Как искам пак да съм дете

лелееее направо се потопих в спомени.......циганска баница, стражари и апаши, носех си живи гущери по джобовете (майка ми изпадаше в ужас), зелените джанки, връщахме бутилки и после си купувахме сладолед......ех......искам пак

Любими мигове...

Искам пак банда деца, с колелета , цял ден на Дунав (на едното село), с по една диня на багажника...
Искам пак с бати и другите да играем на цък-цък, на гъзета, жмичка, да се бием с печени домати в задния двор, докато баба не гледа...
Искам пак да се изнизваме всеки следобед с колелата (на другото село), покрай прозореца на спещите баба и дядо, по часовник до 16.00 на реката че те стават точно в 16.30....
Искам пак да видя баба и дядо...
Искам пак да е зима, да се гоним в тъмницата покрай копите със сено... във снега, по терлиците да имам 5 см. кал и още толкова сняг, мама да види че не сме в стаята и да излезе да ни вика из двора, после вместо да ни се скара, да ни сервира по чаша мляко с мед....
Искам да крадем череши от дървото на комшиите, щото техните са по-сладки от нашите...
Искам  бати пак да падне в копривата ( беше само по къси гащи, а копривата беше висока 1 м.) от дървото, по което ни показваше как се катерят смелите и как ние сме бъзли...
Искам пак да гледам Синьо Лято...
Искам пак да ловим риба с ръце и да си я печем на брега...
Искам пак да играем на подаръци с Иванчо от Бяла Слатина (ех, голям красавец беше, аз и братовчедка ми се захласвахме след него а бати, ни гонеше щото му бил пиятел, а ние сме го гледали влажно....)
Искам...мога да ви разкажа 1000 случки от детството, коя от коя по- смешна, аз съм на 28, бати е на 34, четката е на 29, сестра ми е на 25, четиримата бяхме неразделни.... имахме още 6-ма братовчеди, и общо с другите деца от селото ставахме към 40 човека...

Извинете...върнах се назад ... 

Мислено се връщам често в детството си и ме обхваща носталгия,но животът трябва да продължи напред и да се постарая да осигуря хубаво детство и на детето си!

Оххх, не мога да забравя моменти като когато ми купиха колело "Балканче" ...около 15 дена ми отне докато се науча да го карам...сама.А колко рани по колената  имах от това колело

Ходехме цяла тайфа на гребната база/в Пловдив/....или до Лаута с колелетата.

Много обичах виенските колела....захарните петлета,захарния памук. 

Често ходихме на цирк цялото семейство....

А  понякога когато   си идвахме в Разлог  и Банско по Коледа си взимахме шарените торбички везани от баба....и всички  си правихме сурвачки и ходихме от къща на къща да сурвакаме хората,....а те ни раздаваха такива хубави неща. Портокали,орехи,пуканки,парички,шоколадчета,смучещи бонбонки....и кво ли още не 

Когато ми донесоха първата шейна с кормило от СССР...и като заминахме за Боровец..тогава за първи път я изпробвах.Имаше толкооооова много бял и пухкав сняг 

Аз от време на време си похапвах сняг....опитвах го Много ми харесваше как се топеше в устата ми.....но често след това си похапвах и  аспирини и аналгини    тъй като си възпалявах сливиците честичко....

Ми детска радост...бенгалски огън... .Но беше си супер детство....

Не ми се иска да съм скучна и дълга, изброявайки всичко, което ми се е случило и ми липсва... Няма смисъл, пък и няма да мога. Трябва книга да издам. Но за мен най-важното...

