За секциото

според мен, щом имаш проблеми със сърцето, най-добре е да се довериш на лекарското мнение.

Абе то за проблем точно не може да се говори, възможно е това сърцетупкане да се дължи на бременността ми.
Аз ходих на кардиолог и ми направиха нужните изследвания и се оказа , че самото сърце е здраво.

При мен се наложи секцио по спешност, а инъче до последно държах да раждам нормално и ако започне много да боли да ми сложат упойка, но както и да е.
Възстанових се бавно, но ми казаха че е заради по-големия разрез, защото трябвало да я извадят много бързо. По принцип възстановяването било за седмица.
Сега пак ми предстои раждане - на 2-ри май с планирано секцио, което изобщо не искам. Пак искам нормално, но ми казаха че има рискове след като първото е било със секцио. Получавам сърцебиене от 3-тия месец на бременноста и се притеснявам повече как ще се отрази упойката на сърцето ми. Най добре ще ти отговори анестезиолог на въпросите, поне на мен така ми казаха и като вляза в болницата първо ще се посъветвам с анестезиолога за това каква упойка е подходяща за мен в този случай. Надявам се да съм ти била полезна
П.С. сърцебиенето може да се дължи на анемия

е значи тази тахикардие колкото и неприятна да е явно е доста често срещано явление при бременни.
До колкото разбрах медикаментите които не трябва да се прилагат в такива случаи са атропин и бусколизин

Според мен се довери на лекаря  Аз раждах секцио и мога да каже, че наистина не усетих как родих, а  се възстанових много бързо след това. За малката съм се грижила сама от самото начало без никакъв проблем. Килограмите си ги върнах за 2 месеца, и корема ми се прибра за това време. Белега след 2 години е почти незабележим.
Успех ти желая 

Ами сега ще ти разкажа какво точно ти се случва. първо - няма изненади в повечето случаи. Знаеш си деня, часа, екипа и това ти носи голяма доза успокоение. После операционната маса в тина киркота е сигурно 60 см широка и моите 92 кг по това време единственият ми страх беше, че ще се изсипя  . Упойката я слагат много бързо и като усетиш боцкането вече е свършило. Боли не повече от обикновенна инжекция. Моите доктори си говориха през цялото време и аз въобще не разбрах кога са ме срязали. Като разбрах бебето ревеше вече по коридора без да съм го видяла. През цялото време акушерки и сестри ме питаха как се казвам, ЕГН и сякви глупости само и само да не мисля за това. Донесаха ми бебето измито да го гушкам и целувам преди да го занесат на таткото и докато ме шиеха. После в рейнимация почнах да си усещам краката след час, като вече бях говорила с всичките си познати и бах написала около 100 смс-са. Супер приятно. дават обезболяващи непрекъснато и усещах само как матката контрахира при свиването. Страхувах се доста от момента на раздвижването и като дойдоха на следващата сутрин щях да получа инфаркт. Истината е, че не болката, а страха е голям. Някак си си представях, че операцията може да се отвори, ама няма как да стане този номер   . Та ходих около 20 мин из стаята като муха без глава и ни дадаха закуската - малко парче сирене  . Е, толкова вкусно нещо не бях яла в живота си  . Ядах го дълго - по-скоро го близах да има за по-дълго и ме качиха на 5-ти етаж. там не посмях да легна до 8 вечерта. Бебето го донесаха към обяд и започнах да си се грижа за него. Ходих до кафето за провизии - вода и сок, че свижданията бяха след 2 на обяд. Болката при менне беше по-голяма от обикновено надраскване, ама страха е отгорем. та вечерта като легнах към 8 и направо умрях. Чувах бебето как се разрева одо мен, о нямаше никакъв шанс да отворя очи. Все пак след упойка, 24 часа обездвижване и разходки от 8 до 8 без почивка бях капнала. Онтенаха го почти веднага, за да мога да си почина. На следващия ден проблеми нямах - ставах си без драми. Като ме изписваха на 7-мия ден си кляках без проблеми и правех всичко, което правя и сега... Е, ако избереш секцио няма да си във форма за маратон първия месец, но болката не е такава каквато я описват. Аз по принцип не съм от мрънкащите и като бях слушала разни разкази очаквах некви болни, некво чудо - няма нищо такова. След първите 24 часа обезболяване, което е задължително втората нощ изпих един течен аналгин от страх, че нощта ще се събудя от зверски болки и няма как да стана да поискам обезболяващо - страх лозе пази. След въпросния аналгин не съм имала нужда от други обезболяващи. Получих обичайното от спиналната упойка главоболие, което е супер странно. При мен продължи 1 час на тртия ден. Като лежиш все едно си в рая - нищо не те боли, а като се идправиш или седнеш все едно някой е взел един чук и те удря с него. Както и да е след половин литър вода изчезна и повече не се появи. Всъщност забравих да напиша, че преди секциото ми вливаха някакви течности в родилна зала и видях цветно и в картинки естественото раждане. Да ти кажа честно 10 деца да имам всички с операция ще ги родя. Сложиха ми катетър, което не е особено болезнено, но е ужасно неприятно та помоли да ти го сложат като са ти сложили упойката, че да си спестиш това - то е най-неприятно от цалото раждане. Ако искаш да питаш още нещо може и на лични.

