За секциото

  • 3 814
  • 72
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 255
Може грешно да съм се изразила , но не исках да ви обеждавам в наличието на безкръвна техника по отношение на секциото, защото такава няма .Имах впредвид с малка кръвозагуба.Поне така ми обясни лекаря.
А по отношение на упойката то си зависи какъв е анестезиолога.Като е калпав и ти сложи нещо кво да е ...
Надявам се аз ако избера секцио да ми сложат нещо подходящо та да не усещам кво ми правят,
а за студ дано да няма, все пак чакаме бебенце юни.

# 31
  • Мнения: 2 529
Може грешно да съм се изразила , но не исках да ви обеждавам в наличието на безкръвна техника по отношение на секциото, защото такава няма .Имах впредвид с малка кръвозагуба.Поне така ми обясни лекаря.
А по отношение на упойката то си зависи какъв е анестезиолога.Като е калпав и ти сложи нещо кво да е ...
Надявам се аз ако избера секцио да ми сложат нещо подходящо та да не усещам кво ми правят,
а за студ дано да няма, все пак чакаме бебенце юни.

Като раждала с планово секцио и с голямо желание да родя сега нормално (за съжаление никой от моите лекари не се нави), въпреки бързото ми и безболезнено възстановяване, моето мнение е, че от естественото раждане по-добро за жената и бебето няма  Peace А честно да ти кажа, като чета за операциите на жените, които са ти писали, направо настрхвам от ужас (и аз съм била със спинална упойка на секциото, но такова чудо като някои  Shocked) Как може тези писания да ти действат положително не ми е ясно  #Crazy Второто ми секцио ще е в началото на юни и тъкмо се бях примирила и като прочетох тази тема пак ми стана гадно  Sick
Между другото студът след операцията няма нищо общо с времето навън  Peace

# 32
  • Мнения: 255
За студа в операционната е ясно просто се пошегуах, но както и да е.
От мисълта за секцио ти става гадно, а как ти звучи това жена да се мъчи 15часа със невероятни болки и накрая вече когато е съвсем изнемощяла да се наложи да я цепят и от към гърба та чак до пъпа(преувеличвам разбира се).Да не споменавам сумати и вътрешни шевове, та после да намрази и мъжа си и секса и целия свят.(предполагам че и при секциото има моменти на усложнения, но нека да не си говорим повече гадости, щото тука на някои ще ние за пръв път и нещем да мрем от страх).Ако лекаря прецени , че секциото ще причини по - малко злини съм съгласна да се подложа.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 671

Та исках да попитам тези които са го преживели , какво точно ти се случва ( аз искам да съм в съзнание) как са го преживели, много ли боли раната след това и т.н.
Благодаря ви предварително!!!

Раната боли ужасно много първите 3-5 дни! При мен беше постоянна, денонощна и едва търпима болка. След това ми останаха другите "екстри" от операцията - белег, болки по време на цикъла и при преумора, невъзможност да си вдигна коша с прането дори и т.н. Консултирай се с добър кардиолог за проблема със сърцето и ако има начин да не раждаш секцио - не го прави! 

.Ако лекаря прецени , че секциото ще причини по - малко злини съм съгласна да се подложа.
Останала съм с убеждението, че нашенските доктори много обичат да назначават секцио  Rolling Eyes... дано твоят вземе най-доброто решение за теб и бебчето и леко и безпроблемно раждане!

# 34
  • Мнения: 1 668
Таталина, явно не съм те разбрала - аз реших, че си имала болки от операцията и направо неможах да повярвам... Иначе да допълня, че аз не съм изпитвала никакъв студ - явно е до човек, а непрекъснато мислех за това, защото бях изчела други теми - явно и това е до човек.
По отношение на болките по време на цикъл и при вдигане на тежко  - явно пак е до човек. При мен от супер болезнен цикъл от 8 дни ужасно кървене преди раждането в момента даже не разбирам кога ми е дошло - не усещам нищо и ми е по 5-6 дни. Незнам дали се дължи на раждането или на отстранената мома, ама аз се родих! За вдигане на тежко не съм имала проблем - не вдигах количката първите 2 седмици след раждането после въобще не съм се пазила и не съм усещала нито дърпане , нито болка.
Иначе аз раждах с уговорка и лекарят ми искаше нормално раждане, но аз се преборих за секцио и не съжалявам.

