- Публикувана: 6 апр. 2007, 22:32 ч.
- Последно мнение: 13 апр. 2007, 10:45 ч.
Какво бихте предпочели и защо?
базикам се бе!
а по темата: аз без работа не мога да стоя (работа навън имам предвид, придружена с печелене на пари) в къщи имам чувството че нещо изпускам, че затъпявам, че не съм в час, че животът и светът се развиват някъде там паралелно - мисля, че и за детето е по-добре да има работеща майка, не само заради парите
Ако имах малко повече нули отзад на банковата сметка, пак с нещо щях да се занимавам, няма начин, мозъкът не трябва да релаксира пред телевизора. Може би обаче щях да си давам периоди, в които да обикалям света и щях да запиша да уча история на изкуството или архитектура. Абе за домакиня не ставам с две думи.
а по темата: аз без работа не мога да стоя (работа навън имам предвид, придружена с печелене на пари) в къщи имам чувството че нещо изпускам, че затъпявам, че не съм в час, че животът и светът се развиват някъде там паралелно - мисля, че и за детето е по-добре да има работеща майка, не само заради парите
Ако имах малко повече нули отзад на банковата сметка, пак с нещо щях да се занимавам, няма начин, мозъкът не трябва да релаксира пред телевизора. Може би обаче щях да си давам периоди, в които да обикалям света и щях да запиша да уча история на изкуството или архитектура. Абе за домакиня не ставам с две думи.
късно е ве4е да ми се слу4и такова неЩо
при това, в пове4ето слу4аи, това мозъ4но поведение е вродено.
мисля, 4е спокойно ми се запълват едно 10_ина години от живота с наваксване на пътувания, книги, култура, езици... ай да не се раме4тавам във възможности на разнообразен и незатъпяваЩ ден.
пък и някой друг ден за поддръжка на каросерията
, все пак, предвид годините, няма да се отрази зле 
Aз съм от малцинството, което предпочита да си е вкъщи, докато децата са малки. Поне докато тръгнат на училище 
Не мисля, че работата трябва да е повод жената да си слага червило и да създава социални контакти. Човек може да работи над себеи и да се развива професионално и бяз да ходи на работа. и не вервам в мои и твои пари, когато става въпрос за семейство.
Има една поговорка, която много обчам - "Децата се гледат един път, а работата се върши цял живот"
Не мисля, че работата трябва да е повод жената да си слага червило и да създава социални контакти. Човек може да работи над себеи и да се развива професионално и бяз да ходи на работа. и не вервам в мои и твои пари, когато става въпрос за семейство. Има една поговорка, която много обчам - "Децата се гледат един път, а работата се върши цял живот"
Чудя се, как да гласувам.
Детето ми не е вкъщи с мен по цел ден, не ходя на работа. Имам разни работни неща, които мога да свърша за 2 дни седмично...
Не се чувствам домакиня. Нито чувствам, че призванието ми е "майка, постоянно пърхаща около децата си".
И все пак не ми се работи. А и няма нужда за момента... А, продължи ли и занапред да е така, изобщо не бих се замислила за работа.
Детето ми не е вкъщи с мен по цел ден, не ходя на работа. Имам разни работни неща, които мога да свърша за 2 дни седмично...
Не се чувствам домакиня. Нито чувствам, че призванието ми е "майка, постоянно пърхаща около децата си".
И все пак не ми се работи. А и няма нужда за момента... А, продължи ли и занапред да е така, изобщо не бих се замислила за работа.
Ех, не сме за завиждане значи....по цял ден памперси, пюрета, деца, затъпяли...пък и с едни релаксирали мозъци пред телевизора. Абе мани, мани 
Gioia, това кой колко е затъпял не е зависи от това колко време си стои в къщи, повярвай ми. Ако един човек не желае да работи над себе си и го мързи та две не вижда, спокойно може да си мързелува и на работа ( дори е и по-лесно), и да го прикрива умело зад паравана " аз работя". Примери мноооого.
В този смисъл на думата много съм съгласна с milf.
Gioia, това кой колко е затъпял не е зависи от това колко време си стои в къщи, повярвай ми. Ако един човек не желае да работи над себе си и го мързи та две не вижда, спокойно може да си мързелува и на работа ( дори е и по-лесно), и да го прикрива умело зад паравана " аз работя". Примери мноооого.
В този смисъл на думата много съм съгласна с milf.
Чудя се, как да гласувам.
Детето ми не е вкъщи с мен по цел ден, не ходя на работа. Имам разни работни неща, които мога да свърша за 2 дни седмично...
Не се чувствам домакиня. Нито чувствам, че призванието ми е "майка, постоянно пърхаща около децата си".
И все пак не ми се работи. А и няма нужда за момента... А, продължи ли и занапред да е така, изобщо не бих се замислила за работа.
Детето ми не е вкъщи с мен по цел ден, не ходя на работа. Имам разни работни неща, които мога да свърша за 2 дни седмично...
Не се чувствам домакиня. Нито чувствам, че призванието ми е "майка, постоянно пърхаща около децата си".
И все пак не ми се работи. А и няма нужда за момента... А, продължи ли и занапред да е така, изобщо не бих се замислила за работа.
ми ти си постигнала мойта ме4та
Gioia, това кой колко е затъпял не е зависи от това колко време си стои в къщи, повярвай ми. Ако един човек не желае да работи над себе си и го мързи та две не вижда, спокойно може да си мързелува и на работа ( дори е и по-лесно), и да го прикрива умело зад паравана " аз работя". Примери мноооого.
В този смисъл на думата много съм съгласна с milf.
