Сядате ли на масата заедно за вечеря?

  • 2 234
  • 62
  •   1
Отговори
  • Мнения: 1 149
Отдавна ми се иска да пусна  тази тема, да ви попитам дали вие всички сядате заедно на масата да вечеряте?
На мен много ми се иска да имаме навика да вечеряме заедо ,но никак не ми се получава,защото нашия тати се прибира след20ч..След това си взема душ и..........то станало никое време.Как да държа децата гладни до тогава?
При вас как е?
Благодаря ви предварително за отговорите  bouquet

# 1
  • Мнения: 1 771
Задължително, дори изчаквам, ако се наложи.

# 2
  • Мнения: 2 957
Първо храня детето,къпем го и когато заспи сядаме двамата да вечеряме.Това е когато не съм на диета;)

Последна редакция: чт, 12 апр 2007, 00:03 от amber

# 3
  • Мнения: 1 564
И ние не можем да се съберем.Когато е нощна,мъжа ми тръгва за работа в 17.45,а когато е дневна смяна се прибира в 19.45.Остават единствено дните,когато почива. Thinking

# 4
  • Мнения: 3 423
Къпим го, ах, даже си го представих Laughing

Ние винаги вечеряме заедно.

# 5
  • в Tara
  • Мнения: 3 287
не винаги и много ме е срам затова

# 6
  • Мнения: 1 312
Първо храня детето,къпим го и когато заспи сядаме двамата да вечеряме.

И при нас е така-може и 23.00 часа да е станало-вечеряме заедно!

# 7
  • Мнения: 270
Е, недей мъчи децата, булка! Wink Таткото надали ще е щастлив, ако ги завари оклюмали, кисели и озверели....По-лошо - могат да заспят кисели и гладни... Смятам, че тоз изморен мъж би се радвал и само на твоето присъствие на масата, пък било то само да му правиш компания в случай, че си вечеряла с децата, както правим ний понякога. Т.е ако е закъснял, а пък аз съм си хапнала вече, сядаме заедно, аз нещо бъбря, той по-малко (устата пълна  Simple Smile)...

# 8
  • Мнения: 95
мда... обикновено да с чашка винце или бира (че той вино не пие)... мда папкаме заедно!!!

# 9
  • Мнения: 5 468
Нямаме такава традиция Crazy. За съжаление на мъжа ми...
Аз цял ден се въртя из къщи и гледам да мушна нещо. Шопар и половина съм ooooh!, но съм вдигнала ръце от себе си... не мога да се занимавам повече.
Той си идва, аз грухтя вече от преяждане Crazy... детето му скача на врата и иска да излязат заедно (някой да не помисли, че аз не я водя на разходка... напротив..., но тя иска с него още веднъж)... Той й угажда винаги на акъла, излизат заедно и след 1-2 ч. си идват. Той яде, аз  гледам Вип Брадър. После ляга да гледа и той, поглеждам го - заспал е. Мятам детето в кревата, поглеждам го - заспало е Joy hahaha.
Нахвърлям се на компютъра!!!!!!
 Joy

# 10
  • Мнения: 60
да винаги

# 11
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Да, вечеряме заедно. Напоследък децата хапват само салати или мляко, но пак си сядат с нас. По желание и по навик.

# 12
  • Мнения: 2 353
  Не, само детето има определени часове за хранене.

# 13
  • UK
  • Мнения: 3 959
Ами аз вече не живея вкъщи, но винаги сме вечеряли заедно и те пак заедно си вечерят. Чакаме се, татко работи до късно и като цяло тук се вечеря след 10, но понякога чакаме до 11 дори. Когато ще закъснее много той се обажда и вечеряме ние, а мама го чака, но е гадно.

# 14
  • Мнения: 1 640
Аз и детето-да;таткото-в банята,на работа или просто не яде това ,което ние си хапваме,затова излиза от стаята./Таткото е с болен стомах и по тази причина  не яде нашата сготвена  храна./Иска ми се обаче да се храним винаги заедно и по едно и също време-това е хубава традиция,според мен.

