Предполагам, че много бременни жени се чувстват по този необикновен начин, по който аз от известно време,но не подозирах, че ще настъпи такъв обрат в усещането от първите 3 месеца, когато живеех , за да повръщам , да се нервирам и да плача...Позволете ми да споделя малко магия с вас 
и да пожелая на всяка жена, която не се е докоснала до това усещане, да й се случи
След много тежки житейски препятствия ( раздялата с биологичния баща на детето ми),цялата болка около това събитие , лежане за задържане с опасност за детето и за мене ( вследствие на целия преживян ужас), и след изписването ми - разбирайки от колеги на работата ми, че този човек подържа и е подържал връзка с друга жена, още преди официално да се разделим, аз успях да издържа. Успях да издържа от обич. Напук на всичко случило се и на всички, които ме изоставиха в най-тежкия момент, напук на жестокото предателство ( защото всяка жена,която е обичала, знае 4е от изневярата няма по-голяма болка) .Някаква непозната, непосилна чиста любов завладя цялото ми същество с напредването на бременността. Всяко ритниче на малкото ми момче сякаш ми праща мощна сила, която ме прави непобедима мама Сутрин ставам по-бодра отвсякога, въпреки 4е е към 6 и 30,стисвам зъби и започвам динамичния си ден- работа , ходене по работи , здраво учене за 12те ми предтоящи изпити , разходки с приятели ...Имам чувството , че мога да издържа цял ден и успявам да свърша всичко каквото трябва. В огледалото виждам някакво необикновено силно момиче.Всички около мене ми казват , че съм станала по-красива, с по-меки черти. Незнам, но се чувствам страхотно- когато вървя по улицата , коремчето ми привлича усмивките на всички. А доста налятия ми бюст, който ве4е в жегите няма къде да го скрия среща възхищението в очите на мъжете И така болката се превръща във вътрешна сила да продължа напред заради най-голямата любов , която изживявам.И когато сълзите ми започнат да напират неудържимо ,малките ритничета, които се провират къде ли не из коремчето ми, ми забраняват да страдам , сякаш ми казва : "Мамо, нали ми обеща да си силна заради мене". Това е най-голямото предизвикателство за мене- да се справя с вси4ко това.И успявам Успявам когато мислено кажа на бебо, че го обичам, да доловя мърдането му из мене , когато хапвам нещо , да го усещам как одобрително ме изритва или продължително и болезнено се върти ( а с него и коремчето ми ) , когато се тревожа за нещо.Невероятна магия има в тези ритничета , нали момичета , специална, магия само за двама , най-силната, най-човешката и най-изцеляващата всичко .
и да пожелая на всяка жена, която не се е докоснала до това усещане, да й се случи След много тежки житейски препятствия ( раздялата с биологичния баща на детето ми),цялата болка около това събитие , лежане за задържане с опасност за детето и за мене ( вследствие на целия преживян ужас), и след изписването ми - разбирайки от колеги на работата ми, че този човек подържа и е подържал връзка с друга жена, още преди официално да се разделим, аз успях да издържа. Успях да издържа от обич. Напук на всичко случило се и на всички, които ме изоставиха в най-тежкия момент, напук на жестокото предателство ( защото всяка жена,която е обичала, знае 4е от изневярата няма по-голяма болка) .Някаква непозната, непосилна чиста любов завладя цялото ми същество с напредването на бременността. Всяко ритниче на малкото ми момче сякаш ми праща мощна сила, която ме прави непобедима мама
Сутрин ставам по-бодра отвсякога, въпреки 4е е към 6 и 30,стисвам зъби и започвам динамичния си ден- работа , ходене по работи , здраво учене за 12те ми предтоящи изпити , разходки с приятели ...Имам чувството , че мога да издържа цял ден и успявам да свърша всичко каквото трябва. В огледалото виждам някакво необикновено силно момиче.Всички около мене ми казват , че съм станала по-красива, с по-меки черти. Незнам, но се чувствам страхотно- когато вървя по улицата , коремчето ми привлича усмивките на всички. А доста налятия ми бюст, който ве4е в жегите няма къде да го скрия среща възхищението в очите на мъжете И така болката се превръща във вътрешна сила да продължа напред заради най-голямата любов , която изживявам.И когато сълзите ми започнат да напират неудържимо ,малките ритничета, които се провират къде ли не из коремчето ми, ми забраняват да страдам , сякаш ми казва : "Мамо, нали ми обеща да си силна заради мене". Това е най-голямото предизвикателство за мене- да се справя с вси4ко това.И успявам Успявам когато мислено кажа на бебо, че го обичам, да доловя мърдането му из мене , когато хапвам нещо , да го усещам как одобрително ме изритва или продължително и болезнено се върти ( а с него и коремчето ми ) , когато се тревожа за нещо.Невероятна магия има в тези ритничета , нали момичета , специална, магия само за двама , най-силната, най-човешката и най-изцеляващата всичко . 