# 35
  • Мнения: 8
Иначе да допълня, че аз не съм изпитвала никакъв студ - явно е до човек, а непрекъснато мислех за това, защото бях изчела други теми - явно и това е до човек.
Явно не си изгубила много кръв, аз щях да се спукам от треперене в средата на юли, но ми казаха че съм загубила много кръв

# 36
  • Мнения: 2 214
Момичета, според мен всяка операция си е индивидуална... Хората са с различен праг на болка и нещата са просто несравними. Това което за едни е положително, за други може да е отрицателно.
Аз не бих се подложила на нормално раждане НИКОГА, освен ако бебето не реши само да си излиза по никое време Simple Smile

Моето секцио мина с пълна упойка (голям кеф  Mr. Green). Когато извадиха бебко подсъзнателно чух проплакването му и това никога няма да го забравя.... Имах голямо доверие на доктора си и ми беше леко и спокойно. Бързо се раздвижих след операцията, не ме е боляло много. Даже веднага след операцията не исках никакви болкоуспокояващи, та да разбера че и аз съм раждала все пак.... Mr. Green
Но няма да ви лъжа.... след това от време на време някой и друг шев ме придърпва. Ще си позволя да цитирам мнение на мама от форума, на което веднъж попаднах: "Организмът е като консервена кутия - отвориш ли го веднъж вече нищо не е същото!"

Пък за треперенето какво да ви кажа... знаете ли колко ми дремеше дали ще треперя или не?!?!? Нали извадиха бебето от мен и всичко свърши... Няма да треперя цял живот след това, я!

Останала съм с убеждението, че нашенските доктори много обичат да назначават секцио   Rolling Eyes... дано твоят вземе най-доброто решение за теб и бебчето и леко и безпроблемно раждане!
Руми, това си е самата истина... Що лекаря ще стои да си губи времето 15 часа, вместо да си свърши работата за 2???? Струва ми се, че просто им е по-лесно и не им се занимава....

