Магията на малките ритничета

Ех, младост, че младост-само това ми иде да кажа от пиедестала на моите 36 години.
Друго няма просто какво да е.
Вижте, я вземете, че си седнете на каквото трябва........има една приказка, която казва'Не предизвиквай Господа". Да ме прощавате, ама точно това правите.
А че мъжете узряват бавно и по-бавно осъзнават някои неща-това ви се подписвам под него с 3 ръце. Като жена на мъж, който почти би могъл да ви е баща по възраст.
Самодива-наличието на повечко хормони през бременността понякога замъглява ясната мисъл. Спрете да търсите само вашето си, оттърсете се от егоизма си, ясно е, за нас, жените, е отредена по-трудната житейска част, но няма как-носим си кръста. Помисли си само, че един ден, ако имаш син, и той би могъл да изпадне в подобна ситуация.
Много изписах....даже не знам как я намерих тази тема, вече почти не влизам в Майките, защото "подписът"ми е във възрастта на първия пубертет, ъака да се каже. Дано постингът ми да ви помогне да намерите пътя към себе си-и към другия-а един ден да се чудите на самите себе си как сте натворили на младини сапунка а ла мехикана.

Съжалявам, че ще го кажа, но не мога да премълча. Аз виждам вината у Самодива. Какви са тези лъжи за рак? Какви са тези съдебни заповеди? Какви са тези комуникации - роднини да разрешават нещата между вас?

Защо си му казала, че трудно ще забременееш? Не си ли го подмамила по този начин да не се пази много? Защо не си му дала време да се подготви? Защо ти искаш толкова много от него, като ти самата нищо не даваш?

Момиче, спри сериалите и се научи да пишеш на кирилица. А след това си помисли колко болка причиняваш на хората, които те обичат. И следващия път преди да кажеш нещо, първо помисли. Разбирам те, че хормоните са ти в повече, ама нещо си слънчоглед партия - обръщаш се натам, където виждаш подкрепа и обич. Не бъди егоист в любовта, ако искаш да ти се получи.

Успех на кандидат - тати. Боя се, че заканата никога да не видиш и чуеш детето си не е реална, а те чака едно дълго и болезнено изнудване.

Ти си прекрасен човек,силен,борбен и честен.Аз нямаше да мога сигурно да се справя като теб в това положение.Желая ти много любов и много щастие.Ти ге заслужаваш 

  slavunder,това,което си писала са...пълни глупости  !!!ти сякаш не си жена...  лелеее мн се изненадвам от мисленето на такива като тебе...била го лъгала,4е не може да забременее,леле...много глупаво от твоя страна,една моя приятелка така разбра,че е бременна в 4-я месец,защото лекарите я убеждаваха,че...едва ли някога ще може да има деца,а той..сам е виновен,че е свършвал там дето не трабва...ти си...адски странна...направо съм възмотена от глупавото ти изказване!!!!жената не може да накара 1 мъж да и направи бебе,нали се сещаш,но...ЕДИН МЪЖ МОЖЕ ДА НАПРАВИ,БЕЗ ЖЕНАТА ДА ИСКА!!!...ОФФФ,НЯМАМ ДУМИ ЗА КАЗАНОТО ОТ ТЕБ... ИЛИ..ОСВЕН ДА СИ НЯКОЯ ПРИЯТЕЛКА НА kandidat_tati...това е другото обяснение!!! УЖАССССССС!!! 

Личи си, че си 86 набор.....едно време им бях класна.
Вземи, та се опитай малко да вникнеш в мелодрамата, та тогава пиши възмОтена.


Ето това, Пете, прочете ли го?
Апропо, темата вече май става подходяща по-скоро за ДиС...или за Клюкарника. Далече сме вече от идилията на първите ритничета.

''Далече сме вече от идилията на първите ритничета. Embarassed''

да. доста се отдалечихме от малките ритничета . особено аз през последната седмица тотално загубих магията .
вследствие на всичките нерви и цялата мъка от положението, пак влязох в болница със започнал родилен процес , кървене ...слава богу ( или защо по дяволите, още ли имам да се мъча...) ме оправиха, спряха бебето с лекарства защото е малко и ще умре ако се роди сега...но това е за друга тема .
първо , искам да кажа на Славундер да не напада петето86 по този начин...най-малкото защото тя също е сама майка и мисля , че не заслужава някой да я напада, защото е защитила някойси .
а сега на въпросите към мен, защото мисля, че някои неща са станали неизяснени:

''Защо си му казала, че трудно ще забременееш? Не си ли го подмамила по този начин да не се пази много?''

