лудницата след раждането

Аз не искам никакви хора, искам да си се приберем само тримата, но май няма да стане. Ще се опитам поне до родителите ни и братята и сестрите да огранича хората. Сигурно след това и свъкърва ми ще остане....много се притеснявам как ще се оправям с нея, защото искам само аз да си гледам детето и да се науча сама. Бих била много по-спокойна, ако можехме да сме само аз, бебо и таткото, ама се съмнявам, че ще стане. Иначе съм сигурна, че майка ми няма да се бърка и за нея не се притеснявам.

О да, у нас наистина беше лудниц - свекърва ми реши че ще имам нужда от помощ и без да ме пита искам или не тя си взе отпуск и беше в къщи до 20 ден, аз през това време полудях , станах толкова нервна -абе кошмар,като тръгна на работа вече се поуспокоих,ама ако имам второ бебе майка ми искам да е при мен.
А за къпането аз го къпя от първия път , искам аз да дърга контрола над детето си все пак- за къпането бях пъснала една темичка и мамите много добре ми обясниха как да го къпя, даже и филмче ми бяха пратил, така че пъсно търсачката и ще намериш мн информация
И аз смятам че е добре още от сега да им дадеш да разбрат на всички"помошчии" че можеш и сама и че нямаш нужда от "компетентните"им савети 

според мен е доста изнервящо всички хора изведнъж да ти се юрнат на гости един по един - и най малкото трябва да се съобразят с бебето , може би на свиждане в болницата да дойдат е доста по приемлив вариант и после чак като мине поне месец и да си седнеш поне на дупето ако имаш шев и кройка  ,
а зне съм от тези дето спазват 40 дни да е се излизало от вкъщи и да лежиш - още на седмия ден бяхме на разходка в една горичка наблизо , но ми е малко кофти да се трупат хора около новородено и то в затворено помещение - колкото и да се проветрява не го възприемам за нормално 

ау това с помощта от свекървите е всеизвестно че е голям дразнител и действа изнервящо на всички майки - то не стига недоспиването и умората - / те могат да се преглътнат и да го изживееш /  но и още един - доказано най - големия дразнител вече идва на всеки в повече , аз с първото дете се поддадох и си мълчах,  мълчах / свекито ми си дойде на 17 ден след като родих / и цял месец гледах само да преглъщам и да си премълчавам . е да но в един момент избухнах и направо и казах да не стъпва в къщи - не отидох и аз на гости даже и след известно време тя пак замина за англия слава бого

сега още от самото начало ои показах че не е желана в помагането и е взимала на ръце два  пъти точно бебка , а сега като поотрасна и тя не и дава да се доближи - започва да крещи истерично и да плаче още като я види на няколко метра  , беше решила че можело да ми потрябва и стоя цяла година без работа като разби през това време цялата си къща и прави всевъзможни ремонти - явно от нерви  , но аз така и не се предадох и не съм ползвала услугите и  , сега слава богу заминава пак и то след два дни

няма нищо трудно свързано с отглеждането на едно дете стига да възприемеш всичко като нещо приятно - ако го имаш за досадно задължение няма начин да не се изнервиш, но пък и преумората си казва думата и затова трябва да участва определено и половинката ти - нетрябва да ги изолираме в нищо - дори трябва да им покажем че това е нещо нормално - нетрябва да се казва моля да ми помогнеш в къпането или моля смени памперс а- а направо изкъпи бебето ти днес защото имам работа ... или вземи бебето за час примерно защото съм на фризйор    , въобще ако казваш моля започват да ти го пишат в един черен списак с услуги които ти правят и после като им натежи списачето започват да се дразнят повечето мъже 

Тук сте иключително права!Подкрепям напълно

     

След изписването наистина е голяма лудница.Преди да родя приказвах с майка ми да спи при нас,защото незнам как ще го гледам това бебе.В момента в който се прибрах у дома казах на всички,че не искам никой да спи при нас.
Мисля ,че е най добре самички да се оправяте,не е толкова шашкащо.

