Нашата Петя

# 45 26 апр. 2007, 16:35 ч.

Мнения: 1 416

НАСТРОЕНИЕ

Препъна се във облака небето
и падна като купола на храм.
Извика нещо с писък самолетен.
А после аз видях, сърдит и ням,

как нощен дъжд приведен подковава
на облака изрязания ръб.
И синя радост в мене разклонява
короната си, мощна като дъб,

защото като палава минута,
внезапно грабната от дълъг ден,
живея аз от никого нечута,
а цялото небе живее в мен.

# 46 26 апр. 2007, 17:12 ч.

Мнения: 985

Светлините са изплели светла кошница
и люлеят лунапарка си във нея.
И дърветата в зелените си нощници
не заспиват, а се смеят и се смеят...

По челото ми пробягват сенки алени
на усмивки и червени карамфили
и ме шарят със очите си запалени
тези малки и добри автомобили.

И от светлото си щастие изтръпнала,
напоена от вълната ярка,
аз превръщам се запалена от блясъка,
във немирна светлина от лунапарка.

bouquet

Лятото изтече като пееща вода.
Тежко ми е - колко много, много пих от нея.
Бели стъпки, нежни като котешка следа,
още за червената му песен пеят.

Мислите ми тръгнаха след него по света.
Може би не ще успея вече да ги върна.
В дланите ми плаче невидяна есента,
моли ме поне веднъж да я прегърна.

Но не мога - аз на лятото обрекла се веднъж
ще го чакам, ще го помня, ще му бъда вярна.
То ще дойде пак с коси от топъл дъжд,
пак дъхът му цветен ще ме парне.

bouquet

Когато нощем улиците жадно
на стъпки хиляди шума изпият,
изгрява месецът и става хладно.
Студени струи плажовете мият.

И месецът, като крило на птица,
небето, звездното, гребе нататък
и всяка от звездите е зеница,
в морето скрила своя отпечатък.

Помислило за риби то звездите,
ги люшка като корабчета златни,
поемат ги в ръцете си вълните
и скриват ги във свойта необятност.

# 47 26 апр. 2007, 17:21 ч.

Sf
Мнения: 808

Завист

Тези, които завиждат, се в болни превръщат,
те от завиждане своите нерви рушат;
тези, които завиждат, се винаги мръщят
дето успех е проправил към някого път.

Много успехи в живота и много победи,
с тях неотлъчно се движи и злобата зла,
радват се всички и все някой с яд ще погледа,
топлата радост на друг щом е дала крила.

Тези, които завиждат, се в болни превръщат -
всичко човешко, завиждат ли, лудо рушат,
чистите мисли и здраве, добро се не връщат,
злоба и завист в сърцето проправят ли път.

Да... Нашата Петя...
Всеки един нейн стих за всеки един мой или твой ден...

# 48 26 апр. 2007, 17:24 ч.

DE
Мнения: 967

Любимата ми е!!!
Винаги свързвам Бургас с нея!
Живея в нейния квартал, а не знам тя къде е живяла???
Някой може ли да ми каже???

# 49 26 апр. 2007, 17:45 ч.

Мнения: 2 792

Трудно ми е да пиша в тази тема, няколко пъти днес я отварям и нищо не пиша.
Петя, дано някой ден те разбера bouquet

# 50 26 апр. 2007, 22:42 ч.

Мнения: 677

Цитат на: mimoza_nonche в чт, 26 апр 2007, 17:24

Срещу Младежкия дом е къщата..Малко в посока Сан Стефано..

# 51 26 апр. 2007, 22:53 ч.

Мнения: 843

Открих я като тийн, но след смъртта и. / Както винаги се случва.../ тя е само 4 години по- голяма от мен. Сега щеше да е на 45.... и други са го сметнали. Дали щеше да има сили да пише още и по този начин... СЕГА Cry

, вероятно не.
Беше по- голяма от мен.... сега ми е като изгубено чедо.
Толкова тъжна красота има в недоизказаното..

# 52 26 апр. 2007, 22:56 ч.

Стара Загора
Мнения: 2 526

И на мен ми е трудно. Много обичам стиховете ́и. Жалко, че си е отишла толкова млада. Когато се случи да прочета отново книгата, винаги си мисля, каква ли би била сега, колко ли още хубави стихове би написала. bouquet

МИСЛИ В ЧАС

Омръзна ми да бъда все послушна -
да слушам и мълча, да бъда в час
и само химикалът ми да шушне
по бели листи със мастилен глас.

Омръзна ми контролни да ме дебнат,
а после в мисълта ми да тежат,
да бъда груба, нервна и враждебна
дори и с мама някой път.

Омръзна ми да бъда черно-синя,
в престилка като прилеп - с нощен цвят,
и с чувството на грешна монахиня
да нося в себе си мечта за свят

тъй пъстър, както всъщност е дъха ми
в момичешката своя дълбина.
Гимназията всекиго измами,
от всеки взе по капка светлина...

Разбирам, че съм зла, неблагодарна...
Но блика пак звънецът сив мажор.
Той идва срещу мен самоуверен
да продължиме вечния си спор.

# 53 26 апр. 2007, 23:07 ч.

Мнения: 4 678

Аз следвам на времето светлия ход
и искам,как искам след моя живот
пак някой да трепне,внезапно спасен,
открил в моя стих свой пристан зелен.
1980г

Причина:

Причина: