За домашното раждане

Имаше подобни теми - мисля на Ludmil, който разказваше за домашното раждане на жена си и то без лекарска помощ и наблюдение.
Подобни неща са обсъждани и в темите на Tandoori  и Емем, а също и в "Маймунската тема" на [desi]. Ако искаш можеш да погледнеш 

Аз лично си мисля, че в БГ условия това е малко неусъществимо

Благодаря за инфото. Истината е, че в този форум влизам рядко. Постоянно съм в Нашите деца и не зная какво става тук    Ще потърся темите.

Домашното раждане за мен е пълна глупост! 
Отегчена съм от темите на Людмил, за да навлизам пак в спорове и обосновки 

Не го одобрявам от съображения за сигурност.
Ако ти е любопитно,наскоро имаше тема за раждане във вода!

За мен е безотговорно. Айде, ако излагаш само собствения си живот на риск, ок - твой си избор. Но да застрашаваш и този на детето си... Отдавна човекът е загубил инстинктите и издръжливостта, които помагат на животните да се справят сами.

При сегашните условия в бг е трудно осъществимо, да не кажа невъзможно - поне достатъчно сигурен начин за домашно раждане е мит. При Людмил лекарят се беше отказал в последния момент и бяха останали без никакъв бекъп, без мед. лице, болницата на немалко време път. Такива условия не са най-добрите.
Принципно съм за домашното раждане, но с мед.лице, с добре проследена бременност и осигурен вариант за стигане в болница в рамките на минути - нещата, които са неосъществими в БГ. Другите варианти са твърде рискови - не че в огромната част от случаите няма всичко да мине ок, но такъв стрес и несигурност за майката не са от полза при раждането.

Интересен е линка, всеки си преценява доколко е осъществимо за него и при неговите условия.

Аз също не подкрепям домашното раждане.
Има толкова добри условия за родилките в здравните заведения, не знам при това положение, защо да излагам и себе си, и живота на детето си на опасност. 

Напълно подкрепям

Още не съм изчела сайта - но познавам авторката, тъй като тя ми помогна много в подготовката на второто ми раждане и съм й безкрайно задължена. Така че силно го препоръчвам (жалко само, че го е написала наанглийски, но обеща и на български да го преведе).

За домашното раждане - възхищавам й се за куража, разбирам добре защо го е направила, и на мен ми е минавало през ума и съм убедена, че в повечето случаи така наистина е най-добре и за раждащата жена, и за бебето. И все пак - все пак - в България мисля, че няма условия за това. Няма подходящо подготвена здравна система, която да помогне, ако нещо все пак се обърка. Няма нужното обществено разбиране и подобен акт се разглежда като безотговорност, лудост, и не знам какво още. Така че бих казала това, което казвам и в своята тема за вагинално раждане след секцио и с тесен таз: не е невъзможно - напротив, напълно достижимо е, в много други страни по света се случва, но в нашите условия все пак е изключително трудно да се пребориш с цял куп предразсъдъци и се иска доста смелост, малко лудост и доза късмет, за да завърши всичко благополучно.

Нямам личен опит. За мен домашното раждане е излишна проява на глупост!

Ако аз се бях спряла на този вариянт сега не само,че нямаше да съм майка, но нямаше и мен самата да ме има, за да имам мнение по въпроса

и  аз мисля,че домашното раждане излишно излага на опасност майката и бебето.като си представя ,че моята бременност беше напълнонормална,а раждането рисково с усложнения и през ум не би минало да раждам вкъщи

Не подкрепям домашното раждане.
Мисля,че едно раждане трябва да се осъществи в родилно отделение.

Възхищавам се на жените имали куража да родят вкъщи.

И аз! Но никога не бих родила в къщи, особено като видях как  стотни от секундата, могат да ти костват всичко!

Не го одобрявам

Мога да се възхищавам единствено на ПРИНУДЕНИТЕ от независими обстоятелства - природни условия - бури, наводнения и пр., родили при домашни условия. Както се възхищавам на лекаря, оперирал сам себе си от апандисит - беше руснак - но НИКОГА не бих подкрепила жена, решила да рискува своя и на нероденото си бебе живот само за да е модерна, интересна, неповторима, "природосъобразна" или каквото и там друго да измисли, както и не бих приела за геройство ако някой човек си разпори корема в града, за да си изреже апандисита, вместо да отиде в болница, когато има условия за това.

   Чудно, поразгледах. За раждане във вода не съм съвсем съгласна, защото все пак сме хора, а не делфини и някак неестествено ми се вижда.
   Но за домашно раждане съм много "навита", с акушерка и тук в Германия - ако всичко мине толкова добре, както и с първото раждане, ще е супер! В България не знам дали бих се решила - най-малкото няма кой да ми помогне там, а жената в този момент е И уязвима, освен силна.
   Бих прочела на български тези неща! При липса на личен пример в съвременния свят, интернет е добър източник на такъв.

За раждането вкъщи може да се каже всичко, само не и че е модерно.


Детето живее 9 месеца във вода, все пак:)
Съвсем ествествено си е.

Четвърт час, след като дъщеря ми дойде на този свят спря да диша, посиня и се наака. Сега щях да гушкам само безвъзвратно отлетелите си мечти, ако не бях родила в болница. В последствие от стартовия шок образува голям брой червени кръвни телца и се наложи три дни да прекара в интензивно отделение, където разреждаха кръвта и.

Искам да добавя, че изкарах най-леката бременност на света и родих нормално с малко помощ (спазмалтик и система за контракции). Не съм избирала най-добрата болница на света – отидох в най-близката. Не съм избирала лекар, който да ме изражда – изроди ме младата лекарка, която беше на смяна. Не съм имала страх от раждането, винаги съм вярвала, че всичко ще бъде наред.

И още нещо. Родих в Германия, искам да кажа, че тук домашното раждане се приема за нещо рисковано и не се практикува често.

