Какво бихте предпочели и защо?

Гласувах за парт тайм от дома  . Но всъщност и парт тайм извън дома е също добра възможност.

Искам да работя Парис Хилтън.

Ами ти си оставила възможност само за един отговор, аз лично се колебая.
Иска ми се да работа парт-тайм, от дома или извън дома няма значение. Така си мисля, че ще ми стига достатъчно времето за децата+ работата, защото ще ползвам времето докато са на училище да работя, после ще сме заедно.
Не бих жертвала здравето и сигурността на никой от семейството си за нито едно от двете неща. За мен по принцип семейството е на първо място. Много силно чувствам "класацията" на приоритетите си, защото съм била свидетел на тотално обратния вариант и може би моя да не е най-правилния, но мисля, че е правилен за мен.
Бих жертвала времето, усилията си, безсънни нощи, известно количество средства, и може би част от социалния си живот. В крайна сметка всяко начало е трудно, като потръгнат нещата не е чак толкова зле, въпроса е, че никой не знае дали ще потръгнат след 2 или 20 години 

Не може Лиске да не работиш... Такава опция не давам  

Стига, бе, другарката Хилтън копа яко.

Аз лично бях парт тайм след второто дете и ми беше много добре... но се върнах на 100% заради парите и работата...  Знам, че този въпрос стои пред всяка образована жена в някакъв момент и ми е любопитно да прочета мненията на останалите.  
Та моето мнение е, че не мога да жертвам децата си в името на кариерата, но не искам да жертвам изцяло кариерата и образованието си заради децата си...  хем сърби, хем боли... А при вас?

Парт-тайм извън дома считам за най-добър вариант, това и правя. На този етап ме удовлетворява, защото се води професионален труд с възможности за израстване (уф, няма ли по-некариеристична дума за това нещо), и имам платено болнично и ваканционно време. Но - светът е несигурен. LL Cool J, ако ми предложат фул-тайм, не бих се поколебала да приема, макар и без грам ентусиазъм. Разбираш ме, надявам се.

Опция 3 за мен би била удачна ама скоро няма да стане за съжаление вързана съм за мъжа ми и неговата работа

Парт тайм извън дома по много причини: така хем бих имала време за семейството си, хем бих се срещала с повече хора и бих имала социални контакти. Освен това работата от дома изисква много добра организация и дисциплина, докато когато си извън дома по-малко неща те разсейват и всичко ти е организирано. А и ако работя от вкъщи трябва да върша цялата работа сама, включително и най-елементарните неща. На работното ми място винаги мога да ги прехвърля на някоя секретарка. За щастие имам възможността да работя през следващите няколко години именно както предпочитам.  След това и на мен ще ми се наложи да се върна на фул тайм, тъй че много добре те разбирам.

Парт тайм извън дома - така и стоят нещата реално при мен в момента, доскоро бях на 100%. НО имам ли работа, която наистина ме удовлетворява и знам че това е, което искам да правя, няма да се поколебая да работя на пълен работен ден, без угризения на съвестта че ощетявам някой (освен ако имам деца под 1 годишна възраст и баща им не може да остане с тях в къщи)

Гласувах с трета опция, понеже това и правя в момента, работя по 5 часа на ден, а при мое желание правя по 1-1.5 час повече на ден, това ме устройва идеално, като се има предвид , че са малки децата. Понякога дават и оувър тайм събота или неделя, но там рядко ходя.

Ако нямах деца щях да работя фул тайм, извън дома, обаче, не съм такъв тип човек, да се организирам сама.

Обаче все повече ми харесва идеята да работя и нещо от вкъщи, затова и следя с интерес темата на Tandoori. Мъжът ми работи изцяло от вкъщи, та добре се комбинираме с него.

Парт тайм извън дома.
Искам да имам повече време за децата си.Сега работя фул тайм и времето не ми стига за нищо.

Парт тайм извън дома. Хем ще работя и ще съм между хората, хем и ще имам достатъчно време за вкъщи и семейството.

има такава дума - професионално развитие . иначе и аз така считам за най-добър варианта парт-тайм извън къщи, но не мога да си го позволя, защото на непълно работно време не мога да покривам разходите си като работеща - прилична детска градина, бензин, по-рядко готвене, по-прилични и повече дрехи и обувки и подобни...

Добре, че мъжът ми не чете този форум, хич не ща да го чува това. 

32 1аса извън дома;20 1аса парт-тайм ми е много малко,и на 35 кандисвам ако падне

и на мен не ми се ще моят да е наясно, ама той води семейното счетоводство и вече е изчислил, че през юни, когато увеличават таксата за детската градина, ако не ми увеличат и заплатата или поне не започна пак да готвя, ще станем на загуба от мероприятието "работеща майка"...

