Нашата Петя

  • 3 488
  • 53
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 8 475
Благодаря ви,момичета още веднъж! Hug
Прекрасна е Петя!
Благодаря  и на прекрасната си учителката си по литература-най-добрата  bouquet Heart Eyes-госпожа Нина Николова,която ни  прочете стих от нея за първи път.

# 31
  • Мнения: X
          Доброта
 Понякога съм толкова добра,
че цялата изтръпвам и боли ме.
И вените ми ,сплетени в гора
ми търсят ново ,благородно име.

Понякога съм толкова добра!...
И скрива ме в коша си чемшира
на двора.Неизмислена игра
ме търси и ръцете ми намира!

Понякога съм светла като мед.
Тогава светли устни ме обичат.
Понякога съм златен слънчоглед
красив като главата на момиче.

Понякога съм бяла и добра
Как рядко ми се случва да съм бяла!
Тогава искам сън да подаря
на всекиго.И свойта обич цяла


да счупя на парченца от стъкло,
да пръсна и добри ръце да сгрея.
И дала сок на нечие стъбло,
да пазя свойта тайна ,че живея.


                                            25.01.1977

# 32
  • Мнения: 188
Разплакахте ме, а съм на работа и не мога да плача.  Cry
израснах с нейните стихове и дневника й
тя бе моето спасение, "моята" Петя, моето бягство от реалността
заедно с Христо Фотев и Димчо Дебелянов

ПОКЛОН

# 33
  • Плевен/София
  • Мнения: 546
    Прекрасна тема! Чаках с нетърпение "Родна реч", за да видя дали има публикувано нещо нейно. Вече толкова години не мога да я забравя...

# 34
  • Мнения: 1 733
За Петя....и нейната неизживяна младост... Flowers Rose Flowers Rose

# 35
  • Мнения: 7 005
    НА ПЕТНАДЕСЕТГОДИШНИТЕ

            Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна,
            аз съм толкова млада за пръв път до днес,
            несравнима съм с цвят на напъпила вишна.
            Нямам плахост и кротост, и сладък финес.

            Нося тъмния чар на червена лъвица,
            цяла в пищния хаос на джунгли и дни,
            а съм всъщност и морска, и в мойте зеници
            властно вдига морето зелени стени.

            Нося синята кръв на жена индианка,
            с бясна сила в мен ври Оцеолова власт.
            Вижте, вижте сърцето на моята сянка -
            многосърца, стоцветна, различна съм аз,

            а съм само една - и за пръв път съм млада,
            като грабната в миг от дървото сълза,
            като пламък, изригнал от девствена клада,
            като лумнала бързо нагоре лоза.

            Ще раста, ще натрупам във себе си дните
            и живота във трудния негов синтез,
            ала своята сила петнайсетгодишна
            ще запазя такава, каквато е днес.

Това е моето любимо...Имах една голяма синя книга, с всичките и произведения и дневника и. Странно как 15 годишните по нейно време и петнадесетгодишните по мое време...еднакви бяхме...вълнуваха ме същите неща, като изключим престилките и бригадите...Близка ми е...

# 36
  • Мнения: 4 138
благодаря за темата  bouquet

# 37
  • София
  • Мнения: 3 064
Благодаря и аз Hug

Носталгичен Бургаско - морски полъх...

Ех, как го обичам Бургас, макар да не съм живяла никога там, имам особена слабост към тоя град, към Петя, към Христо Фотев, към песните на Тоника и Тони Димитрова, към всички готини бургазлии, защото те повечето наистина са много готини! И улица Богориди, която излиза на Морската, еееех!

Поздрави на Бургас и морето!

# 38
  • София
  • Мнения: 4 868
Темата ме извади от ежедневния ритъм. Май колкото повече остарявам, толкова повече боли.

# 39
  • Мнения: 2 241
Да, тя и е моята Петя....

А толкова рядко се сещам вече за нея....


Аз следвам на времето светлия ход

и искам, как искам след моя живот

пак някой да трепне, внезапно спасен,

открил в моя стих своя пристан зелен.

# 40
  • Мнения: 5 468
Тъмносиня престилка, най-долното копче е разкопчано или просто липсва... Бяла якичка... Спретната прическа - каквото и да значи това... ............ДА! на униформите.
Laughing Laughing Peace  smile3505

Петя Дубарова... много я обичам. Жалко, че си е отишла толкова рано от този свят. Щеше да напише още толкова хубави неща... Бог да я прости.

# 41
  • Мнения: X
благодаря за хубавата тема
ужасно ме разчувствахте
стиховете на моята адашка докоснаха душата ми още в първия момент, при първата ни среща
въпреки летата, изкарани в Бургас при баба, не намерих смелост да отида до къщата и

# 42
  • Пристанището на шейсетте кораба.
  • Мнения: 239
ЗИМНА ВАКАНЦИЯ

Тя се стопи като сняг във косите ми,
като отрязана плитка умря.
Как да я върна? Задъхват се дните ми,
търсят я, гонят я мойте утра.

Във пещерата на своето щастие
образ и тайна заравям със сняг.
После учебници грабват очите ми.
Бързат контролни, връхлитат ме пак.

Мила ваканция, пазя те, имам те
в спомени, бухнали като лоза.
Пазя те в своя хербарий на зимата
като замръзнала малка сълза


Това е едно от любимите ми  заедно с Доброта


# 43
  • Мнения: 1 937
Пролет


Повярвали в лудия смях на петлите,

в звъна на камбана с нестройно сърце,

взривяваме зимната броня на дните

с момичешки устни, с момчешки ръце.

 

Мокрее стопеният сняг по косите.

Красиви сме в джинсите от кадифе.

И чувствам как огън на кръгове скрит е

в очите ни с тежкия цвят на кафе.

 

Мостове, задрямали сфинксове, дюни...

Със наш седемнайсетгодишен размах

възсядаме, будим... Но кой ли целуна

косите ми светли от слънце и прах?

 

Дали ме докосват по светлото чело

смутените устни на дръзко момче?

А може би просто задъхана радост

в косите ми блика, в кръвта ми тече...

# 44
  • Мнения: 1 895


            На баща ми

        Невинна като детско своеволие,
        аз връщам се от своето далече.
        Едно червено кръшно главоболие
        залива мойта топла синя вечер.

        То кара ме чемширена, бръшлянена
        да падна във нозете на стиха ми.
        Приемат ме желана, но неканена
        извивките на живите му гами.

        И чувствам ли се сам-сама и ничия,
        подмамена от мимолетна слава,
        ранена от студени безразличия,
        той властно, мълчаливо ме спасява.

        Сърцето ми задърпва свойте корени,
        изострят се и скулите ми меки,
        със крачки, от умора необорени,
        аз тръгвам по брадясали пътеки.

        По гъвкавите релси на ръцете ми
        той пуска свойте влакове червени,
        а някъде на топло зад очите ми
        узряват като гроздове вселени.

        Вземете ги! Побързайте! Как хубаво
        е с моите загадъчни вселени.
        Изпийте със очите си вселените,
        родени от стиха ми и от мене!

        Защото като кръшно главоболие
        минава мойта топла синя вечер.
        Невинна, като детско своеволие,
        аз тръгвам пак към своето далече!

Общи условия

Активация на акаунт