Марлийс, права си, че има рискове. Но едно от нещата, с които съм против лекарската намеса, е преждевременното прерязване на пъпната връв. Пъпната връв е добре да се прекъсне поне 5 минути, а по-добре и по-късно, след раждането. Защото бебето продължава да се снабдява с кислород през нея и първата глътка въздух не е така болезнена. Нищо не може да се каже със сигурност, но се замисли, че ако 15 мин след раждането пъпната връв не е била прекъсната, детето най-вероятно е нямало да се задуши. (Не зная във вашия случай как е било. Ако пъпната връв не е била прекъсната, когато сетето е спряло да диша, нямам обяснение.)

Съгласна съм да раждам в болница, но с това изискване за пъпната връв, с изискване за позата по време на раждане, с изискване детето да не е в детско отделение, а да си е при мен... И да не няма злобни и пренебрежителни сестри и доктори. А единствените по-любезни да са санитарките... (Този коментар е за всички болници  )

Подкрепям!!! В този век на информираността и на мед. техника, ти да се подложиш на този риск?! Това не мога да го разбера изобщо!!!

Но всеки има право на мнение и как и къде да роди.

Това е околоплодна течност. Като цяло не ми се струва естествено, но хора и препочитания разни.

Интересно ми беше да видя всичко това-благодаря ти за линка
Но честно да ти кажа нямам смелостта да го направя
Предпочитам традиционните методи,в болница.

Подкрепям-все пак в кой век живеем за да раждаме по къщите, ами то по тая логика може и на работното място, както прабабите ни са раждали по нивите....
А по въпроса никога не бих родила нормално, а още повече и в къщи....

Не бих рискувала да раждам вкъщи. За мен е безумие в 21 век да се прави в цивилизована страна.


То ако се замислиш по времето на бабите ни се е раждало вкъщи (затова и е имало такава висока смъртност на бебета и родилки), та "традиционно" е раждане вкъщи от тази гледна точка, а не обратното. Но традициите не са това, което бяха. Сега явно старите методи стават модерни отново.

На никоя географска ширина не бих го практикувала.... ако имам вариант 'болница', разбира се 

И аз съм на мнение , че това е доста рисковано и безотговорно.

Пъпната връв беше прерязана (от гордия татко) доста преди това, след това бебка даде показатели 9/9/10 на апагар теста. Това, което се случи с нея е едно от хилядите непредвидими неща, които се случват и заради които съществува професионалната родилна помощ.

А иначе в болницата всички бяха мили с мен от гл.лекар до санитарката, но това е друг въпрос.

Марлийс, а ако това рядко нещо се беше случило не веднага след раждането, а 5 дни по-късно? И такива случаи има, нали, макакр и редки. И решението е - да стоим в болница, докато детето отрасне? Нали разбираш, че риск има винаги и няма застраховка, която да ни подсигури 100% спокойствие. Както казва Мая+Доброслав=Кирчо, ако пък бяха изчакали в болницата с отрязването на пъпната връв примерно, дали пък щеше да се стигне до там? Аз имам съседка, която е загубила детето си в родилния дом, защото някаква докторка в МА оставила кувьозите открити и няколко бебета заболели от пневмония. "Ако" има винаги, и в болниците също. Ако аз не раждах в болница първия път, може би нямаше да ме срежат, кой знае. Това беше нещото, което си помислих, когато срещнах авторката на сайта за домашното и тя ми разказа за нейното домашно раждане, а аз за моето в болница.

Няма как...това е проблем с адаптацията. Наистина рядък, но съществува...

В 21 век да раждам вкъщи??? Да, да...
След второто раждане получих жесток кръвоизлив заради задържани плацентарни части. Последва ревизио (не че го направиха както трябва - оставиха си ръцете направо), но за момента положението се овладя. Не мога да си представя, ако това се беше случило вкъщи...Да не дава господ!

Аз съм на мнение, че раждането у дома е излишен риск, който може да струва много, много скъпо! Не се възхищавам от куража на мамите, избрали този вариант, а изтръпвам!
Интересно как ли ще се приеме, ако някоя мама сподели тук "Аз родих в къщи и бебето ми умря още преди да стигне болницата". При това да не е "защото лекарите са виновни" ... все лекарите били виновни ... а защото просто не е имало време да му се окаже помощ...

И аз се чудя, ама... А това някой ако го каже тук, нали се сещаш, че ще бъде изяден.

А може ли да споделите кои са положителните страни на домашното раждане?
Обещавам да не ги сравнявам с рисковете   (това всяка от нас ще направи)

И 100 положителни страни да ми изброят, нито едно няма да приема и разбера!

Холандия е доста развита и цивилизована страна, с много ниска смъртност при раждане. И въпреки това раждането у дома е нормално явление. Бременността тук се следи от акушерка, която асистира и при дом.раждане. Ако се случи нещо непредвидено тя вика линейка или гинеколог, зависи от проблема.
Според тукашните разбирания предимствата на дом.раждане са преди всичко емоционални, ето няколко:
-не трябва да се местиш по време на контракции в болница(наистина това седене в колата е ад,а имаше и задръстване!)
-у дома се чувстваш по-спокоен и освободен.Можеш да се движиш както си искаш,да седиш под душа и т.н.
-домашното и болнично НОРМАЛНО раждане протичат по един и същи начин(има ред мед.показания поради които нямаш право да родиш вкъщи дори и да искаш)
-домашното е по-малко стресово за родилката(поне те така твърдят, истина е че не съм чувала за проблеми пряко свързани с факта че раждаш вкъщи, може би защото всичко е под строг контрол незнам)
Аз раждах в болница по мое желание, акушерката ми не ме агитираше да е вкъщи, но повечето ми колежки не ме разбираха и доста ме навиваха ама не стана. Сега като си помисля го направих за собствено успокоение. Отидох в болница със 6 см разкритие,родих час и половина по-късно и след още 2 часа бяхме изписани. Акушерката ми се 'намеси' в този процес 10 мин преди да почна да напъвам, през останалото време бях сама със съпруга ми. Така че можеше и в нашата спалня да си родя, ама...страх!

Не става въпрос какво е позволено и какво не. В България поне има възможност за избор на раждане. В САЩ няма масово такова нещо като "секцио по желание".

 Изборът дали ще е в болница или не, дали ще е секцио или не е личен в крайна сметка. Ставаше въпрос какво мислим за раждането вкъщи, а не дали е по-добре да се абортира или роди увредено бебе, дали има смъртни случаи в болниците...

А по този въпрос, ако в болница не могат да спасят едно бебе - то няма шансове и вкъщи. Но обратното, ако не могат да го спасят в домашни условия има шанс да живее в болница ( в повечето случаи)

Освен тези от емоционална гледна точка, които са изброени (а към тях има и още множество други - необезпокояван контакт майка-бебе, значително по-добър шанс на кърменето и значително по-продължително кърмене при тези деца, таткото е непрекъснато при майката и бебето и семейният живот на тримата започва от първата минута и т.н.), има и ред други, които са от съвсем практическа гледна точка:
- избягване опасността от болнични инфекции за майката и бебето, която е бич за всяко родилно отделение, независимо колко напреднала е страната - колкото и да изглежда странно, домашното раждане е значително по-безопасно в това отношение (бебето се сблъсква само с майчините бактерии, към които има имунитет, предаден вътреутробно, а майката - само с домашните бактерии, към които има имунитет)
- при подготвена майка и добро проследяване на бременността и раждането от медицинско лице смъртността е равна или по-ниска от тази на болничното раждане за същия тип сложност раждане (да не забравяме, че домашното раждане не е за всеки и не за всички случаи, а за нискорискови раждания)
- сериозно намаляване на необходимостта от всеки тип медицинска намеса - системи за ускоряване, използване на упойки (без епидурална) - за учудените да спомена, че се ползват и при домашно раждане при желание на майката или при необходимост - а също и много по-рядко се случват  епизиотомия, разкъсвания, използване на форцепс, вакуум; нисък процент прехвърляне в болница и многократно по-нисък от болничния процент цезарово сечение
- по-безболезнено и хуманно раждане (отношението и емоциите играят страхотна роля тук)
И т.н., и т.н. - чак до степен в Англия заключението на тези уважавани инстанции - Royal College of Obstetricians, the Royal College of Midwives, the Royal College of General Practitioners and the Department of Health да е, че за нискорисковите майки (дори тези с първо раждане) домашното раждане означава по-здрави майка и бебе. Но - това е при условията и организацията в Англия и Холандия, не при нашите, за съжаление.
Не че това ще убеди някой - въпрос на нагласа е, която липсва у почти всички у нас.

Абсолютно.

Hedra, благодаря отново за компетентното разяснение.

Няма нагласи у нас наистина, но пък с такива теми се градят, нали? И темата на Людмил навремето предизвика много разпалени спорове, но за някои от нас даде увереност, че раждането не е чак толкова страшна болест и може да протече по-близко до природата, пък макар и в болнични условия.

Ама моля ви се тия доводи за домашното раждане са си направо смешни.....

Е добре де ние които сме родени в болници ощетени ли сме емоционално  според вас от този първоначален контакт  майка-бебе?
Чувала съм за такива крайности, когато живота на бебето е в опасност и изисква лекарска намеса, но милата майка не позволява това да стане навреме за да осъществи контакт с детето 

Дори една жена да роди детето си на Луната, колко ще го кърми зависи  основно само от нейното желание - при домашните " природосъобразни???" раждания е нормално родилката да иска да го кърми до първи клас , нали сме отново към природата

За Англия може много да се спори - там проблемите с тяхната методика са страшно много - бебето не приема никакви течности 24 часа след раждането, след това е само на гърда я има кърма я не и вследствие може да се  обезводни много и спадне на тегло.


Не виждам абсолютно нищо хуманно да оставиш една жена да пиши и да се превива от болка 12 часа, когато това може да й бъде спестено и раждането да бъде минимално стресиращо за нея. Каквото и да ми обясняват аз знам от личен опит че нормалното раждане без упойка боли много, а казват че моето било бързо и лесно.
Колко жени отлагат появата на второто си дете заради такива приятни естествени преживявания?

За мен е пълен абсурд някой да ражда у дома без присъствието на медицинско лице - само мама и татко  , нима те знаят как да реагират адекватно при евентуален проблем?
Да има и такива....

Стига бе хора в кой век живеете?????

Не виждам нищо такова в никое филмче показващо домашно раждане.
Но пък знам за доста такива случаи в различни болници, някои от тях приключили доста зле, ако ме разбираш.

Само като си спомня колко трудно беше първото ми раждане и настръхвам. Получих само 5см разкритие, бебето се усука с пъпната връв и му заглъхнаха тоновете, аз бях с маска и системи, нямаше време дори и за секцио и в последния момент родих с форцепс. Ако бях в къщи? Сигурно нямаше да имам син на 6 години - настръхвам!!!, може би и мен нямаше да ме има!!!
Няма нужда да се правя на излишно смела. Предпочитам удобна клиника, епидурална и лекар 24 часа на разположение, поне първите 4 дни.
И след като мога да се възползвам от всичко това, защо трябва да се връщам 100 години назад?

Охххххх Стига бе хора-колко такива теми ще чоплите...То ще накарате хората да не влизат тук-във форума въобще.Разберете че тук е Булгария-Цигания,и скоро няма да стане на вашата....наистина на запад има много варианти доста добри-но тук сме БЪЛГАРИЯ-ще чоплим немислими работи...Кой от мед персонала ще се съгласи да дойде у вас да изражда?Доктор ли?Дето е зает  нон-стоп,или мед сестра-дето всичките са неадекватни и без доки няма да се справят ако има проблем?Ако си имате познат доктор на който МОЖЕТЕ(щото аз не мога) да платите извънредно да стои у вас докато раждате-евала-ми действайте...Ама ако няма....да се намеси Людмил,щото пак допрях до АКО...
И Хедра го е казала мнооого точно-ако има проблем няма да стигнете до болницата с бебето навреме Това е болезнено-не мога да влизам в подобни теми вече...Хау от мен.

