и мрази, и обичай до край!
****
Той я желаеше- тя него НЕ
Той я целуваше- тя него НЕ
Той я обичаше- тя него НЕ
Той я забрави- тя него НЕ
Нощ, звезди, луна! В леглото той и тя. Тя го щипе - той мълчи, тя го драска - той мълчи, тя го хапе .... и започва той да я мачка, стиска, мачка, стиска, мачка... и накрая тя умря 
ах, нещастната бълха!
Колко хубаво е да си ученичка!
Влизаш закъсняла в час!
И със късата поличка!
Смайваш всичките момчета в клас!
Това е последно сбогом и много скоро то ще свърши...Но днес ме обичай,все едно ,че няма утре.
Аз искам винаги да е така ,когато времето въпроси ни задава -да вдигне всеки по една ръка,вместо две,които се предават.
До късно през нощта се скитахме ,забравили за чайките и вятъра.Пред старите рибари се целувахме ,засипвахме се с пясък.И трябваше да бъдем много искрени ,за да запазим в себе си морето,дъхът на сол и водорасли и мъничката истина,че се обичахме!
Аз искам винаги да е така ,когато времето въпроси ни задава -да вдигне всеки по една ръка,вместо две,които се предават.
До късно през нощта се скитахме ,забравили за чайките и вятъра.Пред старите рибари се целувахме ,засипвахме се с пясък.И трябваше да бъдем много искрени ,за да запазим в себе си морето,дъхът на сол и водорасли и мъничката истина,че се обичахме!
: Един човек ми липсва и всичко е безразличнo.Един човек,а всъщност всичко!
********************************************************************************
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Любимото ми стихотворение на Дамян Дамянов
********************************************************************************
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш
Любимото ми стихотворение на Дамян Дамянов
А ето на каква поезия попаднах случайно посветена на НЕТА
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Аз съм волна пеперуда...
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат -
като малко пъстро чудо
в този виртуален свят.
А пък ти до мен прелиташ,
сваляш нови мацки ти,
с женски nick-ове обичаш
да си бъбриш в IRC.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат.
В IRC сега ликувам
в този секси, мъжки свят.
Ако много ме обичаш
остави ме да летя-
пак при тебе ще се върна
да си чатим през нощта.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@
Аз съм волна пеперуда...
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат -
като малко пъстро чудо
в този виртуален свят.
А пък ти до мен прелиташ,
сваляш нови мацки ти,
с женски nick-ове обичаш
да си бъбриш в IRC.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
Аз съм волна пеперуда
и летя от чат на чат.
В IRC сега ликувам
в този секси, мъжки свят.
Ако много ме обичаш
остави ме да летя-
пак при тебе ще се върна
да си чатим през нощта.
Ще оставя да ме хванеш
и със теб ще съгреша.
Но с това ще си останеш -
само с cyber sex сега.
аз най- нахално 6те се вклю4а пак !
скъпа -тъпа днес ре6их да се заровя в 6кафа и да ти напи6а два-три лафа -ти си ангел небесен от кенефа изнесен .твоя портрет виси редом с на6ия клозет .има6 походка на крастава котка и усмивка на с4упена мивка . твоя сутиен повдига мъжкото в мен!
за мъжете какви са ,ти по вън6ния вид не съди .първо виж го къкъв му е бизнеса ,после нека ти сваля звезди.
живей така 4е ,като умре6 на гроба ти да има-фасове ,6и6ета и разплакани мом4ета!
скъпа -тъпа днес ре6их да се заровя в 6кафа и да ти напи6а два-три лафа -ти си ангел небесен от кенефа изнесен .твоя портрет виси редом с на6ия клозет .има6 походка на крастава котка и усмивка на с4упена мивка . твоя сутиен повдига мъжкото в мен!
за мъжете какви са ,ти по вън6ния вид не съди .първо виж го къкъв му е бизнеса ,после нека ти сваля звезди.
живей така 4е ,като умре6 на гроба ти да има-фасове ,6и6ета и разплакани мом4ета!
Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
под ризата си носил скрита
зла и кървава кама. Пресрещал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
От кръв и ножът му ражда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Ала веднъж и той от преумора,
разбойникът, на кръстопът заспал.
Подритвали го много хора,
но никой до главата му не спрял.
И само нежно, дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той, разбойникът, обичан,
заплакал той, за първи път, защо?
Какво ли стопли туй сърце кораво,
нестопляно в живота никой път,
какво накарало тогава
сълзи от кървав поглед да текът.
.....
туй приказно момиче где е то?
Що стоплило разбойника,
а мене ти никога не стопли тъй, защо?
и нивга не се връщал у дома,
под ризата си носил скрита
зла и кървава кама. Пресрещал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
От кръв и ножът му ражда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Ала веднъж и той от преумора,
разбойникът, на кръстопът заспал.
Подритвали го много хора,
но никой до главата му не спрял.
И само нежно, дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той, разбойникът, обичан,
заплакал той, за първи път, защо?
