Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
На ясла съм ходила, после - вкъщи при баба, а на предучилищна бях в училище.
Не знам защо не съм ходила на градина, брат ми е 2 години по-малък и ходеше, даже и предучилищната там изкара. Честно казано нямам спомени от седенето в къщи, спомням си как съм ходила с баба да вземаме брат ми и площадката на градината
Не знам защо не съм ходила на градина, брат ми е 2 години по-малък и ходеше, даже и предучилищната там изкара. Честно казано нямам спомени от седенето в къщи, спомням си как съм ходила с баба да вземаме брат ми и площадката на градината
До три години ме строяваше баба ми (на 10 мин.от къщи, но нашите идваха само за вечеря).
Последва кратък флирт с детската градина - с големи очаквания от моя страна и шамар от една другарка още на първия ден, че съм влязла в друга група и съм пипала "официалните" кукли (от онези руските, говорещите) от забранената витрина. Имахме и принципно разногласие относно сутляша и спането следобед, та след 2-3 месеца ме изпратиха поживо-поздраво.
Като че ли не съм ревала особено, но майка ми разказва, че ме обвинили в подстрекаване към бягство от градината (по време на следобедния сън съм навила две момченца да навържем чаршафите и да се спуснем от прозореца от втория етаж, но явно сме дигнали много шум и ни хванали на местопрестъплението с импровизираното въже). Нямам ясен спомен, но е напълно възможно - имах опит по спускане от втори етаж по асма от терасата ни.
Пак ме натресоха на баба, където, от нямане какво да правя се научих да чета, а от следващата година ме пласираха в полудневна езикова забавачка и си паднах на мястото - няма обед, няма спане, кеф. Там изкарах до училището и някак неусетно се научих да пиша, та в първи клас не ми беше особено забавно (но пък оттогава датират незаменими умения да шия копчета и да кърпя чорапи).
Имах мераци и щерката да пратя на тази забавачка, иначе до 3 години я гледаше баба й, но нещо не се организирах, та си изкара хайванчето четири години на градина, с все сутляши и спане. Ама тя ми е кротка, та само помрънкваше, до бунт не се е стигало.
Т.е. - не е от заведението, а от детето (и от ината на родителите).
Последва кратък флирт с детската градина - с големи очаквания от моя страна и шамар от една другарка още на първия ден, че съм влязла в друга група и съм пипала "официалните" кукли (от онези руските, говорещите) от забранената витрина. Имахме и принципно разногласие относно сутляша и спането следобед, та след 2-3 месеца ме изпратиха поживо-поздраво.
Като че ли не съм ревала особено, но майка ми разказва, че ме обвинили в подстрекаване към бягство от градината (по време на следобедния сън съм навила две момченца да навържем чаршафите и да се спуснем от прозореца от втория етаж, но явно сме дигнали много шум и ни хванали на местопрестъплението с импровизираното въже). Нямам ясен спомен, но е напълно възможно - имах опит по спускане от втори етаж по асма от терасата ни.
Пак ме натресоха на баба, където, от нямане какво да правя се научих да чета, а от следващата година ме пласираха в полудневна езикова забавачка и си паднах на мястото - няма обед, няма спане, кеф. Там изкарах до училището и някак неусетно се научих да пиша, та в първи клас не ми беше особено забавно (но пък оттогава датират незаменими умения да шия копчета и да кърпя чорапи
). Имах мераци и щерката да пратя на тази забавачка, иначе до 3 години я гледаше баба й, но нещо не се организирах, та си изкара хайванчето четири години на градина, с все сутляши и спане. Ама тя ми е кротка, та само помрънкваше, до бунт не се е стигало.
Т.е. - не е от заведението, а от детето (и от ината на родителите).
Да се запиша при четящите преди 4 години не за друго, а за честта на ходилите на ДГ. Не че дядо ми не ме научи вкъщи, но ДГ не му е попречила да го направи.
В първи клас редяхме пъзели в час по четене (бяхме доста такива деца), после четяхме под чиновете в час по смятане.
Да псувам се научих в последните курсове на университета. Все още владея тази форма на изразяване само писмено.
И аз трябва да подам оплакване до ДГ. Оттам имам няколко спомена - моделирането с пластелин, рисуването с бял молив върху черен картон и една драматизация на "Дядо и ряпа". Обаче псуване - йок.
В първи клас редяхме пъзели в час по четене (бяхме доста такива деца), после четяхме под чиновете в час по смятане.
Да псувам се научих в последните курсове на университета. Все още владея тази форма на изразяване само писмено.
И аз трябва да подам оплакване до ДГ. Оттам имам няколко спомена - моделирането с пластелин, рисуването с бял молив върху черен картон и една драматизация на "Дядо и ряпа". Обаче псуване - йок.
Чета само лоши спомени. Сигурно съм сбъркана нещо 
Помня най-милите жени, огромната занималня с голяяяма кухня от истински дървени шкафчета. игрите, забравените чорапки в гардеробчето, ролите в пиеските, заниманията по танци. Предадох тези спомени на дъщерите и смея да твърдя, че не съм имала проблеми с адаптацията им.
Ама наистина ли нищичко добро не помните от градините, в които сте ходили?!
Помня най-милите жени, огромната занималня с голяяяма кухня от истински дървени шкафчета. игрите, забравените чорапки в гардеробчето, ролите в пиеските, заниманията по танци. Предадох тези спомени на дъщерите и смея да твърдя, че не съм имала проблеми с адаптацията им.
Ама наистина ли нищичко добро не помните от градините, в които сте ходили?!
Е, да, и аз се научих вкъщи, а в детската четях на столче книжка на децата. 
Да се запиша при четящите преди 4 години не за друго, а за честта на ходилите на ДГ.
Учила съм се на вестник "Отечествен фронт" 
А каква зависимост се търси с темата? Понеже ние сме соц -деца и почти всички сме имали майки-труженички, което значи, че повечето сме ходели на ясли и градини.
А чак за определяне на интелект и черти от характера ми се вижда малко пресилено.
А чак за определяне на интелект и черти от характера ми се вижда малко пресилено.