лудницата след раждането

  • 6 841
  • 132
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 1 555
Родих секцио, но още в деня на изписването казах на всички, че не искам никой да ми помага, и  най-вече да ми се бърка в отглеждането на детето! Казах им, че детето си има и майка и баща и смятам че са му напълно достатъчни за момента  Sunglasses
Малко се понамусиха, но аз бях категорична !

# 121
  • Мнения: 620
Аз пък приемах всякаква помощ от всички, които искаха да помогнат! Бях толкова уморена след раждането и заради новия тричасов режим, по време на който спях по петнайсет минути на всеки три часа (на мен не ми се отрази толкова добре, колкото е твърдял Леонардо да Винчи, че би трябвало да бъде Simple Smile) Бях перманентно капнала. Не можех и да готвя и да чистя и да се грижа за бебето, да търпя болката от хемороидите, шития перинеум и набъбналите отвратителни кравешки гърди, без риск да полудея от преумора... И въпреки, че живехме в гарсониера, приех с разпрострени обятия помощта на майка ми, после и на свекърва ми. Друга страна на въпроса е, че те са ми разбрани и слушат, най-вече свекърва ми, и не се обиждат като не им приемаш съветите.
Помощта им беше неоценима. Да живеят бабите! Как щях да излизам, ако ги нямаше, или пък да си взема държавните изпити, когато дъщеря ми беше на половин година, просто не знам...

# 122
  • Мнения: 415
Някои от историите тука ми напомниха за дните след сватбата ни, тогава беше лудница и не ни оставиха на мира.
Не съм предполагала че след раждане може да е още по-голяма лудница. Обаче пък сега ще се подготвя  Simple Smile
Много полезна информация, мерси  Grinning

# 123
  • Сърцето ми, завинаги в Истанбул
  • Мнения: 806
Най-добре да си уговориш всичко с роднините преди раждането! Аз исках майка ми и сестра ми до мен! Никой не се съмняваше в моите решения за бебето!
Благодаря им за тази безценна помощ!   bouquet  bouquet

# 124
  • Мнения: 471
Справих се по най-грубия начин. Първо обясних на всички които ме проверяваха по телефона че един път месечно е нормално да звънят и че вече са си го изразходили този път. После изгоних сестрата на мъжа ми /нямам свекърва/ и накрая и майка ми. Това се случи първата седмица след изписването. Сега майка ми го гледа за по няколко часа ако имам да свърша нещо. И още казах че всички неканени гости носят подаръци на Митко..................и о чудо изведнъж желаещите да го видят намаляха драстично.........нещо любовта май се оказа повече клюкарщина
И така си реших проблема..........сега всички са щастливи и даже ми се подмазват, а и гледат да не са около мене много

# 125
  • Мнения: 1 243
Твоята тем ами пропомни моя кошмар.След като ни изписаха от родилния дом с трепет очаквах да покажа на бебчо неговия дом.Да се гушкаме  и нанкаме на тишин аи спокойствие.Бях предупредила свекърва си че не искам никакви гости-ИСКАХ САМО ТИШИНА.нО ТЯ НЕ МИ ОБЪРН А ВНИМАНИЕ #Cussing out
 вКЪЩИ СЕ БЯХА ИЗСИПАЛИ ЕДНА КАМАРА НАРОД.тОЛКОВА СЕ ЯДОСАХ ЧЕ МИ СПРЯ КАРМАТА ЧАК.ЗАТОВА МИЛА ОТ СЕГA БЪДИ ТВЪРДА И ОТСТОЯВАИ ЖЕЛАНИЯТА СИ.

# 126
  • София
  • Мнения: 771
Справих се по най-грубия начин. Първо обясних на всички които ме проверяваха по телефона че един път месечно е нормално да звънят и че вече са си го изразходили този път. После изгоних сестрата на мъжа ми /нямам свекърва/ и накрая и майка ми. Това се случи първата седмица след изписването. Сега майка ми го гледа за по няколко часа ако имам да свърша нещо. И още казах че всички неканени гости носят подаръци на Митко..................и о чудо изведнъж желаещите да го видят намаляха драстично.........нещо любовта май се оказа повече клюкарщина
И така си реших проблема..........сега всички са щастливи и даже ми се подмазват, а и гледат да не са около мене много

Малиии  ooooh!

