Публикувана: 20 апр. 2007, 09:29 ч.
Последно мнение: 28 май 2007, 16:32 ч.

Колоко САМИ означава "сами"

4 034
79
1

# 60 3 май 2007, 13:59 ч.

Мнения: X

Ауу Диони - ми това е семейството на наште бе....
Направо настръхнах от ужас четейки.... smile3511

И ето дотова ме докара мен това семейство - явно подсъзнателно избирам такива мъже, които не стават, именно защото не искам да имам семейство - това , което съм видяла като семейство, ме отвращава... ooooh!

Това дори няма как да е смешно, дори и да не беше толкова тъжно...

# 61 3 май 2007, 21:21 ч.

София
Мнения: 6 477

Каси, нали знаеш оназ приказка на разните психодокторя, че дъщерите подсъзнателно избирали мъже, подобни на бащите им. Е, понеже и у нас като у вас - баща ми имаше отговорности за глобалните въпроси #Cussing out

, а майка ми за ежедневните битки. Та в резултат на такива семейни отношения, аз си избрах донор-слънце, който си е точно копие на баща ми! Нещо повече - те двамата се разбират чудесно Shocked

, Понеже баща ми е с инсулт и почти не говори, ако отида сама да го видя, той със знаци ме пита къде е донора...а ако той мине (адски ми е странно ама е факт), та тогава баща ми не се и сеща да пита за мен! Е, това е положението! Crossing Arms

Пак оспамих раотата Wink

# 62 4 май 2007, 10:29 ч.

Мнения: 9 990

Пък аз да кажа-баща ми е коренна противоположност на мъжа ми-той милия и пазаруваше/ сам решаваше, никой не го е карал/ и готвеше, и килими тупаше и с нас, децата играеше, беше си ок човека, само дето се пропи на финала ooooh!

# 63 4 май 2007, 15:55 ч.

София
Мнения: 4 493

Цитат на: Morgana в чт, 03 май 2007, 21:21

, а майка ми за ежедневните битки.

Донякъде се надявам да си права - т.е. аз като не успях от първият път да си намеря мъж - поне малко да прилича на баща ми по отношение на грижовност, отговорност, опора и т.н., дано успея с втория Wink

и дано не си права - че тогава дъщерями ще вземе някой още по - голям боклук от нейният баща newsm78

# 64 4 май 2007, 20:45 ч.

София
Мнения: 6 477

Диони, сега дай да бъдем оптимисти. Значи баща ми си беше просто като на гости в къщи всеки 5 дена в края на месеца. Беше спортист, после треньор и човека живееше по лагери....така и не разбра, че бушоните горят, тапетите се сменят, а понякога се прави и ремонт.... ooooh!

Обаче донорът е една идея по-развит..еволюирал един вид....Той поне може да прави разни дребновати ремонти и не му се разминава, една лека идейка е по-отговорен от моя баща...но в крайна сметка си е същото .....като баща ми Wink

Така, че да се надяваме - куражлийките, които ще станат принцеси на втори принц да имат късмет: ако баща им е бил мъж-мечта, да срещнат такъв..а ако не - тогава поне две-три идеи свестнота да има отгоре. Wink

# 65 5 май 2007, 06:29 ч.

Мнения: X

Разбира се че правила няма - но бас държа че като ни хванат психолозите тука мамите от форума ще ни обЯснят набързо къде точно в детството ни се крие корена на всички злини. newsm78

Пак отклонихме темата обаче - шампиони сме - мисля да ни се признае. hahaha

# 66 14 май 2007, 16:07 ч.

Мнения: 2 863

Цитат на: casiopea в сб, 05 май 2007, 06:29

Кас, ти се смееш, ама това с детството си е баш истината за един куп драми по-късно в живота. За туй има една приказка, която казва, каквото майка ти и баща ти могат да ти направят и господ не може.... Къде волно, къде щото така са ги разбирали нещата. Ето аз например през целия си живот съм изпитвала свръх гадно чувство на рожденитите си дни. Защо? Защото докато са били нашите заедно, имало е купони, ама аз на 2-3 години много си ги спомням. После тъкмо като взех да се сещам, те взеха че се разведоха. И мандалото хлопна. Нямаме пари за тържества, майка не ми дава да поканя гости, да не се излагаме колко нямаме... ей такива. После сама в София- ученичка, студентка- пари пак няма... и така сега и да има, вече не ми се празнува.
Ето ти един подробен, макар и аматьорски "психологически" анализ на връзката "детство"- "сега" Joy

# 67 14 май 2007, 18:49 ч.

Мнения: X

Ами абсолютно.
И всъщност мястото на тия разсъждения е точно тук.
С всеки изминал ден се убеждавам, че аз от родителите си избягах, хващайки се с бившия... предоверих се от зор да се махна от там - и ей го резултата. А това, че те не го правят волно - да, има хора лоши по природа, егоисти и тн. но повечето всичко правят неволно - просто толкова могат и точка.