Тук всичко ми напомня за сватбата ми. Бях казала само на майка ми да дойде и да помогне преди да са дошли гостите а  на гостите че не искам никаква помощ от никой НО цялата женска част се беше събрала и само питаше “ с какво да помогна ... с какво да помогна..”
Сега съм казала само на свекърва ми да дойде. Дано не се повтори същото   

Бях предупредила моите родители, че шумотевица след родилното не искам, а и същото казах на съпруга ми да предупреди и неговите, че няма да събираме гости и т.н.
Всичко мина тихо и спокойно за мен и бебето.

Herelina на нас скоро ни се случи щастливото събитие и мога да ти кажа как беше при нас.

Преди да се роди малкия мислех,че няма да мога да го преоблиам,къпя,мислех,че майка ми ще върши тези неща,но..... Още от първия миг в който го видях се влюбих в това дете Желанието да се справям сама се породи някак неусетно. Дори в първите дни след завръщането от родилния дом,не исках да го давам на никой да го гушка. Гледах и питах сестрите в Родилния дом,как се къпе и още от първата вечер с татито си се справяме самички.
И така с  поемането на задълженията още от самото начало около бебока, показах деликатно на роднините ми,че искам да се справям сама,а ако имам нужда от помощ - ще си кажа. Няма нищо лошо ,според мен,ако им  кажеш,че това или онова тяхно поведение би те притеснявало. Все пак е много важно ти да си спокойна,за да може и детенцето да е спокойно,пък и ще кърмиш предполагам.
При нас сега майка ми е в отпуск и ме е отменилав голяма част от домакинските задължения. Аз обгрижвам малкия,тя готви. И да ти кажа честно ми е много добре,защото поне с манджите не се занимавам.
Желая ти успех, и не се тревожи- всичко ще се нареди.

И аз още от сега си мисля за този момент. Разбира се всички роднини са добронамерени, но си има граница, която не се прекрачва. Смятам да поканя само най-близките на изписването пред болницата, колкото да зърнат мъничето и после само с майка ми и таткото да се приберем вкъщи. Аз много мразя някой да ми се мотае из къщи, да не можеш както се казва по гащи да се разходиш, да си кърмиш на спокойствие... Така че спокойно, но твърдо трябва да се предупредят всички, в крайна сметка те трябва да  се съобразяват с теб, а не обратното.

Ако мъжът ти си вземе отпуска можеш да се справиш (от адаптацията към 3 часовото хранене не ти остава време дори да се нахраниш  ) Така ще имаш мотив да "отсвириш" нежеланите помагачи. Покани ги на гости всички накуп да видят бебето - лудница, ама за няколко часа

Момичета, не забравяйте обаче, че един ден и ние ще сме свекърви, баби, лели и т.н. и представете си как и нас няма да ни искат, няма да ни дават да видим малкото съкровище и ще кроят планове как да ни разкарат Представете си как някаква хлапачка - съпругата на сина ви, ще ви казва нафукано как сама щяла да се оправя и т.н. Затова, бъдете твърди, но уважавайте желанието им да ви помогнат. В крайна сметка никой не иска да ви стори лошо.

Съгласна съм, обаче ако всички хора са културни и внимателни като теб. Важното е да се помогне, а не да се пречи в такъв момент

herelina, твоите очаквания могат тотално да се разминат с действителността и в един момент сама да поискаш да има някой до теб, който да ти помага, за да се видиш и за 5 мин. в огледалото. Не ги мисли сега тези неща, направете си културна почерпка за изписването и толкоз. Ако роднините ти са хора на място, сами ще се усетят и най-малко биха те попитали дали имаш нужда от нещо и от какво? Ако ли не, сама си им кажи какво очакваш като помощ.
 

Точно така. Трябва да им се даде да разберат, че помощта е помощ, когато е поискана, нали?