Лично според мен секциото не е толкова страшно. Преживях го и се възстанових доста бързичко. Два дни след операцията обикалях сама двора на АГ-то за да се разхождам. Също исках нормално, но не стана, а и не съжалявам, при наличието на дори минимален риск, който може да бъде избегнат според мен не си струва да се правим на герои. Така, за самата операция, при мен беше така- влязох в болницата в 8,30ч. преглед с ехограф, документи, които се пишат (един куп), преоблякох се и със сака под ръка в родилното отделение. Там започнаха процедурите: клизма, вземане на кръв за тест за алергии към антибиотик (теста за алергии към упойки си бях направила една седмица по-рано, тъй като не се прави стандартно преди операцията) и за разни други изследвания, поставяне на абонат, почистване на корема и триъгълника (това също бях свършила в къщи, но процедурата изискваше и те да го направят). След това зачаках екипа. Благополучно към 11 влязох в операционната, там ми поставиха катетър и ми пожелаха лека нощ. Операцията ми беше с пълна упойка, следващото което помня е отново операционната, където ме събудиха. Анестезиоложката ми каза, че имам момиченце, че тежи 3300 и е 48 см, че е здраво и е при педиатрите, които се грижат за нея сега. Попита ме как ще я кръстим и всички ми честитиха, че в 11, 30 съм станала майка. Преместиха ме в реанимация. По-късно дойде съпругът ми, после ми донесоха и дъщеря ми. Следва раздвижване, възстановяване. На втория ден ме преместиха в стаята в която вече донесоха и беба и от тогава се грижа за нея. Няма да ти описвам подробно процедурите след операцията, те в общи линии са антибиотици, обезболяващи, сваляне на катетъра, раздвижване. Сега ако ти кажа, че няма да те боли ще те излъжа, но е напълно поносима болка и скоро се забравя.
Всичко, което ти описвам обаче е за АГ-Варна, има разлика най-вероятно в самите процедури, но общо взето става въпрос за едно и също. Искам да ти пожелая успех, да не се тревожиш и скоро да си имаш най-прекрасното съкровище на света 

Ох, само такива неща бих искала да чета... Звучи много успокояващо...

Благодаря ви момичета !!!

Моето отсега е голямо, още ще расте и има вероятност за секцио, още повече че има и други фактори.  Та на следващата консултация док ще прецени какво да прави.
Наистина е много успокояващо да четем такива разкази /сънувам вече и кошмари свързани с раждането и бебето /.
Благодарско! 

Аз трябваше да раждам нормално, но по спешност родих секцио.Нито е страшно, пък и можеш да си видиш бебето веднага.Неприятното е че можеш да станеш от леглото едва след 24 час.Но след това колкото повече ходиш толкова по-бързо се възстановяваш.
Да ти кажа,че не боли ще те излъжа, но всичко се забравя и отминава бързо.
След като се прибрахме с бебчо в къщи - след 7 ден не съм имала проблеми да си гледам детето, да го къпя или каквото и да е вързано с грижите ,които изисква.В болницата след 3 ден детето беше в стаята при мен и това ми помогна много защото свикнах с него и усещах от какво има нужда в момента.

Това е!Пожелавам ти приятна бременност и много приятно и изпълнено с приятни емоции раждане!

При мен се наложи секцио по спешност, но до последно държах да родя нормално. Както и да е. Възстанових се сравнително бързо.
След операцията ме болеше малко (като от порязано) при контракциите на матката. Постоянно слагат обезболяващи и медикаменти за свиване на матката. Малко болеше и при раздвижването.
Но колкото си по-упорита, толкова по-лесно ще се възстановиш.
От момента, в който ми казаха да се раздвижвам, аз не се спрях - от това заисеше кога ще ми дадат бебока.

Имам два броя секцио за три години и както са ти писали и момичетата страха е по голям. Първото се наложи по ред причини след преносване а второто е следствие на първото. Нямах дори и главоболие в следствие на упойката.

Ще следя темета с интерес, защото моя доктор определено предпочита да съм секцио (само да отбележа, че той не изражда, само ми следи бременността), защото последствията са по-малко от едно нормално раждане. Аз за сега нямам никакви показания за секцио и определено бях за нормално вагинално раждане, но вече започнах много да се замислям за предимствата на секциото.

С пълна упойка бях, повечко ме боля първите 2-3 часа след операцията.
Станах след 24 часа без проблем.
След 8-мия ден не чувствах нищо.

Леко раждане   

С пълна упойка. Станах на 3-4-ия час и почти нямах проблем. Раздвижих се рано и затова не болеше много
На другия ден си вдигах бебчето - 3,300кг. родено.След 4-5- дни бях забравила. Супер елемантарно нещо и не съжелявам,че избрах секцио,даже много се радвам

Най ме боля гадния катетър-сестрата много ме нарани като ми го сложи

Ако ти кажа да не се страхуваш, няма да ме послушаш, но поне комбинирай страха с положителни мисли и вярвай, че нещата ще се подредят добре и всичко ще е наред 

