За домашното раждане

Много добре обяснява hereuse за раждането в Канада при максимално близки до домашните условия. Понеже е дълго, взимам само този цитат, с който съм напълно съгласна:

1) запис - защото темата живо ме интересува

2) разказът на heureuse e страхотен. Ако тук се предлагаха такива условия в някоя/някои болници, мислите ли, че ще има майки, които толкова много да изказват възмущението си от тукашните болнични условия, и да мислят за домашно раждане, дори и когато то все още хич НЕ е регламентирано в България?!

Просто не мога да разбера защо тукашните гинеколози толкова много драпат да са в контрол на раждането - като време, като риск, като всичко - защо не оставят едно нормално раждане просто да се случи само, а те да са наоколо и да следят дали всичко е наред - аз с 300 зора се преборих първия път да ги убедя, че искам нормално раждане, че не искам системи и обезболяващи, че съм готова да чакам пълно разкритие. През половин час идваше по някой лекар или акушерка да ме убеждава "айде малко по-бързичко да го направим". Аз не мисля, че това е създаване на много приятна обстановка за раждаща за първи път жена, а пък в никой случай техният подход не е да оставят раждането да бъде наистина естествен процес. И забележете, тогава когато раждах имах идеални показатели, тоновете на бебето бяха ОК, идеално разположение на бебето, нормален таз, всичко като по учебник, дори самите лекарите все го повтаряха. И защо тогава толкова искаха да се бърза, аз си родих без система за 5 часа. Контракциите бяха болезнени, накрая доста болезнени, но все пак поносимо. Но някак си цялата тази обстановка не те предразполага да се отпуснеш. Иначе факт е, че всъщност те позабързаха раждането още в самото начало, защото спукаха мехура.

Нужно ли беше това? Не мога да кажа! Факт е, че в последния момент се наложи епизотомия, от която после възстановяването не е съвсем лесно и допълнително утежни уморителния следродилен период. Не казвам, че не са постъпили правилно като я направиха, явно момента вече го е изискал. Обаче все си мисля, че 3 килограмово бебе при по-добро водене на такова неусложнено раждане, при по-голяма отпуснатост от моя страна можех спокойно да родя без епизотомия и дори без разкъсвания.

Без прибързване, в спокойна обстановка, с определени техники как така става, че според статистиката при домашните асистирани раждания има много по-малко разкъсвания отколкото в болниците, това е въпросът ми?

Според мен тукашните лекари предпочитат повече манипулации, за да бъдат те самите по-спокойни и в контрол. С други думи гледат и своя интерес, не само този на майката. За тях няколко шева нищо не значат, но за майката? Защо това да не се избегне, ако е възможно?

Анджи, всъщност това става на много места по света. Както някои майки пишат по-горе и както се описва  в други теми. Ето виж прословутата маймунска тема - маймунската тема

Тази тема също е страхотна - Раждането: Не бутай реката – тя си тече сама

И накрая ето списък с теми, които събрах наскоро:

Ключови потребности на раждащата жена « 05-03-2007, 16:56:16 », Duol

Кои от вас са използвали немедикаментозни и нетрадиционни техники

Разкажете за своето прекрасно раждане

Мирена: Re: Разкажете за своето прекрасно раждане

Гласувайте за "Моето прекрасно раждане"! « четвъртък,  … арт 2007, 08:12 »

Историята на моето раждане « 10-02-2006, 15:48:46 »

Другия път искам да родя... « 15-01-2007, 10:40:19 »

Конкурс „БожеНствен дар или за уникалното чувство да си майка“ « … 22:40:38 », Mamma

Естествено Раждане и 21-ви век

Re: Естествено Раждане и 21-ви век - списък с линкове

Активно раждане

Днес се роди синът ми в Родния си (а не родилния) дом


Раждане вкъщи - какви са ЗАКОНОВИТЕ и практически подробности в  … 02:04 », анджи777

Всъщност е тъкмо обратното - утвърдена практика откак свят светува е била жената да си ражда вкъщи под надзора на баба /акушерка/, това да се ражда в специализирана болница е нова практика, възникнала от около стотина години насам или там откакто започват да се появяват такива болници, което никак не е задължително по закон, а свободен избор на жената и фактът, че жените масово са започнали да избират тази опция до степен да я превърнат във всеобща практика, сам по себе си говори достатъчно.


