лудницата след раждането

Naistina ludnicata shte e pulna no e mnogo vajno da pokajesh che edinstvenite hora koito vzimat resheniq za tova dete ste ti i mujut ti.Maika mi i svekito se pomuchiha da si nalagat mneniqta no gi otrqzah kato i mkazah tocho tova v prav tekst.No da ne govori mche samo me chakaha da otida dotoaletnata ili da vlqza v banqta za da go vdignat.Sega edna chiniq ne moga da izmiq.Ne se ostavqi da ti razligavqt deteto zashtoto ti shte si beresh qdovete sled tova  .Ne moje da ne go gushkat i da mu se radvat no vsichko trqbva da ima granici.

Ако имаш напористи баби около тебе е добре предварително да сложиш някакви граници. Не е нужно да се обидят - може и под формата на обикновен разговор за това какво искаш и какво не във връзка с бебето. Веднага след раждането ще имаша нужда от малко помощ, но по-добре за нещата от домакинството, а не толкова около бебето.

Ще следя темата 
И мен ми се въртят такива мисли в главата, но пък ако ме изнервят ще си кажа, пък ако искат и да се сърдят 

Мястото на бабите е в кухнята!
Вярно, че първите 1,2,3 дни ще си ошашкана много, и ще се чудиш сега какво?как? Но бъди сигурна те, бабите още повече не знаят от тебе! Защото ти си МАЙКАТА. В твоя полза работи майчиния ти инстинкт.
Аз по време на 1 бременост изпомлях всичката спец.литература, която ми попадна.
А когато бабите се засилиха "да къпят бебето" ги пратих най-учтиво да ми помогнат с готвенето, простирането, гладенето....и....и скоро си заминаха.......останах съвсем сама с таткото, който да е жив и здрав само дето не кърмеше.

След раждането на сина нашите бяха тук,но съвпадна с новогодишните празници,изписаха ни на 24.12. След празниците си отидоха и останахме тримата,бебе,тате и аз. Аз не игнорирах татето,той пое голямата част от грижите за дома,готвенето и сега си е негова работа. Определено смятам, че така е  направило,бързо да останете сами,стига ти самата да се чувстваш добре за да можеш да се грижиш за бебето. Лесно е да има баби да се грижат,но родителите трябва да решават всичко свързано около детето. Обаждането си е нормално,радвам се,че нашите се обаждат,доказват че обичат децата ми. Ако нареждат нещо казвам да,добре,но си върша това което аз съм счела за правилно,не смятам че това е повод за притеснение и ядове. А и защо още от сега се притесняваш за такива неща,нещата ще се наредят дори и без да го мислиш и да се дразниш от сега. Радвай се на бременността и мисли хубави неща.

Напълно съм съгласна

Леко бременеене

Аз нямах нищо против да дойдат да си видят внучето - не живеем в един град. Не мога да ги лишавам от това удоволствие. Дойдоха всички, остан ах два дни и си тръгнаха. Остана само леля ми, страхотна помощ ми беше - моята единствена задача беше да кърмя и да си гушкам бебето. След нея дойде свекърва ми - същата работа. Само ме глезотеха и аз трябваше само да си гледам бебчето. Те дори ми го къпеха в началото, докато свикна. Никой не ми се е месил за нищо, нито са ми пречили по някакъв начин. Не знам дали щях да се справя толкова лесно без тях. Явно всичко си е до роднини, моите са си супер!

Най-интересното беше, че свекърва ми прояви много по-голяма тактичност от майка ми. Беше питала мъжа ми колко време я искаме в къщи и когато той й каза, че не искаме тарапана и след изписването желаем да си останем сами, гък не каза...
Майка ми си пусна една дълга отпуска, при положение, че я бях предупредила отрано, че не искам никой да ми помага. Дойде в къщи с нагласата да поостане и накрая доста си поизострихме отношенията...Тръгна си предсрочно едва ли не обидена...Честно казано, не чувствам никаква вина - ако беше уважила решението ми още в самото начало, нямаше да стигне дотам.

защото обичам да са ми ясни и подредени в главата нещата предварително. до колкото е възможно, де  
майка ми не ме притеснява толкова - с нея мога и да се карам, дори и да не съм права  нали ми е мама - сдобряваме се и забравяме 

При нас се получава непрекъснато описаната ситуация. И моята свекърва винаги е по-тактичната. Уважава мненията ни като родители за възпитаване и отглеждане на детето, докато майка ми винаги е "супер-бабата". Не отричам, че последаната и много ни е помагала за гледането на бебето, защото аз се върнах много рано на работа, но омърморана й помощ понякога по-скоро ми натежава

Имаш уста, използвай я по предназначение. След като не искаш никой да ти се бърка, просто им го кажи твърдо. Успех!

Аз вече съм казала, че ако почувствам нужда от помощ се ги помоля и поканя. Естествено е, че ще идват да виждат внучето си, но да ме побъркват със съвети Аз съм майката на това дете и аз ще се погрижа за него най- добре, а и мъжът ми е зад мен

Направихме график предварителн о и го раздадох на бабите - коя от коя до коя дата да дойде , а след това им дадох задача да информират и роднините, че след като се почувствам добре ще ги поканя, за да видят бебето.
Сега мъжа ми вече ми дава зор, да изготвам новия график - за помагачите

ето от това се опасявам  а това за гърдата...
и колко често е нормално според вас да идват "на свиждане"? според мен - колкото по-рядко, толкова по-добре. ама аз съм чешит малко и по принцип не обичам гости, така че сондирам мнения 

а, те ако ми идват по два пъти на ден /да не казвам всеки ден/ също не знам как ще ги изтрая