Сигурна ли си в това, което казваш? В Англия ли си раждала? Или чула-недочула?

И хайде стига вече, никой ТУК не говори за неасистирано раждане, домашно раждане не е раждане без помощ от медицинско лице.

Колкото за тежките случаи, дето ако не сте били в болница, какво щяло да се случи - аз пък всеки път си мисля, дали в болницата не са объркали нещата, дали нямаше да се развият нещата по-добре, ако се оставят на природата?

И при мен беше така. Нещата се объркаха буквално за  секунда.Дъжа живота си на лекарите или на Господ - не знам.Все пак мисля, че нагласата на жената е много важна. Всички ние ,които не възприемаме домашното раждане може би все още не сме готови за него...

И при дете 2.100кг,щеше ако се остави на природата да се роди 3.00кг-ми сигурно...бре,що не се сетих да го родя в къщи...да се роди по-голямо...Емем,да те оборя-щото май че го оставих на природата...защото моя доктор толкова разбираше,че все едно природно си го гледах в корема и се увила с пъпната връв и не растяла а аз си свиркам и нищо не подозирам...-нали уж ходя на прегледи при "специалист".Можех и природно да го родя...що не-в къщи.Накрая щях и природно да плача и да не се прежаля...Защото нямаше обяснение защо е толкова малка в 37с-не ми дадоха обяснение,докторите бяха в шок....Аз също-и ако не подозирах и си родих в къщи-нали разбираш....Дори в 20 с.бяха пр Димитрова в София-всичко било наред-бебето растяло според седмици и аз какво мисля-ми тя е курифей-ясно че всичко е ок.И можех да реша да родя в къщи....добре че не реших....Бременни майчета-а вие дали сте сигурни че всичко е ок с бебето ви?Аз до края не чувствах да има проблем...Но...
Айде сега по моя пример-някой да ми обясни подробно какво щях да правя аз с това бебе в къщи?Дори и да имаше мед лице?Ще си носи кувиоза с него ли?

Емем, сигурна съм в това за Англия, каза ми го гинеколог с дългогодишна практика, който е посетил не един и два  международни симпозиума свързани със специалноста му...

А на въпросите които ти си задаваш отговор може да даде само Господ...


Изборът за раждане е личен, но ми става мъчно, че някой лекомислено може да рискува живота си и този на бъдещото си дете заради такива теми, когато говорим за домашно раждане в България

Това е и моето мнение

Афродита, много, ама много грозно е да се правиш на обидена, когато никой не те засяга директно, а самата ти да говориш с този иронично-подигравателен тон. Погледни и предните си постинги, не само този.

От написаното от теб излиза, че докторите, на които имаш безкрайно доверие ("кОрифеи", както казваш), не са видели теглото на бебето и с една дума, не са си свършили работата. А да си чувала за kangaroo care? Не си. Потърси в нета. За недоносени бебета в някои страни се практикува залепване на бебето за майката - не кувиоз - и непрестаннен контакт кожа-до кожа, кърмене и пр.

IraSof, айде пак да питаш твоя познат лекар дали пък случайно в Англия не слагат бебето на гърдата на майката от първите часове, независимо дали има мляко или не (то впрочем идва доста бързо, ако се приложи ранното поставяне на гърда). Защото поднесената от теб информация не отговаря на истината - мога да те уверя. Никой не би могъл да държи новородено бебе 24 часа, без да предложи нещо - но това нещо обикновено е гърда, не водичка със захар.

Хайде да спрем да обвъждаме тези глупости. Само запълваме 1-та страница с дивотии... Сериозно предлагам тези от нас, които мислят за себе си като за жени, а не просто като за женски бозайници, да не пишат повече в тази - и подобните на нея - теми. Така - като се прекрати спора -  има по-голяма надежда да изпадне от класацията.

Би ли ми обяснила разликата?
Благодаря предварително 

Аз, нали съм малко проста, макар че живея в 21 век, не смятам домашното раждане за отживелица, пълна глупост и прочее епитети.
Много интересно ми е само с каква лекота се раздават последните - честно, звучи точно като довода "Ма как ще раждам нормално? Само секцио - да не съм в пещерната епоха!" И с това не искам да кажа нищо против секциото по желание - искал си, направил си го - но не ми се вижда особено умно да се заклеймява толкова безцеремонно чуждия избор с такива силни думи само, защото не опонира на нашата вътрешна нагласа.
Може и да не избера да родя вкъщи, но щом се практикува - при това с чудесен резултат - явно има защо. Никой не ви е вързал за парното да раждате у дома. Уважавайте малко повече чуждото мнение, ако искате да уважават вашето.

Их, пак сте се изпокарали... Аз само да си кажа, че ако в БГ имаше установена такава практика, и ако всичко ми беше видимо наред, и можех да разчитам на здравната система, със сигурност бих избрала да си родя в къщи с мъжа ми и акушерка, пред това два дни да ме държат в предродилна и да гледам 10 жени как раждат и да слушам как брутално ги окуражава екипажа на местното родилно. Дори съм склонна да си мисля понякога, че при мен нещата не протекоха особено благополучно именно поради безумното място, на което пробвах да родя, та било то и болнично заведение.
И да, когато става въпрос за раждане и кърмене, се възприемам именно като женски бозайник, а не като магистър по еди си к'во и видна светска дама.

Мила, знам за Холандия, че е доста разпространено раждането вкъщи, искам само да те попитам дали знаеш акушерката носи ли уред, с който да следи тоновете на бебето?