като мъжа, който беше всичко за мене 3 години и най-близкия човек, му казах това, което и на мен ми каза лекарят ми , въведох го в кошмара, в който и мен ме бяха вкарали. бяха ми обяснили ,че освен раната на шийката пап3та степен , ( което на мен ми го обясниха:''имаш туморни разпространения по шийката, може да засегнат цялата ти матка ако не правиш каквото трябва''.
бях съсипана. незнаех , че това се лекува и много жени преминават през това. с моята майка нямах конакт- не споделях, тъй като тя ми е мащеха и доста жестоко се карахме, тя така и не разбра нищо , не поговорихме по женски, за да ме успокои.
още като разбрха за всичко това , и освен за туморните образования , за тежко възпаление на тръбите , едната от които запушена и без обещаващо бъдеще да мога да стана майка скоро ( докторът ми каза: най малко 2 години ще трябва да минат в леч1ение , за да те оправим, а за тръбата ще може и операция да се наложи...)
аз спрях да му вдигам телефона-на таткото на бебето имам предвид . написах му имейл, че не бива повече да се занимава с мене, защото не исках той да страда покрай мене, не исках да се мъчим някой ден да имаме дете и аз да не мога , защото го обичам адски много и не ме беше грижа , че ще съм сама, аз исках да съм сама, но не и той да се измъчва...ако го бях манипулирала, може би щях да заплача и да кажа- остани до мен, сега имам нужда от грижи...но не го направих.той остана , защото ме обичаше.заживя в кошмара, защото знаеше, че въпреки, че го гоня, имам нужда и сама няма да се справя, за което му бях много благодарна ..лечението си минаваше , ту с подобрение, ту с някакво последващо възпаление, докато 1 ден аз не се примирих тотално , че скоро няма , а и не е нужно да ставам майка. знаех, че той скоро няма да е готов .идеята, че съм го излъгала за всичко, ( макар4е този 4овек го преживя с мен и нз как може да го накара да мисли 4е е било лъжа  ) дойде от разговор с майка ми, която незнаеше нищо за това и се шокира като разбра от него. баща ми, който като на мъж можех да му кажа само : ''пак бях на лечение, трябват ми пари.''..знаеше просто 4е имам тежки гинекологични проблеми и не беше особено наясно какво става с мен. няма значение, аз никога не исках да ми помагат и да знаят , имах нужда единствено от бащата на бебето си .
така че - колкото шокиран беше той при 2те 4ертици на теста, толкова бях и аз. нека признае, 4е първите ми думи бяха пълни с непукизъм и отричане ( ''а , това пък изобщо не е възможно''), не можех да повярвам ( и се страхувах , защото знаех смътно , че рано или късно ще остана сама с бебето...защото той не е готов)...колкото ''подмамен '' беше той, толкова бях и аз , само че от лекарите, от съдбата , с разликата , че аз не приех това като подмамване, а като моето първо дете от голямата ми любов ( тогава) , а той беше на съвсем различна позиция, която се уморих да обсъждам.


''Какви са тези комуникации - роднини да разрешават нещата между вас?''
ами на този въпрос и аз се тръшках да си отговоря -неговото семейство имаше голямо желание да изяснява неща с моето ( дори не само с мен), идваха да ме клеветят докато ме няма ( даже не в очите) пред родителите ми , че ...съм била пушила ( брей, какъв грях да пушиш на 21 , все 1 нашите не знаят...), че съм била лъжкиня  , материалистка ,...донесоха всичките ни имелйли между мен и голямата ми и най-ве4е ''вярна'' любов , които той беше разрешил да се ка4ат на дискета, за да видят родителите ми ей така - какви ги говоря като съм бясна ( ???!!!) .така 4е комуникацията на хора от 9то коляно , които се набъркаха дойде от другата страна. за съжаление вследствие на това предателството с имейлите дойде 1вия път в който влязох в болницата за задържане и тогава дойде възбраната именно срещу опити от тези роднини негови да не ме торзмозят пове4е.
не исках нищо от тях,просто да уважат състоянието ми и да покажат, 4е поне малко държат на живота на бъдещото дете, и да не ме тормозят пове4е. бяха като настървени животни, понякога сама ми ставаше жал за мене. докато бях в болницата , разбрах 4е детето както се развиваше едри4ко е престанало да се развива нормално откакто по4наха проблемите ни...страхувах се 4е някой ще дойде да ме тормози и в болницата, но се 4увствах малко по сигурна отколкото навънка. слава богу, възбраната даде ефект - дойде удобна и за двете страни- торзмозът от роднините му престана и те се скриха зад нея, за да не се поинтересуват никога пове4е как е носачката на така ''желаното'' им първо вну4е...
''Защо ти искаш толкова много от него, като ти самата нищо не даваш?''
всъщност, аз не искам от него , аз свикнах да живея сама ...той иска да идва да вижда детето, когато реши , без да живее с нас ,което е :
1) вредно за детето- което ще се привърже в един момент , когато запо4не да разбира и ще се измъ4ва , когато този човек реши , че си отива вкъщи. мисля, че е даже жестоко за детето този начин на живот.
2) несправедливо спрямо която  да било майка в систуацията ( тя не спи по цяла нощ, трепери за всяка нова пъп4ица, прокашляне, ) а той идва, когато може и има нужда за да се зареди с щастието да бъде баща за няколко 4аса, но после си тръгва да си отпо4ине, да поспи у тях, да отиде да поиграе карти или каквото и да е от нормалния му живот . мисля че е доста непсраведливо- получава толкова много, на такава малка и унизителна цена.
аз мисля , че дадох достатъчно като бях готова въпреки всички гадости и предателства, които ми причини и връзката му с друго момиче, да му дам шанс, да дам шанс на трима ни . и се учудих на себе си  той обаче се беше появил , за да продължи с обвиненията и да ми изтъкне в очите колко нищо не означавам за него- неща, които така или ина4е ве4е ми ги беше показал с поведението си , да продължи с злобата в себе си , опитвайки се обаче да бъде добър , за да си извоюва достъп до детето.
изнудване няма да има, защото изнудва човекът , който е в искащата позиция, този , който се нъждае от нещо, но не може да го получи по друг начин, затова започва да изнудва. както казах вече, в мен е всичко, което искам . сърцето ми, което го искаше и него , обичаше го , плачеше за него, криеше , прощаваше , когато той се чудеше иска ли или не да е с мене ...когато говореше унизителни неща зад гърба ми ...и това сърце беше нарично много благородно и човечно сърце че му е прощавало- умря. така че, изнудване няма да има  поне няма да е от моя страна...