-но така чувствам бебето с мен и се уверявам,че е добре,понеже и аз преживях доста емоционални сътресения през бременността-загуба на близък приятел,загуба на скъп роднина,изнервящата ме черногледа майка........но явно животът е по-силен от всичко 
наистина е така, наистина е магия, която не може да се опише с думи, желая ти леко раждане и прекрасни мигове с бебчето, и да си все така силна и в отглеждането му 
)дали е добре 
Пожелавам ти най-хубавото и добричко бебе, всъщност не - пожелавам ти да е живо и здраво - че ще е най-хубавото, то е ясно. Колкото за добричко, искам да ти кажа, че отначало ще ти е много трудно и ще има моменти, дето ХИЧ няма да е добричко! Няма да разбира нищо, само ще плаче и ще се чувстваш по-сама отвсякога (аз така се чувствах, въпреки че имам мъж до себе си)! Чак сега, когато ти пиша - бебо е на 3 месеца, усмивките, гукането ще те направят по-щастлива, отколкото който и да било мъж! И това не са просто банални думи, а е истина! Просто ще трябва да имаш търпение, но запомни, че не след дълго пак ще си щастлива!
(какво ще е бебчето - да не съм сбъркала цвета!) 
То и на мен бяха казали момченце! 
защото сега е 1000 пъти по-трудно да се справяш да се справяш с тежкия живот , да живееш самотна и да възпитаваш и дете . така че- кураж на всички 
) .така че - кураж! животът ни продължава - с още едно сърчице в нас 
много. Аз по цял ден на работа после изморен при моите родители. В седмицата пет дена можехме да се виждаме, почти всеки ден след работа аз ходех при нея, а събота и неделя тя идваше в къщи.
и едно здраво,красиво и обичано от двама бебче!!!! 
slavunder,това,което си писала са...пълни глупости 
лелеее мн се изненадвам от мисленето на такива като тебе...била го лъгала,4е не може да забременее,леле...много глупаво от твоя страна,една моя приятелка така разбра,че е бременна в 4-я месец,защото лекарите я убеждаваха,че...едва ли някога ще може да има деца,а той..сам е виновен,че е свършвал там дето не трабва...ти си...адски странна...направо съм възмотена от глупавото ти изказване!!!!жената не може да накара 1 мъж да и направи бебе,нали се сещаш,но...ЕДИН МЪЖ МОЖЕ ДА НАПРАВИ,БЕЗ ЖЕНАТА ДА ИСКА!!!...ОФФФ,НЯМАМ ДУМИ ЗА КАЗАНОТО ОТ ТЕБ... 
) дойде от разговор с майка ми, която незнаеше нищо за това и се шокира като разбра от него. баща ми, който като на мъж можех да му кажа само : ''пак бях на лечение, трябват ми пари.''..знаеше просто 4е имам тежки гинекологични проблеми и не беше особено наясно какво става с мен. няма значение, аз никога не исках да ми помагат и да знаят , имах нужда единствено от бащата на бебето си .
, къде ще си ти тогава? сред мислите си, обиден все още и държащ на своето си някъде там, докато детето което твърдиш че обичаш, има нужда от теб...не разбирам тази позиция , може би защото го нося в мене и нито за минута не мога да си помисля живота без него. но дори и да не бях бременна и да не беше за моето дете, пак нямаше да я одобря . 
