Малко трудна тема за родителите

аз имам една приятелка в щатите, майка й е в софия сама и живее с баба й.
приятелката ми роди преди няколко години, майка й отиде да гледа детето
те живеят в къща някъде си, хубав квартал, уредено всичко, с кола само се излиза.
да, ама от това поколение на майките ни малко шофират, тя не можеше да излезе от къщи да отиде за един хляб. с детето в градината, шета из къщи, от телевизията нищо не разбира , езика не говори. чака да се върнат от работа да размени 2 думи с нея ( която е уморена традиционно и иска да си види детето, а не бабата), мъжа й американец. излиза от тях в уикендите и евентуално с дъщеря си някъде на пазар вечер.
тази чудовищна изолация продължи години на периоди от по 6-7 месеца ( в другите се прибира в София , за да гледа майка си). жената май понапредна малко в английския, но все така чака да дойдат да я изведат. да са живи и здрави сега имат и близнаци и бабатата е там, вече с нагласата, че там й е мястото. мисля, че жената свикна на този живот.
отстрани ми изглежда ужасно, но адаптацията й  беше мнгоо трудна.

Това е темата която ме разплаква.Много страдам за тях.Те са много големи свежарки и това за мен е много важно.Ние сме от скоро емигранти и все още ми е трудно да свикна с мисълта,че немога да се кача на колата и да отида при тях.Те и двамата работят и брат ми е там,финансов проблем нямат пък и няма да ги оставим да имат.На родителите на мъжа ми изпращаме,защото са само с две мижави пенсии.Ох само да са живи и здрави се молим.С нашите се чувам всеки ден по Skype, в почивните дни и по няколко пъти и на камерата се гледаме,но не е същото,а на свекърва ми се обаждаме по телефона.Чакаме всички с огромно нетърпение да дойде лятото та да се видим.

Тандури,
Аз също преживях това ужасно невидение.
Баща ми почина в БГ, когато аз бях тук в 9-тия месец.
Не ми казаха да не станело нещо с бебето!?
Лъжеха ме че бил в болницата. Чак като "заклещих" със въпроси сестра ми по телефона, тя не издържа и се разплака и си призна.
....Още не съм била на гроба на баща си.

Не съм съгласна-всичко зависи от човека-не искам да става спор, но има нов живот на които тя се радва, живее на по добро място и живее като нас-значи и ние сме в чудовищна изолация-не е по различно, нали? А другата перспектива е добра -отвън на пеиката пред блока с другите баби да говори за болести и тока и после да гледа бабата и после пак на пеиката....  Аз лично като маика ако имам възможност да им помагам когато имат внуци моите деца  не мисля че ще сравня музеите и собственото си спокоиствие и подобни с удоволствието което сега не мога да изпитам защото трябва да ходя на работа за да оправим финансовата част...Аз лично им завиждам изскрено-аз и мъжът ми ходим на работа, притесняваме се за всички,за работа, стрес дали всичко е наред, а бабите в къщи -ами всичко им е наготово-единственото притеснение им е кога да изведат детето, какво да иаде детето, ане какво може да си позволят да купят,топло е, въздуха е чист,близо са до внуци и единствените им деца, които иначе няма д видят повече от 20 дена на няколко години, радват се на къщата която ние с такъв мерак си купихме и само спим в нея Ако проблема им е музеите и общуването на пеиката ми се вижда странно ПОкраи нас има много семеиства с "баби" и това което виждам е че зависи от човек, когато не ти идва от сърцето за детето, много ти липсва собствения "рахатец" и не оценяваш  дадеността..Бабите със сърце са ужасно щастливи тук а другите и там са нещастни и там говорят колко е лошо тук, а тук колко е лошо там.
MegiX, Относно идването тук с какъвто и да е статут трябва да си гражданин, иначе на туристическа виза и това не е вземане при нас ако са с виза. А за братя , сестри хич не става -само ако туристическа виза им дадат. Накратко ако си гражданин родителите ти и деца под 21 години не чакат номера за зелена карта, а всички други -братя сестри и деца над 21 имат право но чакат номера да им доиде, което моге да отнеме 5-10 години.
Аз лично се притеснявам и за финансовата част-тук не става въпрос за 100-200 а за доста повече то всеки месец и аиде ако нямаш деца е различно, но като имаш отговорността и сигурността която искаш те да имат не идва с приказки пак до пари за съжаление опира.
Колко от нас могат да си позволят издръжка за гледане на човек в БГ? Никои не иска да стане но става? Кои ще ги гледа ако се наложи? дали ще ги гледат както трябва? Дали ще се намери човек за това-защото е трудно без значение че плащаш.
Темата е ужасно трудна и за съжаление даже не всички родители го осъзнават. Има ли между вас които са го изпитали? аз познавам две семеиства и сумата отива 800 бг лева на месец...и нагоре...
Всички тези неща винаги съм ги мислила, помагали сме колкото сме могли, все си мислех че на нас няма да се случи и че сме оптимисти, но направих план от 5 години откакто почина баща ми и аз още не искам да приема факта  и аз не съм била гроба още....