# 15
  • Мнения: 1 533
Много хубава дума - вечерям. Пак огладнях!

По темата - не винаги.

# 16
  • Мнения: 3 491
Не винаги, но напоследък започнахме да се стараем да го правим. Големият син се очертава със склонност към спазване на традиции, и понеже е чувал за социалното събитие "семейна вечеря", се трогва, когато тази традиция се спазва. Неотдавна се случи да хапнем нещо набързо, кой когато свари, за мене и баща му това няма значение, но синът каза в един момент "ей, пропуснахме нещо: семейната вечеря". А вече беше време за сън.
Та заради него се стараем, светват му очичките, като чуе "семейна вечеря". За разлика от него брат му пет пари не дава, и дори да е поканен, не винаги благоволява да седне с нас. Големият син обаче не само, че е централна фигура по време на вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.

Последна редакция: чт, 12 апр 2007, 01:08 от блажка

# 17
  • Мнения: 1 533
Големият син обаче не само, че е централна фигура по време ба вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.

Браво! Ще ви вкара в пътя! ... Че и мен, покрай вас.

# 18
  • Мнения: 3 491
Големият син обаче не само, че е централна фигура по време на вечерята, ами и държи тя да е прилична, брои дали всички съставки на хранителната пирамида са налице, изобщо, всичко трябва да е по правилата и традициите.

Браво! Ще ви вкара в пътя! ... Че и мен, покрай вас.
Ооооох, хич не е лесно за човек като мене, повярвай ми.  ooooh! Ама пуста майчина любов - мога ли да му скърша мерака на детето.

# 19
  • Мнения: 2 792
  Не, нямаме такава традиция.
 Аз обикновено вечерям с децата или поне съм на масата с тях, баща им яде в по-късни часове, дори и да е в къщи посмъртно не мога да го накарам да седне да вечеря в 19-20 ч., а и не държа, което не означава, че не се мота някъде около нас и не общуваме. При празнични поводи се прави специална подредба, дори на запалена свещ седим задължително, защото според Момчил и Димана така трябва  Crazy

# 20
  • Мнения: 3 146
Когато бях малка, адски страдах от това, че с нашите никога не сядаме заедно да вечеряме. Оттогава ми е просто фикс идея това и винаги, когато е възможно, сядаме тримата (например, мъжът ми като беше все нощна смяна, беше невъзможно). Все сме си тримата напоследък, въпреки че малкият използва това, за да ме кара да му давам накрая в устата яденето.  Laughing

# 21
  • Мнения: 261
Много хубава тема!Семейните събирания около масата,на обяд и най-вече на  вечеря са особено важно нещо за едно семейство!Една от гаранцийте за успех във възпитанието на децата и близостта в семейството като цяло.
В края на дългия ден едно събиране покрай масата, около вкусните манджи на мама и несравнимото присъствие на татко,вдъхва на децата чувство за сигурност и семеен уют ,което остава дълбоко в тях завинаги.Даже четох,че не трябва всички да мълчат и да се хранят и постоянно да им казваме ''Яж и не говори,че ще се задавиш'' ,а трябва атмосверата да е приятна и разпускаща,всеки да разказва как е минал денят му,да се посмеем и  между другото да се храним.Така децата покрай нас ще се научат да споделят какво им е на малката душичка,какво е станало днес в училище,в градината,ако са две от закачките по между им може да разберем,че вече батко има ново гадже,или че малкия пак е направил някоя беля и е потулил работата....и ей такива неща.
Много ни хареса тази  идея и я прилагаме отскоро.Е ми много по-добре се получава.Така хубаво се забавляваме,децата са щастливи ,ние също и накрая и яденето си изяждат,без постоянно да ги подканваме.
Съгласна съм,че не винаги децата могат да чакат времето за вечеря,но винаги когато е възможно го правим!Страхотно е!
Иначе с тате винаги вечеряме заедно.Това е неписан закон в нашето семейство.