Ако разказът за моето раждане ще ти помогне, ето го и него:
Родих секцио, защото бебка беше седалищно предлежание. Бях изчела доста разкази на майки раждали и по двата начина, но все още не знаех как искам аз да родя. Когато лекарката ми каза, че се налага да е секцио, някак ми олекна. Вътрешно чувствах, че така искам да родя, че това е по-добрият начин за мен. Насрочихме дата десет дни преди термина. Беше понеделник. Предните два дни приготвях багаж и ми беше супер напрегнато. Нали си чувала да казват, че часът преди изгрева е най-тъмен. Е, точно така се чувствах - в тъмнина от неизвестното предстоящо. Не успях да си поспя както ме съветваха всички. Голяма грешка. След раждането се простих с пълноценния сън. В деня на операцията станах много рано и изпълнена със смесени чувства тръгнахме към болницата (Първа АГ болница "Св. София"). Освен мъжа ми исках и родителите ми да са там, защото така се чувствах по-спокойна. С влизането в приемния кабинет страхът остана на заден план. Някак успях да се мобилизирам и бях спокойна и усмихната. За моя радост клизмата не беше толкова зловещо нещо, както си представях преди това. По-гадно беше слагането на катетър. Не е чак толкова болезнено, но е гадно. Имах чувството, че ми пари нещо постоянно. Бях на системи около половин час, след което една много мила сестра ме заведе в операционната. Там ме посрещна анастезиоложката, също беше благоразположена, което беше важно за мен. Дори една усмивка в такъв момент е способна да ме стопли и отпусне. Легнах на една страна. Казаха ми да не мърдам и ми сложиха спиналната упойка. Почти веднага ми подейства, усетих затопляне. А в операционната беше студено. Този хлад няма да го забравя, той беше по-неприятен дори от слагането на катетъра. След няколко минути усетих, че ме мажат с нещо. А само след секунда вече ме дърпаха. Изобщо не съм усетила, че ме режат. Едно изпуснато "ох" от лекарката обаче ме хвърли в ужас. А асистиращата докторка, която беше и шеф на отделението, я подкани да побърза, защото много време вече било станало. Това беше един от най-страшните моменти, който за щастие отмина бързо. Усетих (без болка), разбира се, как извадиха бебка. Не я чух обаче веднага да изплаква и това отново върна притеснението ми. Вече толкова се бях шашнала, че дори като ми казваха, че плаче в съседната стая, аз не я чувах. Кръвното ми падаше бързо, студът ме смръзи цялата, вратът ми се схвана и болката беше много неприятна. Шиенето ми се стори цяла вечност. Треперех силно и това ми причиняваше още по-ужасна болка в схванатия врат. Искаше ми се да умра, но в този миг ми донесоха бебка. Овита в бели пелени, виждаше й се само личицето. Няма да забравя големите очи, които ме гледаха. Целунах я, а топлината на бузките й ми върнаха силите и желанието да не умирам. Това беше най-силният и незабравим миг в моя живот. Заради този миг, погледа на малката ми принцеса и топлината й си струваше да изтърпя всяка болка. Вълшебство. Съвършенство. Това беше този миг.
Едвам дочаках края на операцията . Тук е моментът да споделя, че анестезиоложката и сестрата, които бяха до главата ми през цялото време, ми помогнаха страшно много да не загубя кураж и да не се предам на болката и паниката. Пожелавам на всички раждащи да имат до себе си такива чудесни медицински лица.
След зашиването ме преместиха на едно подвижно легло и ме закараха до вратата, за да ме видят близките. Това също беше един от най-хубавите моменти от раждането, защото ме заредиха с нови сили. Няма да забравя сълзите на моя татко. Загрижените и пълни с радост очи на мама. Няма да забравя и горещите ръце на мъжа ми, които стоплиха за минута схванатия ми и ужасно болящ врат. Въпреки, че се притеснявах как ще им се отрази това, че ме виждат в такова състояние, бях щастлива че най-близките ми хора са там, с мен и споделят този труден, но и вълшебен момент в моя живот.
След кратката среща с тях ме заведоха до реанимацията. Треперенето ме подлудяваше, защото не можех да го овладея. Момичетата от съседните легла ме успокоиха, че около час след операцията ще спра да треперя. Така и стана. Постепенно след това започнах да усещам пръстите на краката си, след това и останалата част от тялото. С отпускането от упойката, обаче започнах да усещам и болката от операцията. Когато стана по-силна поисках да ми сложат болкоуспокояващо. До следващата сутрин болката беше поносима - приличаше на болка от идването на цикъла. До вечерта бях написала и получила над 50 sms-а. Това също беше едно от приятните неща. Нощта мина по-бавно, защото от вълнение не можех да заспя, а и при опита си да се завъртя на една страна корема ме болеше много. Мислех си за предстоящата среща с бебето си на следващата сутрин. Мислех си какво прави в този момент. Пред очите ми изникваше постоянно запечатания спомен на красивото й личице, когато я видях за първи път.
Сутринта дойде време за раздвижване. Очаквах да ми помогне някоя сестра, но те казаха да пробвам сама да стана и да отида до чешмата в другия край на стаята, за да си измия лицето. Много ме беше страх да стана. Направих го бавно, после бавно седнах, леко си смъкнах краката до пода, обух се и стъпка по стъпка отидох до чешмата. Малко ми се замая главата, но успях да се върна до леглото. След половин час ме преместиха във ВИП стаите на 5-я етаж. Ставането, сядането и ходенето бяха трудни задачи. Болката обаче не беше страшна - приличаше на болката от много силна мускулна треска. С всеки ден, обаче отминаваше. Пък и като ми донесоха бебка вече не мислех толкова за болката, тя някак остана на заден план. Възстанових се за около 10-на дни, като през цялото време не съм преставала да се грижа за бузанката си.
Доволна съм, че родих секцио и ако има лседващ път пак така бих родила. Може би само ще поискам пълна упойка, за да не се разтройвам психически (в следствие на това и физически) от чутото по време на операцията.

Ако позволите няколко съвета:
- опитайте се да си починете повече в дните преди секциото
- въпреки страха се опитайте да се заредите с положителни мисли и вяра, че всичко ще е наред
- ако е възможно помолете да ви сложат катетъра след упойката, за да избегнете неприятното усещане от поставянето му
- бъдете с близки хора, защото емоционалната подкрепа е най-голямото лекарство (поне за мен беше така).
- не гледайте в лампите над вас, защото аз за секунда видях отражението как ме шият, а това допълнително ме натовари психически
- пийте много течности след операцията, за да не ви боли главата. Аз изобщо нямах проблем с главата, въпреки че много майки се оплакват от гадно главоболие.

Надявам се разказът ми да не е уплашил някоя бъдеща майка. А да е помогнал да се подготвите поне мъничко за предстоящото събитие. Пък и всяко раждане е индивидуално и зависи от много фактори. Пожелавам факторите при всяка от вас да са подредени по-най-благоприятния начин и всичко да мине добре.   

