Как искам пак да съм дете

Да се катеря на върбата пред блока.
Да играем на криеница.
Да палим огън в градинката и да печем чушки
Да прибирам аз книгите, които подаряваха на братовчедка ми за рождения и ден.

Да си строим къща от кашони на дървото.
Да носим филии за сладкото/лютеницата, варяща се от бабите-комшийки на двора.
...

Да се обръсна за първи път, да съм девствен, да целувам за сефте с език ...  

Не искам да съм пак дете. Може би ...  друго детство.

Да ловя майски бръмбари на поляната до дома

И да ги връзваме с конче  Сега се чудя как сме могли да сме толкова жестоки

Да правя куклички от макове

Аз си ги събирах в бурканче

Ехх...
И аз обичах да ловя бръмбарите и също ги събирах в буркани... после ги пусках де, като ми омръзнат.
И още:
искам пак да карам колело с бясна скорост из парка,
пак да се катеря по дърветата и да замерям бабичките и дядите с кестени,
пак да си строим къщички от столове на средата на стаята,
пак да рисувам с тебешири по плочките,
пак да играя на криеница,
пак да се навирам из мазетата и таваните, в търсене на нещо интересно и вехто...
.....................................................
Толкова хубави години бяха... 

Сега се сетих, че аз събирах охлюви в кибритени кутийки и ги носех вкъщи за домашни любимци. После те изпълзяваха и се катереха по пердетата, а баба ми изпадаше в ужас

Ех мечти.Искам да съм пак дете , обаче не същото диване.

Розов захарен памук...
цигарени дъвки...
кореком и дънки...
и вечно обелени колена и лакти 

това ми беше деството на мен.

Хубава тръпка да!

И аз!

...да играем на народна топка пред блока,
да се катерим по гаражите,
да ядем циганска баница (сол, пипер и олио на филия хляб),
да скачаме на ластик...

Да си  играя безрижно и да не ме тревожат  житйски проблеми.
Да си ям каквото си пойскам
Да не ми пука как изглеждам

Да играя с кокошките, претендирайки да съм една от тях...
Да ходим с баба ми да пасем кози...
 

да играем на стражари и апаши
да събираме картинки от дъвки 

Ох, затъжих се! Детството е най-прекрасния период от живота ми!

...да участвам във варенето на най-вълшебното домашно сладко от диви ягоди
...да се влюбвам за първи път
...да пускаме яйца от балкона върху минаващите по улицата коли
...да играем на криеница
...да ядем зелени, много кисели и горчиви джанки от дървото в двора

Да вярвам в Дядо Коледа така само както едно дете може... Да виждам отново света през детски очи... да правя пясъчни замъци на плажа, да гледам "Ну, погоди"  и да си слагам черешки на ушите без хората да ме гледат странно 

Да видя отново баба и дядо.

  Ами аз не знам дали искам, харесва ми второто детство, което изживявам с децата, повечето описани от вас действия си ги позволям сега с извинението, че е заради децата  .
  Днес примерно се качихме на един баир в Родопите над Ковачевица и викахме с все сила, защото трябваше да им покажа и обясня ефекта звуковата вълна и ехото, но пък наистина качествено ехо се получаваше, можеш да чуеш цялата дума как се носи с гласът ти през различните хълмове...
  Оня ден изследвахме силата на вятъра и тежестта на водата и половината фонтан на президентството ни се изля на главата, защото вятърът беше бая силен...
  Децата ми са чудесно извинение да си карам безпроблемно второ детство 

Да съм безгрижна!
Да тичам с другите деца!
Да ям циганска баница!!!!
Да съм си при мама!

Кифлич, сега си спомних как преди 2 години, и ние в Родопите, с Ники викахме срещу склаите, а ехото се обаждаше многократно
Водих го по местата, където съм била като дете и да си призная се отказах от изкачването по стръмната и обрасла с храсталаци пътека на "бърцето" (като деца се катерехме постоянно до върха). Хвана ме страх за моето дете. А за себе си не съм се й замисляла.

