Отново за окончанието на бащиното име на детето и други въпроси

Колкото до Николай - презимето е Николаев, а не Николайев. По същия начин, по който при баща Димитър, презимето е Димитров, а не Димитъров.
[/quote]
именно!!! пък и звучи ужасно николайев. Мисълта ми е, че ако трябва дословно да спазиш закона излиза този вариант. Уф вече го приех, че ще си е Николаев и толкова. Дотук с модата

Абе, вие в училище не учите ли вече????
Как може да допуснете, че при бащино име Николай, презимето на детето ще е Николайев/ов.....

Бащиното име на сина ми е Юли - така се казва съпругът ми, а не Юлиев. Записаха го без всякъкав проблем. Не знам защо се е получило така при теб

Е това беше и моята идея. Че има елементарни правила при правописа. Но не ми се обясняваше. Тя като се е заяла за това буквално тълкуване на закона......

именно!!! пък и звучи ужасно николайев. Мисълта ми е, че ако трябва дословно да спазиш закона излиза този вариант. Уф вече го приех, че ще си е Николаев и толкова. Дотук с модата
[/quote]

Хайде пак си прочетете закона. В него не пише, че презимето се формира като към името на бащата се добави " ов ". Пише, че презимето се формира ОТ името на бащата и съответното окончание. Така че, изпускането на й във вашия случай НЕ ПРОТИВОРЕЧИ НА ЗАКОНА!!!!!!

Търсих из форума, но информацията на която попаднах е доста стара. А препратката към текстовете, които третират този въпрос е към вече отменен нормативен документ. Интересува ме дали е задължително
1. Изобщо да има второ име
2. Да зъвършва на "ОВ" бащиното име
3. Може ли фамилното име да претърпи някакви изменения, когато звуково се чете по различен начин в чужбина и това да е повод да се запише по съответния начин на български?
      Малко объркано стана питането в последния въпрос, но не знам как да го обясня по-точно. Другият начин е с конкретния пример, но все пак, бих била благодарна някой запознат да ме насочи към съответната нормативна уредба.Най-вероятно синът ми ще се появи, живот и здраве, извън България и за записването му ще е необходимо да заверявам пълномощно, където предпочитам да упомена точно какво да се прави по издаване акта на раждане в България, вместо някой чиновник да се прави на интересен и да се изживява като последна инстанция пред пълномощника ми.
Благодаря! Ако има активна тема по въпроса, моля модераторите да прехвърлят натам питането ми, но аз просто не се справих с търсенето и затова пускам нова... 

нека кажат чужбинските мами, но там май няма проблеми да го запишеш както си искаш, а после, от акта за раждане от чужбина, ще пренесат данните на БГ варианта...

Закон за гражданската регистрация
Раздел VII

Актове за гражданско състояние на български граждани, съставени в чужбина

Чл. 69. Гражданите на Република България, които се намират в чужбина, могат да поискат при спазване на българските или местните закони съставянето на актове за гражданско състояние от съответния български дипломатически или консулски представител, или от чуждестранните местни органи по гражданското състояние в мястото, където са настъпили събитията, подлежащи на регистрация.
Чл. 70. (1) Български гражданин, който е поискал от местен орган по гражданското състояние в чужбина съставянето на акт за гражданско състояние, е длъжен да се снабди със заверен препис или извлечение от съставения акт и не по-късно от шест месеца след съставянето му да го предаде или изпрати на българския дипломатически или консулски представител в тази страна, като същевременно му съобщи постоянния си адрес в Република България.

(2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Ако българският гражданин не е могъл да предаде или изпрати съставения от местен орган по гражданското състояние в чужбина акт на български дипломатически или консулски представител, той може да го представи направо на длъжностното лице по гражданското състояние в общината по постоянен адрес съгласно чл. 72, ал. 2, т. 1, 2 и 3 , заедно с легализиран и заверен превод на български език.


(3) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите или извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1, съставени от орган на държавата, с която Република България няма сключен договор за правна помощ, следва да бъдат легализирани и преведени.


(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Преписите и извлеченията от актовете за гражданско състояние по ал. 1 не се нуждаят от легализация, когато:


1. произхождат от държава, която е ратифицирала Конвенцията за премахване на изискването за легализация на чуждестранни публични актове ;


2. произхождат от държава, с която Република България има сключен договор за правна помощ, в който това изрично е посочено;


3. са получени по дипломатически път.