# 68 15 май 2007, 15:00 ч.

Да се включа и аз...
С бащтата сме разделени и изобщо не се виждаме, майка ми е починала, свекър и свекърва ми не са в България. Та сама значи СЪВСЕМ сама.
От близо два месеца тръгнах отново на работа и слава Богу, защото бях почнала да полудявам. През деня сега го гледа една девойка и съм много доволна. Сигурно нещо не съм наред, но в неделя вечер, след два дни прекарани със сина ми съм почти в нервна криза и пет пъти по уморена от колкото в петък вечер.
Калпазанчето е на 10 месеца, много добро, вечно нахилено, реве само ако е умрял от глад или за сън и си играе сам.
Явно аз не съм на ред с нервите....

# 69 16 май 2007, 17:03 ч.

Мнения: 332

Igyana,съвсем си си наред,само дето си изнервена от живота си,както всички нас.Аз също съм на работа от 1 година и повярвай ми повече от 3-4 дена нон-стоп с детето ми и се изнервям адски.Животът е прекалено бърз и натоварен,а и нашата съдба....да сме и майки и бащи и всичко,мисля че понякога ни идва в повече.
На мен ми помагат родителите ми и съм и адски благодарна.Само йато си помисля как бих се оправяла без тях....повярвайте ми ...не ми се мисли.Шапка свалям на всички "САМИ" майки.Моето уважение bouquet

# 70 19 май 2007, 00:12 ч.

Мнения: 651

Цитат на: casiopea в чт, 26 апр 2007, 09:54

.... Ама тя авторката на темата така и не се появи. ...

ето ме най-после...пуснаха ми нета...сори, знаете как е плащаш-имаш!
Много мнения има, не знам да се радвам ли, да се отчайвам ли...
Запретвам ръкави и ще изчета всичко написано до тук.
bouquet

# 71 21 май 2007, 13:44 ч.

Мнения: 424

Ами не много сама, слава богу Simple Smile

моята баба се е заканила да дойда да живее с мен да не съм сам-сама с бебока и както мен си ме е гледкала, така сега ще държи фронта и за малкия Simple Smile

ама има още време. иначе и родителите ми ще се въртят , но те са млади и ходят на работа . изобщо- слава богу, че ги има около мене и ще ги има. това е най-хубавото в ситуацията ми Thinking

# 72 25 май 2007, 10:53 ч.

Мнения: 451

за мен САМ има друго измерение.колко САМ си в душата си,как се чувстваш. може би,защото на мен майка ми ми помага,а и детето е по-голямо,на 9. може би,защото отскоро съм САМА и бита още не ме е притиснал до стената. може би,защото съм в този момент,в който от болка не можеш да погледнеш и детето си Sad

съчувсвам и се възхищавам на всички вас,които въпреки самотата в душата си успявате да се справяте ,наистина сами. а може би това дава сили?! когато нямаш време ва се вайкаш колко си сам, и разчиташ наистина само на себе си

# 73 25 май 2007, 18:27 ч.

Мнения: 424

''защото съм в този момент,в който от болка не можеш да погледнеш и детето си ''
Cry

поне детенце е голямо.всяка болка отминава, а и не забравяй, че детето има нужда да си до него и да усеща, че си добре , ИМА НУЖДА . love001

# 74 26 май 2007, 01:52 ч.

София
Мнения: 6 477

Цитат на: patricia_p в пт, 25 май 2007, 10:53

Имаше една приказка там, че човек може да е сам и да не е самотен...А може и с много хора да е и да е самотен. Толкова за душата и самотата Wink

Хубаво е, че детенцето ти е по-голямо - сега е моментът да станете близки приятели и ще видиш колко различен ще стане светът. Това го казвам от личен опит - нашите се разведоха когато бях на 14 - тогава открих в лицето на майка ми наистина много добър приятел...дори с лека носталгия си спомням тези времена..оказа се, че и тя така ги помни....Говорели сме за какво ли не..беше хубаво наистина Heart Eyes

Препоръчани теми

Случайни срещи с детето - нарушение?

Декларация за пътуване на дете в чужбина след приемането ни в Шенген?

Бракоразводен адвокат гр .Бургас

Нормален размер за издръжка

Причина:

Причина: