Малко трудна тема за родителите

Да сменя малко акцента на темата, макар че няма да я направя по-весела:
Замисляли ли сте се за варианта семеен адвокат в България? Не знам дали това е точно еквивалентът на юридически доверен човек, който да е наясно със семейното ви състояние и документация. Оптимизмът си е оптимизъм, но (да чукна на дърво!), всичко става.

Juturna по принцип съм съгласна че има и такива "баби" , но като цяло не са много ако се погледне напред 10 години- 60 не са 50, и дали наистина са осигурени за тези години? кое е наи доброто  . Има хора които имат апартаменти, къщи, земи, бизнес-тях не ги мисля-те са се осигурили, НО има хора на 49 които са абсолютно безработни и без възможност за работа и да се осигурят за старини-тогава какво да правят там-да им пращаме пари да ходят по музеи(това с музеите стана нарицателно де ). Да не се случва никому никои не е застрахован но моге да си на 55 и даимаш нужда от 24 часа грижи. И аз не искам да живея с родители колкото и да са добри и аз искам те да могат да си ходят сами където искат-ама няма и знам че след 5 или 10 години ако стане нещо ние сме насреща -ами децата Аз това казвам че от години го мисля и това решихме-станат ли граждани има малка пенсия и medicare и стават автоматично социално слаби-наи вече си мисля че medicare и да са при мен е по добро от която и да е възможност в БГ някой да се грижи за тях. явно ние сме наи бедните но аз не вигдам как точно нашите родители имат някаква възможност да се грижат сами и сами да се оправят финансово с техните пенсии и с годините няма да намалява а ще се увеличава Не искам да нарушавам анонимността на моя близка приятелка но общо казано маика с баба и има нужда от 24 часа гледане на 55 и 75   Иначе маика и имаше хубава работа , добра пенсия, имот-но когато състоянието е лошо става експоненциално-хоспис ако искаш 36 лева на ден....

Какво прави този семеен адвокат? Държи важните документи на семейството ли? 

Аз имам такъв адвокат, но той все пак не може да се грижи за нашите, иначе урежда каквито неща трябва по документи и т.н.  А иначе и аз като Лана, направо не ги мисля как ще се оправят в ситуацията, в която са в БГ. Дано се променят към добро нещата...

О ама вие съвсем задълбахте. Как на 49г ще пращам на някой пари за музеи  , то това почти мое поколение. Ако е здрав, де - има в БГ колкото искаш работа. А иначе и на 30 може да имаш нужда от грижи. Я отивам да си се погрижа за себе си, че аз ако имам пък нужда от грижи, не ми се мисли де ще се дява останалия народ  .

Аз се присъединявам към тебе. 

Лана, съгласна съм. Ставаше дума за това, че се изказа за жена, която не познаваш (майката на приятелката на Лени) и заяви, че е по-добре да живее в чужбина и да си гледа внуците вместо да седи на пейката пред блока. А в интерес на истината, изобщо не е задължително да седи на пейката пред блока и да се чуди какво да прави. Да не говорим, че ми е много странна идеята, че една баба ако не кръжи около внуче, а си гледа кефа е едва ли не е безполезна за обществото. За моите родители смело мога да кажа, че когато им е било времето, са си гледали децата - не смятам да ги ангажирам с второ раздаване .

охххх,трудна и тежка тема !
Все се мъча да не мисля за болести и други подобни,все си казвам,че всичко ще се подреди както трябва и когато се върнем в БГ всички ще са там -живи и здрави.Но когато се зададе празник (последния-Великден),че като ме налегне една носталгия,като почнат едни черни мисли да ми минават през главата,че като почна да рева,по 5 пъти на ден се обаждам да питам всичко ли е наред.От както съм дошла тук,направо намразих всички празници.
Какво мога да направя?Никой не ме държи на сила тук-аз съм избрала да живея извън Бг.Остава ми да се надявам и да се моля всичко да е наред.

