Какво бихте предпочели и защо?

Аз не съм се засегнала, но някакси не ми се вързва как хем изпитваш възхищение, хем вкарваш майките, които са с децата в къщи в "калъп" като затъпели и разтоварващи пред телевизора.  Аз лично ако мислех така за някого, определено не бих му се възхищавала, независимо дали ходи на работа или стои в къщи.

И в този смисъл на разговора, много съм съгласна с изказването на feiam.

ПО въпроса за "честно" или не е да работи само единия родител и това, което някои майчета споделиха, аз си мисля, че е въпрос на отношенията между двамата ( майка и баща) и разбиранията им за такава ситуация.
В нашия случай, не мисля въобще, че има някаква несправедливост по въпроса.

Анита_, всичко това за несправедливостта е много хубаво на теория, но имам само един въпрос. Като казваш, че е несправедливо бащата да прекарва по-малко време с децата, справедливо ли е към децата да прекарват по-малко време и с двамата си родители, само и само за да може бащата да не се почувства пренебрегнат от факта, че майката прекарва повече време с тях?
Разбира се, не всеки може да си позволи да бъде в ситуация, в която единия не работи и в това няма нищо лошо. Не избираме сами обстоятелствата, пред които ще бъдем изправени.  Но избора, който представяш, че майката трябва да работи не защото иска или и се налага, а за да бъде честно просо не ми се струва обективна причина.

Не знам защо много жени ( виж мъже не съм срещала, може и да има) имат проблем да си признаят, че искат да си стоят в къщи, защото просто така им харесва, и съответно че искат да работят, пак защото така им харесва.
Не виждам нищо лошо в нито един от двата случая, но масово жените се чувстват неудобно да го покажат. Ами тук ще се съглася с Gioia, че всички не сме правени по калъп, но и не е необходимо да се слагаме в калъп.
За мен жените, които са избрали да работят, защото така им харесва са също толкова добри майки, като тези, които са избрали да си стоят в къщи. Щом жената е щастлива и в семейството има разбирателство по въпроса, значи това са най-добрите условия, които могат да се предоставят на децата въобще.
Но факт е, че жените се чувстват виновни и се обясняват и в двата случая. 

  И аз съм на същото мнение. 
  А за чувството за вина,всеки малко или много се влияе от определени модели,които го заобикалят. А зависи много и от интересите и целите на жената.
  Всичко е въпрос на гледна точка.

Не съм имала намерение да ти изопачавам думите, водим цивилизован разговор в момента и нито аз, нито както виждам и ти имаме намерение да се заяждаме или караме. Дай да си изясним тогава защо мислиш, че ги изопачавам?
Аз споделих, че на мен ми стана неприятно от квалификациите, които ти направи за майките, които си стоят в къщи, изуми ме обаче, че след това каза, че им се възхищаваш, защото начина , по който ги описа въобще не е за възхищение( да не говорим, че лично аз не познавам такива).
Не искам да излизаш от темата сърдита, опитваме се да водим диалог, нека обсъдим! 

И на мен ми се струва че малко изопачаваш думите, можеш да видиш в горния ми постинг, че казвам точно това - че всяка двойка и всеки човек решава за себе си! Сигурна съм че и ти ако бащата на децата ти иска да работи на половин работен ден, за да бъде с тях, няма да му откажеш с аргумента, че финансовото осигуряване е отговорност на мъжа. А че не искам да си стоя в къщи, това го знам със сигурност, дори и само защото тук социалният живот е много замрял.

В този случай съм сколонна да се съглася, че не съм разбрала правилно думите ти. Останах с впечатлението от този ти постинг:

че смяташ, че тъй като бащата има право да прекарва време с децата колкото майката ( с което безспорно съм съгласна), то това е основната мотивация на майката да работи, т.е за да не се чувства бащата пренебрегнат.
Извинявам се ако не съм разбрала. 

Аз съм работила 100% без деца извън дома, стояла съм в къщи без деца и платена работа, работила съм 50% с 1 дете от къщи, 100% с 1 дете извън дома + задочно phD,  стояла съм в къщи с 1 дете и phD без платена работа,  100% извън дома с едно дете без phD, 60% с 2 деца и 80% с 2 деца извън дома. Това засега. Живот и здраве смятам после 80% с 3 деца, въпреки че бих предпочела 40%-60% навън, ама не става.

За мен идеалното с 2 деца беше 80% жената, 80% мъжът да работят навън. 1 ден поне ми е нужен да не се ощетявам при отглеждането на децата. Те иначе свикват на всичко само да са здрави - не им е проблем да са с бабите си (тук обаче, не в БГ без мен  ) или даже с чужди.

Работата сега ми е нова и интересна, нова стъпка в кариерата ми е и не бих се лишила съвсем от нея, обичам си професията и тя ме развива все още и като личност. Водя се среден management и въпреки това имам възможност да съм на 80%.

Преди имаше до 3г майчинство, майка ми е ползвала с мен само 1г и не обичах ходенето в детската градина. Втоpият път обаче остана повече от 3г в къщи, но добре че не се грижеше непрекъснато за мен, че щях да се побъркам от това вторачване по моите занимания - предпочитах да играя вън и да се срещам с приятелки. Но обичах да слушам разговорите на нашите за техни приятели, работа и пр. Сега мога да кажа, че майка ми е дала най-много от опита си на работеща жена. Нямах нужда да седя с нея да рисувам, лепя и т.н. както правят тук масово майките домакини, които смятат, че са винаги на разположение на децата си. Това не е и вярно т като имат доста големи къщи да лъскат непрекъснато.

Аз иначе се стремя да правя това, което най ми е и харесвало да правя с майка ми  - не обичам да рисувам и пр., но ходя с децата по интересни мероприятия, срещаме се с други деца през свободния ми ден и съвсем не го ползвам за домакинство. Смятам и че след някоя и друга година ще мога да дам на децата ми повече като съвет за образование, професия, студенство (ако стигнат дотам, разбира се) и пр. в този дух.

А за оправдаването - да наистина все като че ли трябва да се оправдавам пред неработещите майки, някои де. Моята съседка е много печена и никога не сме говорили за това кой защо не работи или работи - тя не работи, ама какво от това, не и се изтъквам, нито тя на мен.

Постът на МегиХ, ме накара да се замисля и за нещо друго...  Намирате ли, че има ли разлика от страна до страна в това какво е отношението към работещите майки и т.н.  Аз все си мисля, че в Европа е по-разпространен парт-тайма отк. в Америка и е "по-лесно" да си на такава система...

Не съм живяла в много други страни,но тук в нашия град детските заведения са до 1300,1530 или 1730(частните) ....определено не 'помага' на работещите родители...и ако няма баби на разположение се влиза в разход за бейби ситъри...т'ва е!

Така е, тук дори има закон, че един родител на длъжност с пълно работно време има право да намали работното си време до 75% ако има дете под 8 години, а родителската отпуска е 480 работни дни. Голяма част от жените работят парттайм. На жени, които не работят често се гледа с не-добро око. Тук преди време не им е достигала работната ръка и е имало голяма агитация жените да работят, осигурявали са им дори от общината гледачка за децата като са болни.

Ооо тук няма такива закони - по закон имаш 14 седмици майчинство, 80% заплащане (ако работиш на 100%). Но според мен наистина има много възможности за парттайм, от в къщи не чак толкова. Скоро четох обаче, че 37% от майките с деца до 15г са изцяло домакини. Много работят докато родят първо дете и после едва ли не чак когато и най-малкото се изнесе от къщи може да подхванат пак нещо, обикновено секретарски работи. Тук като че ли са на 2 равни лагера - тези, които проповядват жената да си стои в къщи и да си гледа децата както е било в златните времена на техните родители и другите, които считат, че жените трябва и могат да се реализират извън къщи. От първите между другото има и много жени. Съответно политиката е такава 2-лагерна - непрекъснати дискусии дали трябва да се подкрепят работещите или домакините. Е, в последните години наистина се появиха повечко детски ясли (0-4г), но те са си така скъпи както и преди и жена дори със средна заплата няма много смисъл да работи, тъй като повeчe от половината и ще отива за яслите.