# 127
  • Мнения: 1 672
да ти кажа честно докато бях бременна си мислех,че свекърва ми много ще ми помага защото тя не работи.Но след като родих и се прибрахме с малката в къщи нещата не стояха така както аз си мислех.Свекърва ми стои по цял ден до кошарата на малката и нищо не върши и само ме изнервя.И аз реших че ще си гледам детето сама и и казах че може да идва да я вижда , но че нужда от помощ нямам.Може да се е обидила но тя за няколкото дни които идваше направо ме побърка вместо да ми помогне.Така че не си мълчи и кажи на който каквото трябва





# 128
  • Мнения: 2 746
да ти кажа честно докато бях бременна си мислех,че свекърва ми много ще ми помага защото тя не работи.Но след като родих и се прибрахме с малката в къщи нещата не стояха така както аз си мислех.Свекърва ми стои по цял ден до кошарата на малката и нищо не върши и само ме изнервя.И аз реших че ще си гледам детето сама и и казах че може да идва да я вижда , но че нужда от помощ нямам.Може да се е обидила но тя за няколкото дни които идваше направо ме побърка вместо да ми помогне.Така че не си мълчи и кажи на който каквото трябва







Същата работа и при нас след раждането на сина ми.Сега обаче съм се зарекла да не се повтаря!!

# 129
  • София
  • Мнения: 2 734
Ние през първия месец след раждането живеехме при свекъра и свекървата,защото аз с моя патешки акъл бях решила,че трябва някой да ми помага.Сега от позиция на опита смятам,че всичко щеше да мине много по-гладко ако бяхме сами.Нещото което най-много ме дразнеше беше непрекъснатото "Дай ми я".То не беше зор за държане на ръце,не беше чудо!В общи линии аз я държах като я кърмех,пък баща й когато се сопнеше,че няма да я даде,защото и той иска да я подържи,през останалото време все някой искаше да ни "отменя".Когато кажех по някой въпрос как ще се гледа детето,свекито веднага звънеше по телефона на някаква приятелка с малко дете да пита дали така се правело.Пък онази с някакви средновековни разбирания и все излизаше,че видиш ли аз пак говоря някакви фантасмагории.Изобщо никой неискаше да ме признае за авторитет при гледането на собственото ми дете,все другите знаеха по-добре от мен.На първия месец си събрахме багажлъците и беж на 200 км.Всичко си тръгна спокойно както трябва да бъде!Но от всичкото пренебрегване на майчинските ми чувства и до сега ми остана някакво непрекъснато безспокойство когато те са до детето ми,все едно искат да ми го вземат и честно казано със зор им го давам дори да го подържат!Този първи месец ми е доста неприятен спомен!Така че ако и твоите роднини са такива обсебващи,гледай да са надалеч!

# 130
  • София
  • Мнения: 1 481
Лудницата след раждането е почти неизбежна. Обясни на роднините какво очакваш от тях след раждането и се надявай да се съобразят.
Аз бях казала изрично, че искам вечерта след изписването да сме си само тримата- бебка, баща й и аз. Но не би- свеки беше дошла да помага на мъжа ми незнайно за какво след като родих, май повече да създава паника  Crazy На изписването внесе адско напрежение, вместо да е весело, беше тягостно... Попита ме колко време ще имам нужда от нея  #Crazy Отговорих, че няма да имам нужда, но остана, за да присъства на посещението на педиатъра следващия ден. Казах, че на прегледа искам да сме само тримата и доктора- ами оглушки. Извади торти, сокове да черпи педиатърката и да си лафят след прегледа. Изобщо-гняс. При следващите й две визити се скарахме жестоко, тъй като не разбира от дума, камо ли от намеци.
Сега пита седмица в аванс дали е удобно да дойде и вече има мир и разбирателство  bowuu
А откакто се преместихме на 200км. стана съвсем послушна.

Заяви ясно какво искаш и го кажи неколкократно, за да си сигурна, че бъде запомнено  Grinning

# 131
  • Мнения: 415
Първо обясних на всички които ме проверяваха по телефона че един път месечно е нормално да звънят и че вече са си го изразходили този път.

Това е много добро!  Grinning нямам личен опит, но си мисля, че жената повече ще има нужда да й помагат с пазаруване и чистене, отколкото да й държат бебето, и все си мисля, че майката има право да си държи само тя бебето и да не го дава на друг.

# 132
  • Мнения: 1 919
уфф и аз с епритеснявам от таз лудница имам чувството, че повече ще се пречкат отколкото да помагат.. Thinking

Общи условия

Активация на акаунт