При нас лудницата беше само вечерта след изписването,сума ти и народ в нас,а аз не знаех на кой свят съм.Но с това се приключи.Ние така или иначе живеем с родителите ми и сестра ми,така че те си бяха в нас,свекърва ми остана за 2 седмици,защото са от друг град,но и тя не ми е досаждала особено,освен с неистовата си страст да облича Ина в най-големите жеги с "жилетчица с ръкавче" Но иначе изцяло са ми помагали и то най-вече с нещата в домакинството,пране,готвене,гладене,чистене.А това в първия месец е много нужно.Естествено имаше и все още има опити за акъл,но ако не са ми по сърце просто ги подминавам.Но да ти кажа честно,определено имаше и доста добри препоръки,така че не отказвай нещо само,защото ти е препоръчано от бабите И с още нещо не съм съгласна:никой не може да ме убеди,че едно новородено се разглезва,защото го гушкаш Напротив,всяко бебенце има огромна нужда от това-не лишавай твоето от това да се чувства сигурно Успех и леко бременеене и раждане

У нас лудница няма, свиждане също. В деня на изписването бабите и дядовците дойдоха да видят Рая за малко и това беше. От време на време майка ми идва за по 1 час, ако ми се наложи да изляза по работа - на лекар, до офиса, на пазар и т.н.
Други гости, приятели и помагачи още не пускаме!

bubcheto15, за гушкането нямах предвид да не го гушкам аз, а че не искам всички да си го подмятат и да му се лигавят в лицето.

Проявиха тактичност, даже се притесних, защо никой не идва!Бях толкова горда със себе си, че съм дарила живот и  с нетърпение очаквах гости и роднини да им покажа бебето!

Без да се притесняваш, слагаш граници предварително.

Аз така направих, за да няма после обидени и сърдити!

Аз много се притеснявах от подобни вмешателства и започнах превъзпитанието на родата още докато бях бременна.
През първите 3 месеца от бременността си лежах за задържане и още тогава отказах всякаква помощ от роднините. Оправяхме се с мъжо както и колкото можем. Той се грижеше за мен, готвеше, чистеше и пазаруваше.

Към края на бременността си отказах множеството молби на свекърва ми да дойде да седи с мен и "да ме пази", че да не зараждам сама. То все едно от вълка в гората да ме пази. 

После и с бебето - оправяме се тримата както и колкото можем. Налага ми се да викам майка ми, когато ходя на гинеколог. В началото ходех с беба, ама вече не е така спокойна и не спи толкова много и не смея.

Ако някой има желание да ни донесе сготвено, да ни помогне с някой лев уж за подарък или пък дошъл на гости и се хванал, та измил чиниите - не се противя. Но всички вече са възпитани и знаят, че аз съм тази, която ще помоли за помощ, когато прецени, а няма да ми натрапват такава.

Единствено разговорите по телефона не мога да ги огранича. С родителите си разговаряме практически безплатно и не мога да ги спра да звънят и свекърва ми, и майка ми. След като родих, те ми се обаждаха по 2 пъти на ден. Прибави към това и останалите роднини, приятели, колеги - телефонът прегряваше. Сега културно звънят 1 път на ден, понякога даже пропускат.  Но знам, че не го правят от лошо, макар че като те събудят, си е кофти.

Ох, много дълго стана. Но при всяко положение трябва да си отстоиш правото да не ти се месят. И точно сега ти е времето, докато си бременна. Особено пък ако ще им е първо внуче! Те просто не могат да се отърсят от мисълта, че тяхното малко златно момиче, прекрасно буйно момче - вече са големи и ще стават родители.

Успех! 

При нас нещата бяха следните:

Като ни изписаха от болницата с бебо се прибрахме в къщата на съпруга ми, където живеем със свекърва ми и зълва ми.Майка ми и баща ми бяха с нас.
Намерих стаята ни преобразена, но прекрасна, цялата в синьо, имаше големи букви Добре Дошли на спалната ни сред куп плюшени играчки!Вечерта къпахме бебчо с свекърва ми и майка ми.Бяхме много смешни защото не знаехме как да подхванем това малко бебче.Свекърва ми ме попита искам ли да ми помага за детето през ноща като се разплаче, но аз и казах че ще се оправим със съпруга ми.Когато е ставало детето наистина си го успокоявахме двамата.Никога свекърва ми не е нахлула в стаята ни или нещо от сорта и когато си хранех детето да е оставал в стаята ми някой не повече от 2-3 пъти.
Почти всяка вечер майка ми и баща ми идват и е страшно весело за детето и е привързан към всички еднакво.Когата решим да излизаме знам, че няма проблем с къпането и приспиването.През деня иначе сме само с малкия в къщи и ми е по-добре така.

В къщи не са идвали гости до 40 ден и ние излизахме с малкия само в градината на къщата ни.Не че съм много суеверна но ме беше страх за детето.
Относно съветите майка ми все има някакви идеи не винаги добри, но се преживява!Понякога се правя, че не чувам и това е !

Че има лудница, има лудница..... Всичко е въпрос на нагласа..... Първите си две деца ги родих при родителите ми - бях трогната от уважението на роднините МИ - дойдоха, видяха, помогнаха с каквото можаха и си тръгнаха.... Не злоупотребиха, само снаха ми(с която ми е много приятно да бъда)идваше по-често, но никога не ми се е месила в отглеждането на децата ми. Майка ми - да, сега като се връщам назад - не винаги е постъпвала така както аз искам, но и тогава, особено при първото дете - и аз не знаех много, много какво да правя, така че от височината на годините мога много да говоря, но тогава си бях много зелена...

Третото си дете го родих тук, при роднините на мъжът ми... Ами само една роднина дойде,  по-скоро от любопитство обаче, а не с цел да ми помогне. Майка ми дойде за около 10 дена, помогна в хаоса - големият тръгваше 1 клас - и си тръгна. И това бе помощта.... Мъж ми леко се подразни от това,че неговите роднини не проявиха по-голяма активност, но...времето отмина и всичко се забрави!

Та, мога да кажа - посрещни си гостите, не е задължително това да е стаята на бебето, разговаряй по телефона, стига това да не пречи на гледането на Бебо, радвай се на всяко проявено уважение от роднина, бъди мила и внимателна при поставянето на граници за всяко нещо и... си гледайте детенце както ти и тати сметнете за най-добре! И дори и да ви е трудно на моменти в началото - то това начало бързо отминава и съвсем скоро идва и очовечаването на Бебо.

Що се отнася до гушкане и лигавене в лицето, както казваш, директно забраняваш и това е. Майка ми ми се сърди, че не й разрешавам да разнася Симона на ръце, когато ни идва на гости. Но само като я погледна с моя си поглед, тя знае и млъква. Моите правила се спазват - не безропотно и не без сръдни, но това е!