Да, и аз това исках да кажа - ако човекът е отворен дори и на стари години му е хубаво и тук и там. Ако не е, дори и здрав, трудно е където и да е. Надявам се и аз да имам този дух на родителите ми, с който посрещнаха новото време и си намериха нови занимания, макар и 2та вече пенсионери. И ентусиазма с който посрещат всяко ново място където отидем - до 15на години не са и мечтаели, че някога могат да го посетят, аз също . Свекърите ми между другото са също от този тип и не им е терсене. Свекървата само вместо по музеи ходи по магазини , кво да се прави различни хобита. Но за тях не се притеснявам толкова - имат си и дъщеря.

Ясно, че с туристическа виза нищо не можеш да направиш, но нали е достатъчно да си резидент (със зел. карта имах предвид). Значи братя и сестри до 21г. Пак е нещо, ако емигрираш рано - изнасяш цялата фамилия. Тук е много по-сложно с родителите, за други да не говорим.

Финансовата част по-малко ме притеснява - ще се намерят пари, както и те са намирали като са ни гледали. Как пък ще ги гледам иначе от тук? Но при мен ситуацията наистина е сложна и въобще нямам решение за някои много вероятни ситуации. Но в крайна сметка да се радваме сега, че са живи и здрави и да не предизвикваме съдбата. Поне да израста малко още децата.

Живот и здраве, да вземем ние американско гражданство, си мисля да им кандидатствам за зелени карти. За мене по-нормална ситуация от това няма, нямам братя и сестри. 6 месеца тук през зимата, 6 месеца в България през лятото, докато станат евентуално и те американци, пък после сами да решават. За мой ужас нямаме и един свестен роднина в България да ги наглежда, а на чужд човек не знам дали мога да се доверя.  Изобщо не си правя илюзии в това отношение.
Майка ми е била тук и е с добри впечатления, баща ми пък направо мечтае да зареже България, работи при ужасно мизерни условия там. Но знам, че ако постоят повече, ще започнат да идеализират.
Моето мнение е, че малко възрастни хора, поне в България, са в мир със себе си, каквото и да направиш, все за нещо ще си им крив. Като малките деца - колкото и да се стараеш и колкото да са кротки, не можеш да избегнеш някоя и друга истерия.
Добре поне, че съпругът ми има сестра, която живее в един град със свекъра и свекървата и е много свестен човек, така че тях не ги мисля. Иначе, каквито за драки и трудни характерчета, че и егоисти и патриотари,  никак не би ме очаквало оптимистично бъдеще. Да е жива и здрава зълвата, от сърце и го желая. И моите родители, да са ми много, много здрави и живи! Поне разбират, че на този етап най-доброто, което могат да ми направят, е да се грижат за себе си, и съм им благодарна за това.

Права си,Тандури,трудна тема.... 
НаШите са оЩе млади и здрави,слава Богу 
С парите някак се оправят макар,4е не са цъфнали и вързали. Когато е имало нужда съм помагала с каквото мога макар,4е на тях им е кофти и ако се наложи пак Ще го правя.
Баба ми и дядо ми засега се крепят,макар,4е всеки път като си ида и ги видя ( веднъж годиШно )ми се свива сърцето колко са остарели  Преди две седмици баба ми беШе в болница а аз го разбрах постфактум...Не искали да ме тревожат преди да съм родила 
И аз подска4ам всеки път,когато телефона звънне рано сутрин или късно ве4ер.
Много ми се иска да можех да взема наШите тук,но засега не става...Може би един ден като се пенсионират 