# 22
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 186
Да. Изчакваме се, ако трябва.
Случва се малкият да яде по-рано, но после е пак с нас на масата Crazy

# 23
  • Мнения: 14 133
Винаги, когато е възможно.

# 24
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 192
С триста зора успях да науча един дългогодишен ерген (сега мой съпруг) да не яде на крак. С още толкова зор успявам и да закова дребния "ерген" на семейна вечеря.
Сега вече им е приятно даже.
П.П. Аз съм един диктатор в пола.

# 25
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Имаше една книга "Чаровната диктаторка". Отнасяше се за модата. Ама и на теб ти отива Mr. Green

# 26
  • София
  • Мнения: 4 867
С триста зора успях да науча един дългогодишен ерген (сега мой съпруг) да не яде на крак. С още толкова зор успявам и да закова дребния "ерген" на семейна вечеря.
Сега вече им е приятно даже.
П.П. Аз съм един диктатор в пола.

Как само ще ти задиктуват съвсем скоро... smile3508 Да видим как ще ви строява малкият диктатор Амалиус Василиевич Умний.

Стараем се да сядаме заедно около масата всяка вечер- гладни или не. Когато сме у дома през деня, задължително обядваме заедно. При специални поводи - Рождество и Великден - дори се опитваме да закусваме заедно.

# 27
  • София
  • Мнения: 4 272
Да, задължително! Всеки спира да занимава с това, което върши и сяда на масата. Това е едни от малкото моменти, когато можем да се съберем заедно и да си поприказваме.

# 28
  • в Низината
  • Мнения: 705
Първо храним детето и когато заспи, вечеряме и ние. Понякога събота и неделя закусваме заедно, но не е много често.

# 29
  • Мнения: 10
За жалост ние не сме постигнали още никакъв успех, макар че много се опитвах: хлапетата са на по 2г. и 3г. и е невъзможно просто да ги убедим дори за 5 минути да постоят на масата с нас.
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!

# 30
  • София
  • Мнения: 4 867
Моите деца са на 5 и на почти 12 години. От деня, в който храненето им спря да бъде "под час", сядаме заедно около масата. Докато бяха много малки, им давахме нещо да се занимават след като се нахранят или им позволявахме по-рано да станат от масата. Сега дори и да не са гладни, предпочитат да поседят задно с всички и да участват в разговорите.

# 31
  • София
  • Мнения: 10 825
Детето обикновено е вечеряло, но пак седи с нас на масата и похапва туй-онуй. С мъжа ми винаги вечеряме заедно... изчаквам го да се върне, независимо колко късно е това

# 32
  • някъде ... тук ...
  • Мнения: 8 186
Според мен си е до дете Thinking
Както писах, малкият(1г10м), и да е ял, пак си придърпва детския стол до масата и се катери по по него като се съберем. Не помня от кога големия (6г11м) седи с нас на масата, но и той предпочита да участва в разговора. Понякога обаче държи да гледа детско в другата стая и си обясняваме/припомняме, че у нас се държи да се съберем всички на масата Sunglasses

# 33
  • Мнения: 5 539
И при родителите ми, и при нас го има този обичай да сядаме заедно за вечеря. Винаги така се е правило, така ме е научила майка ми. На всички ни е много приятно, това е един от начините да се почувстваме семейство.
А откакто Ева порасна, и тя сяда с нас. Преди я къпехме, слагахме да спи и тогава сядахме на масата.
Сега девойката е пренесла вкъщи и един ритуал от детската градина Laughing Когато седнем около масата, задължително ще изкомандва: "Ръцете отзад!" Слагаме ръце зад гърба, после тя ни пожелава: "Приятна вечеря!" и тогава започваме да се храним. Simple Smile

# 34
  • Мнения: 46 518
Да.
Всеки ден. И ние ядем към 20-20.30 ч.

# 35
  • Мнения: 434
Задължително сядаме на масата всички заедно,това просто е неписано правило което спазваме.
Синчето е с нас на масата от момента в ,който започна да седи сам на столчето за хранене.