Чудесно си го написала
Благодаря ти

Родих сина си секцио, но искам да кажа нещо по повод на възстановяването. Тъй като всички казват, че след секцио възстановяването е по-трудно (едва ли не като правило), искам да кажа, че не винаги е така - всичко е до организъм и раждане. Моя приятелка роди месец преди мен - секцио, тежка операция с доста кръвозагуба (извадиха й и голяма миома), възстанови се буквално за дни - няма и седмица след изписването излизали на разходка. Аз родих нормално, едро бебе, с много вътрешни и външни шевове, три седмици едвам кърмех и ставах от леглото до 00, да не говорим за разходки навън.

Скъпа таталина, изречението ти Едвам дочаках края на операцията . Тук е моментът да споделя, че анестезиоложката и сестрата, които бяха до главата ми през цялото време, ми помогнаха страшно много да не загубя кураж и да не се предам на болката и паниката. !?!? За какво говориш всъщност? Ако ти е поставена упойка за каква точно болка говориш. добре написано, но малко леко преувеличено на моменти...
Ваня, моето секцио също беше в комбинация с изрязване на миома. Имам и наследствена анемия и кръвозагубата можеше да има тежки последствия. Както и да е - възстановяването ми буше повече от леко

Така като чета за премеждията ви, усещам как везните се накланят към секцио.
Сега ходя на училище за начинаещи родители и лекциите които ни четат за нормалното раждане не звучат толкова добре.Предпочитам секцио от колкото епизотомия .

 При мене е още доста рано да мисля как искам да раждам,въпреки,че и аз съм замислила секцио.Искам да попитам не е ли опасна всякакъв вид упойка при положение,че кръвното ми е ниско?Каква упойка ще е подходяща за мене-пълна или друг вид? Като чета на другите майки как им пада кръвното се плаша...

Аз също съм с ниско кръвно, но според анестезиолога можех да съм с упойка по избор - местна или пълна. В деня преди операцията ми правиха изследвания и няколко пъти ми мериха кръвното. Исках секциото ми да е с местна упойка и така стана - сложиха ми епидурална и нямах никакви оплаквания.

Аз съм раждала секцио по медицински причини, заради проблем с ретината на едното око, операцията мина нормално, със спинална упойка, при раздвижването на 2-ия ден определено ме болеше, но колкото по-бързо се раздвижиш, толкова по-бързо ще се възстановиш, на 5-ия ден, като ме изписаха вече почти нямах болки, само при закашляне, смях и т.н., а след още седмица все едно не бях оперирана.  Но, моят съвет към всички е, ако имат данни за нормално раждане да не избират секцио, това си е сериозна операция, няма смисъл да се подлага организма на такова нещо, ако няма необходимост!  

здравей, аз мисля че по добре да раждаш със секцио.но това са пълни глупости, че има безкръвен начин.при секциото за да извадят бебето правят разрез и се губи около 500-600мл. кръв.безкръвна операция която също имам се прави дупчица до 2см. и тогава разбира се нямаш кръвозагуба само минимална.но през такава дупчица няма как да извадят бебето.успех и не се притеснявай.аз лично много бързо се възстанових,4 часа след секциото вече станах, а от следващият ден просто вече обикалях цял ден из майчин дом.на 7 иа ден като се прибрахме всичко вършех сама гледане на беба, чистене,гладене, просто все едно че не бях рязана.иначе аз не съм шита , а лепена.

И аз раждах секцио,започнах нормално,но не успях.....За нищо на света обаче,не искам да преживея пак тази операция...Няма да ти разказвам,защото упойката явно всеки различного улавя,но аз усещах почти всичко,абе гадна работа....Ако имаш възможност си роди нормално с упойка и никаква болка няма да усещаш и ще ти е кеф даже..Аз така почнах и можеше още 5 дена така да раждам  ,ама имах тесен вътрешен таз и т.н. Успех и спокойно раждане

абсолютно

Ger4o, говоря за болката във врата и това, че ми се повръщаше постоянно, а нямаше какво. От треперенето от студа в операционната още повече ме болеше врата. Заедно с това кръвното ми падаше. Анастезиоложката ме окуражаваше да се държа, защото не иска накрая за 10 минути да ме приспива с пълна упойка. Заради това наистина едва изчаках да ме зашият.

А дали преувеличавам, мисля няма как ти да прецениш, защото не си била с мен в операционната, нито можеш да усетиш това, което аз съм усетила по време на операцията. Пък и написаното от мен не е литературно произведение, че да му правиш оценка. 
Ако разказът ми беше написан тук дни след раждането можеше да ти звучи още по-преувеличено, защото тогава и спомените и болката ми бяха много по-пресни.

Съжалявам, ако съм стреснала някоя майка, не това е била целта ми. Разказах как е било при мен, защото докато бях бременна ми беше интересно и полезно да чета за други раждания.

Може грешно да съм се изразила , но не исках да ви обеждавам в наличието на безкръвна техника по отношение на секциото, защото такава няма .Имах впредвид с малка кръвозагуба.Поне така ми обясни лекаря.
А по отношение на упойката то си зависи какъв е анестезиолога.Като е калпав и ти сложи нещо кво да е ...
Надявам се аз ако избера секцио да ми сложат нещо подходящо та да не усещам кво ми правят,
а за студ дано да няма, все пак чакаме бебенце юни.

Като раждала с планово секцио и с голямо желание да родя сега нормално (за съжаление никой от моите лекари не се нави), въпреки бързото ми и безболезнено възстановяване, моето мнение е, че от естественото раждане по-добро за жената и бебето няма  А честно да ти кажа, като чета за операциите на жените, които са ти писали, направо настрхвам от ужас (и аз съм била със спинална упойка на секциото, но такова чудо като някои  ) Как може тези писания да ти действат положително не ми е ясно  Второто ми секцио ще е в началото на юни и тъкмо се бях примирила и като прочетох тази тема пак ми стана гадно 
Между другото студът след операцията няма нищо общо с времето навън 

За студа в операционната е ясно просто се пошегуах, но както и да е.
От мисълта за секцио ти става гадно, а как ти звучи това жена да се мъчи 15часа със невероятни болки и накрая вече когато е съвсем изнемощяла да се наложи да я цепят и от към гърба та чак до пъпа(преувеличвам разбира се).Да не споменавам сумати и вътрешни шевове, та после да намрази и мъжа си и секса и целия свят.(предполагам че и при секциото има моменти на усложнения, но нека да не си говорим повече гадости, щото тука на някои ще ние за пръв път и нещем да мрем от страх).Ако лекаря прецени , че секциото ще причини по - малко злини съм съгласна да се подложа.

