Публикувана: 15 апр. 2007, 19:14 ч.
Последно мнение: 23 май 2007, 17:50 ч.

Магията на малките ритничета

3 781
102
1

# 75 8 май 2007, 04:42 ч.

Мнения: 340

Цитат на: ProstoAz в пт, 04 май 2007, 14:06

Ако ми позволите и аз да кажа нещо...да се понамеся?...

Първо към kandidat_tati ... Нося бебето си вече три месеца... и съм безумно щастлива.21 години навърших точно преди седмица! Никога не съм се чувствала объркана по отношение на детето си и не мисля,че това е било правилно от твоя страна - да показваш,че си уплашен.Все пак не е забременала сама.Ами ако и нея я е било страх...

Извинявай, теб също не искам да те засегна, но това ми прилича на удар под кръста. Или мерене на неща, които не могат да се сравняват. Всеки човек има право да се чувства объркан и да има нужда от обмисляне. Според мен е по-важно

1.като вземе решение, то да е искрено - примерно в такава ситуация - оставам и се женим не заради бебето, а защото те обичам. Смятам също, че всеки човек има право на това... да бъде обичан на първо място, а после да идват децата. Това е естествената семейна йерархия. Децата са 'по-малки' от съпрузите, внуците са по-малки от децата... за да се получи истински щастливо семейство. Психолозите и психотерапевтите са го постулирали.

И 2. След като вземе решение, как продължава нататък - държи ли си на него, усеща ли се, че го иска, дава ли каквото може от себе си. Отново с уговорката без да се мерим и сравняваме. Все едно можем да го изискваме, когато става дума за любов. Там даваш без да мислиш и получаваш без да очакваш. Ако всичко е от сърце, то е достатъчно и достойно.

И аз забременях на 20, двамата имахме своите колебания и притеснения. Има хора, за които тази възраст е напълно нормална за създаване на семейство, но има и други, които се чувстват млади и неподготвени. Но животът показва кой за какво е достоен. Някои детайли може да предизвикат афект в единични ситуации, това е нормално, и на мен ми се е случвало. Но докато двама имат желание да са заедно, почти всичко се преодолява, подробностите се забравят.

# 76 8 май 2007, 08:28 ч.

Мнения: 424

mnogo qsno 4e wseki ima prawo da bude obi4an na purwo mqsto zaradi sebe si , a ne zaradi deteto, 6oto w krainma smetka az ne sum ma6ina za rajdane na deca, za da buda obi4ana za towa, a 4owe6ko su6testwo i jena.
nqma smisul istoriqta da se ni6ti powe4e. nie nqma da sme zaedno. nikoga.ne iskam powee4e da stradam zaradi tozi 4owek, ne iskam da mu prosq lubow. ponqkoga horata se razbira 4e ne sa 1 za drug w prekaleno wajni momenti, no fakt e 4e se razbira.
fakt e su6to i 4e 6tom nq nqkoi drugi ne im puka,za6to na men trqbwa da mi puka...zeleni ili umni glawi- wse taq - fakt e 4e 1 semesitwo we4e e razbito za dobro ili lo6o. i nqma wru6tane nazad

# 77 8 май 2007, 08:45 ч.

Мнения: 421

puh golqm ... не се засягам,защото съм обмислила казаното преди да го напиша.И в превод то е близо до твоето - всеки има право да бъде обичан! Естествено,ако не ссъм обичала таткото на бебето си,а то е станалоспонтанно ей така,щеше да ми тряба време за да не съм объркана. Това,да имаш притеснения и страх от новото е едно,но да искаш от другия 1 седмица време да обмислиш нещата,мисля,че е прекално. Ако на мен,нашият татко,ни беше казал "Оо,бременна си,ами трябва ми сега 1 седмица да си обмисля нещата",дори да вземе решение да е с нас...трявмата от тези думи би ми оставила тряйни поражения.Това съм искала да кажа,а не,че е ненормално човек да има малък страх от неизвестното.

# 78 8 май 2007, 09:27 ч.

Мнения: 424

''"Оо,бременна си,ами трябва ми сега 1 седмица да си обмисля нещата",дори да вземе решение да е с нас...трявмата от тези думи би ми оставила тряйни поражения.''

imenno mili4ka!towa podkopawa lubowta jestoko, a toi dori ne go i useti kato negowa gre6ka, ne go ot4ete kato ne6to koeto mi pri4ini bolka...

# 79 8 май 2007, 13:00 ч.

puh golqm, благодаря много за думите!
Мисля си, че наистина всичко е загубено вече! С колкото и мъка да го казвам.
Много тайно и силно се надявах, че малкото ангелче като се появи ще ни помогне да изтрием болката. Да се върне доверието и грижите около него да ни сближат. Но не. Тя не беше готова да признае грешките си, както никога не е била готова. Исках да живея с нея. Исках го повече от всичко. Това се бе превърнало в моя мечта. Бях започнал да си представям какъв хубав живот ни чака и не само заради детето. А заради чувствата ни. заради голямата любов. Когато се разделихме непрекъснато й казвах, че аз искам да съм баща на детето, без значение какъв статут имаме двамата, защото искам да бъда такъв. Не само по празници или съботите.Искам въпреки всичко да бъде до нея като баща на детето, да й помагам, да се грижа за тях- дори и не в началото като съпруг( бях сигурен, че ще бебето ни ще ни събере)- а тя не!
казва, или сега приемаш всичко, и се връщаш или забрави за детето!
тя не мисли за него, тя мисли единствено за себе си, защото ако мислеше за него щеше да направи всичко за него да е добре и да има баща. А не след години да й казва какви си ги вършила, защото ако моята беше постъпила така с мен, аз бих попитал!
Благодаря на тези, които се опитват да ни помогнат със съвети.
Съжалявам, не пред нея, а пред себе си, че допуснах да ме шантажира така!
благодаря Ви