... искам пак да съм дете, за да съм нон-стоп с нашите  Никъде го няма това чувство на спокойствие и сигурност и топлина, както когато съм си у дома при тях 

:

освен повечето вече казани неща
... всяко лято да ходим в Трявна и да ми мирише на цъфнала липа и чист въздух
... да играем по цял ден пред другия вход на Кент-Купе и съседа от първия етаж да ни гони
... да си пълня джобовете със щурци от поляните в Западния парк
... да чакам вечер на оградата в детската мама да дойде да ме вземе
... прибирайки се от детска да повтарям стихчето за празника с мама
... зимата, овита в одеало да се возя на дървена шейна
... зимата на излат в планината да си събирам топка сняг и да си го похапвам
... отивайки на почивка да се събираме тумба непознати деца и да играем и да си говорим все едно се познаваме от 100 години

Дано и моята малечка някой ден има изпълнен с трепетно хубави спомени детство. Ще се постараем да й го дадем.

Да "ловувам" котета и да ги отглеждаме на тавана на блока...
да скачам на ластик до капване...
да ям филия с лютеница от бабата на Забчето (комшийка), която хранеше цялата тайфа
да взема в ръце първото си Барби...
да си правя пола за ламбада от стари изрезки плат...
да ровя в чекмеджетата на баба и да откривам невероятни неща...
за всичко, което като правя сега наистина биха ме гледали станно... и за съжаление, щом не го правя, значи би ми пукало Замислих се - обичам ви Страхотна тема!

...да ядем зелени, много кисели и горчиви джанки от дървото в двора
[/quote]
Това го правя и сега, нищо, че не съм дете.
Сякаш не ми липсва детството много.

- да сме полегнали в дъхавите треви на дядовата градина късно вечерта, да гледаме звездите, а щурчетата около нас да свирят...
- да си говорим "момичешки" неща с приятелките от квартала, в училищния двор- до късно вечерта
-да ходя с мама и татко на ресторант
-да задрасквам дните до 1 август на календара
-да скачам на ластик
-тайничко да си берем кайсии, когато дядо и баба спят следобяд
-да се катерим по черницата на двора със сестра ми и приятелки, къдевто беше "нашето гнезденце", докато не видяхме дна тлъста, огромна и мъхеста гъсеница...
-да съм при баба и дядо, баба да ми разтрива  раменете, докато дъвча суджука на дядо, а самият той да слуша вечно пръщящата станция по Веф-а...
-да си късаме в градината на другата баба- киселец и едни плодчета, такива като грозде, но с по-мъхеста обвивка (забравих как се казваха на български)
и много, много други.

Мен мъжът ми ме обвинява, че за това съм искала дете

Аз не изпитвам носталгия по разни събитийни неща от детството. Но приятното ми чувство по отношение на детството е свързано с изострените възприятия - ярки цветове и аромати, наситени миризми и вкусове, все едно непрекъснато виждаш и опитваш познатото за пръв път. Не бих могла да опиша с думи детството си, най-подходящо ми се струва рисуването, и картините ще са в някакъв ведър импресионистичен стил. Спомням си най-добре мигновени сцени, в които няма нищо събитийно, но ми създават щастливо настроение.
И досега като го дам емоционално през просото, се опитвам да съживя в себе си този начин на възприемане на света. Но трябва да положа усилие. В детството ставаше от само себе си. Като горе-долу зрял човек ми се е случвало да става естествено само два пъти - първите няколко месеца като студентка в София, и 10 години по-късно - първата година в Америка.
Но не ми се ще да си правя извода, че за да възраждам тези възприятия, трябва мине - не мине,  да си сменям местоживеенето.

Детство мое, реално и вълшебно,
детство мое, така си ми потребно.
Все се мъча света да обърна,
яхнал пръчка, при теб да се върна.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
пак с пипер да поръся филия
от хляба чер.

Детство мое, на ръст едноетажно,
детство мое, за мен така е важно
щом студено ми стане да мога
да си взема от детския огън.

Пак в юмручето ръждив петак да скрия,
пак със кучето да вдигна олелия,
всеки ден по една дяволия
да е от мен.

Кой не иска да се върне там? Аз винаги бих се върнала! 

И как тогава времето течеше бавно, летата бяха дълги.  А  сега това време лето все по-бързо.

Да бе, защо така се получава  ? Много бързо лети туй време след детството!