- Публикувана: 10 апр. 2007, 12:15 ч.
- Последно мнение: 16 апр. 2007, 07:50 ч.
Биете ли децата си
Започва да разбира от лишаване - ако кажа, че ще му взема нещо, почти съм решила проблема. 
Мен това ме мори. Заплашвам - ако еди какво си, няма да еди какво си (да гледа детско, да излезнем, да... т.н., зависи). Не действа, когато е в криза - тръшка се. Аз казвам - Хау! Няма да се прави каквото там. После й минава и пита 'Сега вече като слушам, може ли?' И като обясня, че наказанието си е за лошото поведение, а слушането е хубаво нещо, но въпреки това заради одевешното - не може да получи каквото там, започва да плаче сърцераздирателно и прави втори тур тръшкане.
ам апо някое време ще спре да му пука и за лишаването
аз смятам като крайна мярка да го опаковам добре и да го пратя в Австралия
и други планове съм кроила, ама вече порасна за тях
аз смятам като крайна мярка да го опаковам добре и да го пратя в Австралия
и други планове съм кроила, ама вече порасна за тях
Абе, като мина времето за рекламация в родилното, няма изход, ще търпим и ще търсим методи, дето сработват.
Не, поради изброените по-горе най-различни причини.
Две изключения от това правило са й са се "случили" засега на Калина. Веднъж, като ме заключи отвън, съвсем нарочно, докато Ели, тогава бебе, се дереше от рев вътре и аз не знаех какво става с малкото. Вторият, когато реши да се пробва да ритне Ели надолу по стълбите, и малкото как не се разглоби до долу, не знам.
Иначе прибягвам къде до поучителни разговори, къде до броене до три и ако се наложи (обиковенно не) наказание според случая, мотивацията понякога се постига с обещание за нещо малко и така.
Две изключения от това правило са й са се "случили"
засега на Калина. Веднъж, като ме заключи отвън, съвсем нарочно, докато Ели, тогава бебе, се дереше от рев вътре и аз не знаех какво става с малкото. Вторият, когато реши да се пробва да ритне Ели надолу по стълбите, и малкото как не се разглоби до долу, не знам. Иначе прибягвам къде до поучителни разговори, къде до броене до три и ако се наложи (обиковенно не) наказание според случая, мотивацията понякога се постига с обещание за нещо малко и така.
Аз казвам - Хау!
А аз затварям прозорците, щото изпадам в потрес какво си мислят съседите в този момент.Така вика и заплащва, че изгубвам и ума и дума и даже не мога "Хау" да река.
Издокарвам бесен поглед и броя до три.
, ...когато реши да се пробва да ритне Ели надолу по стълбите, и малкото как не се разглоби до долу, не знам.
В моменти на откровена, осмислена агресия моят е отнасял удари по дупето от мен и за тези удари не съжалявам.Тогава не се занимавам с обяснения - първо удрям, после обяснявам.
А, аз го рекламирах в родилното, но ме увериха, че си е моето
после мислех да го забравя някъде на път ама беше много прилепчив и не стана
мислех и да го продавам, а после да им искам пари и за да си го приема обратно, ама пусто и непредприем
чиво.................
и така стигнахме до Австралия
да, найстина, обикновенно наказанията предизвикват повод за още наказания
после мислех да го забравя някъде на път ама беше много прилепчив и не стана
мислех и да го продавам, а после да им искам пари и за да си го приема обратно, ама пусто и непредприем
чиво.................
и така стигнахме до Австралия
да, найстина, обикновенно наказанията предизвикват повод за още наказания
Аха...и твойто кат' мойто - прилепчиво.Колко пъти разни лели и баби по улиците му викат, като се затръшка, че ще го вземат, а той вместо да се стресне, като им кресне, да не казвам как се сащисват и се отказват да "го вземат".Няма да ми иззлезе късметът, видяло се е то, ще си го гледам
Честно казано, струва ми се, че не са си удряли децата само тези родители, които са били "благословени" с АНГЕЛЧЕТА.Има такива деца - дори когато се инатят, го правят някак нежно, тихо, сякаш страдат, изглеждат милички и нещастни - как да ги удариш.
Почервенява целия, почва да рита, а рева му се чува от съседната улица. Слава богу, че поне сравнително бързо минава бурята. Но той е страшно чувствителен към мойто емоционално състояние - ако усети, че съм нервна (дори и да се владея външно), става направо непоносим. Така че чисто в мой интерес е да дишам дълбоко, да броя до 100 и да си пея наум (или на глас), докато премине тръшкането. Ако му се вържа и се ядосам, ще трае много по-дълго. 
ударям по дупето и рьцете Честно казано, струва ми се, че не са си удряли децата само тези родители, които са били "благословени" с АНГЕЛЧЕТА...