Е, хайде сега - като е баба няма друг живот освен да седи на пейката ли  ? Моите родители са млади (49 и 51 г) и не са критерий, ама като гледам родители на мои приятели дето гонят 60те - живот си живеят. Когато не работят, ходят на йога, гимнастика, плуване, екскурзии, музеи, излети... Като ходихме с мъжа ми на екскурзия в Италия имаше една група бабета на по 70 години и отгоре дето бяха обиколили цяла Европа и половин Африка. Мисълта ми е, не приравнявай бабите от нашето детство със сегашните - ново поколение баби расте в България 

Ами първо, защото и те родители имат, които съвсем няма да има на кой да разчитат. А ако чакат да дойдат тук след като вече ги нямат , те ще са определено във възраст, когато ще им е трудно за адаптиране. Просто си познавам хората и знам, че за повече от " гости" не мога да се надявам, няма просто да им понесе този начин  на живот. И на мен ще ми е тежко, и на тях.  Пък ние докато станем резидънт има много вода да изтече..

Е какво ги мислиш толкова, значи не са толкова стари. От нашите родители само майка ми е под 70, ама не е далеч. За раздялата - да и аз бих искала да са наблизо, не непремено в къщи обаче  . Ако бях в USA щеше да е по-трудно с дългото пътуване, ама и като сме наблизo пак не идват толкова често  .

Ами не е съвсем така меги, защото здравословните им проблеми не са свързани с възраст...

А дори и като изтече водата, първо трябва да станете американци, за да "издърпате" и тях.
Да не говорим, че дори и да го направите, пак не е кой знае какво- те няма да имат осигуровки, т.е. не дай си боже да се разболеят тук или нещо да им се случи. 
Не искам да звуча негативно, но за съжаление истината е такава.

По темата- и аз като Лени не искам да говоря-  страх ме е и ми е криво.

Моите баба и дядо са сами в България- родителите ми също не са там, баба ми падна и счупи тазобедрена става преди две години, дядо ми се крепи, но и двамата са вече стари (м/у 85 и 90 са). Как се грижи човек за възрастен близък, пък било и с пари, от разстояние, с тези плачевни български болници, корумпиран до безобразност персонал и изостанало  здравеоопазване- не ми се говори, особено пък в провинцията.

Всъщност това е може би единственото нещо, от което ми се стяга гърлото във връзка с България, нищо друго не ме тормози по този начин.

Дано са ни живи и здрави  близките, дано се крепят!   

То едва ли има някой zад граница, който да не се притеснява zа семейството си в БГ. Но идва един момент, в който неzависимо къде си, те се раzболяват и притесненията zапочват. Добре, че поне финансовите въпроси се раzреШават лесно, че ако си бях в БГ, едва ли Щях да имам таzи въzможност. Майка ми гостува, но иzдържа само 5 седмици. Като остарее съвсем не zнам какво Ще правя  .

И аз все така си мислех, ето вече съм гражданин и още се чудя какво да правя. Супер ще е, ако могат да вземат зелени карти, а после и гражданство и те, но след 6 месечен престой на свекърва ми и сега майка ми, не съм сигурна, че мога да се обвържа непрекъснато някой да живее с нас (6 месеца едните, 6 месеца другите). На тях поне им харесва - супер различни хора са, на свекърва ми й дай да се разхожда, магазини и т.н., майка ми не може да се наседи в нас - радва се на къщата, играе си с Дани, чете книги (много е доволна, че не гледа телевизия, насмогвала си на четене) - при нас помага, че живеем в града, излизаш с количката на разходка, ходиш до магазина, не трябва за всичко на кола да се качиш.

Моите родители са разведени, и двамата си имат семейства, слава богу, не са сами. Баща ми не мога да го накарам да дойде тук, той работи и няма намерение да спира - много е добре. Семейството на майка ми е друга работа, на тях помагам, но те не могат да дойдат тук заедно. Свекърите са трети - те не искат помощ, и те не могат да дойдат и двамата... абе и аз само се моля да са живи и здрави всички. 

Моята баба почина преди 4.5 г. , в деня в който бях на интервю за настоящата ми работа.  И на мен не ми казаха, за да не ме пристеснят...  
Иначе и аз като вас, сестра ми е в чужбина също, а на мъжа ми и брат му и сестра му не са в БГ... Но човек трябва да мисли позитивно!  Правиш каквото смяташ, че е най-правилно, а пък каквото има да става, ще става...