Моите деца са на 5 и на почти 12 години. От деня, в който храненето им спря да бъде "под час", сядаме заедно около масата. Докато бяха много малки, им давахме нещо да се занимават след като се нахранят или им позволявахме по-рано да станат от масата. Сега дори и да не са гладни, предпочитат да поседят задно с всички и да участват в разговорите.
- Публикувана: 11 апр. 2007, 23:46 ч.
- Последно мнение: 18 апр. 2007, 01:16 ч.
Сядате ли на масата заедно за вечеря?
Според мен си е до дете 
Както писах, малкият(1г10м), и да е ял, пак си придърпва детския стол до масата и се катери по по него като се съберем. Не помня от кога големия (6г11м) седи с нас на масата, но и той предпочита да участва в разговора. Понякога обаче държи да гледа детско в другата стая и си обясняваме/припомняме, че у нас се държи да се съберем всички на масата
Както писах, малкият(1г10м), и да е ял, пак си придърпва детския стол до масата и се катери по по него като се съберем. Не помня от кога големия (6г11м) седи с нас на масата, но и той предпочита да участва в разговора. Понякога обаче държи да гледа детско в другата стая и си обясняваме/припомняме, че у нас се държи да се съберем всички на масата
И при родителите ми, и при нас го има този обичай да сядаме заедно за вечеря. Винаги така се е правило, така ме е научила майка ми. На всички ни е много приятно, това е един от начините да се почувстваме семейство.
А откакто Ева порасна, и тя сяда с нас. Преди я къпехме, слагахме да спи и тогава сядахме на масата.
Сега девойката е пренесла вкъщи и един ритуал от детската градина
Когато седнем около масата, задължително ще изкомандва: "Ръцете отзад!" Слагаме ръце зад гърба, после тя ни пожелава: "Приятна вечеря!" и тогава започваме да се храним. 
А откакто Ева порасна, и тя сяда с нас. Преди я къпехме, слагахме да спи и тогава сядахме на масата.
Сега девойката е пренесла вкъщи и един ритуал от детската градина
Когато седнем около масата, задължително ще изкомандва: "Ръцете отзад!" Слагаме ръце зад гърба, после тя ни пожелава: "Приятна вечеря!" и тогава започваме да се храним. 
Отдавна ми се иска да пусна тази тема, да ви попитам дали вие всички сядате заедно на масата да вечеряте?
На мен много ми се иска да имаме навика да вечеряме заедо ,но никак не ми се получава,защото нашия тати се прибира след20ч..След това си взема душ и..........то станало никое време.Как да държа децата гладни до тогава?
При вас как е?
Благодаря ви предварително за отговорите
На мен много ми се иска да имаме навика да вечеряме заедо ,но никак не ми се получава,защото нашия тати се прибира след20ч..След това си взема душ и..........то станало никое време.Как да държа децата гладни до тогава?
При вас как е?
Благодаря ви предварително за отговорите
и на обяд, и на вечеря сме заедно.
преборила съм се на обяд да няма работещ телевизор
вечер тв-то ме разсейва, но пак, има какво да си кажем и е приятно.
Вечеряме по двойки. Аз и мъжът ми хапваме по малко на крак, докато приготвяме вечеря за децата, защото обикновено сме гладни като хиени, а после, когато децата приключат и се оттеглят във владенията си, ние, като обслужващ персонал, дояждаме или си приготвяме нещо на бързо и за нас. Само ако съм сготвила някоя любима и на малките терористи манджа, сядаме заедно. Но през седмицата не готвя - ядем аламинути.
За жалост ние не сме постигнали още никакъв успех, макар че много се опитвах: хлапетата са на по 2г. и 3г. и е невъзможно просто да ги убедим дори за 5 минути да постоят на масата с нас.
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!
Та имам един въпрос към семействата, които сядат заедно да вечерят: колко големи са децата ви? Дано и за нас има надежда, като пораснат децата!
Аз не ги карам насила. Хубаво ми е, че големият го прави с радост, и че се получава естествено. И в живота, и в изкуството има достатъчно оправдани пародии на социално-идиличната картинка "семейна вечеря".
Бях казала и по-нагоре, стараем се заради ентусиазма на голямото дете, макар че баща им се връща късно, когато вече е минало времето за вечеря в по-нормален час.
Сутрешните семейни закуски в събота и неделя са много по-лесни за организация, и за мене имат същия смисъл.
Моите са на 7г и на 3г6м. Но стоят на масата с нас от едногодишни. За тях е удоволствие да участват в приготвянето и, а после да седнат до нас и от време на време да казват "Аз съм до мама, ти си до тате", въпреки че стоят една срещу друга, което значи, че и двете са до двамата