Чл. 71. Дипломатически или консулски представител на Република България в чужбина, който узнае, че в страната, където е акредитиран, се е родил, сключил е граждански брак или е умрял български гражданин, но в 6-месечен срок не му е бил представен в представителството заверен препис или извлечение от съответния акт, се снабдява веднага служебно с необходимите документи. Преписите или извлеченията от актовете по гражданското състояние заедно с легализиран превод на български език, заверен по съответния ред, се изпращат в Министерството на външните работи на Република България за препращане по постоянния адрес на българския гражданин. Ако не е съставен акт от местните органи, дипломатическият или консулският представител в съответната страна изисква по официален път съставянето му, ако законите на страната допускат това.
Чл. 72. (1) В срок три месеца от получаването на акт, издаден от местен орган, или след съставянето на акт в дипломатическото или консулското представителство съответният представител на Република България изпраща заверен препис в Министерството на външните работи на Република България.

(2) Получените в Министерството на външните работи служебни преписи на актове въз основа на ал. 1 се изпращат не по-късно от 15 дни след получаването им в общините, както следва:


1. за раждане - в общината по постоянния адрес на майката, а ако тя не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на бащата;


2. за сключен граждански брак - в общината по постоянния адрес на съпруга, а ако той не е български гражданин - в общината по постоянния адрес на съпругата;


3. за смърт - в общината по постоянния адрес на умрелия.


(3) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината въз основа на преписа по ал. 1 и 2 съставя акт за гражданско състояние. Данните в акта (име, родители и други) се вписват без изменение въз основа на получения препис. Ако преписът не съдържа всички необходими данни, изисквани по този закон, се ползват данни от други документи на лицето или от регистъра на населението. При невъзможност да се попълнят всички данни в акта се вписват само наличните.


(4) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При съществени различия в имената на лицата се представя документ за идентичност. Промяна на данните в представените документи се допуска по съдебен ред.


(5) (Предишна ал. 4, доп. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Длъжностното лице по гражданското състояние в общината след съставянето на акта въз основа на преписа по ал. 1 при поискване или служебно изпраща удостоверението за раждане или за граждански брак или препис-извлечение от акта за смърт на Министерството на външните работи, което го препраща на дипломатическото или консулското представителство за връчване на заинтересуваните лица.

По отношение имената на българските граждани:
Раздел II

Имена на българските граждани

Чл. 12. (1) Собственото име на всяко лице се избира от родителите му и се съобщава писмено на длъжностното лице по гражданското състояние при съставяне на акта за раждане.

(2) Ако двамата родители не са постигнали съгласие за името, длъжностното лице вписва в акта за раждане само едно от имената, предложени от родителите.


(3) Ако родителите не посочат име, длъжностното лице определя името, което сметне за най-подходящо в случая.


(4) Ако избраното име на детето е осмиващо, опозоряващо, обществено неприемливо или несъвместимо с националната чест на българския народ, длъжностното лице има право да откаже вписването му в акта за раждане, като приложи разпоредбите на ал. 2 и 3.

Чл. 13. (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите.
Чл. 14. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име на всяко лице е фамилното или бащиното име на бащата с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен ако семейните, етническите или религиозните традиции на родителите налагат друго.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Фамилното име при сключване на граждански брак се формира съгласно правилата на Семейния кодекс .


(3) Децата от едни и същи родители се вписват с еднакво фамилно име.


(4) Когато едно лице е известно в обществото с псевдоним, същото лице може по решение на съда да прибави псевдонима към своето име.

Чл. 15. (1) Бащиното име на дете, на което е установена само майката, се образува от собственото име на майката или неговия корен, а за фамилно име се взема фамилното име на майката или името на нейния баща.

(2) В случаите по ал. 1 със съгласието на бащата на майката неговото име може да се вземе за бащино име на детето. В този случай за фамилно име се взема фамилното име на майката.

Чл. 16. (1) Името на детето, припознато след съставянето на акта за раждане, се определя по реда на този закон.

(2) Името на дете, произходът на което е установен по съдебен ред, се определя от съда по реда на този закон.

Чл. 17. Името на дете, родителите на което не са известни, се определя от длъжностното лице.
Чл. 18. (1) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При осиновяване собственото име на детето се определя от съда според желанието на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, за промяна на собственото име се иска и неговото съгласие.

(2) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При пълно осиновяване бащиното и фамилното име се определят според името на осиновителя по реда на този закон.


(3) (Нова - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При непълно осиновяване бащиното и фамилното име могат да се променят по решение на съда при желание на осиновителите. Ако детето е навършило 14 години, се иска и неговото съгласие.


(4) (Предишна ал. 2 - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) При прекратяване на осиновяването по съдебен ред на осиновеното лице се възстановява името преди осиновяването му. Със съгласието на осиновителя или при важни обстоятелства съдът може да постанови осиновеното лице да запази името, дадено при осиновяването.