Аз затова на моя му хваля непрекъснато кулинарните способности, че и децата знаят как да ми пригласят, че иначе от много сметки - лоша работа.

и аз бих ги хвалила, ама като не ги демонстрира и не ми дава възможност как??? айде, отивам да сложа една супа да се вари, че ще ми подаде оставката без дори да ме информира    ...

... но в обратния ред е моето предпочитание. Чакам с нетърпение синът ми да порасне малко и да си намеря нещо такова 

Парт тайм извън дома, за да удовлетворя другите си потребности, които не са свързани с дома, да дам на домочадието повивка от мен и аз да релаксирам без тях и в същото време да не пропускам много мигове с децата.

Парт тайм извън дома, като се абстрахираме от финансовата част, която не е маловажна. Така бих балансирала по-добре между желанието ми за професионално развитие и кариера от една страна и личния живот от друга страна.

Може и фул-тайм извън дома, но с работно време до 5 часа. Ако не става - непълно време извън дома. Ама всичко това след първата годинка на бебето. Иска ми се на децата да им осигуряваме освен родителска грижа и някои други екстри - като пътувания, качествени детски лагери, кръжоци и т. н., а за това се иска повечко пари, съответно повече работни часове.

При нас парт тайм въобще не е изгодно.
Заради всичко изброено от Миз. И заради данъчните необлекчения, когато и двамата работят.
Не ми се работи фултайм.
Искам да си седя  удома и да се отдам на хобитата си.

А какво смятате за следното мнение (хипотетично):

Майките ни са работели на пълен раб. ден и са успели да ни отгледат, защо ние да не можем?  "Честно" ли е цялата отговорност по финансовото осигуряване на семейството да е прехвърлена на мъжа?

По хипотетичния въпрос. Не, не е честно, според мен. Не е честно да прехвърляш отговорността за нещо, в което сте равно отговорни. Да не коментирам, че създава много допълнителни проблеми като чувство на зависимост, неспособност или нежелание за взимане на финансови решения и т.н. Особено в страна, в която успеха, се мери по материалните стойности.
Втори въпрос, че въпроса не е само в отглеждането, нали? В смисъл, отглеждането е едно, а отделнянето на време, внимание, развитие на детето, поощряване и развитие на индивидуалността, и т.н. са неща, за които трябва време.
А по основния въпрос, в идеален свят (където парите не са проблем) бих предпочела да работя парт тайм (5-6 часа) извън дома. Не мога да си представя да не работя. А този вариант създава баланс между кариера, индивидулните ми потребности, личния и семейния ми живот. Едва ли ще стане скоро, в момента не можем да си позволим единият от нас да не работи.

да работя фул тайм от дома

пробвала съм ги всички варианти от анкетата. ( без парт тайм навън).
моя извод е 100% навън. просто не ставам за другите опции.
една жена трябва да има свои пари,  да й е интересно в това, което прави,
сутрин да си слага червило и да излиза за работа.
само че живота минава през различни етапи, в които има различни приоритети.

Най-много усещах тази "нечестност", когато бях на неработна виза, този период се проточи около 4 години. Макар че от неоползотворено време не мога да се оплача - родих и гледах за тези 4 години 2 деца и изкарах едно магистърско образование на фул-тайм програма.
Но пък, ако човек си е съвестен по природа, все отнякъде ще го сърби и боли, няма оправия. 
Миналата година работех на 2 места парт-тайм, и се усещах много "нечестно" спрямо децата, защото ги усещах, че имат нужда да прекарват повече време у дома. Финансовият смисъл от моята целодневна заетост беше съмнителен, като се има предвид, че и двете деца имаха нужда тогава да им се плаща целодневно всеки делничен ден за отглеждане извън дома.
В един момент ми се стори, че моментът е благоприятен да зарежа едната парт-тайм работа, но не само заради децата, и без това не я харесвах особено.
Което не изключва вероятността да приема фул-тайм работа, ако моментът е благоприятен е в сферата ми. Утре да ми предложат - приемам, но на този етап сама не се натискам.
За майките ни: ами моята със задна дата счита, че е било "нечестно" да ме е гледала баба ми на другия край на България, и затова приема моето решение да не й пращам децата на отглеждане с абсолютно разбиране.
Свекърва ми пък се жалва отвреме-навреме, че е тръгнала прекалено рано на работа, когато децата й са били бебета, и не е могла да им се радва. Определено не ми е спестявала завистта си. 
Така че, както и да го гледаш, абсолютна угодия няма. Важното е все пак всеки да си приеме конкретната ситуация като вариант, който работи за неговото семейство, и който все пак не е окончателен.