Раната боли ужасно много първите 3-5 дни! При мен беше постоянна, денонощна и едва търпима болка. След това ми останаха другите "екстри" от операцията - белег, болки по време на цикъла и при преумора, невъзможност да си вдигна коша с прането дори и т.н. Консултирай се с добър кардиолог за проблема със сърцето и ако има начин да не раждаш секцио - не го прави! 

Останала съм с убеждението, че нашенските доктори много обичат да назначават секцио  ... дано твоят вземе най-доброто решение за теб и бебчето и леко и безпроблемно раждане!

Таталина, явно не съм те разбрала - аз реших, че си имала болки от операцията и направо неможах да повярвам... Иначе да допълня, че аз не съм изпитвала никакъв студ - явно е до човек, а непрекъснато мислех за това, защото бях изчела други теми - явно и това е до човек.
По отношение на болките по време на цикъл и при вдигане на тежко  - явно пак е до човек. При мен от супер болезнен цикъл от 8 дни ужасно кървене преди раждането в момента даже не разбирам кога ми е дошло - не усещам нищо и ми е по 5-6 дни. Незнам дали се дължи на раждането или на отстранената мома, ама аз се родих! За вдигане на тежко не съм имала проблем - не вдигах количката първите 2 седмици след раждането после въобще не съм се пазила и не съм усещала нито дърпане , нито болка.
Иначе аз раждах с уговорка и лекарят ми искаше нормално раждане, но аз се преборих за секцио и не съжалявам.

Явно не си изгубила много кръв, аз щях да се спукам от треперене в средата на юли, но ми казаха че съм загубила много кръв

Момичета, според мен всяка операция си е индивидуална... Хората са с различен праг на болка и нещата са просто несравними. Това което за едни е положително, за други може да е отрицателно.
Аз не бих се подложила на нормално раждане НИКОГА, освен ако бебето не реши само да си излиза по никое време

Моето секцио мина с пълна упойка (голям кеф  ). Когато извадиха бебко подсъзнателно чух проплакването му и това никога няма да го забравя.... Имах голямо доверие на доктора си и ми беше леко и спокойно. Бързо се раздвижих след операцията, не ме е боляло много. Даже веднага след операцията не исках никакви болкоуспокояващи, та да разбера че и аз съм раждала все пак....
Но няма да ви лъжа.... след това от време на време някой и друг шев ме придърпва. Ще си позволя да цитирам мнение на мама от форума, на което веднъж попаднах: "Организмът е като консервена кутия - отвориш ли го веднъж вече нищо не е същото!"

Пък за треперенето какво да ви кажа... знаете ли колко ми дремеше дали ще треперя или не?!?!? Нали извадиха бебето от мен и всичко свърши... Няма да треперя цял живот след това, я!

Руми, това си е самата истина... Що лекаря ще стои да си губи времето 15 часа, вместо да си свърши работата за 2???? Струва ми се, че просто им е по-лесно и не им се занимава....

Здравейте и от мен.
Сега ще ви разкажа и за моето раждане, което не беше чак толкова розово откъм възстановяване, но не мога да кажа и че беше ужасно.
Приеха ме вечерта преди определения ден за раждане, настаниха ме в самостоятелна стая и още вечерта ме "фризираха" - аз го бях свършила в къщи, но се оказа, че трябва по добре да ме обръснат, вклучително и корема, въпреки че нямах там никакво окосмяване, но заради операцията трябвало да е абсолутно чисто мястото. И така вечерта останах съвсем сама с мислите си и корема си. Трябваше да спя, за да си почина, но това напрегнато очакване на сутринта не ми даде мира.... е... дойде утринта, направиха ми клизмата(до момента не знаех точно какво представлява и всичко ми беше адски странно) и ме вклучиха на системи. След това мъжа ми дойде, влезе в стаята ми, поговорихме как е минала нощта... и изведнъж дойдоха и ми казаха да ставам и ме заведоха в операционната...всичко стана толкова бързо, че не можахме да се целунем дори с мъжа ми... той не успя да ми каже почти нищо... Заведоха ме в операционната ..... и другият шок за мен беше, че ми махнаха дори и чорапките. Сложиха ми катетър,намазаха ме с нещо оранжево(йод май)за дезинфекция и на мен започна да ми се свива сърцето. Казвах си , че трябва да съм спокойна заради бебо и че вече предстой да се запознаем с него, но някакси ми беше адски напрегнато. Сложиха ми спинална упойка(не е толкова страшна, въпреки че мен ужасно ме беше страх от нея, заради обездвижването на краката) и дотогава бях сравнително спокойна.... при мен целия страх ескалира в момента, в който видях доктора целия опакован и когато ме завиха и дигнаха зеления чаршав пред мен за да не виждам.... такъв ужас изпитах тогава....може би чак тогава разбрах и осъзнах фактически какво се случва и къде съм.... Започнах да треперя в буквалния смисъл от страх, сърцето ми щеше да изкочи, кръвното ми се вдигна доста и анестезиолога чак се попритесни и започна да ме успокоява, дори ми предложи мъжа ми да влезе в операционната, въпреки че практиката им е когато извадят бебетата, тогава да викат башите да присъстват. Но аз отказахкатегорично, за да не вдигна кръвно 200!!! Хиляди благодарности на анестезиолога и лекарския екип...всичко мина благополучно. Извадиха сладкото ми бебе, чух го как изплаква(толкова е умилително...неописуемо щастлив момент), но не ми го показаха веднага, а чак като го измиха и повиха....толкова беше следко, розово и пухкаво! После оставаше да ме зашият и това ми се стори цяла вечност. Преместиха ме в реанимация, и чак след 6-7 часа си възвърнах чувствителността на крайниците, като първо единия крак и после другия, а не едновременно.Първото ставане беше най-трудното.А между другото бях болна и доста кашлях и това утежняваше ситуацията - представете си току що срязаня и постоянно да ми се тресе корема от кашлицата, но всичко се забравя когато си гушнеш малкото съкровище! Мен повечко ме болеше, пареща и придърпваща болка в корема.Момичето от съседната стая, която също роди секцио ми идваше на гости в стаята и седеше по половин час на табуретката, а аз едва можех да се изправя сама....много усилия ми костваше да отида до тоалетната в началото, но се мобилизирах деня в който разбрах че ще ни носят бебоците. Цяла вечер се разхождах, легнах си чак към 12 часа, е... наболяваше ме, дърпаше ме от едната страна, пареше, но мисълта за бебчо дава много сили... и така сутринта ми връчиха бебочко и целият ми свят се преобърна..... Много съм щтастлива с малкия ми ангел, който в момента сладко си нанка до мен!!!