Също така няма вариант, в който да дойде човек от вън и да пипне бебето, преди старателно да си е измил ръцете със сапун. Просто няма такъв филм.  А за целуването на малко бебе - никой, освен мен и баща й не я е целувал през първите дни. Дори най-близките роднини не са се и опитвали, самите те са ми казвали, че не смеят.

Да наистина е ужасно. Вместо да те оставят да си починеш трябва да посрещаш гости  . Един помагач ти стига. На другите - право куме в очи. На мен така ми се разсърди една позната, че не и се обадих като родих да ме посети в болницата. Разбирам, че нея навремето никой не я е посетил и и е липсвало. Ама аз пък мразя да ме посещава кой ли не и да си кърмя бебето пред целия свят и да ме гледат по мрълява нощница и рошава - само най-близките роднини и приятели и то за кратко и веднъж са ми повече от достатъчни. И то с предупреждение 

Още в началото с мъжът ми предупредихме , че сами ще си гледаме детето . никакви гости , почерпки и даване на акъл  Показаха , че са съгласни , а дали са си го мислили - не знам .
На изписването имаше много хора , но после се качихме в колата тримата и се прибрахме . Беше ни идеално и се справихме отично и с къпане и хранене и с всичко .
Това да идва някой да ми готви също не го разбирам  Ние първите дни си поръчвахме храна по телефона .
На 5-тия ден изведохме малкият навън и дойдоха да го видят .
След десетия идваха в къщи само най - близките , но не разрешавах да го мачкат и гушат и така .
Мъжът ми много ми помагаше , сега също е така 

още от самото начало право куме у очи,свеки живее на 15 километра от нас,беше се нагаласила да стои поне  една седмица в къщи,но след като тактично и бе обяснено,сега идва когато я повикаме и не се сърди.Майка ми живеят на долния етаж,помага ми много голямата дъщеря мога да кажа е почти на тяхно отглеждане,качвасе и вечер за час два не ми е излишна никак,но после всеки  къщи ако трябваше да съжителстваме в един апартамент било с мама,било със свекърва дълго нямаше да се търпим

Всичко е до хора и до разбиране. Със сигурност обаче от лудницата няма как да избягаш. Въпреки че бях очертала ясно границите на вмешателство, първите дни се ядосвах от всичко и всички (явно хормоните ми бушуваха повечко, пък и живеем в семейна кооперация и роднините ми са на една ръка разстояние). Аз по принцип съм си малко темерут, та странични гости на допуснах първия месец вкъщи. В началото мъжът ми изключи звънците на апартамента, а по телефона тактично обяснявах, че още не сме в състояние да приемаме гости. Иначе помощта на майка ми и свекървата първия месец беше неоценима, особено сутрин. Двете имаха картбланш да си пият кафето вкъщи. Идваха сутрин към 7, вземаха малката в кухнята на шезлонга и ме оставяха да спя до 9,30. Те я къпеха и хранеха сутрин. Докато си пиеха кафето едната миеше каквото има за миене, а другата гладеше. Всичко друго правех сама и се разбирахме чудесно.

Живеем на 500км от всички роднини и затова съм предупредила, че в нас се идва само с предварителна уговорка, защото като ми дойдат 2 души и малкото ни жилище е претъпкано. Свекърва ми е учителка и за моя радост нямаше как да дойде да помага след раждането. Майка си взе 2 седмици отпуска и ми пое домакинството след изписването ни. Благодарна съм и, защото ми помогна в този момент. В началото и давах да къпе бебето, защото виждах как искрено се радва на всеки контакт с детето - зная, че много и липсваме.
Свекървата след като дойде на изписването се сещаше 1-2 пъти седмично да звънне да пита как сме. Очаквах, че като си тръгне майка ми ще дойде, но не се реши. Тя е 60г и се страхува, ако вземе отпуск да не я пенсионират, та изкара учебната година и след като си почина 2 седмици от учениците ни заяви, че ще ни дойде "на гости". Мъжът ми не посмя да я пита за колко време се кани да гостува и аз бях на ръба на нервна криза. Проблемът е, че моята свекърва мие всичко във вряла вода и сапун - плодове, зеленчуци - включително и салатките и марулите, яйца. Аз като ми направи салата не мога да я ям, защото мирише на сапун, а тя не ми яде салатите, защото не ги мия съответно като нея. Наложи се да готвя за нас и да я карам да си прави салатите сама. В нас стои като гостенка и само наобикаля кошчето и гледа детето отстрани. Определено ми беше в тежест, защото освен, че в къщи очакваше да и слугувам, очакваше през деня да я разхождам по паркове, магазини и където отида да ми е като опашка. Накрая вдигнах един скандал на съпруга си и му казах да си взема отпуск и да забавлява майка си, защото не се издържа. Не знам какво да си приказвали, но свеки се прибра вечерта с влака и повече не ни е гостувала. Сега се виждаме през няколко месеца за по няколко часа и много се обичаме.

Първите дни беше лудница, наистина голяма. Баба ми и майка ми, мъжа ми. Нямаше как, трябваше да се изтърпи. С мъжа ми нямаше проблеми, но с бабите - да. Виждах, че исках да помогнат и нямаше как да се скарам, дори понякога в мерака да помогнат, да пречеха ужасно много. Опитвах се да правя тактични забележки. Баба ми е разбран човек, с нея нямах проблем, като й кажа нещо, се съгласяваше "Да права си, така е", докато майка ми се цупеше за всяко нещо, което не е нейното, пък дори да съзнава, че не е права. С времето се научи и тя. Трябват компромиси, защото ще ти е от полза да ти помага някой. Казвай всичко спокойно, обяснявай защо искаш да е така и хората ако са разбрани, няма да е трудно да постигнете хармония в отношенията си и да избегнете лудницата. Успех и леко раждане!  