Аз лично сега като майка вече преценям за себе си, че си е "честно" бащите да се грижат изцяло за финансовото осигуряване. На мен лично ми липсва времето като дете, прекарано пълноценно с майка ми. Не мога да я виня, времената са били такива. Не искам да лишавам децата си от присъствието ми. Имат си почивка от мен - до обяд са и двамата навън.
Сега имам право на избор и се радвам на това.

мисля 1е е абсол.неприложимо за родтели извън граница- в Бг имаше поне 2ма други възрастни освен родителите к да помагат-тук няма; тук финансово може да се изкара добре ако работи само 1 родител-в БГ си беше абсурдно. А  "Честно" ли е цялата отговорност по гледането на децата да е на майката?
Майка ми дежуреше по 2 нощи на седмица по цяла нощ,работеше допълнително за кинти,имаше ред други усложнения покрай хрони1ни блести на близки-не ми е липсвало време с нея,винаги сме сварвали да си кажем каквото искаме,до днес се 1уваме по един път на ден..не е само въпрос на време..

Парт тайм извън дома след някоя и друга годинка 

Първо ще си се понаслаждавам на детето до 3год и още незаченатия Петко  и после ще помисля за някаква работа!
Нямам кой да ми помага,а детските заведения са с работно време до 1300,1530 и 1730(поне в нашия град)!Ако трябв авсеки ден да плащам на бейби-ситър и да се счупвам от работа,да нямам време да се обърна и все да препускам....аааа нееее!
Искам спокойна атмосфера за децата си,а пък ще пропуснем някое и друго капризче 

 

Фул тайм от дома

Парт тайм извън дома, това ми изглежда най-оптималното решение, за да няма незадоволени, хем децата имат време с мама, хем мама има време за социални контакти 

Най-популярната опция (трета) важи и за мен.
За съжаление е почти невъзможно да си на средно към високо корпоративно ниво и да си парт-тайм. В академичните среди и свободните професии е различно.
И аз не искам да работя. Идеално ще си уплътнявам времето и в дома, и извън дома. Но пак ще е хем сърби, хем боли... 

ами аз бих си останала в къЩи, ако можех да си го позволя. мисля, 4е 4удесно бих си запълвала времето и без работа, нямам нужда от такава, нито за да създавам социални контакти, нито, за да се 4увствам реализирана. най ми е реализирано, ако успея да си видя децата и да си култивирам интересите.
с как ме е отгледала майка ми не искам да правя сравнения, така могла, така направила. говорим за възможност за избор, все пак. и проблема с отговорността на мъжа не ме притеснява... ако може, заЩо не? аз пък поемам цялата отговорност по дома, не ми се струва малко това. на времето имах комплекси, 4е това не са мои пари, 4е така съм зависима и пр. не мисля така ве4е 
прибавям при това, 4е не само бих си стояла в къЩи, ами ако можеШе, Щях и да си държа жената, която 4исти. 

Естествено, че можем да отгледаме децата си и да работим на пълен работен ден, поне в моята работа има много добри условия за това - плаващо работно време, възможност да работя от къщи и т.н. Имам много повече време с детето ми, отколкото моите родители имаха с мен, при това нямаме никакви баби и дядовци наоколо. Но си давам сметка, че не навсякъде е така... Относно това дали е "честно" мъжът да отговаря за финансовото осигуряване - не, не мисля, че е честно, или зависи от цялостното разпределение на отговорностите. Всяка двойка решава за себе си, разбира се, аз обаче съм възпитана да искам да съм финансово независима и нямам особен афинитет към поддържане на домашното огнище. Иначе с удоволствие не бих работила, ако можех да съм финансово независима въпреки това.

Предпочитам парт тайм извън дома.....за да не се окажа вързана с дете/деца в къщи...а и да съм сред хора занимаващи се не сам с пелени и тем подобни 

Хареса ми поста ти, Фейам.  Много mature звучиш...

ми зряла... то към презряване отивам ве4е  , та неЩо все трябва да съм нау4ила 

4акай сега, то зависи в какъв аспект... и какво то4но имаШ предвид под "обратен процес"?

аз в "зрялост" не вклЮ4вам ниЩо тъжно, ску4но, или монотонно... но да откриеШ неЩата, които те карат да се 4увстваШ добре и да се мъ4иШ да ги прилагаШ (не вси4ки на пръв поглед и на хората около теб изглеждат "зрели", даже напротив. тя и майка ми се мъ4и да ми обясни, 4е съм се променяла към лоШо, ама к'во да прайШ  ) ... ей това е дребнавата ми житейска мъдрост 

късно е ве4е да ми се слу4и такова неЩо 
при това, в пове4ето слу4аи, това мозъ4но поведение е вродено. 

