"Ликът ми скромен, пази го за спомен!" 
- Публикувана: 28 март 2007, 21:36 ч.
- Последно мнение: 10 май 2007, 14:56 ч.
Спомени
Подвигам се на пръсти
за да целуна очите на настъпващия ден.
От вятъра изтръпвам като струна,
дъждът ме гали и се влюбва в мен.
Аз имам и Луна и Слънце,
дори едно премръзнало море,
което всеки ден окъпва мойте стъпки...
Аз имам всичко, нямам само теб!
_____________________________________
РАЗМИСЪЛ - Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
за да целуна очите на настъпващия ден.
От вятъра изтръпвам като струна,
дъждът ме гали и се влюбва в мен.
Аз имам и Луна и Слънце,
дори едно премръзнало море,
което всеки ден окъпва мойте стъпки...
Аз имам всичко, нямам само теб!
_____________________________________
РАЗМИСЪЛ - Веселин Ханчев
За да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори,
ти всяка вещ и образ покрай тебе
открий отново и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като жената стенеща, в която
по-траен образ дири любовта,
като земята, връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.
О, трябва всяка вещ да се изстрада,
повторно всяка вещ да се роди
и всеки образ, който в теб попада,
да свети с блясък непознат преди,
и мислите да правят в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как иначе това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космичен полет и в чугунна пещ?
Как то ще стане дирене сурово
и кратък залез, и другарска реч,
и падане, и ставане отново,
и тръгване отново надалеч,
и ласка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, трябва този свят да се изстрада,
повторно трябва в теб да се роди
и всяка вещ и образ покрай тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, за да си потребен,
за да те има и след теб дори.
Това не са спомени но са едни хубави мисли на МАЙКА ТЕРЕЗА
Най- хубавият ден? Днешният.
Най- голямата спънка? Страхът.
Най- лесното нещо? Да се заблудиш.
Най- голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най- хубавото развлечение? Работата.
Най- голямото поражение? Отчаянието.
Най- добрите учители? Децата.
Най- първата необходимост? Общуването.
Най- голямото щастие? Да бъдеш полезен.
Най- голямата тайна? Смъртта.
Най- неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най- опасният човек? Лъжецът.
Най- коварното чувство? Ненавистта.
Най- красивият подарък? Прошката.
Най- необходимото? Домашното огнище.
Най- краткият път? Правилният.
Най- приятното усещане? Вътрешният мир.
Най- добрата защита? Усмивката.
Най- доброто лекарство? Оптимизмът.
Най- доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най- мощната сила на света? Вярата.
Най- стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.
Най- хубавият ден? Днешният.
Най- голямата спънка? Страхът.
Най- лесното нещо? Да се заблудиш.
Най- голямата грешка? Да паднеш духом.
Коренът на всички злини? Егоизмът.
Най- хубавото развлечение? Работата.
Най- голямото поражение? Отчаянието.
Най- добрите учители? Децата.
Най- първата необходимост? Общуването.
Най- голямото щастие? Да бъдеш полезен.
Най- голямата тайна? Смъртта.
Най- неприятният недостатък? Лошото настроение.
Най- опасният човек? Лъжецът.
Най- коварното чувство? Ненавистта.
Най- красивият подарък? Прошката.
Най- необходимото? Домашното огнище.
Най- краткият път? Правилният.
Най- приятното усещане? Вътрешният мир.
Най- добрата защита? Усмивката.
Най- доброто лекарство? Оптимизмът.
Най- доброто удовлетворение? Изпълненият дълг.
Най- мощната сила на света? Вярата.
Най- стимулиращият дар? Надеждата.
Единствената реалност? Любовта.