Хедра, толкова хубаво си го описала, та чак ми се прииска да родя вкъщи. Сигурно щях да го направя, ако акушерката ми се беше навила да ме изроди... Не, Емем, не мисля, че проблема се е появил поради лекарска намеса. Тук не те режат напразно, създават ти интимна атмосфера - свещи, етерични масла, отпускащи вани, почти като вкъщи, но има дежурен медицински екип, както и нужната медицинска апаратура, един вид застраховка, ако нещо се случи.

Знам, че Иисус е роден в плевня.
Знам, че баща ми е роден у дома на село.
Знам, че уличните полицаи в Манила получават и акушерско образование, за да могат да израждат жени на път за болницата, поради големите задръствания.
Знам, че 90% от ражданията протичат нормално, естествено и няма значение къде ще родиш.
Но знам също, че точно ти може да си от останалите 10% и да изгубиш твоето бебче, поради простата причина, че си се отказал от тази застраховка. Не знам за вас, но аз определено не бих могла да живея с подобна вина.

Не написах моята история, за да влизам в спор с някого, а просто да дам един тъжен пример с обратната страна на медала. Не пожелавам на никоя майка да се убеди в правотата на думите ми от личен опит. Иначе и аз съм за естествените неща, но когато нещо изкуствено може да спаси детенцето ми съм готова да сключа пакт и с дявола.

Засега и при тези условия, които са в България. Адмирирам обаче споделянето на подобна информация- това, което съм видяла и прочела за активното раждане и в това число и домашното ми помогна да се преборя с предрасъдъците си. 

Марлийс, в обстановката, която ти описваш, аз пък с удоволствие бих родила в холандска болница, именно заради този допълнителен процент сигурност все пак ...  У нас раждането е много различно, сигурно знаеш това.

И да, акушерката идва у вас със стетоскоп и следи тоновете.

Всъщност попитах Мила (от Холандия) дали знае следят ли се тоновете на бебето по време на домашното раждане. Не питам за стетоскоп, ами за оня уред, дето дава непрекъснат сигнал, който може да бъде представен графично (не знам как се казва).

А, и аз родих в немска болница. За България наистина не знам, но сигурно могат да се включат мами, които биха изказали благодарност на един или друг лекар, сестра или акушерка.

При Холандските условия и аз бих родила у дома. Тук - не. Но нямам добри спомени от моето раждане именно заради болницата. Всичко вкъщи беше наред, болеше, но се търпеше, докато контракциите станаха на 5 мин. Отидох в болницата, установиха 5см разкритие, спукаха ми мехура и ме вързаха на един креват с мониторите. Аааа, тогава стана страшно. Чувствах зле от това, че не мога да мърдам, от това, че съм вързана, от ярките светлини и белите плочки, от крещящата жена на съседното легло, от окситоцина, който правеше контракциите нетърпими... Резултатът беше, че като се наложи да напъвам бях толкова омаломощена, че не се справих като хората, за малко да се наложи форцепс. Е, всичко свърши добре, но си мисля, че ако бях вкъщи с една мила акушерка, щеше да бъде много по-лесно и приятно.

Абсолютно точно казано Това са двете състояния, в които опитът да се намесиш в природните механизми по-често води до проблеми, отколкото до решения за тях. Едно висше образование или претенции за разумност (доколко са основателни по отношение на човека като вид не е обект на тази тема) изобщо не изключват факта, че като биология представляваме женски бозайници и като такива имаме ред общи неща с всички останали животни.

Марлийс, да акушерката носи такъв уред за слушане на тоновете, както и всичко необходимо за рязане и зашиване. Може да ти бие дори някакво обезболяващо(петидин май се казваше), но епидурални упойки, системи за предизвикване на контракции и подобни се правят само в болница.
Съвсем сериозно казвам че раждането тук  в болница е като да си вкъщи, само местенето е проблем(и застраховката ). Настаняват те в 1 стая с мъжа ти и те оставят. Показаха на съпруга ми как да ми масжира гърба, донесоха ми топла възглавничка за облекчаване на контракции, също вода за пиене и ни оставиха В един момент болката стана доста нетърпима и повиках сестрата и тогава чак ме провериха за разкритие, беше почти 10 см и ми казаха да напъвам когато реша че трябва.
 Беше ме много страх от раждането,защото какви ли не истории съм чувала в България. Но тук се промених, започнах да мисля по-позитивно. Даже не ми правеше впечатление че тук има много малко изследвания по време на бременността.
Афродита, при проблем като твоя не можеш да родиш вкъщи. Неслучайно казах че домашно раждане е възможно само ако се очаква нормално такова.

Марлийс, за фетален монитор ли питаш? а за какво ти е той, той се ползва само при рискови раждания, иначе много лесно може да доведе до ненужна паника и секцио. А ако има нещо притеснително, просто отиваш в болница и там те следят.

Не одобрявам такива неоснователни рискове като раждане в къщи.

А ти как разбираш, че има нещо притеснително?

Aми акушерката преценява това, не ти  . Или ти не им вярваш?

Е, както разбрахме от Мила (благодаря и за което) акушерката носи уреда със себе си. Да не говорим, че той не дава пълна картина за състоянието на детето и понягога се налагат допълнителни изследвания, като взимане на кръв например. 

Тюх, как съм пропуснала темата

Като биолог следва да заявя отговорно, че определно сме женски бозайници.
Пак така като биолог следва да заявя, че раждането не е болест.
Сега твърдите, че без болница не може, ама я погледнете колко теми има за избор на лекари, за клизмата, процедурите по приемането, и кво ли не още, които издават СТРАХА от непознатото - непознатите хора, от които зависи живота на майката и детето, медицинските манипулации и тн.
Именно този страх спестява домашното раждане, а при липсата на страх нещата вървят много по-гладко.
Истината е някъде по средата - има жени, които биха били по-спокойни у дома, и такива, които биха искали да са в болница и е хубаво да има свобода на избор.
Честно казано, като бях бременна с второто, и като четях кви пари искат лекарите за раждане, как оставят жените да се мъчат, ако не "бутнат" нещо, и как и като платиш, пак не е сигурно дали че се отнасят човешки, се питах и защо е цялата работа?
Бях написала в клуба на дир.бг, че направо ми иде да родя като котката в гардероба... с което скандализирах форума, ама наистина така се чувствах...