мисля, 4е спокойно ми се запълват едно 10_ина години от живота с наваксване на пътувания, книги, култура, езици... ай да не се раме4тавам във възможности на разнообразен и незатъпяваЩ ден. 

пък и някой друг ден за поддръжка на каросерията  , все пак, предвид годините, няма да се отрази зле

Aз съм от малцинството, което предпочита да си  е вкъщи, докато децата са малки. Поне докато тръгнат на училище  Не мисля, че работата трябва да е повод жената да си слага червило и да създава социални контакти. Човек може да работи над себеи и да се развива професионално и бяз да ходи на работа. и  не вервам в мои и твои пари, когато става въпрос за семейство.

Има една поговорка, която много обчам - "Децата се гледат един път, а работата се върши цял живот"

Чудя се, как да гласувам.
Детето ми не е вкъщи с мен по цел ден, не ходя на работа. Имам разни работни неща, които мога да свърша за 2 дни седмично...
Не се чувствам домакиня. Нито чувствам, че призванието ми е "майка, постоянно пърхаща около децата си".
И все пак не ми се работи. А и няма нужда за момента... А, продължи ли и занапред да е така, изобщо не бих се замислила за работа.

Ех, не сме за завиждане значи....по цял ден памперси, пюрета, деца, затъпяли...пък и с едни релаксирали мозъци пред телевизора. Абе мани, мани 

Gioia, това кой колко е затъпял не е зависи от това колко време си стои в къщи, повярвай ми. Ако един човек не желае да работи над себе си и го мързи та две не вижда, спокойно може да си мързелува и на работа ( дори е и по-лесно), и да го прикрива умело зад паравана " аз работя". Примери мноооого.
В този смисъл на думата много съм съгласна с milf. 

Хмммм, точно на този етап и следващите да речем 2 години фул тайм от къщи. След това определено бих сменила.

ми ти си постигнала мойта ме4та 


даа, за някои работи си трябва настройка  . и аз имам познати, много активни, много ба4, много самостоятелни. според обЩото мнение тук, би трябвало и да са добре обле4ени, гримирани, информирани, с многостранни интереси и т.н.
жалко, 4е това са само обЩи приказки.
за мен пък е тъжно, 4е 4овек си мисли, 4е само работата може да му запълни деня, създаде интереси, даде стимули. 

Интересна тема...
Докато живеех в Бг работех страшно много, имах достатъчно пари да се храня само по ресторанти и всяка седмица да си купувам някаква хубава дреха ( а всеки ден нещо по-дребно, например червило).Без да се наглася не бях излизала даже и до магазина.
Откакто живея в Холандия не си боядисвам косата, не се гримирам всеки ден и хич не ми пука какво ще си облека( то пък и модата тук е една...).
Сега си гледам бебето и да си призная, изобщо не ми липсват срещите с хора.Може би съм се наситила.Но знам,че щом детето ми поотрасне ще има нужда от други деца с които да си играе, а не само от мен.Мисля да използвам това време да уча още нещо, с което по-късно да се занимавам от вкъщи или парт-тайм- така,че да мога да съчетавам работата с грижите за семейството.
Сега само мъжа ми работи, но на мен това не ми пречи- имам достатъчно собствени пари,за да си купя каквото ми е нужно.За момента обаче имам всичко, което ми е необходимо.

И аз съм за третата опция. Няма да печеля кой знае какво, но поне ще е някакъв мой си принос в семейния бюджет и ще работя с хора, държа на живия контакт в работата. Не бих оставила мъжа си да работи само той, най-малкото защото и той би имал пълното право да поиска същото като мен - да прекарва повече време с децата,а пък аз да изкарвам парите не семейството.

И аз с третата опция - парт тайм навън.
Друг е въпроса че сега работя фул тайм на вън.

Бубка - много си права като работех в университета- можеше и на парт тайм, и по-свободно. Сега, в компания, ако искаш да се развиваш и да разтеш по стълбицата, само фул тайм. Не ми тежи (в повечето пъти) тъй като си работя от къщи в петъците и съм на плавощо работно време, оставам Филип на предучилищна към 9 и после работа 9 до 5-5.30 (някои път и след като заспи от вкъщи), но поне си го водя сутрин и мога да го взема към 5.30 и да имаме 2-3 часа игра преди сън .

Мисля си, че децата имат право да бъдат с татковците си точно толкова, колкото и с майките, както и татковците имат право да бъдат с децата не по-малко от нас и в този смисъл не е "честно" само те да отговарят за финансовото обезпечаване.

Идеално положение, викаш.

То ще да е: кладенец, от който просто си вадим пари , и оттам нататък:
-малък персонал (готвач, шофьор, чистачка, гувернатка, личен треньор, а да не забравяме "елитна" учителка по китайски за децата, за вчепетление на народа от форума  )
-по едно къщенце в Южна Франция, Тоскана и Сардиния (за последното ще ми трябва и яхта ),

И оттам нататък-спокоен, уравновесен и пълноценен живот, време за ежедневна медитация върху смисъла на живота  , смях, игри и песни.

А, да, и оттам нататък, която и опция от отговорите да ми се лепне като етикет, приемам 

Това непременно, не са само за "вчепетление"
Ако може и още една за японски и арабски и купона ще е пълен.

Може, може, пари за дългосрочна терапия на горките деца после ще си изкопаме от кладенеца, разбира се.

Аз не съм се засегнала, но някакси не ми се вързва как хем изпитваш възхищение, хем вкарваш майките, които са с децата в къщи в "калъп" като затъпели и разтоварващи пред телевизора.  Аз лично ако мислех така за някого, определено не бих му се възхищавала, независимо дали ходи на работа или стои в къщи.

И в този смисъл на разговора, много съм съгласна с изказването на feiam.

ПО въпроса за "честно" или не е да работи само единия родител и това, което някои майчета споделиха, аз си мисля, че е въпрос на отношенията между двамата ( майка и баща) и разбиранията им за такава ситуация.
В нашия случай, не мисля въобще, че има някаква несправедливост по въпроса.

Анита_, всичко това за несправедливостта е много хубаво на теория, но имам само един въпрос. Като казваш, че е несправедливо бащата да прекарва по-малко време с децата, справедливо ли е към децата да прекарват по-малко време и с двамата си родители, само и само за да може бащата да не се почувства пренебрегнат от факта, че майката прекарва повече време с тях?
Разбира се, не всеки може да си позволи да бъде в ситуация, в която единия не работи и в това няма нищо лошо. Не избираме сами обстоятелствата, пред които ще бъдем изправени.  Но избора, който представяш, че майката трябва да работи не защото иска или и се налага, а за да бъде честно просо не ми се струва обективна причина.

Не знам защо много жени ( виж мъже не съм срещала, може и да има) имат проблем да си признаят, че искат да си стоят в къщи, защото просто така им харесва, и съответно че искат да работят, пак защото така им харесва.
Не виждам нищо лошо в нито един от двата случая, но масово жените се чувстват неудобно да го покажат. Ами тук ще се съглася с Gioia, че всички не сме правени по калъп, но и не е необходимо да се слагаме в калъп.
За мен жените, които са избрали да работят, защото така им харесва са също толкова добри майки, като тези, които са избрали да си стоят в къщи. Щом жената е щастлива и в семейството има разбирателство по въпроса, значи това са най-добрите условия, които могат да се предоставят на децата въобще.
Но факт е, че жените се чувстват виновни и се обясняват и в двата случая. 

  И аз съм на същото мнение. 
  А за чувството за вина,всеки малко или много се влияе от определени модели,които го заобикалят. А зависи много и от интересите и целите на жената.
  Всичко е въпрос на гледна точка.

Не съм имала намерение да ти изопачавам думите, водим цивилизован разговор в момента и нито аз, нито както виждам и ти имаме намерение да се заяждаме или караме. Дай да си изясним тогава защо мислиш, че ги изопачавам?
Аз споделих, че на мен ми стана неприятно от квалификациите, които ти направи за майките, които си стоят в къщи, изуми ме обаче, че след това каза, че им се възхищаваш, защото начина , по който ги описа въобще не е за възхищение( да не говорим, че лично аз не познавам такива).
Не искам да излизаш от темата сърдита, опитваме се да водим диалог, нека обсъдим! 

И на мен ми се струва че малко изопачаваш думите, можеш да видиш в горния ми постинг, че казвам точно това - че всяка двойка и всеки човек решава за себе си! Сигурна съм че и ти ако бащата на децата ти иска да работи на половин работен ден, за да бъде с тях, няма да му откажеш с аргумента, че финансовото осигуряване е отговорност на мъжа. А че не искам да си стоя в къщи, това го знам със сигурност, дори и само защото тук социалният живот е много замрял.

В този случай съм сколонна да се съглася, че не съм разбрала правилно думите ти. Останах с впечатлението от този ти постинг:

че смяташ, че тъй като бащата има право да прекарва време с децата колкото майката ( с което безспорно съм съгласна), то това е основната мотивация на майката да работи, т.е за да не се чувства бащата пренебрегнат.
Извинявам се ако не съм разбрала. 

Аз съм работила 100% без деца извън дома, стояла съм в къщи без деца и платена работа, работила съм 50% с 1 дете от къщи, 100% с 1 дете извън дома + задочно phD,  стояла съм в къщи с 1 дете и phD без платена работа,  100% извън дома с едно дете без phD, 60% с 2 деца и 80% с 2 деца извън дома. Това засега. Живот и здраве смятам после 80% с 3 деца, въпреки че бих предпочела 40%-60% навън, ама не става.

За мен идеалното с 2 деца беше 80% жената, 80% мъжът да работят навън. 1 ден поне ми е нужен да не се ощетявам при отглеждането на децата. Те иначе свикват на всичко само да са здрави - не им е проблем да са с бабите си (тук обаче, не в БГ без мен  ) или даже с чужди.

Работата сега ми е нова и интересна, нова стъпка в кариерата ми е и не бих се лишила съвсем от нея, обичам си професията и тя ме развива все още и като личност. Водя се среден management и въпреки това имам възможност да съм на 80%.

Преди имаше до 3г майчинство, майка ми е ползвала с мен само 1г и не обичах ходенето в детската градина. Втоpият път обаче остана повече от 3г в къщи, но добре че не се грижеше непрекъснато за мен, че щях да се побъркам от това вторачване по моите занимания - предпочитах да играя вън и да се срещам с приятелки. Но обичах да слушам разговорите на нашите за техни приятели, работа и пр. Сега мога да кажа, че майка ми е дала най-много от опита си на работеща жена. Нямах нужда да седя с нея да рисувам, лепя и т.н. както правят тук масово майките домакини, които смятат, че са винаги на разположение на децата си. Това не е и вярно т като имат доста големи къщи да лъскат непрекъснато.

Аз иначе се стремя да правя това, което най ми е и харесвало да правя с майка ми  - не обичам да рисувам и пр., но ходя с децата по интересни мероприятия, срещаме се с други деца през свободния ми ден и съвсем не го ползвам за домакинство. Смятам и че след някоя и друга година ще мога да дам на децата ми повече като съвет за образование, професия, студенство (ако стигнат дотам, разбира се) и пр. в този дух.

А за оправдаването - да наистина все като че ли трябва да се оправдавам пред неработещите майки, някои де. Моята съседка е много печена и никога не сме говорили за това кой защо не работи или работи - тя не работи, ама какво от това, не и се изтъквам, нито тя на мен.

Постът на МегиХ, ме накара да се замисля и за нещо друго...  Намирате ли, че има ли разлика от страна до страна в това какво е отношението към работещите майки и т.н.  Аз все си мисля, че в Европа е по-разпространен парт-тайма отк. в Америка и е "по-лесно" да си на такава система...

Не съм живяла в много други страни,но тук в нашия град детските заведения са до 1300,1530 или 1730(частните) ....определено не 'помага' на работещите родители...и ако няма баби на разположение се влиза в разход за бейби ситъри...т'ва е!

Така е, тук дори има закон, че един родител на длъжност с пълно работно време има право да намали работното си време до 75% ако има дете под 8 години, а родителската отпуска е 480 работни дни. Голяма част от жените работят парттайм. На жени, които не работят често се гледа с не-добро око. Тук преди време не им е достигала работната ръка и е имало голяма агитация жените да работят, осигурявали са им дори от общината гледачка за децата като са болни.

Ооо тук няма такива закони - по закон имаш 14 седмици майчинство, 80% заплащане (ако работиш на 100%). Но според мен наистина има много възможности за парттайм, от в къщи не чак толкова. Скоро четох обаче, че 37% от майките с деца до 15г са изцяло домакини. Много работят докато родят първо дете и после едва ли не чак когато и най-малкото се изнесе от къщи може да подхванат пак нещо, обикновено секретарски работи. Тук като че ли са на 2 равни лагера - тези, които проповядват жената да си стои в къщи и да си гледа децата както е било в златните времена на техните родители и другите, които считат, че жените трябва и могат да се реализират извън къщи. От първите между другото има и много жени. Съответно политиката е такава 2-лагерна - непрекъснати дискусии дали трябва да се подкрепят работещите или домакините. Е, в последните години наистина се появиха повечко детски ясли (0-4г), но те са си така скъпи както и преди и жена дори със средна заплата няма много смисъл да работи, тъй като повeчe от половината и ще отива за яслите.

MegiX това е кл^ча от бараката . Има някакво противопоставяне на работещи (извън дома) и на домакини...нали знаете поговорката: тревата е по-зелена от другата страна .
Чудесно е да си седиш в къщи и да си там за децата си- не само до 2-3 години, но и до по-късно...майка ми беше домакиня и си спомням че ми беше страшно хубаво да си прибирам от у-ще (дори в гимназията) и да знам че тя е там и ще си говорим/анализираме разни неща които ме/ни вълнуваха. Мъка ми е че аз (поне на този етап) не мога да съм до детето си 24/7. Защо? пусто защото ми е хубава работа, правих PhD завърших 2002 и страшно добре се чувствам да работя . Ха сега дилема...
 