Как може да бъде направена такава статистка?


Отново да припомня, че Природата не е онази "Майка-Кърмилница", която радее на всяка цена всяко човешко същество да оцелее, а една хищническа вселена, в която по законите на естествения отбор неприспособените и носителите на някакви недъзи умират, а оцелелите се борят за всеки залък. По този начин природата се очиства от плявата и реализира собствения си оздравителен процес.

Е защо да не може да бъде направена такава статистика? Чела съм я из нета, но не ми се рови сега - сравняват рацдания в болница и домашни такива и се вижда, че у дома рисковете в много отношения са по-малки.

За Природата си права - но донякъде. Тя е И майка-кърмилница, което е видно от начина, който е предоставила да откърмим малките си. И ни помага в много неща, ако я следваме. Но наистина, там работи Законът на джунглата и оцеляват по-силните и смелите. А не е ли така и в една обикновена болница? По-силните (респ. богатите) позлват едни преференции, бедните - други. Здравето и дори животът им могат да бъдат застрашени от това, че нямат парите да си платят на лекари, които очакват нерегламентирано заплащане - практика, активно поддържана от другите, които пък имат пари.

Да, напълно съм съгласна, че в обществото също работят законите на джунглата. Като казвам това за природата, то не е, за да я отричам напълно, а за да уравновеся нещата с прекаленото й идеализиране, което някак става модно напоследък.
За оцеляването на богатите - да, това в още по-силна степен ще се отнася за желаещите да родят вкъщи, защото лекарят, който ще поеме риска да бъде на разпложение, ще поиска по-голям хонорар, докато в болницата може да не ти обърнат внимание, ако не им платиш, но това означава на практика да те оставят на волята на природата, а не да ти навредят умишлено.

За статистиката имам предвид следното - за да сравнят ражданията по показател "домашни условия" срещу "болнични условия" и за да бъде сравнението вярно, трябва да го проведат при равни други условия. В дадения случай това означава да изберат групи от родилки, които не се различават помежду си по тежест на състоянието, психическа нагласа, очаквани усложнения и т.н. и да има по равен брой от съответните групи, израждани в болнични и в домашни условия. Така ще може да се оцени в каква степен идват усложнения там, където не се очакват, или пък не идват там, където се очакват и като фактор, оказващ влияние, да се оцени средата. Всъщност, днес дори и някои да раждат вкъщи, това са тези, които предварително щателно са били преценени като нерискови. Всички рискови отиват автоматично в болниците. Естествено, че при така подбрани предварителни условия, домашните раждания ще изглеждат безопасни, а болничните - усложнени - заради предварително подбраният контингент родилки от едната и другата категория, които увеличават бройката на съответното място. За да се убедя във верността на изведената статистика, ми е необходимо да разбера как е направена, т.е. каква е опитната постановка - дали експериментиращият екип е намерил доброволки с усложнена бременност, които е убедил да раждат вкъщи с цел да ги сравни със същия брой раждащи в болница, или чисто и просто някой е взел книгите за годишните раждания в някоя държава за даден период, преброил е примерно 500 неусложнени вкъщи срещу 50 000 в болница, сред които има и усложнени, превърнал цифрите в проценти - и хоп - статистика.

Абсолютно подкрепям

biboshka, съвременното домашно раждане се отличава от това на нашите прародители! В днешно време то е връщане към природата, но съчетано със съвременните познания и технологии в областта на медицината! Затова в къщи раждат жени, на които бременността протича нормално и вероятността за усложнение е малка! За да раждаш в къщи, трябва психически да си подготвена, а не притеснена и напрегната, в очакване на усложнение! Тези които раждат в болници са там или поради физиологични причини или поради психически. Ето например ти си стресирана от мисълта за усложнения, в твоя случай не се препоръчва домашно раждане! Аз мисля като теб, затова и го отхвърлих като възможност, въпреки че имах избор!