Разказах си моята история не за да плаша бъдещите майчета , а да ги подготвя психически , че не е чак толкова розово и бяло всичко (поне при мен не беще, има си я болката и неразположението), но повярвайте ми .... всичко се забравя когато малкото ти слънчице те погледне в очите!!!

Успех на всички момичета и горе главата...... първо е трудното, но после е много сладко!!!

Аз тръгнах да раждам нормално,но завършихме секцио.Всичко мина много бързо,безболезнено и със страхотно настроение.Бяха ми пуснали страхотна музика и през цялото време сме се базикали,докато ме шиеха и аз вече си говорих по телефона.На другия ден вече си поръчвах
"Mac donalds" на мъжа ми ( разбира се акушерката не ми позволи,а каза че съм луда) След два дена си ходих много нормално и никога съм нямала нужда от помощ.Разбира се ,че има болки ама се търпи,ако не се лигавиш разбира се
ТРЯБВА ДА СИ МЪЖКО МОМИЧЕ
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ

Не смятам, че е необходимо да се обобщава по този начин. Не всички раната ги боли, аз съм с нисък праг на болката, но раната не ме е боляла, усещах контракциите, но отказвах обезболяващите, които ми слагаха. Самата инжикция ме болеше повече отколкото операцията. Тежко дигах от първия ден в стаята в болницата, не съм имала проблем. Болки по време на цикъла нямам, напротив при един ужасно болезнен цикъл преди да забременея сега се радвам на редовен и неболезнен такъв. Белег естествено имам, но не ми пречи.
Не агитирам никого за секцио, смятам, че вагиналното раждане е по-добрия вариант, но отново ще кажа, че при наличието на дори минимален риск, за който се знае предварително не си заслужава поемането му.   

Аз родих със секцио и някога, ако имам второ дете, дори и да няма лекарски показания за операция, аз пак бих предпочела нея. Всичко мина много леко, беболезнено и бързо. Не ме е боляла раната, изпитвах само леки болки, но абсолютно поносими, като ставах от леглото. На следващия ден след операцията щрапах по коридоте, слизах, качвах се по стълбите без проблем. Белег имам, съвсем незабележим, но и с най-изрязаното бельо, той не се вижда. На 7 ден от операцията дигах сама количката, чистих и т.н.. Единсвеното, което остана някъде до 2 месеца след операцията, че самото място си го чуствах леко изстъпнало.

Аз много се чудя как да раждам за сега всичко си е нормално и няма проблем да родя така,но се чудя  Изпитвам и страх а и знам,че за беб ще е по добре да се роди секцио в смисъл,че съм чувала че когато се ражда секцио за бебето всичко минава без проблем  

досега изчетох материали за какви ли не упойки,но никой нищо не писа за райски газ? а моя приятелка е раждала така и е много доволна

Какви са обезболяващите, които вливат? Никъде непрочетох, а моята лекарка ми изписа Солпадеин за след раждането, но той е противопоказен при бременност и кърмене и незнам защо ми го изписа. Аз отказвам да го пия. Има ли някоя мама тука раждала съмс секцио и ползвала хомеопатия?
Също така всички ли сте пили профилактично антибиотик след секциото? Изписан ми е Зинат. Искам да знам защо се дава и мога ли да откажа да го пия "профилактично" ако няма наистина основателна причина.
След 1во нормално раждане ми предстои сега секцио за мое най-голямо съжаление и ужас. Бебето е седалищно краково и според докторите, с които говорих рискът е много висок при такова раждане и не си струва да го поемам. Та ще трябва да ме режат... Почти се примирих, въпреки че мисля до последния момент (планирана съм за 3ти май) да правя всичко възможно бебето да се завърти.

Все едно аз съм го писала.
Не съм пила никакви антибиотици,а единственото обезболяващо,което пих 2 дни след раждането беше Аулин на прах...и то защото съм голяма гевезана:)

Антибиотици се вливат заради големият риск от инфекции на мястото на разреза. Колкото и да е стерилна средата в която се прави операцията все пак влизат известно количество микроорганизми, които биха могли да инфектират раната. Мисля, че не е задължително да ти се дават някакви антибиотици, ако лекарят прецени, че няма необходимост. За обезболяващите-при мен това беше течен аналгин. Чесно казано не съм се замисляла кое е вредно за бебето, в крайна сметка това е АГ болница и би следвало лекарствата да са съобразени с това, че се слагат на кърмачка.