НЪЦ  изказах се като цяло и общо. Извинявам се че конкретно е прозвучало. колко от бабите пенсионерки от БГ могат да си позволят да обикалят европа и африка Болшинството стоят на пеиката. Другите баби активно работещи под пенсионна възраст, колко от тях са добре платени... Аз говоря за другата част която е болшинство и е безработна и лошо платена. И нека не отваряме темата за дискриминация на по възрастни и жени в БГ по отношение на работа. Тук я има, а в БГ е очевадна и жестока! Специално в случая на жената ((майката на приятелката на Лени) бих се изказала така-ако отношенията маика/дъщеря са прекрасни пак не мога да сравня да гледаш едно малко дете при всички условия или да гледаш баба.  И не,не не ме разбираи погрешно-не става въпрос за ангажиране за гледане на малки деца, а планиране така че ако стане да е по безболезнено за всички.
Ако всичи сме в форума.. нека пак си говорим след десет години...

Здравейте и от мен,
Аз се присъединявам към по горното мнение - работа в България има много, но няма кой да я върши. Казвам го от собствен опит - работех в една фирма и постояно търсехме персонал и повярвай те ми желаещите бяха много малко и не защото работата е лоша или е ниско заплатена. И в същото време по статистика има 30% безработни и кафенетата са пълни. Така 4е ако си в трудоспособна възраст работа можеш да си намериш и макар 4е заплащането не е високо все е по добре от нищо.  Ина4е за нашите се притеснявам , защото знам 4е ако им се наложи да отидат на лекар дори и да имат пари, ка4еството на здравеопазването в БГ е под всякаква критика, а лекарската клетва не озна4ава по4ти нищо. Ал4ността и злобата са безпрецедентни. А има и нещо друго ние не сме възпитани да ходим по лекари или по рутинни прегледи. трябва да си на "легло" та да се сетиш да отидеш на лекар.
За моя радост мойте родители са здрави все още но имам възрастни дядо и баба, който като тръгвахме се сбогуваха с нас за последно (дано не е  ) и все пак все още се надявам, 4е ако се стигне до това да им трябва помощ все ще се намерят добри роднини или приятели

Има такова нещо. Свекърва ми в това отношение е в час, и ходи на профилактични прегледи, та и свекър ми подкарва. Моите родители започнаха да ходят (така поне казват) след сериозни агитки от наша страна. Искат също да им изследват холестерола, май в България не те канят специално на това при профилатичен преглед. Което аз не мога да допусна, при положение, че на мене от 35г. нататък започнаха да ми го изследват.  Е, помърморват, че за изследването им искали отделно някаква потребителска такса, но поне го правят. Дано не са престанали, защото "нали миналата година беше добре, то ако ще се мре - ще се мре". Не съм ги подпитвала скоро ходили ли са на профилактичен преглед, но май трябва да го направя, ако усетя подходящ момент.

Ох, това ми е другата болка. Баща ми, който е с наднормено тегло и съответните есктри високо кръвно и висока кръвна захар обяснява, че тъй и тъй ще мре накрая, щяло да е жалко да умре здрав  -- защо да се опитвал да яде по-малко сладко и да се разхожда 

Работа в България има много, но за млади хора и в големите градове.
Нали не мислиш, че е лесно в малък провинциален град за жена на 55 да си намери работа?

А, ако изместим темата за гледане от родителите (което все пак е доста деликатна тема за обсъждане в нет пространството)
Към темата - Как бихте искали вие самите де прекарате последните си години?
Мислите ли, че децата ви трябва да се грижат за вас? 
Бихте ли искали да живеете заедно с децата си?

Бих искала да имаме шанс да сме независими от децата. На този етап работим за пенсии и за това да сме подсигурени в бъдеще, стараем се да живеем горе-долу здравословно, пък каквото трябва да стане - ще стане.
Ще се стараем също да имаме някакво хоби за "третата възраст", това поддържа емоционалния тонус. Наблюденията ми върху хора над 50 години ме водят до извода, че липсата на интереси действа съсипващо, независимо дали тези хора са близо до децата си или имат внуци.
Наличието на интереси за мене е най-добрата гаранция за душевно и морално здраве.