Когато родих голямата си дъщеря, живеехме у свекърва ми и тя не ми разреши да си я изкъпя нито веднъж. А аз имах такова голямо желание, но нали бях млада булка, се престраших да и кажа чак, когато детето стана на 1г. Страх ме беше да не обидя, че внучето е от сина и, за когото тя умира. Така или иначе, обиди се. След време се преместихме на квартира. Родих отново момиченце и въпреки, че предварително и многократно обяснявах, че не искам никой да ми помага, никой не ме послуша. Особено първата вечер у дома беше лудница. Стаите са ни много малки. Започнахме да къпем бебето - аз и мъжа ми. Влязоха свекърва ми, майка ми, племенника и нямаше място да се обърнеш. При което аз така се изнервих, че излязох от стаята и се разплаках. След това обясних, че си ми е мерак поне това бебе да си го къпем ние с мъжа ми, за което свекърва ми до ден днешен не може да ми прости. Но мисля, че нашето спокойствие и желания са по-важни. Майка живее на 300км от нас и рядко има възможност да идва.

аз съм в 30 г.с. и съм започнала отдавна да си поставям условията и да ги подготвям,че бебето ще си го гледаме главно аз и таткото-не приемам съвети и го показвам ясно .свекърва ми вече го е приела.с майка ми не съм се виждал от доста време,но съм и сложила границите и на нея-никакво прехвърляне на бебето от ръце на ръце,постоянно чета,ходя на курсове и при всеки удобен случай показвам знанията си и увереност,че ще се справя без тях с бебето,а ако искат да помогнат-за пране и готвене-заповядайте

Ние предварително бяхме казали,че след като се прибера от болницата първата една седмица ще сме сами,за да се нагодим към новото човече и то към нас.Приемахме обаждания по телефона и за да не се тревожат дали е удобно или не ,звъннваха и затваряха после ние ги тарсихме.На втората седмица организирахме вечеря за бабите и дядовците и после на порции бяхме разделили приятели и роднини всеки ден идваха от 2 до 4 на по кафенце и сладкиши,малко снимки с нас и бебока.Нямаше лудница,беше много приятно да споделим емоциите си по този начин с близките,а грижата за малкия си бе наша отговорност.Мъжа ми имаше отпуск първите 3 седмици .Ставахме,ядяхме и подреждахме,къпехме бебо според нашето настроение и виждане.Така е много приятно и спокойно .

Никакви лудници не е имало при нас 
На изписването имаше много хора, прибрахме се само с бабите и най- близките. Сложих бебето на спалнята, всички я видяха за момент и си тръгнаха.
Сигурно две седмици домашния телефон беше изключен, защото аз много спях ( заедно с бебето) и не исках никой да ме безпокои 

Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане, за да можеш да осъществиш мечтата си да обгрижваш сама бебенцето. При мен не се получи, въпреки прекрасната ми бременност, след раждането / секцио по спешност/ се наложи роднините ми да се грижат почти денонощно за мен и новородения ми син. Безкрайно съм благодарна на майка ми и свекърва ми, които набързо забравиха всичките ми ултиматуми, които бях наприказвала като бременна и се впуснаха всеотдайно в грижи и домакинстване. Аз само кърмех, изцеждах се, хранех се, ходех на разходка с малкия и спях. Всъщност дори на разходка ходех придружена от някоя от бабите, защото от внезапно получената анемия ми се виеше свят. Това продължи около 1 месец, след което аз постепенно вече можех да поемам доста от домашните задължения и нещата започнаха да си идват на място. А колкото до това, че новороденото ще се разглези от много гушкане и разнасяне... не съм забелязала такова нещо. Успех!

При мен лично нямаше проблеми в това отношение.Свекърва ми не е много от помагащите,опита се да ми даде един два съвета,но като видя че аз не се интересувам много от мнението и спря,а майка ми живее на 150 км от нас и ходи на работа и дойде само за 1 ден,аз не и дадох да си пусне отпуска,ние с тати се справихме много добре сами,само аз я къпя от първия ден и таткото се престраши веднъж,два пъти в началото.Никой външен човек не е влизал при бебето ми докато не навърши 20-25 дни,просто аз така реших,че ще бъде за да не се разболее и други подобни. 

Не съм имала проблем с роднините.И от двете страни ме познават що за характер съм  и не ми се месят.Имах обаждания по телефона с въпроси за бебето и опити да ми се казва какво да го правя без да питам, но бързо и лесно се разбрахме.Обяснявам се предварително и поставям граници на личното пространство, за да няма конфронтации по-късно.
Никога не съм била груба или неуважителна - напротив, само категорично казвам как искам да станат нещата и оттам вече останалите разбират кога, как и доколко могат да ми помогнат.
Пък и всички видяха, че мога да се справям и сама, и то повече от добре. 

И аз предпочитам да ми помагат,когато аз помоля и да ме съветват,когато аз попитам.
Много се подразних,когато при първото идване на гости моята най-добра(и по-възрастна) приятелка ме доближи с думите:''давай го!'' и ми взе бебето.Разнасяше го цяла вечер,говореше,че й търси гърдата,ядеше  с него в едната ръка и с вилица в другата.......
  Съжалявам,че от вежливост не я спрях още на  първата секунда.Просто бях онемяла и се чудех какво става и какво да правя.
  Изказах протеста си на второто й посещение ........отношенията ни се развалиха.....

Аз дори успях да удържа 2 прабаби да не видят правнучето си до погачата. Наистина, до 40 дена при бебе сме били само аз, таткото, майка ми и една приятелка, която идваше първите дни да ни помага в къпането. Може и да си внушавам, но Николай беше много спокоен и дори се разминахме и само с 2-3 дена колики.
Леко и успешно раждане 

Преживях някак това, че след изписването баби, дядовци, лели и вуйчовци на Пресил дойдоха в нас.
Знам, че при един следващ път обаче ще стопирам подобни мераци.
От там нанатък си гледам сама детето, сякаш това не е много угодно на някоя от бабите, но това са моите правила.
Т.е не, не се разминахме с конфронтациите, но пък още отначало се разбра как аз искам да стоят нещата

Ох не ми се мисли Ние живеем при свекърите и те са пенсионери.Свекървата е душица няма да имам проблем но свекъра като почне с неговите акъли-направо още от сега ми е кофти,особенни като ми дава акъли къде ме ритало бебето представяте ли си.
Даже и да му кажем че акъл неискаме,няма кой да чуе....