Аз също родих със секцио преди 19 дни и в момента се чувствам перфектно.Грижа се сама за бебчо,майка ми ми помага само за къпането вечер.Единственото,с което се съобразявам е да не вдигам тежко.
Самата операция мина изключително леко,бях със спинална упойка и не съм усетила нищо.Доста болки имах при раздвижването,но ме обезболяваха само с аналгин,а както разбирам,имало е и други по-подходящи и ефикасни медикаменти. Донесоха ми детето на третия ден и въпреки,че все още се движех трудно,след като останах сама с него,вече нямах избор.Той се оказа най-доброто средство за възстановяване.
Нищо страшно няма,всичко се забравя само дни след това.
Успех и леко раждане на всички бъдещи майчета! 

Здравей!
Аз родих със секцио ПО СОБСТВЕНО ЖЕЛАНИЕ!
Никак ,ама никак не е страшно(аз бях с пълна упойка-пак по мое желание).Всичко приключи буквално за минути.Понеже не исках да ми слагат катетър,ми се наложи да стана 2-3 часа след операцията.Наболяваше ме,но не е кой знае какво,изобщо не беше това,което очаквах,а аз се бях настроила за зверски болки! Както са ти писали момичетата-май страха е по-голям!
Няма нищо страшно,ПОВЯРВАЙ МИ!!!
P.S.  Защо не си помислиш за пълна упойка,така няма да трепериш постоянно и да си мислиш дали всичко е ок и т.н.
ПОЖЕЛАВАМ ТИ УСПЕХ И КУРАЖ!!!

Аз също родих със секцио с пълна упойка...Няма от какво да се страхуваш...е, говорила съм разни глупости като съм излизала от упойката (час след секциото), ама то това е нормално...даже ръката на мъжа ми съм целувала На 6-я час ве4е бях станала, но не защото нямах катетър, а защото исках да видя малкото си слънчице, което се роди 4,050кг. и 54см. ...не мога да кажа, че не съм имала дърпания в областта на разреза, но не беше болка...на 3-я ден вече нищо не усещах и сама се грижех за малкия ми мъж...
Честно да си призная единствената болка, която усетих беше като ми слезе кърмата, а каналите все още не бяха добре отпушени...голям кошмар преживях и сумати рев изревах...

Леко бременеене и още по-леко раждане! 

Щом е здраво - нормално раждане 

И при мен беше точно така.

Антибиотици няколко дена препоръчват да се вземат дори за вадене на зъб. За да не стане инфекция след това... Сигурно е по аналогични причини.

Момичета, интересува ме кога ти дават да закърмиш детето след секцио и дали междувременно го хранят с изкуствено мляко? Решила съм следващото раждане да е със секцио, но държа да кърмя бебето.

Аз родих в Майчин дом-Варна.Секциото ми беше вечерта и на сутринта ми дадоха бебето.Там по принцип е по цял ден при теб,на 3 часа ти носят шише с АМ в случай,че решиш да дохраниш.

А поставянето на самата спинална упойка болезнено ли е?И още нещо искам да попитам.Една акушерка ме уплаши, че при поставянето на самата упойка имало голяма вероятност от срив на кръвното налягане, което водело до разни .....последствия.На колко от вас които  сте раждали със секцио се е случвало и как е преодоляно това усложнение?
Благодаря предварително за отговорите които най-вероятно ще получа!!!

Не е никак,ама никак болезнено.Само е малко неудобно,защото трябва да легнеш на една страна,да се свиеш на кълбо и да стоиш така неподвижно.На мен поне ми беше доста трудно с огромния корем който имах,но за болка не може да става и дума;)
Това за кръвното го чувам за първи път.

Като ви чета и направо ми се приисква да си родя секцио,за някои може да звучи и ненормално но явно аз съм си бъзла пък и знам,че за бебо е най- добре да се роди така и че няма да има никакви последствия поне за него Ако избера екип обаче и искам секцио по желание някой знае ли какво ще ми струва? Става въпрос за Тина Киркова,знам че нормално с екип е 500 лв?

Цената е същата и за секцио. Услугата е избор на лекар, а не начин на раждане. Т.е. няма значение как ще родиш плащаш си 500 лв (освен ако не сикаш и разни други екстри - таткото, ВИП стая и т.н.). Мен ще ме режат там утре в 7 сутринта.

Малееее.......... мила много късмет ти желая и всичко да мине леко!  И когато си във форма ще чакам да разкажеш! Всичко хубаво ти желая и утре да гушнеш едно хубаво здраво бебче! 

Yanche непременно да пишеш как сте с бебчо и как е минало! стискаме ти палци и те чакаме на линия съвсем скоро!

Успех.Стискаме палци да е най-безболезнено.

Желая ти от сърце най-леката операция и най-здравото и сладко бебче  

Благодаря ви момичета! Много ме е страх въпреки всичко, което прочетох и чух като разкази... Просто винаги си ме е било страх от такива истории. Миналият път изобщо не ме беше страх... а сега паника яко. Ама ще мине и замине

Преживяла съм два пъти секцио - едно с пълна анестезия и едно със спинална упойка. Болката след събуждането от пълната упойка при мен бе неописуема. Веднага щом отворих очи, така ме сряза в областта на операцията, че... А до като ме качат с количката до стаята, голяма мъка беше. Всяко подрусване и движение на колелата са адски болезнени.
Сега за второто селцио. Влязох в операционната. Съблякоха ме гола (май до гърдите само), накараха ме да седна на операционната маса и да се наведа максимално. Не се усеща никаква болка от поставянето на спиналната упойка. После легнах. Спуснаха един зелен чаршаф пред лицето ми. Почти веднага започнах да усещам как краката ми започват да изтръпват от върха на пръстите до пъпа. В един момент престанах да усещам, че имам крака. Първо направиха лек разрез и ме попитаха, дали усещам нещо. Казах, че не и всичко започна. През цялото време си говорих с анистезиолога и дори се шегувахме. Хубавото беше, че можех да си кажа, примерно, че ми става лошо и лекарите реагираха мигновено. Падало кръвното по време на самата операция и това е причината. Болка не се усеща никаква, но чувстваш нещо като натискане, опъване, а когато изваждат бебето, правят силен натиск в областта на ребрата. Чух как бебка изплака. Почувствах се истински щастлива. После венозно вливат някакво лекарство, с което те преспиват за малко, докато приключат почистването и зашиването. Събудих се точно, когато приключваха със шева. Нищо не усещах. Хубавото на спиналната упойка е, че те държи поне два часа и не усещаш болка през това време. И не забравяй предварително да си поискаш по-силни болкоуспокояващи, защото течния аналгин, който масово слагат във вид на инжекция си е нищо работа.
И все пак съвета ми е, ако имаш шанс да родиш нормално, направи го. Операция си е все пак. Не ми се ще да те плаша, но при второто секцио получих такива тежки усложнения, че после лекарите един месец се бореха за живота ми. Стискам палци всичко да мине успешно и да гушнеш здраво и красиво бебче.  

Може ли без да ти слагат катетър?Мен ми е рано още за раждане,но към момента съм с плацента превия и е много вероятно да раждам секцио.Първия път родих нормално и сега........... ми е нещо ново секциото.
Благодаря предварително за отговорите.

Ами скъпа като неискаш да плашиш и настройваш такива като нас на които им предстои подобно нещо, по-добре недей да споменваш последното.

Мен не са ме преспивали за да ме зашият.Зашиха си ме докато си говорих с анестезиолога:) Той ми обясняваше как показали бебчо на таткото и той (таткото ) си загубил гласа:) Упойката започна да ме пуска докато ме водиха към следоперационната.След като ме пусна треперих като лист 10 мин и всичко отмина.

И мен не са ме приспивали, за да ме зашият. Въпреки, че много исках да не чувам нищо.

За поставянето на спиналната упойка - дори не си спомням какво усетих, когато ми я биха. Значи не ми е направило особено впечатление и не е било болезнено. Важното е да не мърдаш, докато я слагат. Аз от това се притеснявах, дали няма да мръдна. Но всичко става толкова бързо, така че не се тревожи за това.

За кърменето след секцио - мен ме оперираха сутринта, бебка ми я дадоха да я кърмя на следващия ден по обяд. Междувременно са й давали АМ. Но това не попречи на бузанката ми да засуче все едно го е правила много дълго време преди това.

Илонита, мисля че катетъра е задължителен. Поне на мен така ми казаха, защото и аз не исках това чудо.

Yanche, от сърце ти желая леко раждане и утре да си най-щастливата мама на света  И задължително да се похвалиш след това!

Катетъра изобщо не трябва да ви притеснява-поставят го след упойката.Аз дори не разбрах,че са ми сложили катетър.
Повече ме притеснЯваше след операцията:))) От солният разтвор,който вливат се пишка много ...та цяла нощ се притеснявах да не се препълни пликчето 

amber, ти си от късметлийките, на които катетърът е сложен след упойката. Аз нямах този късмет. Та затова предупреждавам майките, ако имат въможност да помолят да им го сложат след упойката, защото наистина е неприятна манипулацията.
И аз се чудех дали няма да прелее пликчето, та даже виках сестрата да ми го смени 

съгласна съм напълно с написаното, също така при всеки е различно, аз например си изядох чаршафа от болки въпреки че съм "мъжко момиче" и съм далеч от определението лигла!

точно така е

Случаи като barabana са редки;)
При мен: болката беше като менструална.По-силна само когато се опитвах да се изправя от легнало положение и не повече от 4 -5 дни.Вечер си спях нормално.Единствено ме тормозеше това,че трудно се обръщах.Белега ми е толкова ниско долу,че го вижда единствено мъжът ми.Ако изобщо може да се нарече белег.Преди да родя имах много силни болки по време на цикъл-сега само неразположение без почти никаква болка.А що се отнася до грижата за бебето и вдигане на тежко-по цял ден бях сама с детето и не си спомням да съм имала каквато и да е трудност.

Аз до последно незнаех как ще раждам. В смисъл че една седмица преди термина като ме гледаха на видеозон ми казаха ,че съм с тесен таз и е по -вероятво да родя секцио. Аз вътрешно като че ли съм знаела, че ще съм секцио. Неродих до термина и затова на следващия ден постъпих в патологична бременност да ме наблюдават. Бяха празници 24май. На първия работен ден доктора ме прегледа и ми каза да се подготвям за операцията. Малко се изненадах ,но ми улекна. За тези 3 дена се нагледах как се мъчат другите родилки. Много съм доволна от секциото. Първите 2 дена са по-страшни. Особено втория като те преглеждат дали ти е слезнала матката и вече не си на болкоуспокояващи. През този 2ден  те карат и да станеш и да се поразходиш. Ама на мен леглото ми беше доста високо та  слизането и качваването  беше  много болезнено . Мислих си че скоро няма да се оправя. Особено като гледах как момичетата ,които са родили 2-3 дена преди мен се разхождат по коридора. Но всяка болка отминава и се забравя като видиш малкото същество . На 6 ден вече смело крачех по коридора и чаках да ме изпишат с малката принцеса . Белега ми е перфектен. Почти не се забелязва. Мажех се около  6мес с Контратубекс.Възтанових се за 1седмица. И тежко съм вдигала и покупки съм носила. Въпреки ,че майка постоянно ми повтаряше да се щадя. Но като се чуствах добре от какво да се щадя. За мен секциото е по-добрия вариант, въпреки че има доста противници.