Успех.Стискаме палци да е най-безболезнено.
- Публикувана: 27 апр. 2007, 08:58 ч.
- Последно мнение: 3 май 2007, 02:36 ч.
За секциото
Цената е същата и за секцио. Услугата е избор на лекар, а не начин на раждане. Т.е. няма значение как ще родиш плащаш си 500 лв (освен ако не сикаш и разни други екстри - таткото, ВИП стая и т.н.). Мен ще ме режат там утре в 7 сутринта.
Желая ти от сърце най-леката операция и най-здравото и сладко бебче
Преживяла съм два пъти секцио - едно с пълна анестезия и едно със спинална упойка. Болката след събуждането от пълната упойка при мен бе неописуема. Веднага щом отворих очи, така ме сряза в областта на операцията, че... А до като ме качат с количката до стаята, голяма мъка беше. Всяко подрусване и движение на колелата са адски болезнени.
Сега за второто селцио. Влязох в операционната. Съблякоха ме гола (май до гърдите само), накараха ме да седна на операционната маса и да се наведа максимално. Не се усеща никаква болка от поставянето на спиналната упойка. После легнах. Спуснаха един зелен чаршаф пред лицето ми. Почти веднага започнах да усещам как краката ми започват да изтръпват от върха на пръстите до пъпа. В един момент престанах да усещам, че имам крака. Първо направиха лек разрез и ме попитаха, дали усещам нещо. Казах, че не и всичко започна. През цялото време си говорих с анистезиолога и дори се шегувахме. Хубавото беше, че можех да си кажа, примерно, че ми става лошо и лекарите реагираха мигновено. Падало кръвното по време на самата операция и това е причината. Болка не се усеща никаква, но чувстваш нещо като натискане, опъване, а когато изваждат бебето, правят силен натиск в областта на ребрата. Чух как бебка изплака. Почувствах се истински щастлива. После венозно вливат някакво лекарство, с което те преспиват за малко, докато приключат почистването и зашиването. Събудих се точно, когато приключваха със шева. Нищо не усещах. Хубавото на спиналната упойка е, че те държи поне два часа и не усещаш болка през това време. И не забравяй предварително да си поискаш по-силни болкоуспокояващи, защото течния аналгин, който масово слагат във вид на инжекция си е нищо работа.
И все пак съвета ми е, ако имаш шанс да родиш нормално, направи го. Операция си е все пак. Не ми се ще да те плаша, но при второто секцио получих такива тежки усложнения, че после лекарите един месец се бореха за живота ми. Стискам палци всичко да мине успешно и да гушнеш здраво и красиво бебче.
Сега за второто селцио. Влязох в операционната. Съблякоха ме гола (май до гърдите само), накараха ме да седна на операционната маса и да се наведа максимално. Не се усеща никаква болка от поставянето на спиналната упойка. После легнах. Спуснаха един зелен чаршаф пред лицето ми. Почти веднага започнах да усещам как краката ми започват да изтръпват от върха на пръстите до пъпа. В един момент престанах да усещам, че имам крака. Първо направиха лек разрез и ме попитаха, дали усещам нещо. Казах, че не и всичко започна. През цялото време си говорих с анистезиолога и дори се шегувахме. Хубавото беше, че можех да си кажа, примерно, че ми става лошо и лекарите реагираха мигновено. Падало кръвното по време на самата операция и това е причината. Болка не се усеща никаква, но чувстваш нещо като натискане, опъване, а когато изваждат бебето, правят силен натиск в областта на ребрата. Чух как бебка изплака. Почувствах се истински щастлива. После венозно вливат някакво лекарство, с което те преспиват за малко, докато приключат почистването и зашиването. Събудих се точно, когато приключваха със шева. Нищо не усещах. Хубавото на спиналната упойка е, че те държи поне два часа и не усещаш болка през това време. И не забравяй предварително да си поискаш по-силни болкоуспокояващи, защото течния аналгин, който масово слагат във вид на инжекция си е нищо работа.
И все пак съвета ми е, ако имаш шанс да родиш нормално, направи го. Операция си е все пак. Не ми се ще да те плаша, но при второто секцио получих такива тежки усложнения, че после лекарите един месец се бореха за живота ми. Стискам палци всичко да мине успешно и да гушнеш здраво и красиво бебче.
Преживяла съм два пъти секцио - едно с пълна анестезия и едно със спинална упойка. Болката след събуждането от пълната упойка при мен бе неописуема. Веднага щом отворих очи, така ме сряза в областта на операцията, че... А до като ме качат с количката до стаята, голяма мъка беше. Всяко подрусване и движение на колелата са адски болезнени.