# 37
  • Мнения: 285
Здравейте и от мен.
Сега ще ви разкажа и за моето раждане, което не беше чак толкова розово откъм възстановяване, но не мога да кажа и че беше ужасно.
Приеха ме вечерта преди определения ден за раждане, настаниха ме в самостоятелна стая и още вечерта ме "фризираха" - аз го бях свършила в къщи, но се оказа, че трябва по добре да ме обръснат, вклучително и корема, въпреки че нямах там никакво окосмяване, но заради операцията трябвало да е абсолутно чисто мястото. И така вечерта останах съвсем сама с мислите си и корема си. Трябваше да спя, за да си почина, но това напрегнато очакване на сутринта не ми даде мира.... е... дойде утринта, направиха ми клизмата(до момента не знаех точно какво представлява и всичко ми беше адски странно) и ме вклучиха на системи. След това мъжа ми дойде, влезе в стаята ми, поговорихме как е минала нощта... и изведнъж дойдоха и ми казаха да ставам и ме заведоха в операционната...всичко стана толкова бързо, че не можахме да се целунем дори с мъжа ми... той не успя да ми каже почти нищо... Заведоха ме в операционната ..... и другият шок за мен беше, че ми махнаха дори и чорапките. Сложиха ми катетър,намазаха ме с нещо оранжево(йод май)за дезинфекция и на мен започна да ми се свива сърцето. Казвах си , че трябва да съм спокойна заради бебо и че вече предстой да се запознаем с него, но някакси ми беше адски напрегнато. Сложиха ми спинална упойка(не е толкова страшна, въпреки че мен ужасно ме беше страх от нея, заради обездвижването на краката) и дотогава бях сравнително спокойна.... при мен целия страх ескалира в момента, в който видях доктора целия опакован и когато ме завиха и дигнаха зеления чаршав пред мен за да не виждам.... такъв ужас изпитах тогава....може би чак тогава разбрах и осъзнах фактически какво се случва и къде съм.... Започнах да треперя в буквалния смисъл от страх, сърцето ми щеше да изкочи, кръвното ми се вдигна доста и анестезиолога чак се попритесни и започна да ме успокоява, дори ми предложи мъжа ми да влезе в операционната, въпреки че практиката им е когато извадят бебетата, тогава да викат башите да присъстват. Но аз отказахкатегорично, за да не вдигна кръвно 200!!! Хиляди благодарности на анестезиолога и лекарския екип...всичко мина благополучно. Извадиха сладкото ми бебе, чух го как изплаква(толкова е умилително...неописуемо щастлив момент), но не ми го показаха веднага, а чак като го измиха и повиха....толкова беше следко, розово и пухкаво! После оставаше да ме зашият и това ми се стори цяла вечност. Преместиха ме в реанимация, и чак след 6-7 часа си възвърнах чувствителността на крайниците, като първо единия крак и после другия, а не едновременно.Първото ставане беше най-трудното.А между другото бях болна и доста кашлях и това утежняваше ситуацията - представете си току що срязаня и постоянно да ми се тресе корема от кашлицата, но всичко се забравя когато си гушнеш малкото съкровище! Мен повечко ме болеше, пареща и придърпваща болка в корема.Момичето от съседната стая, която също роди секцио ми идваше на гости в стаята и седеше по половин час на табуретката, а аз едва можех да се изправя сама....много усилия ми костваше да отида до тоалетната в началото, но се мобилизирах деня в който разбрах че ще ни носят бебоците. Цяла вечер се разхождах, легнах си чак към 12 часа, е... наболяваше ме, дърпаше ме от едната страна, пареше, но мисълта за бебчо дава много сили... и така сутринта ми връчиха бебочко и целият ми свят се преобърна..... Много съм щтастлива с малкия ми ангел, който в момента сладко си нанка до мен!!!

Разказах си моята история не за да плаша бъдещите майчета , а да ги подготвя психически , че не е чак толкова розово и бяло всичко (поне при мен не беще, има си я болката и неразположението), но повярвайте ми .... всичко се забравя когато малкото ти слънчице те погледне в очите!!!

Успех на всички момичета и горе главата...... първо е трудното, но после е много сладко!!!

# 38
  • Мнения: 639
Аз тръгнах да раждам нормално,но завършихме секцио.Всичко мина много бързо,безболезнено и със страхотно настроение.Бяха ми пуснали страхотна музика и през цялото време сме се базикали,докато ме шиеха и аз вече си говорих по телефона.На другия ден вече си поръчвах
"Mac donalds" на мъжа ми ( разбира се акушерката не ми позволи,а каза че съм луда) След два дена си ходих много нормално и никога съм нямала нужда от помощ.Разбира се ,че има болки ама се търпи,ако не се лигавиш разбира се
ТРЯБВА ДА СИ МЪЖКО МОМИЧЕ Mr. Green
УСПЕХ ТИ ЖЕЛАЯ Peace

# 39
  • Варна
  • Мнения: 1 522

Раната боли ужасно много първите 3-5 дни! При мен беше постоянна, денонощна и едва търпима болка. След това ми останаха другите "екстри" от операцията - белег, болки по време на цикъла и при преумора, невъзможност да си вдигна коша с прането дори и т.н. Консултирай се с добър кардиолог за проблема със сърцето и ако има начин да не раждаш секцио - не го прави! 