. И мен са ме заключвали отвън и с комшиите 1,5 часа обяснявахме как да отключи детето вратата 
. Беше на около година и половина. Само, че аз си бях виновна. Трябваше да взема ключа, но нямаше да е интересно . И него го блъсна кола, но определено не беше виновен той, нито шофьора. Може би ние, защото не преценихме ситуацията. Това не го направи по- внимателен, обаче. Не го ударих и когато с едно движение гръмна компютъра... Далеч сме от "ангелчетата", но пък е важно според мен и майката да е спокойна. Но това зависи много и от хората около нея. Признавам, че ако си на предела на умората е мнооого трудно да контролираш и себе си и детето. Мисля, че е удачно да се увеличава силата на удара докато детето не осъзнае, че не то, а аз ще съм победителят. Колкото по-скоро осъзнае, толкова по-добре за него.
Това за децата, които се раждали лоши и другите, дето се раждали послушни, ми звучи като оправдание. Защото децата, освен, че носят нашите гени, общо взето са такива, каквито си ги направим. Не на 100%, но на 80%, да кажем. Ако се опитваш да му надделееш със сила, то ще стане хитро и манипулативно, за да ти го връща по всевъзможни начини.
Не съм си пребивала детето до сега, много си е жизнено и щастливо. Ясно е че носи наши гени и се съобразявам с особеностите му (въпреки че нито аз нищо баща му сме били отмъстителни инати - буйни да, но не и лоши). Инатът в зависимост от проявата му може да бъде много положително качество и изобщо не искам да му го пречупвам. Но за някои неща трябва да е наясно, че няма да е неговата. Допускам вината за това му поведение да е донякъде в мен, но то не е защото съм му викала или съм го била, за защото прекалено много му водя евала и това си го отчитам като грешка. Мека съм по природа и пичът го усеща. Има какво да научим един от друг поне. А да станеш хитър е невъзможно защото това си е генетично и не се учи. Както и много други неща. Като цяло характерът си е характер и не се променя. Единственото което човек може да промени е да се научи да се контролира. Това ми е и целта. Пък дали ще е постигна ще се види
Признавам, че ако си на предела на умората е мнооого трудно да контролираш и себе си и детето.
Ако имах възможност да го нося, когато не иска да ходи бих го предпочела пред това да го цапна. И също ако имам физ сила да го завържа в количката, когато не иска да седне мирно. За сега няма др начин освен да го ударя. И като искам да го облека и се мята и не дава бой наистина помага, при положение че не можеш да го удържиш понеже се оказва едва ли не по силен от теб
Удрянето, щляпането и боя са ралични неща и най-вече не като сила и физически травми, а като вложена енергия и унижение за детето.
Аз май бия на думи основно и често шляпвам към после сме гушнати и весели. И това не е бой за мен.
Има начин и лекинко да пернеш обаче с такъв поглед, че детето да изтръпне. На това си му казвам бой и не го практикувам.
Аз май бия на думи основно и често шляпвам към после сме гушнати и весели. И това не е бой за мен.
Има начин и лекинко да пернеш обаче с такъв поглед, че детето да изтръпне. На това си му казвам бой и не го практикувам.
Още не! 
Правя си асоциация с "...боят изгражда'' от "Улицата" (Камен Донев)
Разбира се, че не е средство за възпитание, а изпускане на нерви и не само това, което е много жалко и много се надявам да не се случва на моето дете. Говори за някои некачества на родителя.
Старая се да съм дипломатична в отношенията си с останалите.И не само...
А за унижението...още по-зле.
Имаше една детска приказка от учебниците по Родна Реч навремето..."Добрият другар" (май така се казваше)...за мечката и нейният приятел човека, който приютила в хралупата си, за да го спаси.Помните я нали?Поговорката, която трябваше да изведем от нея бе "Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя".
П.П.:Извинявам се, че не изчетох последователно всички мнения.Ще го направя и ще допълня постинга си, ако реша, че има нужда.Темата е хубава.
...Тъй да се каже, 'добър бой' (чий беше терминът?) съществува за мен - но не да причини болка и унижение.
Правя си асоциация с "...боят изгражда'' от "Улицата" (Камен Донев)
Разбира се, че не е средство за възпитание, а изпускане на нерви и не само това, което е много жалко и много се надявам да не се случва на моето дете. Говори за някои некачества на родителя.
Старая се да съм дипломатична в отношенията си с останалите.И не само...
А за унижението...още по-зле.
Имаше една детска приказка от учебниците по Родна Реч навремето..."Добрият другар" (май така се казваше)...за мечката и нейният приятел човека, който приютила в хралупата си, за да го спаси.Помните я нали?Поговорката, която трябваше да изведем от нея бе "Дълбока рана заздравява, лоша дума не се забравя".
П.П.:Извинявам се, че не изчетох последователно всички мнения.Ще го направя и ще допълня постинга си, ако реша, че има нужда.Темата е хубава.