В крайна сметка родих при лекарка, която ме остави почти до последно у нас, ходихме пеша до болницата и дето се казва, като отидохме, остана само да излезе бебето.
Детето ми се оказа с дефект на небцето, който бе забелязан от мен на 2 ден, а от лекарите - на 3-ия, след като ги питах какво му е. На предните ми оплаквания, че не засуква хубаво, отговаряха "ами кърма още нямаш", при положение, че имам или нямам кърма, бебето ТРЯБВА да може да суче хубаво. Бебето ми правеше особен вид задушавания, и ако не беше при мен, а в отделна стая, нямаше да го има. В последствие пострада повече от некомпетентни лекарски намеси... Какво да казвам повече...
Като става въпрос за бебета, никой не е по-мотивиран от майката да опази детето - ако ще да има 10 дипломи по медицина и най-модерната апаратура...
Повечето от вас смятат, че като отидат в болница и се предадат в ръцете на лекарите, и резултатът е гарантиран. За тия неща гаранция няма. Има борба за оцеляване. Присъща е предимно на женските бозайници.

firebird, страхотен пост. Заключението ти е просто... в десятката.

Точно така си е! Само искам да добавя, че в тази борба всички средства са позволени. Не отричам, че като майка аз най-добре познавам детето си, но ми липсват познанията и опита, които притежава едно медицинско лице. Не става въпрос да заменим едното с другото, а да намерим начин двете да се допълват. Истина е, че недоносените деца ги гушкат и им пеят и това ги успокоява, но е истина, че те не биха оцелели без кувьоз.
Аз съм женски бозайник (и то какъв), но за разлика от уличната котка ще имам поколение не всяка година, а може би два или три пъти в живота си. И искам това  поколение да живee и да се развива и няма да пожаля сили и средства за това.

Емем,като ме караш да чета да си чула че не навсякъде в България могат да го направят това и че пак повтарям тук е България и не говорим за Холандия,Англия и т.н.-казах че съм сигурна,че там е идеално за това раждане.Аз раждах в малък град-никой тук не разбира от докторлък,камо ли от това което ти описваш....и ме караш да чета.А съм иронична,точно защото много от вас говорят работи ,дето не са ги изпитали-и не ме нападаш лично,но аз те оборвам с моя аргумент-защото смятам че е достатъчно добър..затова говоря за себе си.Иронична съм пак ще кажа-недай си боже да го изпиташ...или си толкова сигурна че ще ти дадат най-нужното че знаеш че никога няма да стигнеш до там-ама аз  стигнах и не мога тук където живея да го получа...защото не смятаме България само София,Пловдив и Варна.Иронична съм,защото може ти да смяташ че си височайша особа на която всеки кадърен лекар ще се притече,и ще родиш в най-доброто заведение в София или Брюксел-ама аз не съм такава особа-има и такива във форума-пощадете ни И пак казвам-аз видях резултата накрая,не съм имала съмнения,и лекарите тук не са били компетентни да направят това което казваш-от какъв зор аз трябваше предварително да знам какво ще се случи и какво да правя?И да-казвам че и Димитрова е некадърна,защото видя че бебето е по седмици добре и ми каза че вижда момче-родих момиче.А за нея четох тук във форумите-от тук я разбрах и ходих,нямаше да я зная ако не четях толкова глупости...
Айде хау пак от мен и със здраве на всички...тия теми са абсурдистан за майка България поне за сега-не ги отричам но са абсурд...е поне за тези като мен от дълбоооката провинция-замислете се че има и такива хора,не сте само принцеси тук.И Емем,айде да не спорим повече-то всеки видя тук че съм 1000 пъти по-тъпа от теб-защо спориш с такъв човек-ти си над такива неща-щом дори знаеш какво да направиш като ти се роди недоносено дете ето-аз не знам...А между другото може ли да ми обясниш къде прилагат това кожа до кожа или каквото е там за недоносено дете?Тук в България?Питам само че ми е любопитно?Защото знам че в Габрово не го прилагат,в Търново също...тук у нас хептен....във Видин дали го прилагат?Или във Враца?А в Монтана?В Ловеч също няма... Обикновенно пиша във форум адаптирано мляко-там си даваме съвети-не се хапем и там тона ми е друг...тук съм иронична щото се говори за НЕОСЪЩЕСТВИМИ за сега неща...може би по-нататък.
Колкото до женските бозайници-и да се бореше детенцете ми нямаше да оцелее на вън-това е за фаярбърд.А аз се борих много пъти по време на бременноста да ме гледат по-внимателно ,да казват има ли нещо,карах се с тях,умолявах ги...-да бозайници сме и се борим за малките си-ама не говорим сега за това.
И не разбирам моя пример не е ли абсолютно доказателство за сега че не бива да се ражда в домашни условия-без лекар.И това също не е сигурно?И това не е само мой пример-на много други майки.

И не съм обидена на никой-това пък го могат само децата-ако ти се обиждаш-твоя работа...аз само се боря...защото съм по-голям борец от теб-не ме е срам да го призная-ако родиш с недъг дете и ти ще станеш по-голям борец....недай си боже...просто се боря с глупостите които чета.И се опитвам да покажа моето мнение... И ако не сме борци като бозайниците няма да продължаваме да се борим и след раждането за малките си...и преди това...Но това за борбата за сега няма нищо общо с въпроса ни-защото наистина ако не беше в кувиоз можеше и да оцелее кожа до кожа и незнам още как-да бе бях тъпа..-но можеше и да не..трябва ли да се пробва?Защото това се наблюдава точно в природата-дето сме били като бозайниците-някои оцеляват-някои не.Никой не знае дали ще оцелее малкото което се е родило с недъг,нали?

