Публикувана: 28 март 2007, 21:36 ч.
Последно мнение: 10 май 2007, 14:56 ч.

Спомени

4 913
50
1

# 30 2 апр. 2007, 15:45 ч.

Мнения: 68

Не тъгувай, дори да е тъжно,
не тъгувай, дори да боли.
Идва зима, защо да се лъжем
и става студено, и падат мъгли.

Не тъгувай, животът е кратък-
тук е всичко- и пъкъл, и рай.
Всичко дай и вземи без остатък
и мрази, и обичай до край!

****
Той я желаеше- тя него НЕ
Той я целуваше- тя него НЕ
Той я обичаше- тя него НЕ
Той я забрави- тя него НЕ
Mr. Green

# 31 2 апр. 2007, 15:46 ч.

Мнения: 5 682

Нощ, звезди, луна! В леглото той и тя. Тя го щипе - той мълчи, тя го драска - той мълчи, тя го хапе .... и започва той да я мачка, стиска, мачка, стиска, мачка... и накрая тя умря
ах, нещастната бълха!

Колко хубаво е да си ученичка!
Влизаш закъсняла в час!
И със късата поличка!
Смайваш всичките момчета в клас!

# 32 3 апр. 2007, 00:42 ч.

Мнения: 14

Това е последно сбогом и много скоро то ще свърши...Но днес ме обичай,все едно ,че няма утре.

Аз искам винаги да е така ,когато времето въпроси ни задава -да вдигне всеки по една ръка,вместо две,които се предават.

До късно през нощта се скитахме ,забравили за чайките и вятъра.Пред старите рибари се целувахме ,засипвахме се с пясък.И трябваше да бъдем много искрени ,за да запазим в себе си морето,дъхът на сол и водорасли и мъничката истина,че се обичахме!

# 33 3 апр. 2007, 01:42 ч.

На края на света !
Мнения: 2 328

Какви сте вий момчетата
нещасници и подли същества,
фатална грешка на природата
нещасници каква съдба ха-ха-ха.

Защо бог създал първо мъжа а след това жената?
Защото за всеки шедьовър е нужна чернова

# 34 1 май 2007, 15:53 ч.

Мнения: 109

: Един човек ми липсва и всичко е безразличнo.Един човек,а всъщност всичко!
********************************************************************************
КОГАТО СИ НА ДЪНОТО
Когато си на дъното на пъкъла
Когато си най тъжен и злочест
От парещите въглени на мъката
Си направи сам стълба и излез
Светът когато мръкне пред очите ти
И притъмнява в тези две очи
Сам слънце си създай и от лъчите
Създай си стълба и по нея се качи
Когато от безпътица премазан си
И си зазидан в четири стени
От всички свои пътища премазани
Нов път си направи и сам тръгни
Трънлив и зъл е на живота ребуса
На кръст разпъва нашите души
Загубил всичко, не загубвай себе си
Единствено така ще го решиш

Любимото ми стихотворение на Дамян Дамянов Peace

# 35 1 май 2007, 16:03 ч.

Мнения: 109

А ето на каква поезия попаднах случайно посветена на НЕТА
@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@@

Аз съм волна пеперуда...

Аз съм волна пеперуда

и летя от чат на чат -

като малко пъстро чудо

в този виртуален свят.

А пък ти до мен прелиташ,

сваляш нови мацки ти,

с женски nick-ове обичаш

да си бъбриш в IRC.

Ще оставя да ме хванеш

и със теб ще съгреша.

Но с това ще си останеш -

само с cyber sex сега.

Аз съм волна пеперуда

и летя от чат на чат.

В IRC сега ликувам

в този секси, мъжки свят.

Ако много ме обичаш

остави ме да летя-

пак при тебе ще се върна

да си чатим през нощта.

Ще оставя да ме хванеш

и със теб ще съгреша.

Но с това ще си останеш -

само с cyber sex сега. Joy

# 36 1 май 2007, 17:06 ч.

Linz
Мнения: 11 619

Никога
Не казвай
Не мога,
Няма
Невъзможни
Неща!

# 37 1 май 2007, 21:41 ч.

Мнения: 4 585

Сънувах те,
ти бе до мен,
с бикини плитки,
без сутиен.

Събудих се,
чаршафът мокър бе под мен,
с войнишка сперма
за дюшека залепен.

# 38 1 май 2007, 21:44 ч.

Мнения: 131

Помни и не забравяй
онзи весел час
когато бяхме двете
в един и същи клас!

Всичко се забравя
всичко има край
само споменът остава
вечно да сияй!

# 39 2 май 2007, 15:31 ч.

Мнения: 9 973

Помни и не забравяй
онзи весел час
когато бяхме двете
в един и същи клас!

Сънувахте и тази вечер
трупа ти носех на ръце
Убих те за да те спечеля
макар и със изстинало сърце

Обичам да пикая,
нагоре да шурти,
локвички да правя
пред чуждите врати!

# 40 2 май 2007, 15:46 ч.

аз най- нахално 6те се вклю4а пак !
скъпа -тъпа днес ре6их да се заровя в 6кафа и да ти напи6а два-три лафа -ти си ангел небесен от кенефа изнесен .твоя портрет виси редом с на6ия клозет .има6 походка на крастава котка и усмивка на с4упена мивка . твоя сутиен повдига мъжкото в мен!
за мъжете какви са ,ти по вън6ния вид не съди .първо виж го къкъв му е бизнеса ,после нека ти сваля звезди.
живей така 4е ,като умре6 на гроба ти да има-фасове ,6и6ета и разплакани мом4ета!

# 41 2 май 2007, 20:04 ч.

София
Мнения: 5 605

Един разбойник цял живот се скитал
и нивга не се връщал у дома,
под ризата си носил скрита
зла и кървава кама. Пресрещал той замръкнали кервани
и само денем криел своя нож.
От кръв и ножът му ражда не хващал,
човекът като дявола бил лош.
Ала веднъж и той от преумора,
разбойникът, на кръстопът заспал.
Подритвали го много хора,
но никой до главата му не спрял.
И само нежно, дрипаво момиче
лицето му покрило със листо.
Заплакал той, разбойникът, обичан,
заплакал той, за първи път, защо?
Какво ли стопли туй сърце кораво,
нестопляно в живота никой път,
какво накарало тогава
сълзи от кървав поглед да текът.
.....
туй приказно момиче где е то?
Що стоплило разбойника,
а мене ти никога не стопли тъй, защо?

# 42 2 май 2007, 20:10 ч.

Мнения: 3 405

Ето мой стих, посветен на една отминала моя любов:

Пребродих хиляди пътеки
Във дъжд и слънце да те търся,
Изминах пътища нелеки,
Броях си стъпките на пръсти.

Вървях във всичките посоки
И мъчех се да те намеря
Изкачвах планини високи,
Където ехото трепери.

Преплувах даже океана
С надеждата да те открия,
От вятъра частица станах,
И къс от ледена стихия.

Но ето, спрях да си отдъхна...
О, Боже, как не съм разбрала,
Та аз от тука точно тръгнах
И все във кръг съм се въртяла