# 36
  • Мнения: 936
Първо къпем и приспиваме бебе, после сядаме заедно на масата към 20.30ч. Ако единият е  ял преди това , сяда пак за компания на другия.

# 37
  • Мнения: 644
Определено ДА,но чак когато заспи детето  Stop   
а това е доста късно   Close

# 38
  • Мнения: 6 167
Отдавна ми се иска да пусна  тази тема, да ви попитам дали вие всички сядате заедно на масата да вечеряте?
На мен много ми се иска да имаме навика да вечеряме заедо ,но никак не ми се получава,защото нашия тати се прибира след20ч..След това си взема душ и..........то станало никое време.Как да държа децата гладни до тогава?
При вас как е?
Благодаря ви предварително за отговорите  bouquet

и на обяд, и на вечеря сме заедно.
преборила съм се на обяд да няма работещ телевизор
вечер тв-то ме разсейва, но пак, има какво да си кажем и е приятно.

# 39
  • Мнения: 8 999
Вечеряме по двойки. Аз и мъжът ми хапваме по малко на крак, докато приготвяме вечеря за децата, защото обикновено сме гладни като хиени, а после, когато децата приключат и се оттеглят във владенията си, ние, като обслужващ персонал, дояждаме или си приготвяме нещо на бързо и за нас. Само ако съм сготвила някоя любима и на малките терористи манджа, сядаме заедно. Но през седмицата не готвя - ядем аламинути.

# 40
  • Мнения: 3 537
Рядко. Sad

# 41
  • Мнения: 4 733
Винаги. Не го смятам за прищявка, на всички ни е приятно да се събреме при положение, че цял ден не сме се виждали.

# 42
  • с/у ОколоМръсТното
  • Мнения: 19 148
стараем се и в повечето вечери успяваме.

# 43
  • Мнения: 3 491
За жалост ние не сме постигнали още никакъв успех, макар че много се опитвах: хлапетата са на по 2г. и 3г. и е невъзможно просто да ги убедим дори за 5 минути да постоят на масата с нас.
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!
Според мене има значение възрастта. Моят големият, който толкова държи на семейните вечери и всичко да е по правилата, е почти на 7. На 3 г. не е бил така, на 2 - да не говорим. Малкият, който я се включи - я не се включи, е на почти на 5г.
Аз не ги карам насила. Хубаво ми е, че големият го прави с радост, и че се получава естествено. И в живота, и в изкуството има достатъчно оправдани пародии на социално-идиличната картинка "семейна вечеря".
Бях казала и по-нагоре, стараем се заради ентусиазма на голямото дете, макар че баща им се връща късно, когато вече е минало времето за вечеря в по-нормален час.
Сутрешните семейни закуски в събота и неделя са много по-лесни за организация, и за мене имат същия смисъл.

# 44
  • При хората, които обичам
  • Мнения: 3 192
Моите са на 7г и на 3г6м. Но стоят на масата с нас от едногодишни. За тях е удоволствие да участват в приготвянето и, а после да седнат до нас и от време на време да казват "Аз съм до мама, ти си до тате", въпреки че стоят една срещу друга, което значи, че и двете са до двамата Laughing

# 45
  • Мнения: 3 491
Моите са на 7г и на 3г6м. Но стоят на масата с нас от едногодишни. За тях е удоволствие да участват в приготвянето и, а после да седнат до нас и от време на време да казват "Аз съм до мама, ти си до тате", въпреки че стоят една срещу друга, което значи, че и двете са до двамата Laughing
Вярно, и при нас  се появява този момент - кой до кого е.  Laughing

# 46
  • Мнения: 1 045
Задължително вечеряме заедно Но двамата  Peace  Понякога сядаме и с малката но предпочитам на спокойствие след като заспи   Crazy

# 47
  • Мнения: 1 400
С много редки пропуски. Като цяло от както сме семейство си е като неписан закон да сме заедно поне на вечеря. Децата от много малки са на масата с нас. И сега вече всеки си има негово си място на масата.  Laughing Гледаме новините, говорим си...