Сега за второто селцио. Влязох в операционната. Съблякоха ме гола (май до гърдите само), накараха ме да седна на операционната маса и да се наведа максимално. Не се усеща никаква болка от поставянето на спиналната упойка. После легнах. Спуснаха един зелен чаршаф пред лицето ми. Почти веднага започнах да усещам как краката ми започват да изтръпват от върха на пръстите до пъпа. В един момент престанах да усещам, че имам крака. Първо направиха лек разрез и ме попитаха, дали усещам нещо. Казах, че не и всичко започна. През цялото време си говорих с анистезиолога и дори се шегувахме. Хубавото беше, че можех да си кажа, примерно, че ми става лошо и лекарите реагираха мигновено. Падало кръвното по време на самата операция и това е причината. Болка не се усеща никаква, но чувстваш нещо като натискане, опъване, а когато изваждат бебето, правят силен натиск в областта на ребрата. Чух как бебка изплака. Почувствах се истински щастлива. После венозно вливат някакво лекарство, с което те преспиват за малко, докато приключат почистването и зашиването. Събудих се точно, когато приключваха със шева. Нищо не усещах. Хубавото на спиналната упойка е, че те държи поне два часа и не усещаш болка през това време. И не забравяй предварително да си поискаш по-силни болкоуспокояващи, защото течния аналгин, който масово слагат във вид на инжекция си е нищо работа.
И все пак съвета ми е, ако имаш шанс да родиш нормално, направи го. Операция си е все пак. Не ми се ще да те плаша, но при второто секцио получих такива тежки усложнения, че после лекарите един месец се бореха за живота ми. Стискам палци всичко да мине успешно и да гушнеш здраво и красиво бебче.
Сега за второто селцио. Влязох в операционната. Съблякоха ме гола (май до гърдите само), накараха ме да седна на операционната маса и да се наведа максимално. Не се усеща никаква болка от поставянето на спиналната упойка. После легнах. Спуснаха един зелен чаршаф пред лицето ми. Почти веднага започнах да усещам как краката ми започват да изтръпват от върха на пръстите до пъпа. В един момент престанах да усещам, че имам крака. Първо направиха лек разрез и ме попитаха, дали усещам нещо. Казах, че не и всичко започна. През цялото време си говорих с анистезиолога и дори се шегувахме. Хубавото беше, че можех да си кажа, примерно, че ми става лошо и лекарите реагираха мигновено. Падало кръвното по време на самата операция и това е причината. Болка не се усеща никаква, но чувстваш нещо като натискане, опъване, а когато изваждат бебето, правят силен натиск в областта на ребрата. Чух как бебка изплака. Почувствах се истински щастлива. После венозно вливат някакво лекарство, с което те преспиват за малко, докато приключат почистването и зашиването. Събудих се точно, когато приключваха със шева. Нищо не усещах. Хубавото на спиналната упойка е, че те държи поне два часа и не усещаш болка през това време. И не забравяй предварително да си поискаш по-силни болкоуспокояващи, защото течния аналгин, който масово слагат във вид на инжекция си е нищо работа.
И все пак съвета ми е, ако имаш шанс да родиш нормално, направи го. Операция си е все пак. Не ми се ще да те плаша, но при второто секцио получих такива тежки усложнения, че после лекарите един месец се бореха за живота ми. Стискам палци всичко да мине успешно и да гушнеш здраво и красиво бебче.
Мен не са ме преспивали за да ме зашият.Зашиха си ме докато си говорих с анестезиолога:) Той ми обясняваше как показали бебчо на таткото и той (таткото ) си загубил гласа:) Упойката започна да ме пуска докато ме водиха към следоперационната.След като ме пусна треперих като лист 10 мин и всичко отмина.
И мен не са ме приспивали, за да ме зашият. Въпреки, че много исках да не чувам нищо.
За поставянето на спиналната упойка - дори не си спомням какво усетих, когато ми я биха. Значи не ми е направило особено впечатление и не е било болезнено. Важното е да не мърдаш, докато я слагат. Аз от това се притеснявах, дали няма да мръдна. Но всичко става толкова бързо, така че не се тревожи за това.
За кърменето след секцио - мен ме оперираха сутринта, бебка ми я дадоха да я кърмя на следващия ден по обяд. Междувременно са й давали АМ. Но това не попречи на бузанката ми да засуче все едно го е правила много дълго време преди това.
Илонита, мисля че катетъра е задължителен. Поне на мен така ми казаха, защото и аз не исках това чудо.