Домашното раждане звучи страхотно... НО никога не бих го направила тук, в БГ. Не знам дали ако бях в друга държава, с повече традиции в това отношение, бих го направила, но по принцип се кефя на жени, които имат смелостта и куража да раждат у дома. Естествено говоря за асистирано раждане. Да раждаш без медицинско лице до теб - това вече е лудост.... 

За раждането във вода - решила съм, че ако имам трето дете ще го родя във вода. Дано до тогава да направят повече такива болници, но бих родила някъде където има вани, топки, люлки - абе трябва ми зоологическа градина  Когато раждах София също исках такова място, но нямаше 
Истината е, че майката най-добре си знае как да стои/седи/лежи когато ражда. Второто ми раждане протече много по-леко благодарение на това, че бях без системи, разхождах се из коридора и болките бяха съвсем, съвсем поносими. Кляках, навеждах се и ми беше добре. Ужасът дойде когато решиха да ми спукат мехура и ме вързаха за леглото - добре че не продължи дълго... И не знам защо трябва изкуствено да се спуква мехура - толкова им се ядосах тогава.... 

Та така. По принцип съм ЗА това, което майката природа повелява, но все пак има случаи, в които медицинската помощ е незаменима и задължителна. Затова е най-добре да се създадат нормални условия в БОЛНИЦИТЕ, където родилките дасе чувстват комфортно... Такива работи...

Скъпа Афродита, кенгуру грижите не ги прилагат никъде у нас. Но ги прилагат в страни като, да речем, Южна Африка, където знаем как протичат маймунските раждания. И странно, но дори и без кувьоз оцеляват недоносените бебета там, че е по-добре се развиват даже, защото няма по-ценно нещо за детето от майчината топлина, мляко, обич...

Не знам за какви принцеси говориш. Събирах заплатата си няколко месеца, за да платя на екип в държавна болница (официален избор на екип) и ВИП зала за раждане (за да може да присъства и мъжът ми - иначе не ги допускат), с единственото очакване към тях - да не ми се месят в процеса на раждане и да оставят всичко да протече максимално близко до природата. Пък ако нещо се обърка (все пак съм с предно секцио и тесен таз и всички ме плашеха какъв риск поемам), все пак да има кой да ме резне и спаси мен и бебето. И точно защото и аз се борих с нокти и зъби за правото си да родя естествено и с минимум медицински интервенции, защото ми се наложи да изчета много неща за естественото раждане, знам за какво говоря. И пак да  кажа, помогна ми точно майката, която е родила у дома, в България, без да плаща на някого, без да е принцеса, и която е направила този сайт, от който тръгна темата.

Мечтая третото ми раждане да е вкъщи. Надявам се след няколко години да узрее тази идея в българското пространство и да стане реалност. Както стана реалност водното раждане.
Големия + на домашното(асистирано!) раждане е значително по-малкия стрес за родилката. Стреса е този, който засилва болката, който прави нещата много по-трудни, който понякога води до паника, а тя може да е пагубна за бебето, защото то усеща емоциите на майка си,а тя е неговия свят. По-добре е този свят да е спокоен, а не тревожен... При какви условия една жена ще се чувства по-спокойна си е неин избор. Всички сме различни, всяко раждане е различно и всеки има право на избор.
Друг е въпроса, че в момента няма условия за домашно раждане, но за щастие условията непрекъснато се променят и ние сме тези, които дават насока на промените, защото предлагането е според търсенето! 

Афродита, искрено ти съчувствам, за това което е трябвало да преживееш като майка. Важното е, че сега бебчо е добре и можеш да му се радваш.

Емем, можеш ли да ми кажеш от какво тегло прилагат само "кожа до кожа" в ЮАР и как би могло да оцелее бебе с недоразвити дробчета и без сукателен рефлекс без помощта на техниката? Понякога полузнанието е по-опасно от незнанието.

Ал, няма защо да се ядосваш, че са ти спукали мехура. И на мен се наложи да го спукат, за да може да слезе бебка надолу, иначе щяха да ме резнат. Истина е, че тук създават перфектни условия за естествено раждане в болница, но е истина, че ако не може да се осъществи се намесват.

А, и за раждането под вода - това си ми беше мечта, но нямаше как...Родих в болница с многогодишен опит с раждане под вода. Само че от 1000 раждания тук само около 50-60 могат да бъдат осъществени под вода. Първо, защото бебето трябва да има идеални тонове и второ много често майките не издържат и искат да излязат.

Аз се страхувам от усложнения и не бих раждала вкъщи. В Бг няма адекватно проследяване на бремеността, често лекарите пропускат някакво изследване, например аз в последните седмици започнах да посещавам и втори гинеколог, при когото после родих. Занесох си изследванията и той забеляза, че в едното има бактерии в урината, които моят лекар не е забелязал, оказа се, че изследването не е било коректно и всичко се размина без последствия...Но не с всички беше така - доста бебета в болницата бяха с предадени от майката инфекции и акушерките минаваха с едни таблички със спринцовки с антибиотик. На друга майка пък и бяха сбъркали термина и уж роди навреме а бебето беше недоносено...Иначе звучи чудесно за страните с напреднало здравеопазване.

Не, не мога, не съм се интересувала и не мисля да го правя, но това така или иначе се осъществява в болница и те могат да преценят дали бебето е узряло - но дори и в кувьоз, майката пак е съвсем наблизо, ако не се лъжа - понякога и заедно с него в кувьоза. Разликата е, че в ЮАР и много други места, очевидно и в Холандия, където си ти, медицината не се бори срещу природата, а работи заедно с нея!

И ако се наложи - ще ти спукат мехура, но само ако се наложи, а не за да мине по-бързо и да приключи докторът по-рано.

Е за това става дума. За трети път ще спомена, че родих в Германия, а не в Холандия. И както стана ясно практиките в тези две съседни страни по отношение на домашното раждане са съвсем различни. Не знам колко са им големи кувьозите в ЮАР, но тук са към 40 на 80 см и не виждам как мама ще влезе вътре. Тук практиката за деца под 2,5 кг е кувьоз. Мама и татко идват да видят мъничето, гушкат го, даже могат да спят в болницата (поне единия от тях).
Съществуват страни с по-либерални (Холандия) и с по-консервативи практики (Германия), както съществуват и хиляди необщоприети (имам предвид за дадена страна) теории. Нека не поставяме всички под общ знаменател и не пишем неща, в които не сме сигурни.

Кенгуру кеър се прилага и при бебета в кувьоз - вадят се за определено време, за да се сложат на гърдите на родителите за известно време, често - без да се разкачат от апаратурата, ако е наложително.

И тук е така

Ето тук може да се прочете повече на кенгуру грижите 

Родих детето си в САЩ. Имах този избор, а изпитвам ужас от Българските болници.
Не ме е страх от самото раждане (аз съм от тези, дето предпочитат лекаря да не се меси или да ми пускат система за да мине по-бързо), но панически се страхувам от практиката бебето да се отделя от майката. От това да не знам кога ще ми го дадат. От това, че не знам дали го хранят с АМ или му дават антибиотик без да ми кажат. От това, че може да е болно и да не ми кажат какво точно му има на детето. От това, че ще ми го носят на 3 часа, а не като огладнее. От това, че 3 часа седя сама без бебето си.
Първите часове след раждането бяха за мен вълшебно време за гушкане, опознаване и кърмене на бебето ми. Първия ден не можех да се отделя от него-не ми се спеше, не ми се ядеше, исках само да го гушкам! Мъчно ми е, че много жени в България са лишени от тези прекрасни мигове заради глупави правила и предразсъдъци.
Страх ме е, че може да се наложи да раздам второто си дете тук.
Бих родила в къщи (с медицинска помощ), или в частна клиника, основно заради това-да не се отделя бебето от мен! Самото раждане-дори да е трудно, с шевове и т.н. минава някак, но не искам детето ми да е лишено от контакт с мен.

Само да ви кажа - сетих се още нещо.

В БГ има някои майки, които отдавна раждат в къщи. ще се получи малко като Агенция ЕЖК (Една Жена Каза), но е истина. Аз имам една позната в Трън, където имало жена - майка на 12 деца. И тази моя позната ми казва, че онази жена, първите 3-4 деца си ги е раждала в болницата. Всички останали си ги е раждала в къщи. Защото имала много ангажименти покрай другите си деца и домакинството и решила, че ще й е по-лесно и удобно да си ги ражда в къщи. Да не говорим, че тя вече е била "опитна" родилка и знаела какво я чака... Децата й са живи и здрави... Така че всичко ново е добре забравено старо... 

Това и аз го преживях във Втора градска болница в София. Донесоха ми детето 2 часа след раждането, включваме шиене, излизане от упойката за шиенето, висене в коридора, значи около час след като ме настаниха в стаята. И това беше една от причините да родя там. Много съм доволна в това отношение!

Аз пък изобщо не им се възхищавам, честно. Но вече съм си казала мнението в други подобни теми. Омръзна ми да го повтарям.
Реза, следващото ще си го раждаш увас, угадих те аз.
Ще дойда да ти помагам, ако искаш 

Аз родих дъщеря си в болница и не мога да се оплача от нищо. Раждането ми протече нормално кратко и без усложнения. Условията в болницата бяха много добри(не в България). Втори път бих родила пак в съсщата болница, защото сам доволна и защото условията и атмосферата в родилната зала изобщо не са лоши от тези в домашни условия, напротив в болница има много повече възможности. Но основното поради, което бих родила в болницата е сигурността за бебето и че ако нещо не е наред има 24-часово интензивно отделение за новородени. Това, което бих направила при второ раждане е, ако всичко е минало благополучно след раждането да си взема бебето и дасе прибера в къщи. Там определено ще се чуствам по-добре ще мога да си почивам по-пълноценно, вместо или някое бебе да плаче или да има визитация ила да е време за дошло времето за обяд, а на мен да ми се спи. При първото си ражнадане стоях 5 дни в болницата, защото нямах представа как да си накърмя или преоблека детето, но за второ дете мисля че е излишно.
За българските родилни отделения нямам лични впечатления. Но от всичко прочетено във форума тук ми изглежда по-сигурно и уютно в домашни условия, отколкото в БГ болница. Не мога да си представя как могат да правят нещо с бебето ми без мое знание и съгласие пък било то и да му сменят памперса.

Тук, където живея, е по-разпространено май раждането вкъщи. Обаче след като чух за няколко чуднички случая, съвсем се отказах. Прдпочетох да  родя в болница, където специалисте са "под ръка". Раждането беше съвсем в домашна обстановка. Така че за мен това е най-удачния вариант: съчетание на болница и домашна атмосфера.

Абсолютно съм за!

Ето и нещо за раждането в болница
http://www.youtube.com/watch?v=lxOu1DyVQV8

Не се стряскайте, видеото не е автентичен запис... или може би е 

Aми да, много е забавно... особено ако разбираш английски. "Чудото на живота" според английские комици от Монти Пайтън - да не помислите, че за някоя ужасия става дума.

 

Колкото и да ми изглежда естествено, красиво и романтично, мисля, че аз не бих рискувала - страх ме е - ужасява ме мисълта, че в крайна сметка никой не би могъл да предвиди евентуални сериозни усложнения по време на и след раждането, които наистина изискват намеса на неонатолог или друг спец. за майката, евентулно и някаква апаратура, колкото и прилежно да е била проследявана бременността?  Говоря за случай като описания по-горе - за задух на бебето 15 мин след раждане - в този случай ако е трябвало да бъде оставено на природа щяхме може би да говорим за естествен подбор.

Това е което мисля за домашното раждане, а иначе и да исках не бих могла, очаквам втората бременност да е с още по-високо кръвно още по-отрано, така че няма как да не съм в болница и да не е оперативно.