татко да ме води на пазар с шейна
да ми дава 20левка, за да платя цялата кошница с покупки в супера и да се чувствам голяма заради това
мама да крие моята глава под нейната качулка, когато вали
да ходим на 1ви май в Парка на Свободата и да се омазвам до ушите със захарен памук
да плувам с пояс и да твърдя, че съм се научила
татко да ме учи да карам колело, а мама - кънки
да ги виждам усмихнати - двамата

точно тази тема ми трябваше сега....

Не ми е необходимо да съм пак дете, за да изживявам всичко това отново. И сега мога да ям циганска баница, и сега мога да варя сладко, да боядисвам яйца, да се гоня с хлапетата, да ядем и да се замеряме с джанки и т.н. и т.н. Само че сега не искам.
Изживявам тези неща за трети път и вече не ми е толкова интересно.
Освен това ми харесва да съм възрастен, да си вземам сама решенията, да ги реализирам, да не ми се калами какво да правя и какво- не, да не ми разпределя някой друг времето, да не се опитва някой друг да ми се налага само от позицията на това, че бил възрастен и т.н.
Това далеч не означава, че не харесвам собственото си детство. Напротив. Харесвам си го и ако трябва да го изживея отново пак моето детство щях да си избера. Само че не искам пак да съм дете.

Хyбаво нещо е детството,игри безкрай,ваканции,мотаене с тайфата,каране на колело,кънки,игра на народна топка,криенеца и кyп дрyги неща...

Имах прекрасно детство, игри, много приятели.... Най-много ми липсва безгрижието

Ах......даааааааааааа
Най-първите ми спомени са как игарех с момчетата на стрелички, постоянно обелените ми колене, катеренето по една плачеща върба, къщичката там и как щом падне първия сняг мама ни оставяше да се налудуваме до колкото часа си искаме под зоркия и поглед от балкона (всички деца бяхме на вън, а родителите се събираха на групички и се веселяха и те ама на топло)
...скачането на ластик
...играта на държави, народна топка, ръбче
...играехме на криеница всяка вечер, разменяхме си дрехите за заблуда
...щурмувахме всички дворове за каквото и да е било - череши, праскови, домати- всичко що е плод или свеж зеленчук
...карахме колела
...разхождахме се около езерото
...лягахме на улицата вечер и гледахме метеоритните дъждове
...правихме си пикник всеки ден почти в отсрещния двор, където и до ден днешен пустее, палихме огън и печахме всичко що става за ядене печено и имаме под ръка
И какво ли още не още-искааааааам пак

 

... да съм безгрижна
... да карам велосипед
... да се спускам с кънки по бабината улица
... да играем на жмичка
... на стражари и апаши
... на Спри и Замръзни
... на шише
... на ръбчета
... да помагам на дядо за Суджука / лека му пръст /
... да преживея пак първата си любов
... да преживея пак първата си целувка

лелееее направо се потопих в спомени.......циганска баница, стражари и апаши, носех си живи гущери по джобовете (майка ми изпадаше в ужас), зелените джанки, връщахме бутилки и после си купувахме сладолед......ех......искам пак

Любими мигове...

Искам пак банда деца, с колелета , цял ден на Дунав (на едното село), с по една диня на багажника...
Искам пак с бати и другите да играем на цък-цък, на гъзета, жмичка, да се бием с печени домати в задния двор, докато баба не гледа...
Искам пак да се изнизваме всеки следобед с колелата (на другото село), покрай прозореца на спещите баба и дядо, по часовник до 16.00 на реката че те стават точно в 16.30....
Искам пак да видя баба и дядо...
Искам пак да е зима, да се гоним в тъмницата покрай копите със сено... във снега, по терлиците да имам 5 см. кал и още толкова сняг, мама да види че не сме в стаята и да излезе да ни вика из двора, после вместо да ни се скара, да ни сервира по чаша мляко с мед....
Искам да крадем череши от дървото на комшиите, щото техните са по-сладки от нашите...
Искам  бати пак да падне в копривата ( беше само по къси гащи, а копривата беше висока 1 м.) от дървото, по което ни показваше как се катерят смелите и как ние сме бъзли...
Искам пак да гледам Синьо Лято...
Искам пак да ловим риба с ръце и да си я печем на брега...
Искам пак да играем на подаръци с Иванчо от Бяла Слатина (ех, голям красавец беше, аз и братовчедка ми се захласвахме след него а бати, ни гонеше щото му бил пиятел, а ние сме го гледали влажно....)
Искам...мога да ви разкажа 1000 случки от детството, коя от коя по- смешна, аз съм на 28, бати е на 34, четката е на 29, сестра ми е на 25, четиримата бяхме неразделни.... имахме още 6-ма братовчеди, и общо с другите деца от селото ставахме към 40 човека...