Какво ли стопли туй сърце кораво,
нестопляно в живота никой път,
какво накарало тогава
сълзи от кървав поглед да текът.
.....
туй приказно момиче где е то?
Що стоплило разбойника,
а мене ти никога не стопли тъй, защо?
Ето мой стих, посветен на една отминала моя любов:
Пребродих хиляди пътеки
Във дъжд и слънце да те търся,
Изминах пътища нелеки,
Броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
И мъчех се да те намеря
Изкачвах планини високи,
Където ехото трепери.
Преплувах даже океана
С надеждата да те открия,
От вятъра частица станах,
И къс от ледена стихия.
Но ето, спрях да си отдъхна...
О, Боже, как не съм разбрала,
Та аз от тука точно тръгнах
И все във кръг съм се въртяла
Пребродих хиляди пътеки
Във дъжд и слънце да те търся,
Изминах пътища нелеки,
Броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
И мъчех се да те намеря
Изкачвах планини високи,
Където ехото трепери.
Преплувах даже океана
С надеждата да те открия,
От вятъра частица станах,
И къс от ледена стихия.
Но ето, спрях да си отдъхна...
О, Боже, как не съм разбрала,
Та аз от тука точно тръгнах
И все във кръг съм се въртяла
Обичам рибите,
Обичам раците,
Но най-обичам,
На Ла Бомба цомбаците!
Обичам раците,
Но най-обичам,
На Ла Бомба цомбаците!
Ето мой стих, посветен на една отминала моя любов:
Пребродих хиляди пътеки
Във дъжд и слънце да те търся,
Изминах пътища нелеки,
Броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
И мъчех се да те намеря
Изкачвах планини високи,
Където ехото трепери.
Преплувах даже океана
С надеждата да те открия,
От вятъра частица станах,
И къс от ледена стихия.
Но ето, спрях да си отдъхна...
О, Боже, как не съм разбрала,
Та аз от тука точно тръгнах
И все във кръг съм се въртяла
Пребродих хиляди пътеки
Във дъжд и слънце да те търся,
Изминах пътища нелеки,
Броях си стъпките на пръсти.
Вървях във всичките посоки
И мъчех се да те намеря
Изкачвах планини високи,
Където ехото трепери.
Преплувах даже океана
С надеждата да те открия,
От вятъра частица станах,
И къс от ледена стихия.
Но ето, спрях да си отдъхна...
О, Боже, как не съм разбрала,
Та аз от тука точно тръгнах
И все във кръг съм се въртяла
И аз така!!!!
Подвигам се на пръсти
за да целуна очите на настъпващия ден.
От вятъра изтръпвам като струна,
дъждът ме гали и се влюбва в мен.
Аз имам и Луна и Слънце,
дори едно премръзнало море,
което всеки ден окъпва мойте стъпки...
Аз имам всичко, нямам само теб!
_____________________________________
РАЗМИСЪЛ - Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
за да целуна очите на настъпващия ден.
От вятъра изтръпвам като струна,
дъждът ме гали и се влюбва в мен.
Аз имам и Луна и Слънце,
дори едно премръзнало море,
което всеки ден окъпва мойте стъпки...
Аз имам всичко, нямам само теб!
_____________________________________
РАЗМИСЪЛ - Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Това не са спомени но са едни хубави мисли на МАЙКА ТЕРЕЗА
Най- хубавият ден? Днешният.
Най- голямата спънка? Страхът.
Най- лесното нещо? Да се заблудиш.
Най- голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най- хубавото развлечение? Работата.
Най- голямото поражение? Отчаянието.
Най- добрите учители? Децата.
Най- първата необходимост? Общуването.
Най- голямото щастие? Да бъдеш полезен.
Най- голямата тайна? Смъртта.
Най- неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най- опасният човек? Лъжецът.
Най- коварното чувство? Ненавистта.
Най- красивият подарък? Прошката.
Най- необходимото? Домашното огнище.
Най- краткият път? Правилният.
Най- приятното усещане? Вътрешният мир.
Най- добрата защита? Усмивката.
Най- доброто лекарство? Оптимизмът.
Най- доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най- мощната сила на света? Вярата.
Най- стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.
Най- хубавият ден? Днешният.
Най- голямата спънка? Страхът.
Най- лесното нещо? Да се заблудиш.
Най- голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най- хубавото развлечение? Работата.
Най- голямото поражение? Отчаянието.
Най- добрите учители? Децата.
Най- първата необходимост? Общуването.
Най- голямото щастие? Да бъдеш полезен.
Най- голямата тайна? Смъртта.
Най- неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най- опасният човек? Лъжецът.
Най- коварното чувство? Ненавистта.
Най- красивият подарък? Прошката.
Най- необходимото? Домашното огнище.
Най- краткият път? Правилният.
Най- приятното усещане? Вътрешният мир.
Най- добрата защита? Усмивката.
Най- доброто лекарство? Оптимизмът.
Най- доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най- мощната сила на света? Вярата.
Най- стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.