Чл. 19. (1) Промяната на собствено, бащино или фамилно име се допуска от съда въз основа на писмена молба на заинтересувания, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Лице, придобило или възстановило българското си гражданство, може да промени бащиното и фамилното си име с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола му, както и да побългари собственото си име по реда на бързите производства по Гражданския процесуален кодекс. Тези производства се освобождават от държавни такси.


(3) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.).


(4) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.).


(5) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.).


(6) (Отм. - ДВ, бр. 28 от 2001 г.).

Чл. 19а. (Нов - ДВ, бр. 28 от 2001 г.) (1) Българските граждани, на които принудително са променени имената, могат по свое желание да възстановят предишните си имена.

(2) (Изм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.) Възстановяването на имената по ал. 1 се извършва с решение на длъжностното лице по гражданското състояние по писмено заявление на молителя след нотариална заверка на подписа му. Решението на длъжностното лице подлежи на обжалване от заинтересуваните лица и от прокурора по реда на Административнопроцесуалния кодекс.


(3) По реда на ал. 2 могат да се възстановят или променят имената на непълнолетни, ако имената на техните родители или на единия от тях са принудително променени. Заявлението в този случай се подава от двамата родители или настойниците. При разногласие между родителите или настойниците спорът се решава от районния съд.


(4) По реда на ал. 2 могат да променят имената си и българските граждани, родени след като имената на техните родители или на един от тях са били принудително променени, а имената на техните непълнолетни деца могат да се променят по реда на ал. 3.

Чл. 20. При придобиване или възстановяване на българско гражданство лице от български произход, ако желае, може да приеме бащино или фамилно име с наставка -ов или -ев и окончание според пола му, както и да побългари собственото си име. Тези изменения в имената се отразяват в указа на президента на Република България, с който придобиват или възстановяват българското си гражданство.
Чл. 21. (Отм. - ДВ, бр. 96 от 2004 г.).

Renny бащата българин ли е? Някъде по-напред имаше постове че в македония няма бащино име.
Ако акта ви го състави лице по гражданското състояние от посолството то е длъжно да спази БГ закон, който пише че има бащино име. За окончанието ов- ев - в закона се казва че те се поставят, освен ако собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Т.е. можете да се позовете на закона и на това че името на таткото е еди какво си, и не бихте искали такова окончание.
Фамилното име не разбрах в третия ти въпрос какво имаш предвид- ако имаш предвид дали се записва с ударение, например, то доколкото ми е известно не. Ако да кажем фамилията е Борисов и е записан така, а там го наричат да кажем Борис, не мисля че ще разрешат промяна тук, тъй като тя става само по съдебен път и общо взето при доста определени обстоятеслтва.
Дано ти е помогнала тази информация Леко раждане!

Преди месец родих в тина киркова.нямаше проблем да не се казва венелинов:)само ме погледнаха странно и все пак беше както аз исках.

Много благодаря за ценните информации!   
На STV за точната препратка и на elpet за пояснението. 
Значи случаят с фамилията:
Бащата е български гражданин.
По принцип е ДЕНЕВ, но според латинското изписване, което е било валидно при издаване на задграничния паспорт на бащата преди години е DENEUVE, което по правилата за четене в немския език (става въпрос за Австрия) звучи ДЕНЬОВ. Дядото, от когото тръгва това име си е Деньо, но така и е било променено навремето на Денев... А, честно казано, тук са луди по тази фамилия и не би било зле да му дадем шанс на малчо да има харесвано име. Знам, че донякъде звучи като суета, но все пак... Дали бихме могли да го запишем в България Деньов, позовавайки се на цитираните членове от ЗГР? Иска ми се да съм добре подготвена като се свържа с длъжностното лице от посолството, за да не давам повод да ме подвеждат. Не че съм имала досега негативен опит с институциите тук, но не знам откъде какво може да ми се стовари. А който е минал през родилната зала, знае как е - в такъв момент хич не ти е до подробности и, както става понякога, просто се отказваш да отстояваш желанията си...
Благодаря за отзивчивостта!   

Изписването на името в акта за раждане на БГ е едно, а начина по който таткото си е посочил изписването на латиница в международния паспорт е съвсем друго нещо. Моето скромно мнение е да си го запишете нормално в акта за раждане, а пък когато му извадите задграничен паспорт изписването на латиница си го опредеяте вие- поне аз не знам да има правило някакво.  И така хем вълка си хем агнето цяло. Все пак и нищо не ти пречи да опиташ и за Деньов също. Общо взето погледни го отвсякъде и прецени
Но виж дали и някой друг тук няма да ти пише още нещо по въпроса  и успех отново!

Може да си го пишеш без ов, ев. Но явно зависи от служителите.

elpet, благодаря още веднъж!