п.с. между злобата , излизаща от всяка дума на това момче , студения му тон, желанието да ме стъпче колкото се може по-жестоко за неща, които и той знае, че не съм направила, аз видях неговата болка. дали защото майчинството прави момичетата по-интуитивни и състрадателни или защото винаги бях обичала този човек и нямаше как да не го разбера , аз видях колко много ме мрази. и бях готова да умра, ако от това щеше да му олекне. той обаче не видя моята болка:) тази, която като трън може да ти избоде очите , която избожда очите на всички хора . или може би я виждаше и се радваше , че я преживявам...няма значение, мъчно ми е , че неговата несигурност и обърканост са застрашаващи за моето дете и няма да позволя то да бъде с ''почасов татко'' който не иска да живее с нас. ами ако нещо се случи с детето през нощта , недай боже , къде ще си ти тогава? сред мислите си, обиден все още и държащ на своето си някъде там, докато детето което твърдиш че обичаш, има нужда от теб...не разбирам тази позиция , може би защото го нося в мене и нито за минута не мога да си помисля живота без него. но дори и да не бях бременна и да не беше за моето дете, пак нямаше да я одобря .

е това се казва лакомо бебе мойто - от много отдавна ми се дояждаха череши  и сега като си взех да ям , бебо застана в едната част на коремчето и започна да раздава такива не ритничета, ами направо шутове от щастие, че направо ме уморява  на вас реагира ли ви така бурно на храни?

Моето обичаше да пие кафе-като мама си. Мене ме риташе вечер, като легнех на една страна, щото....му стеснявах жизненото пространство.....и подскачаше, а аз си мислех, че го задушавам.

ха, и мойто се бунтува като почна да пия кафе  аз си мисля, че го превъзбуждам и затова започва да си играе  а за лежането настрани- мисля, че им е по удобничко, защото по гръб съвсем ги смазваме  и те нас, най-вече 

на мен също от много време ми се ядаха череши и сега...от няколко дни не мога да спра да хапвам то....определено им се радва и доста шава от щастие

къде се загуби, пете , точно за тебе си мислех тия дни аз известно време бях в болница и затова ме нямаше  но сега пак съм на линия .и сега като прочетох за черешите пак- ммммм , как жестоко ми се дояде  кой да пращам сега в това време 

     
И от мен така,бъди много щастлива!

Опа!Сега прочетох цялата тема и  ми се иска да кажа още нещо.
На 21 години кръвта бушува и  много пъти сме доста крайни и несговорчиви.
Според мен,можете да напрвите много глупости,за които някой ден горко ще съжалявате.И двамата.
Самодива,може би трябва да обмислиш малко по-спокойно и разумно  нещата?Не виждам вината само в единия,ако разбираш какво имам  в предвид.Като цяло май сте много недозрели за брак,но в случая ви ,ще трябва да се опитате да пораснете малко.В името на това детенце,което скоро ще доиде и не е виновно за нищо.Всичко добро желая и на тримата!