Каква предучилищна форма сте завършили 
- Публикувана: 6 апр. 2007, 10:13 ч.
- Последно мнение: 25 апр. 2007, 23:30 ч.
Ходили/неходили на ДГ, отчетна тема!
ходила съм и на ясли, и на ДГ целогодишно.
яслите- непрекъснат плач всекидневно. с млади родители и млади баби- няма друг изход.
ДГ- лоши спомени от храната и спането. добри- играта с другите деца. като цяло положителни спомени за учителки и лелки, с изключение на леля занка, която се опитваше да ме накара да ям попара
и досега ми става лошо при вида на попара и при вида на леличката, когато я срещна в квартала.
за спането- не обичах да спя.
яслите- непрекъснат плач всекидневно. с млади родители и млади баби- няма друг изход.
ДГ- лоши спомени от храната и спането. добри- играта с другите деца. като цяло положителни спомени за учителки и лелки, с изключение на леля занка, която се опитваше да ме накара да ям попара
и досега ми става лошо при вида на попара и при вида на леличката, когато я срещна в квартала.за спането- не обичах да спя.
Спала съм. На възглавницата имах слива. Ако
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
намеря снимката, ще я пусна. Лежа като бей.
Сега си спомних.
Преминах през ясла и 2 детски градини, като близо година от този период изкарах в "Пирогов", а после по разни санаториуми. Имам двама по-големи братя, които са отгледани от бабите ни разделени. Мен ме отгледа улицата. Висях по джанките в двора на детската градина. Всички локви ме привличаха неистово. Често носех въшки и шарка у дома. Имах страхотно детство! На 5г. вече сама гладех дрехите си и си шиех копчетата. Мама я помня все болнава. И все пак, бяхме щастливи, много щастливи...
Минало.
Сега се радвам, че синът ми не е наследил свободния ми дух.
Минало.
Сега се радвам, че синът ми не е наследил свободния ми дух.
ходила съм на градина. не я долюбвах особено... лятото си стоях сама вкъщи, предпочитах го пред градината. имам много ясни спомени за много неща, направо се изумявам. едно другарче от там сега се прави на голяма клечка, ама се сещам как се напикаваше и лелките го оставяха гол по пишка, докато го преобуят. припомних му го веднъж на майтап и той се обиди... 
припомних му го веднъж на майтап и той се обиди... 
Ми мен май са ме гледали всички. Баба, дядо и вуйчо. По-късно мама и татко из Кържалийските села + всичките им колеги. Даже като поотраснах пробваха в едно от селата да ме пратят на полудневна. Ама там учеха децата на български и аз щото плямпах като кречетало се отказах. Така де ще ме учи другарката да говоря, че аз говорех по-правилно от нея. И тогава минах на общоселско отглеждане - който от близките познати на нашите (половината село) беше свободен той ме гледаше. Ако му изскочи работа ме прехвърляха на друг и така. Та като им свършеха часовете на мама и татко им се е налагало да ме издирват из селото. Ама имам само хубави спомени, добре се грижеха за мен хората. После дойде предучилищната. В 3 различни бях, че да съм с мама, а тя не беше на постоянна работа тогава.
Ходех на ДГ, с кеф.....оттам заобичах и зъболекарите....водеха ни следобяд и не спяхме и аз бях мноооого щастлива. Майка ми работеше до много късно, баща ми командировки и си спомням как няколко пъти ме оставяха в нощната група, но майка към 9 ме взимаше.
Иначе лятото при баба с братовчедите.....яко ни строяваше бабата, ама си бяхме и бесни.
Иначе лятото при баба с братовчедите.....яко ни строяваше бабата, ама си бяхме и бесни.
Ха, и аз съм расла в Кърджалийско село! 
Ама само с баба и дядо, мама и тати го удряха на живот като младоженци в Заарата.
Играла съм си с турчета, но нямам спомени за проблеми с комуникацията.
Но пък си спомням колко си играеха с мен каките - млади, току-що завършили учителки, изпратени по разпределение там. Хубави спомени!
Не си спомням на колко годишна възраст точно дядо ми (директор на училището там) ме научи да чета. Ама много го мразех това четене - и аз започнах с Отечествен фронт.
Но повече мразех да пиша писма на нашите. Т.е. да преписвам написания от баба ми текст с печатни букви. Докато децата навън си играеха...
Ама само с баба и дядо, мама и тати го удряха на живот като младоженци в Заарата.
Играла съм си с турчета, но нямам спомени за проблеми с комуникацията.
Но пък си спомням колко си играеха с мен каките - млади, току-що завършили учителки, изпратени по разпределение там. Хубави спомени!
Не си спомням на колко годишна възраст точно дядо ми (директор на училището там) ме научи да чета. Ама много го мразех това четене - и аз започнах с Отечествен фронт.
Но повече мразех да пиша писма на нашите. Т.е. да преписвам написания от баба ми текст с печатни букви. Докато децата навън си играеха...
Препоръчани теми