Yanche, от сърце ти желая леко раждане и утре да си най-щастливата мама на света
И задължително да се похвалиш след това!
За поставянето на спиналната упойка - дори не си спомням какво усетих, когато ми я биха. Значи не ми е направило особено впечатление и не е било болезнено. Важното е да не мърдаш, докато я слагат. Аз от това се притеснявах, дали няма да мръдна. Но всичко става толкова бързо, така че не се тревожи за това.
За кърменето след секцио - мен ме оперираха сутринта, бебка ми я дадоха да я кърмя на следващия ден по обяд. Междувременно са й давали АМ. Но това не попречи на бузанката ми да засуче все едно го е правила много дълго време преди това.
Илонита, мисля че катетъра е задължителен. Поне на мен така ми казаха, защото и аз не исках това чудо.
Yanche, от сърце ти желая леко раждане и утре да си най-щастливата мама на света
И задължително да се похвалиш след това!
amber, ти си от късметлийките, на които катетърът е сложен след упойката. Аз нямах този късмет. Та затова предупреждавам майките, ако имат въможност да помолят да им го сложат след упойката, защото наистина е неприятна манипулацията.
И аз се чудех дали няма да прелее пликчето, та даже виках сестрата да ми го смени
И аз се чудех дали няма да прелее пликчето, та даже виках сестрата да ми го смени
Раната боли ужасно много първите 3-5 дни! При мен беше постоянна, денонощна и едва търпима болка. След това ми останаха другите "екстри" от операцията - белег, болки по време на цикъла и при преумора, невъзможност да си вдигна коша с прането дори и т.н. Консултирай се с добър кардиолог за проблема със сърцето и ако има начин да не раждаш секцио - не го прави!
.Ако лекаря прецени , че секциото ще причини по - малко злини съм съгласна да се подложа.
Останала съм с убеждението, че нашенските доктори много обичат да назначават секцио 
... дано твоят вземе най-доброто решение за теб и бебчето и леко и безпроблемно раждане!
... дано твоят вземе най-доброто решение за теб и бебчето и леко и безпроблемно раждане!
Раната боли ужасно много първите 3-5 дни! При мен беше постоянна, денонощна и едва търпима болка. След това ми останаха другите "екстри" от операцията - белег, болки по време на цикъла и при преумора, невъзможност да си вдигна коша с прането дори и т.н. Консултирай се с добър кардиолог за проблема със сърцето и ако има начин да не раждаш секцио - не го прави!
Случаи като barabana са редки;)
При мен: болката беше като менструална.По-силна само когато се опитвах да се изправя от легнало положение и не повече от 4 -5 дни.Вечер си спях нормално.Единствено ме тормозеше това,че трудно се обръщах.Белега ми е толкова ниско долу,че го вижда единствено мъжът ми.Ако изобщо може да се нарече белег.Преди да родя имах много силни болки по време на цикъл-сега само неразположение без почти никаква болка.А що се отнася до грижата за бебето и вдигане на тежко-по цял ден бях сама с детето и не си спомням да съм имала каквато и да е трудност.
Аз до последно незнаех как ще раждам. В смисъл че една седмица преди термина като ме гледаха на видеозон ми казаха ,че съм с тесен таз и е по -вероятво да родя секцио. Аз вътрешно като че ли съм знаела, че ще съм секцио. Неродих до термина и затова на следващия ден постъпих в патологична бременност да ме наблюдават. Бяха празници 24май. На първия работен ден доктора ме прегледа и ми каза да се подготвям за операцията. Малко се изненадах ,но ми улекна. За тези 3 дена се нагледах как се мъчат другите родилки. Много съм доволна от секциото. Първите 2 дена са по-страшни. Особено втория като те преглеждат дали ти е слезнала матката и вече не си на болкоуспокояващи. През този 2ден те карат и да станеш и да се поразходиш. Ама на мен леглото ми беше доста високо та слизането и качваването беше много болезнено . Мислих си че скоро няма да се оправя. Особено като гледах как момичетата ,които са родили 2-3 дена преди мен се разхождат по коридора. Но всяка болка отминава и се забравя като видиш малкото същество . На 6 ден вече смело крачех по коридора и чаках да ме изпишат с малката принцеса . Белега ми е перфектен. Почти не се забелязва. Мажех се около 6мес с Контратубекс.Възтанових се за 1седмица. И тежко съм вдигала и покупки съм носила. Въпреки ,че майка постоянно ми повтаряше да се щадя. Но като се чуствах добре от какво да се щадя. За мен секциото е по-добрия вариант, въпреки че има доста противници.
Препоръчани теми