Извинете...върнах се назад ... 

Мислено се връщам често в детството си и ме обхваща носталгия,но животът трябва да продължи напред и да се постарая да осигуря хубаво детство и на детето си!

Оххх, не мога да забравя моменти като когато ми купиха колело "Балканче" ...около 15 дена ми отне докато се науча да го карам...сама.А колко рани по колената  имах от това колело

Ходехме цяла тайфа на гребната база/в Пловдив/....или до Лаута с колелетата.

Много обичах виенските колела....захарните петлета,захарния памук. 

Често ходихме на цирк цялото семейство....

А  понякога когато   си идвахме в Разлог  и Банско по Коледа си взимахме шарените торбички везани от баба....и всички  си правихме сурвачки и ходихме от къща на къща да сурвакаме хората,....а те ни раздаваха такива хубави неща. Портокали,орехи,пуканки,парички,шоколадчета,смучещи бонбонки....и кво ли още не 

Когато ми донесоха първата шейна с кормило от СССР...и като заминахме за Боровец..тогава за първи път я изпробвах.Имаше толкооооова много бял и пухкав сняг 

Аз от време на време си похапвах сняг....опитвах го Много ми харесваше как се топеше в устата ми.....но често след това си похапвах и  аспирини и аналгини    тъй като си възпалявах сливиците честичко....

Ми детска радост...бенгалски огън... .Но беше си супер детство....

Не ми се иска да съм скучна и дълга, изброявайки всичко, което ми се е случило и ми липсва... Няма смисъл, пък и няма да мога. Трябва книга да издам. Но за мен най-важното...

... искам пак да съм дете, за да съм нон-стоп с нашите  Никъде го няма това чувство на спокойствие и сигурност и топлина, както когато съм си у дома при тях 

:

освен повечето вече казани неща
... всяко лято да ходим в Трявна и да ми мирише на цъфнала липа и чист въздух
... да играем по цял ден пред другия вход на Кент-Купе и съседа от първия етаж да ни гони
... да си пълня джобовете със щурци от поляните в Западния парк
... да чакам вечер на оградата в детската мама да дойде да ме вземе
... прибирайки се от детска да повтарям стихчето за празника с мама
... зимата, овита в одеало да се возя на дървена шейна
... зимата на излат в планината да си събирам топка сняг и да си го похапвам
... отивайки на почивка да се събираме тумба непознати деца и да играем и да си говорим все едно се познаваме от 100 години

Дано и моята малечка някой ден има изпълнен с трепетно хубави спомени детство. Ще се постараем да й го дадем.

Да "ловувам" котета и да ги отглеждаме на тавана на блока...
да скачам на ластик до капване...
да ям филия с лютеница от бабата на Забчето (комшийка), която хранеше цялата тайфа
да взема в ръце първото си Барби...
да си правя пола за ламбада от стари изрезки плат...
да ровя в чекмеджетата на баба и да откривам невероятни неща...
за всичко, което като правя сега наистина биха ме гледали станно... и за съжаление, щом не го правя, значи би ми пукало Замислих се - обичам ви Страхотна тема!

...да ядем зелени, много кисели и горчиви джанки от дървото в двора
[/quote]
Това го правя и сега, нищо, че не съм дете.
Сякаш не ми липсва детството много.