И ние не се разминахме с конфронтацийте,но от първия ден в къщи се разбрахме,че сама ще се справя най-добре.Имаше и сърдити,но им мина.Не съм била груба,ама като не разбират от дума....

благодаря на всички за отговорите.    и се поуспокоих, и се наплаших едновременно  поне , ако се наложи да "порязвам" няма да ми е съвестно, че съм зла и го правя, защото съм чешит 

Уф,да взема и аз да се присъединя към групичката.
Моят личен съвет обаче е да си хванеш мъжо,саминки да се мобилизирате и за 2-3 седмици всичко ще си дойде на място.
По отношение на моите близки проблем нямаше,защото дойдоха за два часа след изписването.Почерпихме се и всичко беше ОК.
Тъй като обаче живеем със свкървата-това ми донесе такива ядове че сега тудно се споглеждаме.
Първите дни, шашната от новият живот който ми предстоеше, се опитвах да вляза в график и да смогвам със задълженията.
Обаче....,само като един малък пример ще ви дам това, че докато си обличах вечер бебчо свекито заставаше до мен и почваше да се лигави, като не пропускаше да отбележи "Внимателно тук с крачето", "Ей така изкарай ръчичката", "Я,тук намажи че се е подсякло", и съответно от другата ми страна мъжът ми грабнал едно фото щтрака ли щтрака......и целият тоя фон, бебо плаче от глад, а на мен ще ми се пръсне сърцето......и като ми причерня пред очите   ....изгоних ги и двамата от стаята.
С мъжо се оправих, ама от устата на свекито излезе че съм жестока, неблагодарна и т.н......в крайна сметка от тогава преди да влезе в стаята чука на вратата и пита дали е удобно....което ме удовлетворява и предпазва от досадни навлеци.

Голяма лудница е , особено при първо дете! Бабите са големи мераклийки и отърването е трудно, няма да мине без сръдни.Майка ми стоя една седмица при мен и бебето и повече не изтрая, тръгна си.Но свекито - майко мила, колко сме се карали, ама тя не се сърди де , явно се усети, че много дразни с нейните постоянни натяквания - това така, онова иначе....при всеки е различно.

при първото раждане беше лудница-аз бях неуверена и не знаех какво да правя-майка ми ме будеше нощем през 2 часа да съм гледала бебето- свекървата идваше и настояваше да го мажем с мас и да е с вълнени дрехи през лятото. Къпехме детето в 12 ч всяка нощ, пак по идея на майка ми, за да спяло после.
А преди това топлехме с една печка до 30 градуса и не трябваше да се проветрява да не настине детето.
Изпитах истинско облекчение, когато след 1 месец останахме сами.
С второто имахме уговорка с майка ми за помощ само първата седмица и то само домакинска. Имаше само една истерия около даването на вода, аз не исках да давам, а майка ми твърдеше, че не можело....Накрая купих някаква бебешка вода от един магазин и тя се успокои. Единственото досадно нещо, от което не може да избягаш са роднините.

Свекърва ми си взе 1 месец отпуска, но естествено на втората седмица се скарахме заради режима на детето и се върна на работа. Истината е, че трудно се противопоставяш на човек изгледал 8 деца (включая внучетата ), но първото го е гледала на 16 и всичките й разбирания са от онова първо дете, а аз съм на 30, чета като луда, интересувам се и ясно й заявих, че това дете е МОЕ и ще го гледам както намеря за добре. Връцна се, но се пооправихме.
В случая имаш следния избор - твоето спокойствие и правилното гледане на детето според твоите разбирания или добри отношения с другите, които не са от твоето истинско семейство. Аз съмнения в избора нямах и няма да имам

Не искам да те плаша,но според мен скандалите и сръдните са неизбежни.Например на мен тотално ми се срина доброто мнение за свекърва ми след раждането на сина ми.Тя не живее в София,спа у нас 2 нощи и буквално вървеше след мен /аз в сериозна следродилна депресия и 24 часов рев от това/ и ме критикуваше за абсолютно всичко-от това как къпя бебето/защото не и дадох да го докосне в банята / до това как ни е обзаведено жилището и къде трябвало да сложим креватчето му...Дори ме нарече "безотговорна"!Аз пък изненадващо дори за себе си се справих с бебето перфектно без помощ-мъжа ми замина в командировка за 1 месец.През това време тя НИТО ВЕДНЪЖ не се обади да попита как сме/или поне бебето/.Родих го с бъбречни проблеми,дори от това ме се поинтересува.Но когато мъжа ми се прибра за именния си ден не пропусна да се обади и като чу,че бебето плаче обяви,че от притеснение за него няма да спи цяла нощ!
Майка ми я срязах веднага,с нея ми е по-лесно в това отношение.Но за свекърва ми си развалих мнението завинаги!

Преди да родя и аз се притеснявах, че бабите постоянно ще ми се натрапват с желанието си да помагат, със съвети как да си гледам детето и че ще стоят все в къщи, но слава богу не е така. Само ме подпитват дали не искам някой да дойде да ми помага (предимно в началото де) и аз тактично им отказвам - ако преценя, че имам нужда от помощ и съвет, аз сама ще се обадя.

Много интересна и полезна тема 
Поне за мен Притеснено ми е тъй като живеем с мъжа на квартира в гарсониерка. И за двете роди ще е първо внуче и всички ще искат да го видят, но къде ще стоят - то една стаичка, където ще е легълцето  и кухнята 
Иначе отсега сме се разбрали /или поне така говорихме де/, че с мъжа сами искаме и ще се справяме с нещата около малката.  Мъжа ще е отпуска и двамата ще се оправим 

Ние нямаме много роднини, живеем при моите родители, така че суматоха нямаше, помагаха ми много, и сега продължават, но аз самата исках като теб с татито да поемем основно грижите за бебо. Никой не смееше да го къпе, преоблича и пр. като беше една шепа човече. Само аз се престрашавах. И не съжалявам. Много бързо свикнах да си го гледам и това ми помагаше да се справя със следродилната депресия, която, да си призная, доста яко ме тресеше...
Мисля, че сега е моментът да понамекнеш твърдо, че ДЪРЖИШ да научиш таткото на отговорност, а не да свикне други хора да му вършат задълженията (примерно!), ако трябва да повториш и по...десетиш.
Интелигентите хора би трябвало да го запомнят и да си вземат бележка.