даа, за някои работи си трябва настройка
. и аз имам познати, много активни, много ба4, много самостоятелни. според обЩото мнение тук, би трябвало и да са добре обле4ени, гримирани, информирани, с многостранни интереси и т.н.жалко, 4е това са само обЩи приказки.
за мен пък е тъжно, 4е 4овек си мисли, 4е само работата може да му запълни деня, създаде интереси, даде стимули.
Интересна тема...
Докато живеех в Бг работех страшно много, имах достатъчно пари да се храня само по ресторанти и всяка седмица да си купувам някаква хубава дреха ( а всеки ден нещо по-дребно, например червило).Без да се наглася не бях излизала даже и до магазина.
Откакто живея в Холандия не си боядисвам косата, не се гримирам всеки ден и хич не ми пука какво ще си облека( то пък и модата тук е една...).
Сега си гледам бебето и да си призная, изобщо не ми липсват срещите с хора.Може би съм се наситила.Но знам,че щом детето ми поотрасне ще има нужда от други деца с които да си играе, а не само от мен.Мисля да използвам това време да уча още нещо, с което по-късно да се занимавам от вкъщи или парт-тайм- така,че да мога да съчетавам работата с грижите за семейството.
Сега само мъжа ми работи, но на мен това не ми пречи- имам достатъчно собствени пари,за да си купя каквото ми е нужно.За момента обаче имам всичко, което ми е необходимо.
Докато живеех в Бг работех страшно много, имах достатъчно пари да се храня само по ресторанти и всяка седмица да си купувам някаква хубава дреха ( а всеки ден нещо по-дребно, например червило).Без да се наглася не бях излизала даже и до магазина.
Откакто живея в Холандия не си боядисвам косата, не се гримирам всеки ден и хич не ми пука какво ще си облека( то пък и модата тук е една...).
Сега си гледам бебето и да си призная, изобщо не ми липсват срещите с хора.Може би съм се наситила.Но знам,че щом детето ми поотрасне ще има нужда от други деца с които да си играе, а не само от мен.Мисля да използвам това време да уча още нещо, с което по-късно да се занимавам от вкъщи или парт-тайм- така,че да мога да съчетавам работата с грижите за семейството.
Сега само мъжа ми работи, но на мен това не ми пречи- имам достатъчно собствени пари,за да си купя каквото ми е нужно.За момента обаче имам всичко, което ми е необходимо.
И аз съм за третата опция. Няма да печеля кой знае какво, но поне ще е някакъв мой си принос в семейния бюджет и ще работя с хора, държа на живия контакт в работата. Не бих оставила мъжа си да работи само той, най-малкото защото и той би имал пълното право да поиска същото като мен - да прекарва повече време с децата,а пък аз да изкарвам парите не семейството.
И аз с третата опция - парт тайм навън.
Друг е въпроса че сега работя фул тайм на вън.
Бубка - много си права като работех в университета- можеше и на парт тайм, и по-свободно. Сега, в компания, ако искаш да се развиваш и да разтеш по стълбицата, само фул тайм. Не ми тежи (в повечето пъти) тъй като си работя от къщи в петъците и съм на плавощо работно време, оставам Филип на предучилищна към 9 и после работа 9 до 5-5.30 (някои път и след като заспи от вкъщи), но поне си го водя сутрин и мога да го взема към 5.30 и да имаме 2-3 часа игра преди сън
.
Друг е въпроса че сега работя фул тайм на вън.
Бубка - много си права като работех в университета- можеше и на парт тайм, и по-свободно. Сега, в компания, ако искаш да се развиваш и да разтеш по стълбицата, само фул тайм. Не ми тежи (в повечето пъти) тъй като си работя от къщи в петъците и съм на плавощо работно време, оставам Филип на предучилищна към 9 и после работа 9 до 5-5.30 (някои път и след като заспи от вкъщи), но поне си го водя сутрин и мога да го взема към 5.30 и да имаме 2-3 часа игра преди сън
. Не бих оставила мъжа си да работи само той, най-малкото защото и той би имал пълното право да поиска същото като мен - да прекарва повече време с децата,а пък аз да изкарвам парите не семейството.
Мисля си, че децата имат право да бъдат с татковците си точно толкова, колкото и с майките, както и татковците имат право да бъдат с децата не по-малко от нас и в този смисъл не е "честно" само те да отговарят за финансовото обезпечаване.
Идеално положение, викаш.
То ще да е: кладенец, от който просто си вадим пари
, и оттам нататък:
-малък персонал (готвач, шофьор, чистачка, гувернатка, личен треньор, а да не забравяме "елитна" учителка по китайски за децата, за вчепетление на народа от форума)
-по едно къщенце в Южна Франция, Тоскана и Сардиния (за последното ще ми трябва и яхта),
И оттам нататък-спокоен, уравновесен и пълноценен живот, време за ежедневна медитация върху смисъла на живота, смях, игри и песни.
А, да, и оттам нататък, която и опция от отговорите да ми се лепне като етикет, приемам
То ще да е: кладенец, от който просто си вадим пари
, и оттам нататък:-малък персонал (готвач, шофьор, чистачка, гувернатка, личен треньор, а да не забравяме "елитна" учителка по китайски за децата, за вчепетление на народа от форума
)-по едно къщенце в Южна Франция, Тоскана и Сардиния (за последното ще ми трябва и яхта
),И оттам нататък-спокоен, уравновесен и пълноценен живот, време за ежедневна медитация върху смисъла на живота
, смях, игри и песни.А, да, и оттам нататък, която и опция от отговорите да ми се лепне като етикет, приемам
, а да не забравяме "елитна" учителка по китайски за децата, за вчепетление на народа от форурма )
)Ако може и още една за японски и арабски и купона ще е пълен.