# 80 8 май 2007, 13:04 ч.

Цитат на: samodiwa в вт, 08 май 2007, 09:27

Тази седмица я исках просто да избистря съзнанието си. През цялото време бяхме заедно и я подкрепях. Просто в семейството ни бяхме претърпяли голяма загуба и всичко дойде на веднъж. Точно в тази седмица прекарахме 8-ми декември заедно. да каже какви грижи полагах тогава за нея. как и говорех за бъдещето. да каже след тази седмица какво правех за нея.

но не, няма да каже

# 81 8 май 2007, 13:59 ч.

Мнения: 424

''да каже след тази седмица какво правех за нея. ''-iztormozi me do takwa stepen , 4e DA SUJALQWAM 4E nosq twoeto dete...

''Съжалявам, не пред нея, а пред себе си, че допуснах да ме шантажира така!''
mislq 4e ti be6e tozi koito uj iska6e da e blizo do deteto i da sme zaedno- az ti kazah samo 4e nqma da mi dowtasa6 po wreme na rajdaneto samo za da si lepne6 imeto i da ima6 nqkakwi prawa sled towa. NA MEN NE MI TRQBWA6 WKU6TI, razbira6 li? az se oprawqm dosta stabilno i sama , a i ne te obi4am. ti be6e tozi iska6e ne6to i az prieh , kazah ti - ela , 6te se opitwame da sugradim ne6tata, az sum prostila i .t.n....

a detenceto 6te si ima ba6ta i nqma da me pita kakwi sum gi wur6ila. samo 4e nqma da si ti, a nqkoi dostoen 4owek, ne predatel ili mamino sin4o, iskam istinski muj za ba6ta na deteto mi koito 6te go nau4i da e muj a ne da si plue na petite pri opasnost...

# 82 8 май 2007, 14:06 ч.

не ме обичаш? защо не ми каза? защо казваше друго?
защо Мария?

# 83 8 май 2007, 14:09 ч.

Мнения: 424

nie ''bolnite mozuci'' kakto me nare4e ne sme sposobni na takiwa 4uwstwa...

# 84 8 май 2007, 14:17 ч.

Мнения: 424

tyi kato wh kutiq e prepulnena i ne polu4awa6 ls, ti podigrawa6 li mi se s poslednoto si ls??????

# 85 8 май 2007, 20:41 ч.

Мнения: 194

kandidat_tati тя е права вие мъжете какво искате...да не казвате нищо със сигурност сега,да не поемате никаква отговорност,а...някога...кога някога..и ти ли си достоен????детето щяло да пита...тя е права,няма да пита защото ,ще има баща,които винаги ще е до него,а не само когато му скимне!!!!не...наистина се изненадвам от наглостта на мъжете,и..не виждам с какви очи я обвиняваш...!!!!!!!!!и...хайде оставетете момичето сама да реши,вие бихте дали шанс...да бихте и сте дали,но..с;ед като не познавате човека до нея..оставете я сама да реши!!!!!!!!!достоен е този...,който не бяга и след време да се сети,защото,ние жените през това време не можем да избягаме като вас..и е нормално...някога като се вурнете...вече да е късно,защото през това време,когато сме се чувствали уплашени и сами..вас ви е нямало...ето,това,ще кажем на децата като питат за вас!!!това заслужавате..да знаят истината,защото...вие така сте решили!!!!!!!!!!

# 86 9 май 2007, 05:52 ч.

Мнения: 2 149

невероятно изказване,благодаря ти:))аз в момента чакам да ми зачестят контракциите и отивам в клиниката,помогна ми много написаното от теб:)) Hug

# 87 9 май 2007, 09:11 ч.

Мнения: 421

И аз ня наколко пъти забелязвам повече вината у теб kandidat_tati. За жалост,вие мъжете сте по-повърхностни и не забелязвате,когато късате нишката.Може би не сте виновни,но и жените на са лъжни до край да правят компромиси.Ако нишката м/у вас се е скъсала,няма нужда да се напъва да става нещо,което е обречено Все пак,на Самодива и е десетки пъти по-трудно...както винаги им е било на самотните майки.Явно,че колкото и да се опитвате да намерите вината по между си...няма да успеете.Вашите истини са различни и такива ще си останат...най-вероятно.Затова научете се да бъдете щастливи поотделно.

Моят баща (не го усетих да е такъв до десетата си годишнина...) след това изчезна и се появяваше от дъжд та на вятър.Откакто станах на 13-14 за да се виждаме - ходех аз при него,аз го търсех,аз му звънях...Сега продължава да е така,но вече му е безкрайно болно и реве,че е самотен! А майка ми е най-щастлливата жена...Така,че важно е да се замислим за наистина важните неща.

# 88 9 май 2007, 10:55 ч.

Мнения: 194

mery79 не разбрах моето изказване ли ти е помогнало,ще се радвам,ако е така!надявам се да не съм обидила никого,но...тъй като и аз преживявам същото и ...полудявам от наглостта и безочието на мъжете!!!