MegiX това е кл^ча от бараката . Има някакво противопоставяне на работещи (извън дома) и на домакини...нали знаете поговорката: тревата е по-зелена от другата страна .
Чудесно е да си седиш в къщи и да си там за децата си- не само до 2-3 години, но и до по-късно...майка ми беше домакиня и си спомням че ми беше страшно хубаво да си прибирам от у-ще (дори в гимназията) и да знам че тя е там и ще си говорим/анализираме разни неща които ме/ни вълнуваха. Мъка ми е че аз (поне на този етап) не мога да съм до детето си 24/7. Защо? пусто защото ми е хубава работа, правих PhD завърших 2002 и страшно добре се чувствам да работя . Ха сега дилема...
 

Абе аз за себе си от опит знам, че ще ми е хубаво известно време и после нъцки. Пък и чак до гимназия! Ами аз от гимназията се прибирах понякога и в 16.00. Какво да стои майка ми дотогава диванча праз да ме чака  . То и тя работеше дотогава някъде. Ама и аз не съм обичала да обсъждам с нея много-много - твърде сме различни просто.

А дъщеря си смятам да я уча в същия дух - да се образова, да е самостоятелна, да си създаде добри условия после, разбирай добро работно място, за да може на спокойствие да си направи baby пауза - няколко години и после пак. Не смятам за нужно жената да остава десетилетки в къщи. Уважавам и другия избор, но за себе си и евтл. за дъщеря ми не бих го направила - най-добре баланс някакъв да се намери.

Искам да си работя партайм в къщи...уморена съм ве4е от многото работа,извънредните 4асове и сменен режим.Вярно е,4е не мога да се похваля с подобаващо образование/така и не завърших университет/и не мога да имам амбициите за профисионална кариера,но мисля 4е такава може да се прави и с опит,не само с у4ене.
Не бих искала да съм зависима финансово от кой и да е мъж,а и никога не съм била.Надявам се и никога да не ми се слу4и:)
Тук,в Португалия,намаления работен ден е разширена практика въпреки 4е май4инството е 16 седмици.Но мисля,4е е заради ниската образованост на населението.Задължителният 9ти клас е за родените след 1981г и съм срещала много малко хора,които са си продължили образованието след задължителното.Повод да се 4увствам и мога пове4е от тях:)

Определено! Аз май не съм чувала някой да работи на 40%, 60% или 80% (аз имах временен парт-тайм на 60% като част от майчинството, но е супер рядкост, а и беше само за 3 месеца).

Някой нагоре беше споменал, че като че ли има два лагера - в Щатите е точно така. От едната страна са домакините (фул-тайм homemaker), от другата са супер работещите като моята шефка например, за която не е и стояло на въпрос да кърми, за да може бащата да се включи моментално в храненето, в момента той е фул тайм вкъщи да гледа децата, но това е друга тема. Аз винаги съм се опитвала да съм по средата - напр. работя от 2-ия месец на детето, но това се наложи, за да го гледаме сами максимално най-дълго време, считам се за "привързан родител" - кърмехме се почти до 10 месец, спим заедно (още ни се случва) и т.н.  Ако имаше повече възможности за градини по месторабота, парт-тайм и работа от къщи, но не само единичните случаи, би било много по-различно. А и на обществото му трябва време да се пренастрои - за пример, един колега ми разправя колко много му се искало и той да роди, за да можел да използва два пъти повече болнични дни.