Като бях дете, исках да съм голяма. Сега съм голяма и искам да съм дете.
- Публикувана: 1 май 2007, 12:55 ч.
- Последно мнение: 18 юни 2007, 21:28 ч.
Как искам пак да съм дете
Мен мъжът ми ме обвинява, че за това съм искала дете 
И при мен така
Но как да не искаш да изживееш отново детството...
...с онзи бяс по цял ден да играеш на какво ли не и да не слушаш никого, дори истеричните майки, които висят по терасите и викат поименно децата си...кой ли ги слуша...
...как се уча сама да карам колело и така прекрасно се научавам, че докато успея да завия нормално, спирам колелото и се хвърлям от него в опит да спра...
...как карам колело по ужасно нанадолнище и някъде по средата на улицата, набрала скорост, разбирам, че...нямам спирачки...
...правихме си "експедиции" по разни интересни местенца с другарите, по цял ден скитахме с колелата, беряхме рози, цъфнали до едно околовръстно шосе...
...с вълнение си споделях с най-близките ми две приятелки какво изпитвам към първата ми детска любов...в която и те двете бяха влюбени...
...толкова много мигове...
все пак ме радва това, че още мога да бъда дива и необуздана, така както преди...че детето в мен още е живо
И аз като Кифлата все още правя голяма част от гореизброеното, ама даже и извинение не си търся.
На ластик скоро не съм скачала, припомнихте ми. Утре ще си купя ластик и като се съберем със сестрите ми, ще поскачаме. Тя едната е бременна, ама само ще държи. Другата пък има момиченце на пет години, тъкмо ще я научим и нея да скача.
П.П. Това, което не мога да имам днес, е гостуването при баба и дядо в Бургас.
На ластик скоро не съм скачала, припомнихте ми. Утре ще си купя ластик и като се съберем със сестрите ми, ще поскачаме. Тя едната е бременна, ама само ще държи. Другата пък има момиченце на пет години, тъкмо ще я научим и нея да скача.
П.П. Това, което не мога да имам днес, е гостуването при баба и дядо в Бургас.
