И аз се записвам да следя темата 
- Публикувана: 18 апр. 2007, 09:02 ч.
- Последно мнение: 31 май 2007, 19:39 ч.
Как да намалим болката при раждането- съвети за бъдещи мами
Има вече и в София раждане във вода, но не помня точно къде беше.
И аз смятам, че за облекчаване на болката основното е да НЕ лежите по гръб - ходете много, коленичете, подскачайте, облягайте се на таблата на леглото, клякайте, ако искате!
Не тръгвайте прекалено рано за болницата (например с контракции на 20 мин), защото все още има места, на които ще ви вържат за леглото по гръб да слушат тоновете на бебето. Изчакайте контракциите да станат на 7 мин.
Накарайте таткото или някой друг да ви масажира кръста - мястото е под талията и над опашната кост, там, където имате едни трапчинки. Повярвайте, много помага по време на първите две фази - казвам го от личен опит.
Занимавайте се с нещо - например проверете си багажа, вземете душ (не горещ), разходете се нагоре-надолу по стълбището, обадете се по телефона на някого, полейте цветята. Правете всичко да си отвличате вниманието, за да не позволите на страха да усили болката.
Аз правех всичко това и мисля, че ми помогна - родих за 4 часа без да извикам нито вендъж.
И аз смятам, че за облекчаване на болката основното е да НЕ лежите по гръб - ходете много, коленичете, подскачайте, облягайте се на таблата на леглото, клякайте, ако искате!
Не тръгвайте прекалено рано за болницата (например с контракции на 20 мин), защото все още има места, на които ще ви вържат за леглото по гръб да слушат тоновете на бебето. Изчакайте контракциите да станат на 7 мин.
Накарайте таткото или някой друг да ви масажира кръста - мястото е под талията и над опашната кост, там, където имате едни трапчинки. Повярвайте, много помага по време на първите две фази - казвам го от личен опит.
Занимавайте се с нещо - например проверете си багажа, вземете душ (не горещ), разходете се нагоре-надолу по стълбището, обадете се по телефона на някого, полейте цветята. Правете всичко да си отвличате вниманието, за да не позволите на страха да усили болката.
Аз правех всичко това и мисля, че ми помогна - родих за 4 часа без да извикам нито вендъж.
Има вече и в София раждане във вода, но не помня точно къде беше.
Да има - в Света София ( бившата Тина Киркова) : http://www.1agb.com/news.php?id=15
Да е жив и здрав тоя, дето е съчинил епидурала! Само това мога да кажа.
На друго при второ си раждане не съм разчитала, след кошмарно целодневно първо, с "опакован" като буба с пъпна връв бебок. Самата мисъл, че съм се договорила и че ще ползвам това облекчение ме караше да си карам спокойно бременността, а самото ми раждане определено и без преувеличаване беше песен- бързо, лесно, даже приятно и интересно. Даже за бебето беше добре да си дойде бързо на бял свят, без страдания, както каза неонатоложката. Ако ще да имам няколко раждания след това друго не бих ползвала, това ме удовлетворява напълно.
На друго при второ си раждане не съм разчитала, след кошмарно целодневно първо, с "опакован" като буба с пъпна връв бебок. Самата мисъл, че съм се договорила и че ще ползвам това облекчение ме караше да си карам спокойно бременността, а самото ми раждане определено и без преувеличаване беше песен- бързо, лесно, даже приятно и интересно. Даже за бебето беше добре да си дойде бързо на бял свят, без страдания, както каза неонатоложката. Ако ще да имам няколко раждания след това друго не бих ползвала, това ме удовлетворява напълно.
her_76, съгласна съм напълно за ходенето - и на мен ми помогна. Но за напъването не си много права - има теория, че не е нужно да се напъва, че когато дойде моментът, тялото ти само напъва и не можеш да устоиш, дори и да искаш. Моето естествено и напълно необезболено раждане премина чудесно, единствено напъването не ми хареса - викаха ми на главата да напъвам и не успях да чуя тялото си, което по-точно щеше да ми каже кога да напъна.
Много е различо обаже преживяването на раждането в Англия (и други страни) и у нас. Тук активното раждане почти не е познато, най-лесно им е с епидурал да те обезболят - но така не можеш да се разхождаш, а и губиш връзка с тялото си. Аз съм против.
Ето една статия за активното раждане: http://naturalmom.multiply.com/journal/item/3 Подготвяме и още материали, които скоро ще публикуваме на този сайт.
Много е различо обаже преживяването на раждането в Англия (и други страни) и у нас. Тук активното раждане почти не е познато, най-лесно им е с епидурал да те обезболят - но така не можеш да се разхождаш, а и губиш връзка с тялото си. Аз съм против.
Ето една статия за активното раждане: http://naturalmom.multiply.com/journal/item/3 Подготвяме и още материали, които скоро ще публикуваме на този сайт.
her_76, съгласна съм напълно за ходенето - и на мен ми помогна. Но за напъването не си много права - има теория, че не е нужно да се напъва, че когато дойде моментът, тялото ти само напъва и не можеш да устоиш, дори и да искаш. Моето естествено и напълно необезболено раждане премина чудесно, единствено напъването не ми хареса - викаха ми на главата да напъвам и не успях да чуя тялото си, което по-точно щеше да ми каже кога да напъна.
За напъването споделям напълно- не е теория само. И двата пъти, дори с епидуралната, усещах идеално напъните и да ви кажа чесдтно не виждам възможност, как изкуствено бих могла да ги потисна.