# 48
  • Мнения: 1 364
През почивните дни закусваме и през седмицата вечеряме заедно.

# 49
  • Има много детски смях.
  • Мнения: 3 152
Да не кажа голяма дума, но... ВИНАГИ, когато сме си вкъщи заедно се храним заедно.
През  седмицата- да се съберем заедно на вечеря е просто задължително. Той се прибира, аз вече съм сготвила или купила вечерята, съответно- правя салата, той слага масата ( или обратното) и сядаме.  bowuu

# 50
  • София
  • Мнения: 27
Да-стараем се!Когато таткото ни ,не е на работа се получава,когато е сме трио но пак сме заедно Simple Smile

# 51
  • Мнения: 3 268
Аз винаги сядам с мъжа ми на масата.Никога не го оставям да се храни сам.Дори да не ми се яде,просто му правя компания.Синът ми сяда с нас ако не е при гаджето.Дъщеря ни сяда ако вечерята е по-рано,но ако мъжът ми се е позабавил,тя вече е вечеряла.

# 52
  • Мнения: 534
В началото като се събрахме-не.
И най-лошият ми спомен е когато една вечер бях
умряла от глад и седя и го чакам нашия да ядем заедно,
свекито ми вика абе яж си-ще видиш че няма да забележи че си го чакала,
ама аз-не  Naughty ще го чакам.
И след час и половина  ooooh! идва моя убосник,тръшва се на масата и започва да яде
като въобще не ми обърна внимание  Shocked
Кат побеснях  #Cussing out кат грабнах чиниите с яденето и право в кофата
а той седи и  се чуди и после кат викнах  tantrum с пълно гърло  Rage и стана страшно
Но сега вече се изчакваме  1dating и даже кат му кажа яж,не ме чакай -пак ме чака  bowuu

# 53
  • Мнения: 2 407
Да, гледаме новините и папкаме.

# 54
  • Мнения: 2 609
Да, заедно вечеряме. Понякога, но много рядко, когато татито се бави храня малката, но като се прибере и седнем на масата, без нея неможе. Mr. Green

# 55
  • Мнения: 47
Да  стараем  се за  вечеря  да  сме  тримата,когато  тати  е  нощна  сме  двете  с  малката.Да  аз  правя  компания  на  мъжа  си  ако  той  е  закъснял  и  вече  съм  вечеряла. smile3525

# 56
  • СОФИЯ
  • Мнения: 4 144
Задължително - но дъщеря ми не е малка  и ако е гладна може да почака ако е нужно Naughty

# 57
  • Мнения: 49
Много бих искала да се случва често,но за съжаление нашият тати се прибира късно и ние само му правим компания.

# 58
  • Мнения: 17
това е една добра традиция,цялото семейство на ве4еря-хапват,обсъждат си изминалия ден,разтоварващо,уютно,но за съжаление у дома това е само в събота ве4ер,тогава успяваме да се съберем вси4ки.

# 59
  • София
  • Мнения: 1 775
До раждането на второто дете вечеряхме заедно. След това се пообъркаха нещата, но вече влизаме в ритъм.

# 60
  • Мнения: 583
Това е традиция в нашия дом за вечеря. Но събота и неделя си наваксваме.

# 61
  • Мнения: 157
В моето семейство това е много важно и въпреки,че и аз и таткото работим на смени много рядко не вечеряме заедно. Мисля,че това е едно от многото важни неща за добрия климат в едно семейство!

# 62
  • густо майна Филибето
  • Мнения: 8 539
Задължително сядаме заедно на вечеря. Ако децата са много гладни, давам нещо съвсем дребно, за да имат търпението да изчакат. А и съобразяваме времето с тях.

Общи условия

Активация на акаунт