Абе аз за себе си от опит знам, че ще ми е хубаво известно време и после нъцки. Пък и чак до гимназия! Ами аз от гимназията се прибирах понякога и в 16.00. Какво да стои майка ми дотогава диванча праз да ме чака  . То и тя работеше дотогава някъде. Ама и аз не съм обичала да обсъждам с нея много-много - твърде сме различни просто.

А дъщеря си смятам да я уча в същия дух - да се образова, да е самостоятелна, да си създаде добри условия после, разбирай добро работно място, за да може на спокойствие да си направи baby пауза - няколко години и после пак. Не смятам за нужно жената да остава десетилетки в къщи. Уважавам и другия избор, но за себе си и евтл. за дъщеря ми не бих го направила - най-добре баланс някакъв да се намери.

Искам да си работя партайм в къщи...уморена съм ве4е от многото работа,извънредните 4асове и сменен режим.Вярно е,4е не мога да се похваля с подобаващо образование/така и не завърших университет/и не мога да имам амбициите за профисионална кариера,но мисля 4е такава може да се прави и с опит,не само с у4ене.
Не бих искала да съм зависима финансово от кой и да е мъж,а и никога не съм била.Надявам се и никога да не ми се слу4и:)
Тук,в Португалия,намаления работен ден е разширена практика въпреки 4е май4инството е 16 седмици.Но мисля,4е е заради ниската образованост на населението.Задължителният 9ти клас е за родените след 1981г и съм срещала много малко хора,които са си продължили образованието след задължителното.Повод да се 4увствам и мога пове4е от тях:)

Определено! Аз май не съм чувала някой да работи на 40%, 60% или 80% (аз имах временен парт-тайм на 60% като част от майчинството, но е супер рядкост, а и беше само за 3 месеца).

Някой нагоре беше споменал, че като че ли има два лагера - в Щатите е точно така. От едната страна са домакините (фул-тайм homemaker), от другата са супер работещите като моята шефка например, за която не е и стояло на въпрос да кърми, за да може бащата да се включи моментално в храненето, в момента той е фул тайм вкъщи да гледа децата, но това е друга тема. Аз винаги съм се опитвала да съм по средата - напр. работя от 2-ия месец на детето, но това се наложи, за да го гледаме сами максимално най-дълго време, считам се за "привързан родител" - кърмехме се почти до 10 месец, спим заедно (още ни се случва) и т.н.  Ако имаше повече възможности за градини по месторабота, парт-тайм и работа от къщи, но не само единичните случаи, би било много по-различно. А и на обществото му трябва време да се пренастрои - за пример, един колега ми разправя колко много му се искало и той да роди, за да можел да използва два пъти повече болнични дни. 

няма много обЩо с темата , по_скоро с възпитанието на децата, но не можах да не се усмихна, приятно ми стана. и аз съм от тази порода 

за оправданията мисля, 4е прекалено много ни е внуШавано 4увство за отговорност и от родители, и от обЩество, така 4е имаме големи претенции към себе си... това ни кара каквото и реШение да вземем, дори прекрасно да знаем, 4е е най_доброто в дадения момент, да го подлагаме на съмнение, да се 4увстваме все виновни и съответно, да се оправдаваме. ли4но ми трябваШе доста работа, за да успея да се отърва от тези "насаждения"... но от време на време, признавам, най_ве4е, ако съм отделила време за себе си, продължава да ме гложди, 4е да ре4ем с това, съм оЩетила детето


в Италия тая работа е обЩо взето мираж. парт_тайм се намира страШно трудно, обикновено за ниско платена работа от рода на кол_сентър и тем подобни, или в големи фирми за "средни" длъжности_телефонистка или бек офис. в по_малките т.нар "фамилни" фирми, това е абсурд... евентуално с4етоводителката може да е на намалено работно време, но това пове4е в интерес на фирмата_като е малка, няма толкова с4етоводство и така.
Кала е казала за яслите (не са ли малко по_ниски? тук около мен са около 950/1100 евро)
тези цифри за мамите в САЩ може да изглеждат нормални, но тук това са си месе4ните заплати 


ти нямаШ дилема, бе жена, ти имаШ отговор: върШиШ неЩо. което ти харесва, 4увствайки се добре 

В Холандия парт тайм-а за жена с дете е повече от нормално... дори и бащите минават понякога на 4-дневна работна седмица, за да може заедно със жената и да речем 3 дневна градина да си отглеждат потомството сами!
Така че е нормално от 100% да слезеш на 60%,40%...в зависимост от това което те устройва най-добре, без да трябва да си сменяш работното място и тн.... Дори  би могла  да намалиш седмичните работни часове поради стрес....