Явно персоналът на АГ-то се развива в положителна насока 
.един път съм влизала в предродилна за запис на тонове и това,което видях беше две момичета вързани за апаратурата,а на едната и беше доста зор вече 
.видя ми се тягостно 
момичета, аз съм малко лаик по темата с упойките, тъй като си родих нормално, без упойка с 4 шева, направени също без упойка, но както и да е 
та искаше ми се отдавна да питам, ама да не отварям нова тема: каква е разликата м/у СПИНАЛНА и ЕПИДУРАЛНА упойка (ако има така разлика, моля не ми се смейте
)
мерси на всички за отговорите
та искаше ми се отдавна да питам, ама да не отварям нова тема: каква е разликата м/у СПИНАЛНА и ЕПИДУРАЛНА упойка (ако има така разлика, моля не ми се смейте
)мерси на всички за отговорите
Това е отговора на една мама , но в друга подобна тема:Дано това да отговори на въпросите ти
Спинална - под твърдата мозъчна обвивка, върху меката и мрежестата обвивка. Гръбначно-мозъчна тъкан има само до нивото на мечовидния израстък ( посредата на гръдния кош отпред, в средата между ребрата), надолу са само обвивки и неврони ( израстъци). Няма плътна тъкан. Действа бързо поради липсата на проникване през твърдата моз. обвивка.
Епидурална или перидурална - лекарството се излива около твърдата мозъчна обвивка (дура матер). Нужно е проникване на медикамента през обвивката и затова започва да действа по-бавно. Поради по-голямото пространство е възможно поставянето на катетър, през който многократно да се добавя анестетик.
Прави се и комбинирана упойка - упождане за спинална и поставяне на епидурален катетър.
Дали ще е само обезболено или тотално обезчувствено и обездвижено зависи от вида, количеството и концентрацията на медикамента.
Изтичане на ликвор има и при двата вида упойки и не се влияе от наличието или липса на напъни. Просто индивидуални особенности.
В литературата са описани като възможни усложнения нараняване на неврони, инфекция и главоболие. За десет години ( долу-горе от тогава се прави такава анестезия в БГ) не съм чула за по-тежки от главоболие усложнения ( а такива лоши неща се разчуват бързо в мед. среди).
Поздравления за страхотната тема! Струва ми се много полезна.
От личен опит мога да кажа, колкото и банално да прозвучи, че ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА НАГЛАСА е най - важното нещо при раждането. Ако една родилка възприеме целия процес като нещо напълно естествено и нормално, настрои се празнично (като да ПЪРВАТА така дългоочаквана среща с рожбата си...), нещата наистина ще протечат бързо и леко.
Надявам се да не звуча нравоучително, да не си помислите че и мен не ме е боляло, но подкрепям авторката на темата, че трябва да се движиш максимално и да си казваш ако много те боли. Също така е важно да се отпуснеш (самите мускули при контракция), в такъв момент тялото ти се грижи максимално да притъпи болката, важно е да се постараеш да му помогнеш.
В този смисъл трябва да слушаш точно какво те инструктира персонала, за да им съдействаш да си свършат работата бързо и качествено, а и на себе си да помогнеш по този начин.
Всичко е до настройка, ако се панираш и отидеш с нагласата да викаш, крещиш, ревеш и да се глезиш
, само си вредиш и усложняваш нещата. И обратно!
Струва ми се много полезна.От личен опит мога да кажа, колкото и банално да прозвучи, че ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА НАГЛАСА е най - важното нещо при раждането. Ако една родилка възприеме целия процес като нещо напълно естествено и нормално, настрои се празнично (като да ПЪРВАТА така дългоочаквана среща с рожбата си...), нещата наистина ще протечат бързо и леко.
Надявам се да не звуча нравоучително, да не си помислите че и мен не ме е боляло, но подкрепям авторката на темата, че трябва да се движиш максимално и да си казваш ако много те боли.
Също така е важно да се отпуснеш (самите мускули при контракция), в такъв момент тялото ти се грижи максимално да притъпи болката, важно е да се постараеш да му помогнеш.В този смисъл трябва да слушаш точно какво те инструктира персонала, за да им съдействаш да си свършат работата бързо и качествено, а и на себе си да помогнеш по този начин.
Всичко е до настройка, ако се панираш и отидеш с нагласата да викаш, крещиш, ревеш и да се глезиш
, само си вредиш и усложняваш нещата. И обратно! 
Като заговорихме за психологическа нагласа е необходимо, момичета, да сте подготвени , че всъщност БОЛИ. Едни ги боли по-малко, други повече, но контракциите за болезнини. Подкрепям мнението, че човек трябва да се разхожда, аз се дърпах и не исках да лягам на система , защото имах непосилни болки в кръста и не можех да лежа.
Ако успеете да усвоите техниките на дишане- добре, ако не- слушайте внимателно акушерката.
Ако не търпите болката- поискайте си упойка.
И когато дойде поредната контракция, вместо да се стягате, се отпуснете.
Аз имах болезнено раждане, но съм благодарна на целия екип, който беше с мен!!
Ако успеете да усвоите техниките на дишане- добре, ако не- слушайте внимателно акушерката.
Ако не търпите болката- поискайте си упойка.
И когато дойде поредната контракция, вместо да се стягате, се отпуснете.
Аз имах болезнено раждане, но съм благодарна на целия екип, който беше с мен!!