Не смятам, че е необходимо да се обобщава по този начин. Не всички раната ги боли, аз съм с нисък праг на болката, но раната не ме е боляла, усещах контракциите, но отказвах обезболяващите, които ми слагаха. Самата инжикция ме болеше повече отколкото операцията. Тежко дигах от първия ден в стаята в болницата, не съм имала проблем. Болки по време на цикъла нямам, напротив при един ужасно болезнен цикъл преди да забременея сега се радвам на редовен и неболезнен такъв. Белег естествено имам, но не ми пречи.
Не агитирам никого за секцио, смятам, че вагиналното раждане е по-добрия вариант, но отново ще кажа, че при наличието на дори минимален риск, за който се знае предварително не си заслужава поемането му.   bouquet

# 40
  • София
  • Мнения: 1 320
Аз родих със секцио и някога, ако имам второ дете, дори и да няма лекарски показания за операция, аз пак бих предпочела нея. Всичко мина много леко, беболезнено и бързо. Не ме е боляла раната, изпитвах само леки болки, но абсолютно поносими, като ставах от леглото. На следващия ден след операцията щрапах по коридоте, слизах, качвах се по стълбите без проблем. Белег имам, съвсем незабележим, но и с най-изрязаното бельо, той не се вижда. На 7 ден от операцията дигах сама количката, чистих и т.н.. Единсвеното, което остана някъде до 2 месеца след операцията, че самото място си го чуствах леко изстъпнало.

# 41
  • София
  • Мнения: 5 738
Аз много се чудя как да раждам за сега всичко си е нормално и няма проблем да родя така,но се чудя  Rolling EyesИзпитвам и страх а и знам,че за беб ще е по добре да се роди секцио в смисъл,че съм чувала че когато се ражда секцио за бебето всичко минава без проблем Rolling Eyes 

# 42
  • Мнения: 3 419
досега изчетох материали за какви ли не упойки,но никой нищо не писа за райски газ? а моя приятелка е раждала така и е много доволна

# 43
  • София
  • Мнения: 2 493
Какви са обезболяващите, които вливат? Никъде непрочетох, а моята лекарка ми изписа Солпадеин за след раждането, но той е противопоказен при бременност и кърмене и незнам защо ми го изписа. Аз отказвам да го пия. Има ли някоя мама тука раждала съмс секцио и ползвала хомеопатия?
Също така всички ли сте пили профилактично антибиотик след секциото? Изписан ми е Зинат. Искам да знам защо се дава и мога ли да откажа да го пия "профилактично" ако няма наистина основателна причина.
След 1во нормално раждане ми предстои сега секцио за мое най-голямо съжаление и ужас. Бебето е седалищно краково и според докторите, с които говорих рискът е много висок при такова раждане и не си струва да го поемам. Та ще трябва да ме режат... Почти се примирих, въпреки че мисля до последния момент (планирана съм за 3ти май) да правя всичко възможно бебето да се завърти.

# 44
  • Мнения: 2 958
Аз родих със секцио и някога, ако имам второ дете, дори и да няма лекарски показания за операция, аз пак бих предпочела нея. Всичко мина много леко, беболезнено и бързо. Не ме е боляла раната, изпитвах само леки болки, но абсолютно поносими, като ставах от леглото. На следващия ден след операцията щрапах по коридоте, слизах, качвах се по стълбите без проблем. Белег имам, съвсем незабележим, но и с най-изрязаното бельо, той не се вижда. На 7 ден от операцията дигах сама количката, чистих и т.н.. Единсвеното, което остана някъде до 2 месеца след операцията, че самото място си го чуствах леко изстъпнало.

Все едно аз съм го писала.
Не съм пила никакви антибиотици,а единственото обезболяващо,което пих 2 дни след раждането беше Аулин на прах...и то защото съм голяма гевезана:)

Общи условия

Активация на акаунт