Честно казано и аз се притеснявам от това. То хубаво ще ги подготвяме отсега но знам ли какво ще стане в последния момент. А отсега съм сигурна че еиднствено след ражданет още искам да се прибера с мъжа ми и бебчо и ням ада искам да виждам никой друг

Аз още преди да се роди бебка правех някакви намеци. Пък после ако някой направеше нещо, което не ми хареса - правех забележки и така оправих нещата.Та сега ме питат това може ли, а онова така става ли...трябва да има ред.

Стига бе, и ние някой ден ще бъдеме баби и ще искаме да си погушкаме новородените внучета, да им се порадваме. За баби и дядовци това е един много щастлив и дългоочакван момент в живота им.Какво друго им остава на хората. И знам, че повечето майки предпочитат майка им да помага, отколкото свекървата / и аз съм една от тях/, но съгласете се, че и свекървите са баби и ще са щастливи, ще искат да видят малкото и да помогнат с каквото могат не по-малко от майка ви.Те не са по-малко баби.Айде стига с това саможивие, с тая високомерност. Не можете ли да ги устискате тия моменти?! Аз лично така направих и не съжалявам. Сега ми се иска свеки да гушка малката и да я гледа, но тя работи и това се случва супер рядко. Замислете се, и някои от нас някой ден ще са свекърви!

от начало ще имаш нужда от малко помош, но наистина ще ти бъде едно такова объркано в главата, ще се чудиш от къде да я подхванеш. Но споко ще се справите. Аз също съм на мнение, че първите 40 дни при бебето се допускат само най-близките, дори не се излиза на разходка, чак след погачата и църквата.

А ти в кой век живееш? 

След първото ми раждане у дома беше абсолютна лудница - баби, дядовци, лели и т.н и т.н. Аз не можех да си седна на Д-то и си мислех само кога ще си тръгнат, та да мога да си легна. Вечерта остана свекито - остана 15 дни у дома и честно казано ми беше повече в тежест, отколкото в помощ. Аз готвих и чистех, аз си оправях и бебето. Тя просто беше там. От втория ден си я къпех с таткото, защото свекито не искаше да и пази пъпчето от водата (а на мен ми бяха казали да е сухо). Бях страшно изнервена от всичко!
Сега след второто раждане беше страшно спокойно и приятно - бях казала,че гости не искам(имаше и сърдити, но не ме притеснява това).Майка и свекито дойдоха и после си отидоха.След това си останахме аз, тати, кака и бебка и всичко беше много приятно и спокойно! Справяме се сами и ми е много много по-добре. Е понякога оставяме без сготвена вечеря или обяд, но все се намира нещо за хапване! Това е при нас!

Никога у дама не е било лудница. Още от самото начало им показах на всички, че макар и да ми е първа бременност, мога да се справя.
Така и стана! 

При нас не е имало "напори". Много ни обичат роднините ни 

в който и ти   май като гледам незнаеш защо не се излиза нали?

Да. Не знам и не искам да знам. Убедена съм, че ще извадиш доводи от репертоара на баба ти.

а, не тук не позна, мноогооо по-стари  

всеки си има мнение и го изказва, не смятам,че трябва да критикуваш някого или мнението му.

  Кажете ми на мен, защо не се излиза?Аз не знам......
  А това,че на бебето му стигат мама и тати(е и минимален брой най-близките роднини)е вярно!И не само първите 40 дена......

И аз не знам.Изведох си бебето на 11-ия ден,можеш да кажеш защо не се излиза.

Май заради суеверието - да не хваща уроки.....Че жената още се смята за нечиста и тем подобни глупости.....За друго - аз не се сещам!

Ха-ха-ха, тогава трябва да си седиш затворена и сама и ако си в мензис - тогава също жената е нечиста и не бива да се показва!... Наистина са по-стари от баба ми - тези са над 3000 годишни...

Noel, така както се очертават нещата е много вероятно да стана и аз един ден свекърва. надявам се, че няма да съм забравила как съм се чувствала аз като млада майка. а и по принцип не съм човек, който се натрапва, когато не е желан.
мисля, че няма нищо странно в това да имаш доверие повече на собствената си майка, отколкота на свеки, която все пак за мен си е чужд човек. както и преди писах, на майка ми няма да се притеснявам да се карам, докато със свеки много е вероятно де си развалим отношенията. всъщност това е едно от нещата, което ме притеснява доста - хем не искам да я обидя и знам, че за нея това също е щастлив момент, хем искам и аз да имам някакво спокойствие поне що се отнася до помагачите и въобще да присъствието на хора в къщата си. не искам да търпя, искам да имам време да се "опозная" с бебето си на спокойствие и да се науча да се грижа за него. а не освен болките, изтощението и паниката какво да правя да се занимавам и със странични хора.
впрочем, вече отбих една атака - едно дълго гости на братовчедка ми и леля ми точно за раждането, при това от друг град. ето че хората наистина явно си мислят, че могат да идват винаги, когато пожелаят. добре, че този път поне ме попитаха, щото много вероятно и да не го бяха направили  надявам се да не "забравят"  и да не дойдат въпреки всичко точно тогава

При мен лудницата започна още от родилното - от роднините нямахме възможност да останем и 5 мин сами със съпруга ми, непрекъснато идваха поне още 1-2 роднини с него.
На изписването се бяха събрали всички, пак лудница по коридорите по пътя и после  у дома. Там бебето гладно, аз нямам къде да се скрия да си измия гърдите и да я нахраня ( не че имах много кърма), да стерилизирам шишетата, непрекъснато се спъвам в роднини    Още на десетата минута от прибирането ни у дома се почна - детето да седяло с шапка, да му обуя търлъчки и т.н. 
Бях предупредила, че помощ за бебето не ми трябва, съпруга ми си беше взел отпуска и двамата искахме да не ни се месят.
На другия ден свекърва ми дойде на гости и преди да се усетя тя беше пренаредила всичко по неин вкус, аз си замълчах, но нейното скоро се превърна в практика и така се изпокарахме жестоко на петия ден от изписването ни и аз я изгоних.
То не беше мрънкане че нямам да се справя, че не мога да я изкъпя, че 22 градуса е малка стайна температура, да седи на 28 градуса  е такива работи.
От нерви и обгрижване, кърмата ми дойде чак на 7-8 ия ден.
Наистина от толкова натрапена помощ човек започва да се чувства като гост в собствения си дом - дори не ме оставяха сама да си подредя хладилника, да изпера на детето или да изгладя.
Според мен обясни им предварително че не искаш да ти се месят, защото след раждането, притесненията, депресията и нервите е много лесно да се изпокараш с всички.