- да сме полегнали в дъхавите треви на дядовата градина късно вечерта, да гледаме звездите, а щурчетата около нас да свирят...
- да си говорим "момичешки" неща с приятелките от квартала, в училищния двор- до късно вечерта
-да ходя с мама и татко на ресторант
-да задрасквам дните до 1 август на календара
-да скачам на ластик
-тайничко да си берем кайсии, когато дядо и баба спят следобяд
-да се катерим по черницата на двора със сестра ми и приятелки, къдевто беше "нашето гнезденце", докато не видяхме дна тлъста, огромна и мъхеста гъсеница...
-да съм при баба и дядо, баба да ми разтрива  раменете, докато дъвча суджука на дядо, а самият той да слуша вечно пръщящата станция по Веф-а...
-да си късаме в градината на другата баба- киселец и едни плодчета, такива като грозде, но с по-мъхеста обвивка (забравих как се казваха на български)
и много, много други.

Мен мъжът ми ме обвинява, че за това съм искала дете

Аз не изпитвам носталгия по разни събитийни неща от детството. Но приятното ми чувство по отношение на детството е свързано с изострените възприятия - ярки цветове и аромати, наситени миризми и вкусове, все едно непрекъснато виждаш и опитваш познатото за пръв път. Не бих могла да опиша с думи детството си, най-подходящо ми се струва рисуването, и картините ще са в някакъв ведър импресионистичен стил. Спомням си най-добре мигновени сцени, в които няма нищо събитийно, но ми създават щастливо настроение.
И досега като го дам емоционално през просото, се опитвам да съживя в себе си този начин на възприемане на света. Но трябва да положа усилие. В детството ставаше от само себе си. Като горе-долу зрял човек ми се е случвало да става естествено само два пъти - първите няколко месеца като студентка в София, и 10 години по-късно - първата година в Америка.
Но не ми се ще да си правя извода, че за да възраждам тези възприятия, трябва мине - не мине,  да си сменям местоживеенето.

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Кой не иска да се върне там? Аз винаги бих се върнала! 

И как тогава времето течеше бавно, летата бяха дълги.  А  сега това време лето все по-бързо.

Да бе, защо така се получава  ? Много бързо лети туй време след детството!

Като бях дете, исках да съм голяма. Сега съм голяма и искам да съм дете.

 На всички ни липсват детските години, но тъй като не можем да ги върнем, нека да съхраним детското в себе си:) Наистина това са най безгрижните години в живота на човека...

И при мен така

Но как да не искаш да изживееш отново детството...

...с онзи бяс по цял ден да играеш на какво ли не и да не слушаш никого, дори истеричните майки, които висят по терасите и викат поименно децата си...кой ли ги слуша...
...как се уча сама да карам колело и така прекрасно се научавам, че докато успея да завия нормално, спирам колелото и се хвърлям от него в опит да спра...
...как карам колело по ужасно нанадолнище и някъде по средата на улицата, набрала скорост, разбирам, че...нямам спирачки...
...правихме си "експедиции" по разни интересни местенца с другарите, по цял ден скитахме с колелата, беряхме рози, цъфнали до едно околовръстно шосе...
...с вълнение си споделях с най-близките ми две приятелки какво изпитвам към първата ми детска любов...в която и те двете бяха влюбени...
...толкова много мигове...

все пак ме радва това, че още мога да бъда дива и необуздана, така както преди...че детето в мен още е живо

И аз като Кифлата все още правя голяма част от гореизброеното, ама даже и извинение не си търся. 
На ластик скоро не съм скачала, припомнихте ми. Утре ще си купя ластик и като се съберем със сестрите ми, ще поскачаме. Тя едната е бременна, ама само ще държи. Другата пък има момиченце на пет години, тъкмо ще я научим и нея да скача. 
П.П. Това, което не мога да имам днес, е гостуването при баба и дядо в Бургас. 

Ужасни сте  - депресирахте ме