Не бих родила у дома нито в България, нито в коя да е друга държава. Никоя родилка не е застрахована срещу внезапни усложнения и на нито едно бебе не може да се гарантира, че няма да има нужда от спешна медицинска помощ секунда след раждането му. Рискът ми се вижда напълно безсмислен - какво печели майката всъщност при раждане в домашни условия?

Biboshka, права си за статистиката, но домашно се препоръчва така или иначе при липса на усложнения. Ако се сравнят такива раждания у дома и в болница - там резултатът е определено в полза на домашното. А да се сравняват ражданията с усложнения няма смисъл, защото никой не агитира при тежки случаи да се ражда у дома, нали?


По същия начин никоя родилка или бебе няма гаранция, че няма да му се случи нещо в болнични условия - от стафилококова инфекция до много по-сериозни усложнения и смърт. А майката, която иска да роди в домашни условия, печели спокойствие, увереност, хармония със себе си и природата си, блиозст с детето от първия миг, едно уникално преживяване, което в болница не е същото. Но ако не го желае и усеща по този начин, наистина не печели нищо и е безсмислено да се насилва.

А как предварително се знае дали ще има усложнения или не????
Моят гинеколог предричаше за мен абсолютно безпроблемно нормално раждане, а пък то какво стана......
Моята приятелка роди като по учебник, но се оказа, че бебето й има проблеми и се наложи незабавна намеса ......
Каквато и нагласа да имаш предварително, не ти сам определяш конкретните обстоятелства при раждането, нито гинекологът ти /в смисъл дали ще е леко и безпроблемно, или ще има критични моменти/.

Майката трябва да е уверена в себе си, независимо къде ражда.

Увереността в себе си не се изписва по рецепта и не се купува. Създава се... някак.

Аз лично я нямам в момента. Работя по въпроса.

Само да отбележа. Първият път бях повече от уверена, че всичко ще мине гладко, както се казва, по мед и масло.
Че няма да има екстрени ситуации и сериозни проблеми. Бях толкова уверена в това, че когато започна нетипичното изтичане на вода сама не вярвах, че може да се случи. Да не говорим и за лекарската греша тогава.
Но не всичко мина гладко, въпреки моята увереност и спокойствие през цялата бременност.

Ами ако кръвоизлива е бил причинен от "насилственото бързо раждане" каквото е обикновено в България? Тогава какво да кажем?
Дъщеря ми се роди с напълно червени очи, всичко около ретината беше в кръв и така почти месец, на какво ли се дължи, дали не е от насилствените напъни, дирижирани не от тялото ми, (когато му е времето и когато родовите пътища са готови и перинеума се е отпуснал достатъчно за да пропусне бебето ми), а от лекарите които си мислят че знаят какво правят. Освен това й счупиха дясната ключица, нормално ли е здраво дете да се осакатява? Слава Богу нямаше последствия за ръката (риска е огромен и има немалко сакати деца по тази причина, защото костта може да засегне твърде важен нерв който може да блокира за винаги ръката), но счупеното си е счупено, остава травма за винаги. Защо да се оставяме да осакатяват децата ни? 

В Холандия по-големия процент раждания ЗАПОЧВАТ вкъщи.
Но и много от тях завършват в болница.
При това на раждането присъства  обучено лице и може да прецени дали е необходимо да се иде в болница. И въпреки това се случва деца да бъдат увредени, да умрат и т.н., просто защото не се е намесил специалист на време. Деца, които ако са били в болницата са имали далеч по-големи шансове да оцелеят или да бъдат нормални.
А в България кой ще те наблюдава, ако раждаш вкъщи?
Аз лично не поех риска тук (където си имат дългогодишни традиции), съвсем не бих го поела в България. Успех в избора на решение, каквото и да е то, късмета да е на твоя страна.