повечето от вас пишат, че сами са къпали бебето. мен тази процедура като че ли най-ме притеснява и мисля, че за нея ще имам нужда от помощ /от мама   /. от вътре ли ви идваше, престрашихте ли се или имахте някаква предварителна подготовка? 

Мястото на бабите си е у тях. 

Въобще не толерирам лудници от каквото и да било естество.

За къпането няма какво да се притесняваш. Първо бебчето най-вероятно ще го къпеш под чешмата - процедурата отнема не повече от 5 минути  В началото сме къпели децата двамата с мъжа ми, по простата причина, че нашата мивка не е много удобна и трябваше да сме двамата. След като падне пъпчето, ще си къпеш бебчето във ваничка, където пък никой няма да ти е нужен за помощ.

Къпането-помолих брат ми да дойде да ми изкъпе първата вечер детето , хем и да ни покаже.

От там нататък таткото е дежурен по баня Аз къпя само когато мъжът ми отсъства.

Ами много директно им благодарих за съпричасността и им казах, че нямам нужда от помощ.
Майка ми си беше взела отпуска, но я помолих като иска да ми помага да ми готви първите дни - и тя го направи -готвеше у тях и носеше по един буркан с храна

От първата вечер таткото се зае с къпането!
А колкото до неизлизането - 2 дни след изписването лекарката каза, че времето е подходящо за разходки (макар да беше октомври), така че с количката и напред.

Предполагам, че ако трябва да стоя вкъщи затворена 40 дни само с бебето ще изпадна в прословутата "следродилна депресия".

herelina много добре те разбирам. Аз разбирам вашите доводи, писах, че и аз съм една от тези, които искат само майка им да е до тях. Така е, но не става. Свекървата и тя е баба. Поставете се на нейно място. Едва ли като станеш свекърва няма да искаш да си гушкаш внучето и да даваш съвети. Ще поживеем и ще видим, но помни тези думи как нямало да се бъркаш. До тогава има много време и нещата ще се променят. То ще стане без да искаш.  Просто стисни зъбки за свеки и нещата ще си дойдат на мястото, но за нещата, за някои неща наистина трябва да си твърда /в рамките на добрия тон/.   

Разбира се, че ще те критикувам. Щом си изказваш мнението пред толкова хора, то трябва да си готова да понесеш критики или коментари.

не си ти тази, която ще ме критикува и ще ми казва как да си живея живота

Така ли? Аз не критикувам тебе, а тъпото ти мнение, изкопано от 15 век пр.хр.  И ще си критикувам колкото си искам, като не ти е приятно недей да пишеш.    Що си мислиш, че си ми интересна и че ме интересува как си живееш живота. Явно си го живееш в Средновековието. 

Е хайде сега!  Всеки има право да мисли и прави това, в което вярва   

И за мен излизането чак след 40 ден е абсурд и не може да има логично обяснение, което да ме убеди, че така трябва да се прави. Но всеки има право на мнение, пък било то и неприемливо за другите.

Наистина е страшна лудница.Изписаха ни преди 2 дни и вместо да си почивам трябваше да посрещам и изпращам гости, да се правят снимки.Понеже ми е неудобно да им отказвам ,постоянно имаше насочени телефони към детето за снимки.Вечерта вместо да си легна да почивам аз не спях цяла нощ от болки.Възпали ми се хемероида от претоварване.Каквото и да правят около теб ти си почивай.Немога да разбера хората които държат снимката да бъде направена на секундата,като че ли немогат да изчакат за след няколко дни.УЖАС!!!!!!

За мен излизането след 40 ден е не само абсурд,ами и глупост.Аз като родих на 30 юли трябваше да изпусна цялото лято и да изведа дъщеря си за първи път в дъжда през есента,така ли? Нямам нищо против изказването на мнения,ама да са подплатени с някакви доводи,които да не са свързани с караконджули по възможност И напълно заставам зад Ноел по повод бабите и дядовците.Че ако не бяха те дали щеше изобщо да го има въпросното бебе?!

Последното, от което трябва да се интересува една родилка след изписването, е настроението на родата. Като ни изписаха с първото дете, първо внуче за двете роди, моите родители и свекърва ми бяха у нас. Почерпихме се на обяд, бебо беше в леглото си, после се почувствах изморена, отидох да си легна и дори взех бебо на спалнята да си го гушна, без да се правя на домакиня. За второто дете бабите вече си знаеха, почерпихме се и сами си тръгнаха, като майка ми остана да ми помогне.

Не се притеснявай предварително!И на мен това ми беше най-големият страх преди да родя.Даже за пръв път си видях бебето голо когато акушерката го обличаше за изписването и се ужасих още повече! Както вече писах,свеки и майка ми бяха вкъщи точно заради страха ми от къпането.Обаче досадните им съвети-сложи му шапка,пусни още една печка/освен ТЕЦ при външна Т около 15 градуса /,ще къпеш бебето в спалнята,не в банята и т.н. ме взривиха,буквално."Разопаковах" бебето за секунди,грабнах го както ми показа акушерката и най-смело си го окъпах на мивката.После треперих цяла вечер,но е факт,че се престраших и досега само аз и съпруга ми сме къпали бебо,никой друг!
Важното е в родилния дом да ти покажат как точно се държи бебето при къпане на мивка.Във ваничката е много по-лесно.

Прявилно...след изписването и почерпките-кой откъдето е.....не мисля,че има нужда от помощ-а и ако бабите не са в час с порядките и възгледите на  родителите/а често не са/....най-добре е така-да се запазят добрите взаимоотношения...
При мен за първото дете  майка ми се помота няколко дни/сготви ми агнешко със спанак-а аз не ям агнешко/....караше ме да слагам сол във водата.....да наблягам на жилетчиците....и все такива полезни неща...затова за второто я помолих ако има желание да помага-да вземе баткото за няколко дни.......и определено всичко беше по-лесно......А,свекърва ми  идваше,но като се случи два-три пъти да я оставя за да нахраня бебето в другата стая и почна да се обажда да пита кога е удобно........

Изглежда аз съм най-големият чешит. Първо на изписването изрично казах, че не искам цяла сурия пред вратата. Само мъжът ми дойде да си ни прибере с Калоян.  Ако трябваше да дойдат най-близките, това са около 10-тина човека. Щях да лудна.
Предупредих всички, че не искам да идват вкъщи до 40-тия ден. Майка ми дойде да ми помага за 2 седмици, по-скоро в домакинството. След още седмица склоних да пусна и свекърва ми и свекъра и то заради мъжа ми, пък и майка ми ми се скара. Не можело съм да не давам на бабата и дядото да си видят внучето. 
Всички останали го видяха след втория месец и то се обаждаха предварително. 

Ами аз не исках никъква лудница от баби, дядовци и тем подобни, та затова само на майка ми с колата казах да дойде да ме вземе(мъжа до мен работеше извън страната, та нямаше как да дойде).Беше взела и една моя приятелка с нея и без много шум се изнесохме от родилното.Няколко снимки и стига толкова.Въобще не съм фен на шумотевица, глъчка, пък хора(танца хоро имам в предвид), пък оркестри и тн....Чудила съм се в деня, в който ме изписаха, изписаха още някъква жена, ама имам чувството, че цало село се бе събрало.Ужас.Радвах се, че не съм на нейно място и не ме принудиха разни роднински разбирания, да изтърпя това, което изтърпя тя - олигавиха го 100 човека бебето и, пък от ръка на ръка се заподава.Аз си се криех пред вратата, да мине малко глъчката и да си ходя
След това лесно - вкарах малко бабешки деветини и до 40тия ден на бебчо никой не ме е безпокойл.И лека полека, ама сериозна спирка им давах на всички дето искаха да си пъхат носа, започнахме с моя малък да навлизаме (тоест той де) в семейството

Аз не искам никакви хора, искам да си се приберем само тримата, но май няма да стане. Ще се опитам поне до родителите ни и братята и сестрите да огранича хората. Сигурно след това и свъкърва ми ще остане....много се притеснявам как ще се оправям с нея, защото искам само аз да си гледам детето и да се науча сама. Бих била много по-спокойна, ако можехме да сме само аз, бебо и таткото, ама се съмнявам, че ще стане. Иначе съм сигурна, че майка ми няма да се бърка и за нея не се притеснявам.

О да, у нас наистина беше лудниц - свекърва ми реши че ще имам нужда от помощ и без да ме пита искам или не тя си взе отпуск и беше в къщи до 20 ден, аз през това време полудях , станах толкова нервна -абе кошмар,като тръгна на работа вече се поуспокоих,ама ако имам второ бебе майка ми искам да е при мен.
А за къпането аз го къпя от първия път , искам аз да дърга контрола над детето си все пак- за къпането бях пъснала една темичка и мамите много добре ми обясниха как да го къпя, даже и филмче ми бяха пратил, така че пъсно търсачката и ще намериш мн информация
И аз смятам че е добре още от сега да им дадеш да разбрат на всички"помошчии" че можеш и сама и че нямаш нужда от "компетентните"им савети 

според мен е доста изнервящо всички хора изведнъж да ти се юрнат на гости един по един - и най малкото трябва да се съобразят с бебето , може би на свиждане в болницата да дойдат е доста по приемлив вариант и после чак като мине поне месец и да си седнеш поне на дупето ако имаш шев и кройка  ,
а зне съм от тези дето спазват 40 дни да е се излизало от вкъщи и да лежиш - още на седмия ден бяхме на разходка в една горичка наблизо , но ми е малко кофти да се трупат хора около новородено и то в затворено помещение - колкото и да се проветрява не го възприемам за нормално 

ау това с помощта от свекървите е всеизвестно че е голям дразнител и действа изнервящо на всички майки - то не стига недоспиването и умората - / те могат да се преглътнат и да го изживееш /  но и още един - доказано най - големия дразнител вече идва на всеки в повече , аз с първото дете се поддадох и си мълчах,  мълчах / свекито ми си дойде на 17 ден след като родих / и цял месец гледах само да преглъщам и да си премълчавам . е да но в един момент избухнах и направо и казах да не стъпва в къщи - не отидох и аз на гости даже и след известно време тя пак замина за англия слава бого

сега още от самото начало ои показах че не е желана в помагането и е взимала на ръце два  пъти точно бебка , а сега като поотрасна и тя не и дава да се доближи - започва да крещи истерично и да плаче още като я види на няколко метра  , беше решила че можело да ми потрябва и стоя цяла година без работа като разби през това време цялата си къща и прави всевъзможни ремонти - явно от нерви  , но аз така и не се предадох и не съм ползвала услугите и  , сега слава богу заминава пак и то след два дни

няма нищо трудно свързано с отглеждането на едно дете стига да възприемеш всичко като нещо приятно - ако го имаш за досадно задължение няма начин да не се изнервиш, но пък и преумората си казва думата и затова трябва да участва определено и половинката ти - нетрябва да ги изолираме в нищо - дори трябва да им покажем че това е нещо нормално - нетрябва да се казва моля да ми помогнеш в къпането или моля смени памперс а- а направо изкъпи бебето ти днес защото имам работа ... или вземи бебето за час примерно защото съм на фризйор    , въобще ако казваш моля започват да ти го пишат в един черен списак с услуги които ти правят и после като им натежи списачето започват да се дразнят повечето мъже 

Тук сте иключително права!Подкрепям напълно