Някой беше споменал как не се кърми а се минава на шишета, поради заетостта на жената-майка... а тук съм чувала да се минава на шишета дори и само заради факта бащата да не се изключва от процеса на отглеждане на детето  .. или за да може майчето да се наспива добре ...

Ма аз пред себе си не се оправдавам, защото съм намерила баланса и съм доволна от организацията си. Друг е въпросът, че обикновено ми се правят много повече неща отколкото мога и непрекъснато не успявам, но вече започнах да се научавам да ги подреждам по приоритети и да ги върша лека полека едно след друго. Освен това не аз нападам, но често чувам намеквания от сорта "не съм си родила децата да ги оставям на чужди да ги гледат". На 1 приятелка даже лекарката и беше казала "Щом работите, значи децата не ядат готвено", което съвсем не е вярно - готвят си та пушек се вдига, но това са си някакви предразсъдъци. Аз на никого не казвам че затъпява като си седи в къщи, въпреки че децата отдавна не са там, а в детската градина или у-ще. Но си мисля и даже се дразня, защото въпреки нищожното майчинство има достатъчно възможности жените да се образоват, да си намерят хубава работа (пазарът е разкошен!) на колкото % даже искаш в повечето случаи. Но те не са толкова амбициозни като българките явно и не използват тези възможности.
Смятам също, че като работим  и 2та, имаме повече възможности да осигуряваме интересни и по-скъпички ваканции за децата без да се броим. Иначе тук непрекъснато се изчисляват бюджетите на семействата и се вайкат естествено като само мъжът работи и то със средна заплата, а жената само брои парите .

това е поредната тема, в която нещата се абсолютизират - домакините са затъпели и живота минава покрай тях, а работещите майки са лоши майки, защото изпускат най-важното " дете веднъж се гледа" 

аз не виждам живота така - има различни периоди и различни приоритети!
до скоро работата беше най-важна за мен, сега съм в период, когато да имаме дете и да си подредим къщата и живота  е най-важно за мен. плюс си постилам за после, като уча, за да си изкарвам парите в бъдеще.

не виждам какво се драматизира.
повечето от нас тук имат  образование, умни сме и съм сигурна, че всички отговаряме на нуждите на живота си в момента.

 
къде пък го видя това? на мен ми се струва много умерена темата... всеки си излиза от собствената позиция и опит, както обикновено.
аз, например, от самото на4ало поддържам тезата, 4е стоене в къЩи не е равностойно на затъпяване, както и , 4е ходенето на работа не е гаранция за развитие на социален живот, или на мозъ4ни клетки.


еми, ей тук е станало малкото разминаване в интерпретацията, слу4ва се
хайде никой да не се 4увства в заЩитна позиция, теми4ката хи4 не е лоШа, малко конфронтация е винаги полезна. всеки, който 4увства, 4е прави най_доброто за себе си не може да се засяга от това, 4е за другия собственият му вариант е по_приемлив. 

офф - феиам, просто като видя ето този емотикон  , знам че си ти 

 
 

верно? толкова ли много се 4удя?

мдам

вярвам ти на думата, няма да проверявам. 
при това се замислих, май и в другия форум, в който пиШа ми е лЮбим. плЮс оЩе 1, който тук го няма   

оспамихме темата 

За мен лично перфектният вариант е да работя от време на време в къщи.Чудесно е да имаш студио в дома където да се отдаваш на това което ти доставя удоволствие докато детето ти си играе в двора.Аз не съм от жените кариеристки,обичам да имам време за детето,за дома,за шопинг,когато ми скимне.Не бих била щaстлива ако трябва да спазвам някакво стриктно работно време извън къщи и да не мога в същият момент да изляза на разходка с бебето или детето, когато пожелая.Ако може да се правят пари ,а в същият момент да не се лишаваш от нуждите си,но в същo да се виждаш и с хора,за мен е най-шастливият вариант.Мразя рамките и задълителните задължения.

Добре gioia, извинявам се, че не съм разбрала какво искаш да кажеш. Съгласи се обаче, че като прочетеш постинга ти за стоенето пред телевизора, определено впечатлението, което създава не е, че говориш за себе си. Предполагам затова реагирах по-остро, защото никак не обичам и аз да се оправдавам за избора си и да обяснявам, че като съм си в къщи не стоя цял ден с крака подпрени на дивана пред телевизора, нито пък съм затъпяла, което е масово мнение за майките, които си стоят в къщи.
Съжалявам, разбирам, че не е това, което си имала предвид и се извинявам, че реагирах така! 

Ако някой в САЩ си търси парт-тайм работа - попаднах току-що в едно от родителските списания на този сайт:

http://www.momcorps.com/

Изглежда ми прилично, предлагат нелоши възможности на непълен работен ден. Може да послужи на някого.